Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Богът от моето детство - Свидетелството на Луиз Болджак

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

hristiqni.com

Превод и редакция: anah_su_namun

Богът от моето детство


Написано от: Луиз Болджак

В този момент от живота си сякаш съм готова да споря. Защо  ли? Поради едно мнение, което пасторите от коя да е деноминация оспорват и на което се противопоставят. Ето го това мнение – Единствената причина, поради която има толкова много деноминации е религията. Предполагам, че не е чак толкова лошо да си религиозен по отношение на някои неща. Самата аз по-скоро бих се насочила към чистотата и бих правила правилните неща, защото в сърцето ми е вложено да ги върша. Обаче всички ние, разбира се, осъзнаваме, че не сме чак толкова добри. Но ще ви кажа следното, че когато се опитваме да заменим любовта с традиции и правила, вече си имаме един предвестник на ерес, лицемерие и чувство на безсилие. Мисля, че историята, която ще ви разкажа подчертава това мнение. Началото на нашият разказа започва с детството на Луиз и завършва с това, че тя отново станала дете.


 

{xtypo_warning}Религията винаги ми се  е струвала мъчна и доста трудна.{/xtypo_warning}

Понякога съм си мислела, че родителите ми са били прави. Те никога не ходеха на църква; никога не бяха гледали Великденска програма  дори и по телевизията; никога не посягаха  да прочетат религиозната колонка във вестника; никога не ме заведоха на църква и никога не ми разясниха каквото и да било за религията.


Но някои деца явно „усещат Бога”. Поне аз го усещах. Знам, че в това няма никаква логика, но когато бях на 8, аз просто се скитах из квартала и търсех църкви. Посетих всяка една, която открих. Но моето най-любимо откритие беше Библейското Училище през ваканционните дни. Където и да откриех обява за Библейско училище, аз правех всичко възможно, за да ходя в него. Посещавах Библейското училище без какъвто и да е натиск от страна на родителите ми.

Научих, че имаше Бог и разбрах за някои от делата, които Исус беше  извършил. Но през тинейджърските си години, та дори и до 34 възраст, аз предпочетох приятелите си, купоните, хубавата храна и пътешествията. Обаче в мен все още мъждукаше някакъв интерес към Християнството и аз посещавах най-различни църкви. Бог беше само за през уикендите и то само когато на мен ми изнасяше. На първо място беше забавлението.

{xtypo_warning}После купоните спряха.{/xtypo_warning}

Под мое наблюдение бяха 26 жени, всички със специални нужди, изискващи специални грижи. Чувствах се така сякаш носех куп тежки книги. Само  мисълта и за най-малката отговорност, като например да измия чиниите, прибавяше нова книга към камарата, която вече мъкнех. Не можех да се отърва от нея дори и през уикендите. По това време почина баща ми и аз не бях готова да посрещна смъртта му. Тогава товарът ми стана толкова тежък, че вече нямах сили да го нося. Чувствах се така, сякаш щях да експлодирам всеки момент и за това  се озовах  в една психиатрична клиника -  Mt. Airy Psychiatric Hospital, с диагноза деменция (загубване на разума).

Докато бях там пасторът на местната църква започна да ме посещава много често. Аз бях унила и обезсърчена за това се радвах на посещенията му. Той ми помогна да разбера Исус и да се почувствам като част от Неговото семейство. Имах нуждата да се обърна към някого и въпреки, че църквата беше много стриктна и строга, точно там живееше Бога от моето детство.

Реших да се  променя. Свободната и несъобразяваща се с общоприетите условности жена, която бях, реши да приеме водно кръщение и да се присъедини към църквата.

Опитвах се да живея  според много ѝ правила, но все някъде се провалях. След 8 години аз осъзнах, че никога няма да стигна и стана според стандартите ѝ. Спрях да ходя на църква, казвайки си, че правилата няма да ме заведат на Небето. И на всичкото отгоре тези правила и изисквания ми се струваха точно обратните, на това, което четях в Библията.

Бях като лисица без леговище – не откривах нищо, което да задоволи моите нужди. След 12 години се установих в една църква от много голяма и основна деноминация. Но и в тази църква, отново фокусът беше насочен върху човешките провали и личната дисциплина. Всеки път, прекрачвайки прага на църквата аз се чувствах като дете, което ще получи поредната порция пердах. След час хокане и гълчене, аз си тръгвах плачейки. Заричах се, че ще вложа повече усилия в старанието си, но на следващата неделя отново ме порицаваха. Къде, се чудех аз, е любящият Бог от детството ми? Бях благодарна, че брат ми беше до мен и ме разсмиваше. Когато бях с него той ме развеселяваше. Брат ми винаги освежаваше и привдигаше моето разкъсано и жадно сърце преди поредният неделен тормоз.

След 4 години, като дете, което не се чувстваше обичано, аз избягах, напускайки църквата.

Осем години бях преследвана от този провал. Брат ми стана центъра на живота ми. После нещата се влошиха още повече, понеже той почина неочаквано.

Брат ми постъпи в Лутерантската болница със разкъсана аорта. Веднага го вкараха в операционната и го оперираха.  Цели 35 дни аз плаках и се молих за него. Но той никога не се върна в съзнание; никога не разбра ... моят скъп брат почина. Лежа в болницата 35 дни и умря. И така живота ми буквално ми беше отнет ... край, не можеше да се върне назад ... Какво друго ми оставаше освен да плача и ридая от дъното на душата си.

Още веднъж се обърнах към Бога от моето детство, молейки се по-настойчиво и горещо да ми разкрие има ли всичко това смисъл и значение.

С моята прекрасна и сладка снаха станахме истински приятелки. Тя искаше да отиде и види каква е тази църква  Faith Bible Chapel West. На Цветница 1997 ние отидохме на службата и буквално се влюбихме в тази църква. Тя беше едно уютно място, пълно с приятелски настроени хора. Погледът на църквата беше насочен към това, което Исус направи за нас – бащинството на Бога.

Следващата неделя беше Велик Ден. Отидох на църква най-вече заради утехата и успокоението, които намерих там предната неделя. Моята жажда беше богато задоволена когато гледах драматизацията на моменти от живота на Христа. Разпятието на Исус се разкри пред очите ми. Не можах да се сдържа и избухнах в сълзи. Този път плачех не за себе си, а за моят скъпоценен Господ.

Това беше Богът от детството ми, който аз търсих през всичките тези години. За първи път в живота си аз осъзнах, че Той страда на кръста, бидейки мъчен. Неща, които преди нямаха никакъв смисъл за мен, сега ми станаха съвсем ясни.

{xtypo_warning}Бях спасена.{/xtypo_warning}

Аз осъзнах, че за Бог  струвам повече отколкото целият свят.  ходех на службите и славех Исус, и си излизах по-щастлива от всякога. Вече обичах Неделите, защото Го бях опознала повече. За мен Той беше по-скъп от всичкото богатство на целия свят. Следвайки определени норми и правила за мен беше все едно да следвам Исус в едни дълбоки и любящи взаимоотношения. Връзката между нас прилича на отношенията между Баща и дете.

{xtypo_rounded4}Исус каза: „а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.” (Йоан 14:4) Този стих описва любовта, която Той ще даде на всеки, който иде при Него.{/xtypo_rounded4}


Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови!

Е-мейл:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Помогнете в развитието на hristiqni.com от Дарение


Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!

За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

Дарение


СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови