Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ВМЕСТО ДА СЕ ТРЕВОЖИШ – СЕ МОЛИ! (Историята на Мелиса Бендал)

Свидетелството достига до вас с любезното съдействие на Precious Testimonies,

Оригинален източник: DON'T WORRY - INSTEAD PRAY

Превод и редакция: anah_su_namun


ВМЕСТО ДА СЕ ТРЕВОЖИШ – СЕ МОЛИ!


(Историята на Мелиса Бендал)

By: Melissa Bendall

От: Мелиса Бендал

Родена съм на 23 Септември 1983 година в семейство на Християни, които през по-голямата част от живота си са посещавали Армията на Спасението.

През 1985 ме записаха в Неделното училище към Армията на Спасението и така аз продължих да ходя там до 1995. После се прехвърлих в Библейски клас. Посещавах го цели 18 месеца, но отпаднах.

През 1995 започнах да ходя и на младежка група. Там останах до 1997. Същата година започнах и Библейски курс. Посещавах го 6 месеца, но после реших, че не е за мен и не стъпих повече там.

Не бях предала и посветила живота си на Бог, но пък винаги съм се считала за Християнка. Е, поне до като не реших, че църквата или дейностите, които тя развиваше не бяха за мен.


Лека по лека започнах да се откъсвам от църквата и така загубих всичките си приятели. Имах и някои пререкания с родителите си свързани с ходенето на църква, молитвените събрания и четенето на Библията. Просто в ума си имах съвсем различни неща от тези, които те искаха. Реших, че не искам Бог да присъства в живота ми повече, въпреки че знаех, че Той съществува.

В същото време, когато взех решението, че повече нямам нужда от Бог, ми поставиха диагноза „клинична депресия”, тъй като се бях опитала да се самонараня.

През следващите няколко месеца положението ми наистина се влоши, но не ми пукаше кой какво казваше. Аз нямах никакво намерение да дам още един шанс на Бога. Никой от приятелите ми не беше Християнин; някои от тях дори и не бяха стъпвали в църква. Така че вече нямаше никакъв шанс да приема Господа в живота си; виждах Бог като мой враг, защото Сатана управляваше живота ми.

През втората половина на 1997 аз посетих един младежки лагер където се запознах с ръководителката на нашата младежка група – Фиона. Тя направи всичко възможно да ми покаже колко важно място заема Бог в живота ми, но аз отказвах да ѝ повярвам.

С течение на времето Фиона и аз изградихме чудесно приятелство. Тя ме насърчаваше да ходя с нея на църква и когато нещата с мен не вървяха добре, Фиона често се молеше заедно с мен. Започнах да се осланям на помоща ѝ много често.

В края на 1997 брат ми и жена му решиха да се преместят в Сидни поради смяна на работата си. Новината ме разстрои доста, но успях да го преглътна бърже. Така или иначе аз не се виждах с тях особено често, а пък и бяха на „един океан разстояние” само.

През 1998 Фиона замина за Хонг Конг и после за Британия, за да работи в една мисия. Отначало ми беше доста трудно без нея, но скоро свикнах. Често си пишехме, а и в някои редки случаи разговаряхме по телефона.

През Април 1998, Бог ме благослови с първата ми племенничка. Най-сетне и аз станах Леля! Бях много щастлива! Винаги съм искала да бъда Леля.

През Август 1998, най-голямата ми сестра – Лайнли замина за САЩ, за да работи в един лагер за евреи. Това ме разстрои много понеже тя и аз бяхме особено близки и не можех да си представя живота без нея. Този път ми отне доста време да се адаптирам към нейното отсъствие. Всъщност аз никога не успях да го направя докато не ми съобщиха, че ще отида да я посетя.

През Ноември 1998 излетях за САЩ, за да се срещна с нея. Посетихме някои части на Америка преди да идем в Канада, където тя вече живееше. Бях много щастлива, че я виждах и че ще прекарам с нея цели три месеца.

Докато бях в Канада аз реших, че май имам нужда от Бог в живота си и че може би ще трябва да Го приема обратно в живота си. Та Той ме беше благословил с красива племенница, добра приятелка и прекрасно семейство. Доста мислих по въпроса и го обсъдих с Фиона, която вече се беше завърнала в Нова Зенландия. Въпреки че бях решила да поканя Господ да се завърне в живота ми аз ѝ казах, че ще изчакам няколко дни, за да видя дали наистина съм готова да го направя.

Ден след като бях направила избора си аз получих лоши новини от семейството ми в Нова Зенландия. Чичо ми, който беше мисионер в Индия се беше завърнал в къщи с диагноза тумор в мозъка. Само няколко часа след пристигането му, той изпаднал в кома. Отчаях се – ето ме мен на другият край на света гледайки си живота, а семейството ми в къщи очаква да чуе какво ще стане с чичо ми. По-късно научих, че ще му направят операция и че ще бъде добре.

През февруари 1999 се върнах в Нова Зенландия. Чувствах се страхотно когато видях цялото си семейство. не беше за вярване колко беше пораснала племенничката ми.

Живота продължи да си тече нормално. Все още се чудех какво да правя с Бог, но пък тайничко се опитвах да намеря отговор на въпросите, които ме вълнуваха. Някак си, чувствах се задължена към Господа, понеже той предпази от смърт чичо ми докато бях в Канада. Започнах отново да ходя на църква редовно без да се дразня.

Скоро наближаваше училищната ваканция, която аз щях да прекарам с Фиона във Уелигтън. Не се бяхме виждали с нея откак замина отвъд океана. Точно преди ваканцията изпаднах в още по-дълбока депресия. Изписаха ми Prozac. Лекарството успя да повдигне настроението ми, така че всичко изглеждаше да е наред.

На 25 Юли щях да замина за Уелингтън. Толкова се вълнувах. Само че никога не успях да стигна до Уелингтън. Рано сутринта на същият ден леля ми от Нелсън се обади и каза, че чичо е починал. Новината ме разби!

На 26 се отправихме към Нелсън за погребението. Аз се опитвах да си спомня какъв беше чичо ми преди да се разболее и продължавах да се чудя защо Бог допусна той да умре. Та нали той Му служеше през целия си живот и нямаше нищо, което да не направи за Бога? Сега вече бях тотално объркана. Започнах да обвинявам Бог за смъртта му. Нали уж Бог е взел под контрол всичко в ръката Си? Защо тогава чичо ми трябваше да умре?

На погребението на чичо бяха пуснали неговата любима песен „Чрез Силата на Твоята Любов”. Тя беше свидетелството на чичо ми. До днес аз не съм в състояние да преглътна неговата смърт, но вече не обвинявам Бога. Всеки път когато чуя „Чрез Силата на Твоята любов” аз си поплаквам. Но сега знам, че смъртта му е била част от Божия план и че деня, в който е починал Небесата са се радвали.

В крайна сметка успях да стигна до Уелингтън, но някак си нещо се беше променило. Вече не бяхме същите добри приятелки. Вече не се познавахме ...

......................................................................................................................

През Януари 2000 бях благословена с първият си племенник. Така че сега имах една чудесна племенничка и един прекрасен племенник. Началото на 2000 година беше обещаващо и аз се надявах цялата година да отиде така. Мислех си, че това е моят шанс за едно ново начало.

За съжаление нещата не потръгнаха така както аз исках. Дружбата, която бяхме изградили с Фиона се разпадна. През Май вече не можех да се справям със ситуацията и взех свръхдоза, надявайки се, че ще умра. Но ... и днес съм тук.

След тази случка пастора ми не посети и се моли за мен. Той наистина ме накара да се замисля върху каква основа градя живота си и какви са взаимоотношенията ми с Бог.

На 4 Август, петък, реших, че не мога повече да живея по този начин и че наистина се нуждая от Бог. Помолих Исус да се завърне в живота ми да стане негов Господ и Спасител.

И до днес аз имам борбите си, но помня, че каквото и да става Бог ще е винаги до мен. стига само да го помоля.

Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;” (Фил. 4:6)


покана

Може би ти безцелно си сърфирал/а из нета, но след като си прочел това свидетелство си разбрал/а, че имаш нужда от Спасител. Бог те обича толкова много, че изпрати Своя най-добър Дар, Който да отнеме товара на греховете ни.

Римляни 10:13 казва: „Защото “всеки, който призове Господнето име, ще се спаси”.

Христос плати един дълг, който не дължеше. Той плати нашият дан, който самите ние не можехме да платим.

Ако никога не си молил Исус Христос да влезе в сърцето ти, моля те, помисли върху това. Той е нашата Светлина в мрака и Мост, по който да преминем над бурните води. Той е нашият Мир.


Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови!

Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ако работата ни Ви харесва, и имате желание да ни помогнете финансово в служението кликнете ТуК


Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус или умря за твоите грехове, или не (НО ТОЙ ГО НАПРАВИ!!!). Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исуса Христа на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!

За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!


Този материал е под лиценз - Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови