Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Свидетелства за Божията Слава

Потресаващо реалити - Свидетелство

Потресаващо реалити - Свидетелество

Ваня Дуцова



Снощи, след събирането ни в църква, ме поканиха да посетя умираща от рак жена. С една приятелка от църквата отидохме при болната. Ромка с 2 деца, от най-отритнатите жители в непрестижен Видински квартал. Невярваща жена на 35 години, непосещавала никаква църква. Гледката беше смразяваща за 21 век в “Европейска” България.

Представете си кости, покрити с кожа, невъзможна смрад, поради изтичащата от тялото и гной, димяща в ръката цигара и угаснал поглед в съпътстващата мизерия в стаята. А повярвайте ми, била съм и на други подобни места. В краката и две прекрасни деца. Спят в леглото с болната си майка, която се превива от болки. Баща няма. Баба и дядо да помагат – също. Пусната на максимум ел.печка за отопление. Врата на стаята липсва. Прозорците са счупени. Диагностицирана преди 3 месеца с рак на матката, а наскоро, въпреки метастазите, върнатата от болницата поради неплатени здравни осигуровки. Изнамира от някъде част от парите и плаща осигуровките, харчи други пари до Раковото Отделение във Враца, където, като я виждат, вдигат ръце и я връщат обратно. Безплатни лекарства – не се полагат. Това е “закона на здравната система”. Покъртително и безнадеждно отвсякъде.

Първото чудо, което се случи, е че Бог ми помогна да надвия ужасната миризма/ моля, не ме осъждайте/ и да запазя ДОСТОЙНСТВОТО на болната. Аз съм много чувствителна на миризми и не мога да стоя и минутка в подобна обстановка. През годините на служение сме преминавали през какво ли не, но Бог ни е помагал – даже и миризмите в хорските домове. Прекарахме час и половина заедно, за да споделим Вестта за Божията любов и да се молим. Тръгнахме си. Попитах майката мога ли да се обърна и към Държавни Институции за някакво съдействие в нейния случай. След като получи честната ми дума, че няма да позволя да й вземат децата, тя се съгласи.

Днес алармирах съответните ИНСТИТУЦИИ по този случай. Удивена разбрах, че на името на майката има регистрирани 44 фирми по ДДС/ не бъркам, ето словом -четиридесет и четири фирми за източване на ДДС/ и тя дължи хиляди по хиляди на държавата. От Институциите след проучване на случая ми казаха: “Съжаляваме, не можем да помогнем, ако можете вие от Църквата, направете нещо”. А като гледам хората в църквата…..имам чувството. че всичко можещо и знаещо, е емигрирало в големите градове и другите държави. За да оцелява… имам впредвид….Моля за разбиране, ако не знае някой, тук е най-бедната част на цяла Европа. Така говори статистиката за последните 8-9 години. Ако говорим за ОТХВЪРЛЯНЕ – тотално е, налице е.

Ееее ДА! Може да каже някой, тази ромка, това си заслужава, нейното е капка в морето, пък и каква ми е в крайна сметка????? Да не е раждала деца, а пък като знае, че и майка и е починала от същия вид рак на почти същата възраст, да си е взела мерки навреме. Да не пуши в това състояние, да не е позволила да се регистрират тези 44 фирми на нейно име , да НЕ е…, да НЕ е…, да НЕ е……. Каквото и да каже човек, все може да излезе прав в този случай.

НО си спомням за снощи…по време и.след молитвата….. Спомням си как отвратените от миризмата на болната, но в същото време съчувствителни съседки, които влетяха веднага, като дойдохме с приятелката ми, седяха в най- далечния край на доста голямата стая. Спомням си милостта на Господа, която изпълни сърцето ми. Спомням си как изведнъж за мен миризмата от болната, поради която ми се повдигаше и щях да повърна “извинявам се, моля ви” изчезна. Това, което остана беше огромното усещане на мир. С този мир, можах да остана близо до болната час и половина. Спомням си как не ме беше гнус да и държа ръцете и да я милвам по лицето. Спомням си как пламтящата от температурата глава охладня. Усещане и УХАНИЕ на мир и любов….в стаята….УСЕЩАНЕ НА ВЕЧНОСТ…усещане на БОГ…усещане на ДОСТОЙНСТВО…….и то за кого? За една отхвърлена и в очите на хората презряна жена. Спомням си очите, с които ме погледна ТЯ след молитвата, сред почтителните съседки изпълнили стаята……и ми каза; ” Усещам ГО…. този МИР от Бог, за който ми говориш…усещам го.”

НЕ СЪМ СИ ЗАГУБИЛА ВРЕМЕТО. ВЪЛНУВАМ СЕ. Просто споделям сърцето си.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Коментари   

 
+6 #1 Минева 28-11-2014 11:13
С нещо друго можем ли да помогнем освен с молитва
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови