Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ОСПОРВАЛИ ЛИ СТЕ НЯКОГА ЖИВОТА? (Историята на Шерил Барбър)

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Свидетелството достига до вас с любезното съдействие на Precious Testimonies,

Оригинален източник: HAVE YOU EVER QUESTIONED LIFE?

Превод и редакция: anah_su_namun

ОСПОРВАЛИ ЛИ СТЕ НЯКОГА ЖИВОТА?

(Историята на Шерил Барбър)


Това е историята ми – коя съм, от къде идвам ... на къде съм тръгнала. Задавали ли сте си някога следните въпроси: „Кой съм аз?”, „Какъв е смисъла на живота; защо има толкова много страдания; какъв смисъл има да страда някой толкова много?”, „На къде съм тръгнал; какво е моето бъдеще; какво трябва да очаквам?” Аз съм задавала всички тези въпроси! Задавала съм ги много пъти и продължавах да ги задавам, защото все не можех да намеря отговорите им ... или поне не до момента, в който навърших 29. Но не искам да избързвам с разказа си. Нека първо ви кажа за себе си; за това от къде съм тръгнала. После ще ви споделя коя съм и какво ме очаква за в бъдеще. Благодаря ви, че отделяте време да прочетете свидетелството ми. Нека Бог го употреби и да докосне с него сърцето ви.



 

Родена съм през 1964, най-голямото от трите деца, които родителите ми имаха. Не си спомням много баща ми. Той постоянно отсъстваше от къщи. Той работеше извън града и неговата слабост бяха жените. Тази негова страст го караше да е „активно зает”. Майка ми беше само на 28, а аз на 8 когато баща ми загина при катастрофа. Сестра ми беше на 7, а брат ми на 4. Ние плакахме когато мама ни каза, но мисля, че най-вече плакахме, защото тя плака ... та ние почти не познавахме баща си. Във всички ТВ шоута, които гледахме бащите играеха с децата си, разговаряха с тях ... прегръщаха ги. След като баща ми почина аз започнах да забелязвам това дори повече ... понякога ревнувах децата, които си имаха бащи.

Майка ми започна да се среща с един мъж година след като баща ми беше убит. Започнах да си фантазирам, че той щеше да е моят нов татко – прекарваше доста време в къщи. Мислех си, че е страхотно да си имаш татко, който да е всяка вечер в къщи. Няколко месеца преди да навърша 10 желанието ми се сбъдна. Те се ожениха.

Много неща се случиха в годините между 10ят и 17ят ми рожден ден. Всичко, за което си фантазирах и се надявах да получа се оказа мираж. Новият ми баща наистина прекарваше доста време в къщи, но само защото беше алкохолик и не можеше да се задържи на едно и също работно място за дълго време. Аз го обичах, но в същото време го и мразех. Той беше единствения баща, който някога съм имала. Отчаяно исках да имам татко!

Мога да напиша книга за този период от живота си. Но осъзнах, че много хора са ме изпреварили (с издаването на книга). През всичките тези години, аз бях сексуално малтретирана от новият си „татко”. Майка ми знаеше, но предпочиташе да си затваря очите. По-късно научих, че той беше насилил и двете ми по-малки сестри. (Най-малката ми сестра, всъщност ми е полу-сестра. Майка ми беше бременна с нея когато сключи брак с вторият ми баща). Забърках се със света на наркотиците и алкохола; на 14 забременях; на 15 се преборих с рака и химиотерапията; направих няколко опита да се самоубия. На 16 се сгодих; на 17 все още бях дете-булка, което ходеше и на училище. Много книги с подобни преживявания има изписани, нали? Може би познавате някой, който е преминал през патила подобни на моите или може би самите вие преживявате нещо подобно ...

Когато на 17 напуснах дома си, аз си мислех, че вече всичките ми мечти ще се сбъднат. Съпругът ми също беше от бедно семейство на алкохолици, за това ние двамата твърдо бяхме решили, че ще имаме по-добър живот – за нас и за децата, които планирахме да имаме. Работехме усилено. Толкова много, че поради насъбралото се напрежение в нас няколко пъти дори разговаряхме дали да не се разведем. Заплашвахме се, крещяхме, викахме, тръшкахме врати, събирахме си багажа и какво ли още не ... но просто не можехме да понесем мисълта, че ще чуем хората да казват: „Нали ви казах? Казах ви, че брака им няма да издържи дълго.” Така че ние просто си налягахме парцалите.

Нашият първи син се роди когато бях почти на 20. Той беше едно красиво бебе и точно такъв за какъвто се бях молила. Бях загубила едно дете и една от фалопиевите си тръби (яйчен канал) преди да заченем новороденият ми син. Докторът не беше много сигурен дали щях да мога да имам други деца, тъй като ми беше останала само една тръба, която на всичкото отгоре беше и увредена от рака. Чувствах, че сина ни беше едно чудо! Съпругът ми беше особено горд и аз знаех, че живота ни щеше да се промени; щяхме да станем едно чудесно, щастливо семейство, което си имаше малко момченце.

Да, обаче не. Нещата не се развиха в добра посока. По-скоро положението се влоши. Когато сина ми навърши 2 аз отидох да работя на пълен работен ден. Сина ми беше сексуално малтретиран от 10 годишният син на детегледачката. Сърцето ми беше разбито! Никога не си бях мислила, че сина ми ще преживее същото, каквото преживях и аз. Мислех си, че можех да го опазя. Въпреки че сина ни беше много малък когато му се случи това, то оказа влияние върху него. Съпругът ми не искаше да приеме, че нещо такова се беше случило със сина ни, докато той не беше заловен в момент когато самият той „експериментираше” с детето на приятелите ни. Баща му дори не можеше да го гледа. Взаимоотношенията между него и сина ни бяха много обтегнати години наред.

След седем години съвместен живот, съпругът ми реши, че повече не иска да е женен. Две седмици го молех ... умолявах го да остане в къщи и да се опитаме да изгладим ситуацията, но той отказваше и започна да чертае планове да ни напусне. Семейството ми се разпадаше пред очите ми, но аз незнаех какво да направя, за да го спася. Една нощ той се прибра късно в къщи и каза, че е размислил. Скоро след като се бяхме събрали със съпруга ми аз разбрах, че отново съм бременна. Двете ни момчета имат 6 години разлика.

Когато бебето беше само на 21 месеца ние си купихме нова къща (с басейн) и се опитахме да забравим миналото. Мъжът ми имаше страхотна работа и ние решихме, че аз няма да работя докато детето не тръгне на училище. Всичко вървеше по мед и масло за известно време; новата къща уплътняваше времето ни. Ремоделирахме някои от стаите и се нанесохме.

Един ден се огледах; видях всичко, което имах – семейството ми, приятелите, къщата, басейна, колите ... всичко, но ме заля една безшумна паника! Аз осъзнах, че всички мои мечти се бяха сбъднали и за мой ужас открих, че се чувствам празна отвътре – безсъдържателна, безстойностна. Нямаше нито радост, нито мир в живота ми! Уж имах всичко, а не бях удовлетворена! Знаех, че трябваше да съм благодарна, доволна от това, което имам, но се ядосах на себе си, че всъщност не съм! Имаше едно огромно празно място вътре в мен, което желаеше да бъде запълнено, но аз не можех да разбера, не знаех с какво да го запълня!

Вътре в себе си се чувствах мъртва! Осъзнах, че всъщност винаги съм се чувствала така. О, бях преживяла нещо като радост или щастие, може би мир в определени моменти от живота си, но тези неща никога не продължаваха за дълго. Изглеждаше така сякаш се опитвах да напълня празното място в мен с най-различни неща. Струваше ми се, че някои от тях вършеха добра работа. Но после изведнъж сякаш това, с което бях напълнила дупката в мен изтичаше от някъде и ето ... тя ставаше по-голяма!

Имах толкова много въпроси! Повечето от тях започваха с „Защо Боже?” От малка бях възпитана да вярвам в Бог, да ходя на църква всяка неделя, знаех, че има Бог, само дето не знаех дали Го харесвам! Изглеждаше ми така сякаш Той не знаеше какво прави и ако случайно знаеше, на мен ми се струваше, че не се справяше особено блестящо! Ядосвах Му се ... после пък се чувствах виновна, че Му се ядосвах! След това отново се ядосвах, защото се чувствах виновна. Какво толкова искаше от мен Бог?

Това бяха първите 29 години от живота ми. А сега искам да споделя с вас какво се случи след като срещнах Исус Христос през февруари 1993. Да, аз „срещнах” Исус! Никога преди това не съм Го познавала, въпреки че израснах чувайки Неговото име. Знаех някои неща за Него, но въобще не Го познавах. Например: както имах информация за нашият президент и знаех някои неща за него, но всъщност никога не се бях срещала лично с президента и не го познавах. От дете следвах религиозните инструкции да ходя на църква. Това продължи и когато пораснах. За мен Исус беше „мъжът, който беше прикован с гвоздеи на гигантският кръст пред църквата”. Той не беше нищо друго освен една статуя ... приказка ... Когато в църквата казваха, че е възкръснал от мъртвите това ми звучеше доста стряскащо ... нещо като история за призраци.

Долу-горе по същото това време когато ме нападна тази тиха паника, която споменах по-горе, Бог изпрати брат ми, за да ми поговори за Него. Брат ми беше последният човек на света, който бих послушала или на когото бих повярвала! Но Бог знаеше какво щеше да стопи леда в закоравялото ми сърце. Това стана чрез брат ми – наркоман, лъжец, крадец, изучил занаята на мошениците до съвършенство, но който се оказа, че е НОВОРОДЕН ХРИСТИЯНИН!

Той започна да ми пише писма от затвора, в които говореше за Исус. Съпругът ми саркастично отбеляза: „ Даааа, те всички намират Бог в затвора”. Съгласих се с него, понеже бях чувала как много хора стават „религиозни” когато попаднат в затвора. Отнасях се скептично към писмата му цяла година. Докато един ден брат ми не се завърна след 4 годишно отсъствие. Когато го видях разбрах, че нещо чудесно се беше случило с него, но не знаех какво. Той остана у нас 3 седмици и през това време не само, че ми разказа как Исус беше променил живота му и самият него, но и ми го показа! Брат ми беше напълно различен човек от този когото познавах по-рано! Вече не се дрогираше, щастлив, в мир със себе си и живота. Точно това исках и аз! Той сподели с мен всичко, което Бог беше направил за него, как се е погрижил за него, как му е дал този удивителен мир дори и когато е имал неприятности и проблеми.

Задодох на брат ми безброй въпроси. Започнах да виждам и да гледам на Бог по съвсем различен, нов начин. Осъзнах, че Исус е реален, истински, че е доказал, че е Този, за Когото казва, че е – БОГ; че е възкръснал от мъртвите 3 дни след като е бил прикован на кръста! Смъртта не е могла да Го задържи! Брат ми ме насърчи да си купя Библия и ми каза да започна да я чета. Той ми каза, че отговорите на всички въпроси, които имах за записани в Книгата, която Той ни е дал, за да можем да Го опознаем. Купих си Библия написана на съвременен английски език, който е лесен за четене и разбиране.

Никога преди това не съм се вглъбявала така в никоя книга (и ви казвам, че много обичам да чета!) Не можех да оставя на страна Библията! Всичко започна да има смисъл! Започнах да виждам ръката на Господа във всичко! Беше нещо чудесно, велико, бях напълно погълната от желанието да науча за моя Създател! Влюбих се! Веднъж една приятелка ми сподели това чувство. Скоро след като се предала на Христа една изумителна любов и радост изпълнили сърцето ѝ, такава поразителна любов и радост, че тя е трябвало да отбие от пътя колата си. После ми се обади по телефона и каза, че плакала и ридала, и че се влюбила – сякаш за първи път, но още по-силно от това! Когато наистина осъзнаеш дълбочината на Божията любов към теб, когато разбереш какво е било направено за теб, тогава благодарност и любов нахлуват в сърцето ти и това може да е много силно и емоционално преживяване!

И така, Бог грабна сърцето ми и ме поведе към едни взаимоотношения с Него, една връзка, едно приятелство, което все още понякога ми е трудно да разбера и да повярвам. Приех Исус Христос за мой Господ и Спасител на 21 февруари 1993.

Исус ме приведе през доста тежки моменти през следващите няколко месеца. Двама от моето семейство починаха. Единият от тях беше вторият ми баща. Преди да постъпи в болницата аз го презирах. Беше дошъл да ни посети и аз чак исках да се изповръщам от омраза към него заради това, което правеше на себе си и което беше причинил на нашето семейство през всичките тези години. Исках да обичам баща си без да изпитвам и капчица омраза към него. Помолих Исус да ми помогне. И Той го направи; успях да простя на баща си за всичко, което ми беше сторил и го заобичах безрезервно! На болничното легло го видях като страдащ, умиращ и нуждаещ се от Спасител човек, а не като чудовището за каквото го възприемах. Докато беше в болницата, умирайки от много болезнена смърт той се предаде на Христа.

Баща ми прекара в болницата 3 седмици и през това време малката ми сестра Холи и аз бяхме с него постоянно. Това беше най-тежкият момент в живота ми, който съм преживявала. Да виждаш някого когото обичаш да страда по този начин е истинска агония! Библията ми обаче беше моята постоянна спътница и чрез Божието Слово аз намирах покой и сили. И преди татко да почине, Холи също прие Исус за свой Спасител!

Моите две момчета и те са спасени! По-големият прие Исус малко след като аз Го бях приела за Спасител и Господ на живота ми. По-малкият ми син скоро след брат си. Миналата година, 1995, майка ми помоли Христос да я спаси! Другата ми сестра започна да ходи на църква и да чете Библията. Тя все още е объркана, но аз знам, че Бог работи в сърцето ѝ и че ако тя наистина Го потърси – ще се спаси. Съпругът ми все още не се е доверил на Исус, но аз знам, че Бог иска да даде и на него подаръка – спасението, само ако съпруга ми избере да го приеме. Много от моето ново семейство-църквата се молят за него. Семейният ни живот е 200% по-добър от преди. Живота най-сетне придоби смисъл! Бог ме благослови като ми показа кои наистина са най-важните неща в живота!

Исус не отне всичките ми проблеми; все още имам трудни моменти. Но Той просто ме понася в обятията Си когато съм уморена от тях. Всички тези чувства, които споменах по-рано ... те идват и си отиват ... така както става във всяка връзка. Иска се всеотдайност, за да можеш да запазиш приятелството си с някого! Бог винаги изпълнява своите обещания, но аз се поотпускам. Но дори когато не ЧУВСТВАМ радост или любов към моя Господ, НИКОГА не се съмнявам, че Той е наблизо, НИКОГА не се съмнявам, че Той ме обича, НИКОГА не се съмнявам, че Го е грижа за мен. Дори и за миг не се съмнявам ... без значение как се „чувствам”. Бог винаги е верен и Неговата вярност не зависи от моята или от това как се чувствам аз! Той е верен и любящ, защото е Бог! Неговата верност е основана на това КОЙ Е ТОЙ, а не на коя съм аз! Това е толкова успокоително за мен, защото ако аз заслужавах Неговата любов и милост или ако някак си можех да ги спечеля и заработя, тогава за мене не би имало надежда.

Исус ми помогна да простя както на майка ми и баща ми, така и на този, който беше насилил сексулано и сина ми. Той ми помогна не просто да ги извиня, но да им простя. По този начин аз вече не съм робиня на омразата и гнева, които ме разяждаха отвътре. Исус ме изцели и аз станах отново цяла. За първи път в живота си какво е истинска любов.

Христос ни обича толкова много, че напусна Небесата, стана човек, умря за нашите грехове и възкръсна от мъртвите, за да можем да живеем вечно с Него! Няма значение колко силна е моята любов, тя не може да се сравни с Неговата! Той ми даде мир, мир, който не идва от това, което се случва около мен; а мир, който извира от вътрешността ми. Празното място в мен се изпълни с Него. Нищо друго не би могло да го изпълни, защото това празно място имаше Неговият образ и форма. Бог е създал всеки един от нас по този начин – недоволен и неудовлетворен, докато не ни изпълни и не изгради взаимоотношения с нас.

Не разбирам всичко което Господ върши. Не знам и защо го върши. Всеки, който казва, че знае и разбира е или лъжец, или се самозаблуждава. Ние можем да опознаем Бог много добре, четейки Словото Му. Но в същото време Той е толкова над нас, толкова необятен, че ние не можем да Го схванем Целият и да Го проумеем.

На къде отивам? Какво ме очаква за в бъдеще? Списъка е практически безкраен. Сега виждам толкова много благословения, толкова много възможности да променим нечий живот; една промяна, която наистина е от значение и която наистина ще издържи до край! Ние имаме възможността наистина да обичаме хората и да им кажем за Исус независимо какво ни струва. Исус го направи. Той дойде, защото ни обичаше и даде живота Си за нас. Любовта Му към нас Му струваше всичко ... а ние спечелихме! Истината и любовта вървят ръка за ръка. Той иска ние да бъдем с Него завинаги! Той иска да ти даде надежда! Той иска да те благослови! Той иска да има лични взаимоотношения с теб! Той иска да знаеш, че можеш да бъде опростен от всичко, което някога си извършил! Ако аз не споделя тези неща с вас, имам ли любов в себе си? Не! Ето защо, аз разказвам на всички за Исус. Живота ми се промени и бъдещето ми е светло! Живота и бъдещето на другите също могат да бъдат ведри и щастливи!

Радостта ми идва от факта, че съм майка и съпруга; истинска радост, че Бог ми е дал привилегията да родя две деца, които Го познават, прославят и почитат! Вече не мисля, че трябва да съм нещо друго, за да се чувствам значима и ценна. Аз съм и значима, и ценна, защото Бог ме е сътворил. Вече оценявам всичко в живота си, всичко значи много за мен – то е безценно богатство, подарък, който Бог ми дава! И ако тази нощ издъхна аз знам, че веднага ще се озова в неговото присъствие, аз ще бъда завинаги с Бога, който ме обича толкова много! Ще бъда с моя Бог и Спасител Исус на Небето, място където няма сълзи, мъка и болка. Той е обещал така. И въпреки че ми е трудно да проумея какво точно ще бъде там ... аз вярвам, защото Той е казал така.

Живота ми е изобилен, сит и чудесен! Само Божията благодат и милост са ме упазили през всичките тези години, през които живях без Него. Вече няма нищо безсмислено и празно в живота ми. Всяка борба, ново изпитание или проблем са една нова възможност да застана с благоговение и страхопочитание пред Бог докато виждам как Той ме превежда през всяка една ситуация и как се грижи за мен. Изключително съм радостна, че вече не трябва да решавам никакви проблеми със собствените си усилия. Толкова съм щастлива, че Той е винаги с мен – Той превръща дори проблемите в нещо добро.

През Август 1993 Бог ме призова да работя онлайн, достигайки тези, които имат нужда от евангелието. Не исках да върша точно това, понеже си чертаех други планове как да ме използва Бог J Толкова се радвам, че е търпелив! И се радвам, че аз не съм Бог J Бог ме е благословил с дарбата да рисувам. Не бях осъзнала това до момента, в който Той не ме призова да „оцветявам, да обагрям и украсявам” живота на хората с Неговата любов J Той определено взема някои цапаници и ги превръща в произведения на изкуството. Както и да е ... след като се предадох напълно на волята Му, Той ме благослови изобилно. Не мога да опиша как се чувствам когато видя как някой отива при Исус и колко съм поразена, че работи точно чрез мен, за да ги доведе при Себе си. Аз съм нищо без моя Господ! Но Той е добър, благ и неизмеримо любящ! Всичката слава, чест и хвала принадлежат на Него ... завинаги!

Това е най-удивителното преживяване, разбира се след личните ми взаимоотношения с Него,  когато виждам как някой идва при Исус. Да споделям това, което Той направи за мен и за всички останали – ето защо съм в интернет и ето защо живея!

Благодаря ви отново, че отделихте време да прочетете моята история. Бог да ви благослови!



АКТУАЛИЗИРАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВОТО: През Юли 1997, наш много скъп приятел, който не познаваше Исус, почина неочаквано от сърдечен удар. На земята остави съпруга, две деца и отиде в отвъдното, в една вечност без Христос. Той беше само на 39, 3 години по-голям от съпруга ми. Смъртта му се отрази много зле на съпруга ми. Здравето му се разклати и така той се изправи лице в лице с безсмъртието на собствената си душа. Ние тъжим за загубата на нашият приятел, но Бог използва смъртта му за нещо добро. На 2 Септември 1997 съпругът ми прие Исус Христос за свой личен Спасител и Господ! О, как само славя Господа! Сега цялата ни къща, цялото семейство служи на Господа! Ние продължаваме да се молим за тези, които познаваме и които все още не са приели Исус. Ние се молим бог да ни даде възможност да споделим с тях този неописуем дар – любовта, която Бог ни дари чрез Сина Си – Исус Христос!


Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови!

Е-мейл:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ако работата ни Ви харесва,
инвестирайте в развитието на hristiqni.com като кликнете Дарение

 


Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус или умря за твоите грехове, или не (НО ТОЙ ГО НАПРАВИ!!!). Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исуса Христа на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!

За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!


Този материал е под лиценз - Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.

Криейтив Комънс договор

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови