Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Как Бог ме освободи от страх, лъжи и желание за самоубийство - Свидетелството на Том Спраг

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Свидетелството достига до вас с любезното съдействие на Precious Testimonies,

Оригинален източник: My Deliverance From Suicide, Fear And Lies

Превод и редакция: anah_su_namun


Как Бог ме освободи от страх, лъжи и желание за самоубийство

By: Tom Sprague

От: Том Спраг

Том Спраг

Някой, който чете тези редове трябва да чуе как Бог ме освободи от желанието да сложа край на живота си.

Бог не иска ти да отнемеш собствения си живот.

Не мисля, че е от значение какво и как ни кара да вземем решението за отнемане на  живота си. Обаче има начин да се измъкнем от това унищожително желание, ако се доверим на Исус Христос, Който ще ни покаже Неговият път ... Трябва да се покорим и тръгнем в посоката, която Той е начертал.

Написах това свидетелство преди няколко години и то разкрива как Бог работи в живота ми. Богът, Който оправи всичко след като разкри волята Си, избра да ме опази от самоубийство. Исус е чудесен Господ и Спасител! Той е истински приятел, Който ще застане по-близо до теб в трудните моменти, отколкото собственият ти брат!

Това, което ще ви разкажа е един хаос от събития, които може и да ви стреснат, но се надявам, че свидетелството ми ще достигне до някой, който е на ръба на отчаянието. Човешката воля няма граници. Когато загубим волята си за живот, ние сме загубили всичко.

 

И така, това е историята на един човек, който беше изгубил волята и желанието си да живее. Това, което се случи през февруари 1975 промени живота ми. Той вече не беше същият. Първо накратко ще ви разкажа какво преживях преди този знаменателен ден. Аз съм най-голямото от осем деца в семейството ми – седем момчета и едно момиче. Живяхме в Старборд, щата Мейн докато навърших седем и после се преместихме в Бриджпорт, Кънетикът. Там живяхме докато навърших 12. После се върнахме обратно в Старборд.

През гимназиялните си години започнах да пия и да пуша цигари. Обаче прекъснах обучението си и не след дълго получих повиквателна от Чичо Сам – армията. Служих две години – една в Щатите и една във Виетнам. По това време започнах да пия още повече. Бях алкохолик, но не си го признавах. Алкохолът ограбва себеуважението ти и в крайна сметка те унищожава като личност.

Когато станах на 22 се ожених. Живота на жена ми беше не по-малка каша от моя. След година ни се роди дъщеричка. Тогава работех за себе си – събирах вид миди, които ставаха за ядене и ги продавах. Лятото правех добри пари, но през зимните месеци беше доста трудно.

Никога нямахме достатъчно храна, аз обаче правех всичко всичко възможно да имам бира и цигари. И така ... до февруари 1975 когато живота ми направи един доста рязък завой. Колко далеч ще отиде Бог, за да спаси тези, които е избрал? Надявам се и се моля, че Той ще успее да ви убеди, че това, което направи за мен, Бог ще го направи и за вас. Когато всички ваши приятели и роднини си тръгнат от живота ви, тогава пък -  Господ влиза в него!

Една февруарска нощ, около 21 часа, така както си лежах на леглото, нещо много странно ми се случи. Започнаха да ме заливат горещи вълни и сърцето ми заблъска лудо в гърдите ми. Жена ми беше във всекидневната. Казах ѝ какво ставаше с мен. Мислех си: „Ще умра, но хич не ми се иска”. Скочихме в колата и отидохме в къщата на майка ми. Сърцето ми биеше като обезумяло. Майка ми се обади на семейният ни лекар в Ийст Мачиас – Д-р Карл Ларсън. Той и каза да взема два аспирина и да си легна. Стана почти един през ноща когато сърцето ми се успокои и започна да бие нормално.

След този случай сякаш започнах да живея под един облак от депресия. Хич не ми пукаше дали щях да живея или да умра. Скоро след това се напих за последен път. На сутринта, след тежкият запой аз се погледнах в огледалото и не повярвах на очите си. Отражението, което видях в него сякаш беше на  животно. Запитах: „Ти какво си? Някакво животно ли си или ... нещо друго?” От този момент нататък спрях да пия и започнах да посещавам събранията на АА (Анонимни Алкохолици). Там само ми повтаряха, че живота ми ще се оправи, че ще се подобри след като съм спрял да пия. Ох, ако знаете колко грешаха! Продължавах да съществувам под облака депресия. Нищо нямаше значение за мен.

Така продължих около шест месеца. Един ден майка ми каза: „Защо не дойдеш с мен на църква довечера?” Винаги съм си мислел, че църквата беше само за стари бабички и за хора, които няма какво друго да правят. Но въпреки всичко ѝ отговорих: „Защо не? Опитах всичко останало ...”

Църквата се събираше в старата сграда на Грейндж Хол. Тази вечер присъстваха около 20 души. Пасторът

говори за Исус и каза, че Исус можел да даде на всеки чисто нов живот. В края на службата той попита дали има някой, който би желал да излезе напред и да покани Христос в сърцето си.

Аз станах, паднах на колене и помолих Исус да дойде в сърцето ми и да ми даде чисто новият живот, който беше обещал. Когато се изправих казах на пастора, че не се чувствам по-различно от преди. Той отговори: „Том, ти не се спаси, защото се чувстваш спасен. Ти се спаси, защото се довери на Исус.” Чувайки думите му се почувствах по-добре. Пасторът също ми каза, че Святият Дух ще ме води и ще ми помага.

Една седмица по-късно, докато си лежах, казах: „Господи, целият ми живот е такъв хаос. Такава каша забърках ... Святий Душе, ела и вземи всичко под контрола Си.” Точно в този момент чух един глас, който каза: „Исус”. Гласа прозвуча едновременно и в двете ми уши. Веднага след това последва шум като  от самолет, който летеше на височина 30 000 фута. После самолета се заби право

в главата ми и започна да пада надолу и навътре в мен. Колкото по-надолу пропадаше този самолет, толкова по осезаемо чувствах, че сякаш иглата на спринцовка се забива в мозъка ми. Беше изключително, изключително болезнено. След това преживяване, започнаха да се случват странни неща.

Състоянието ми на депресия се влоши, започнах да виждам и чувам разни неща. Една вечер, докато пеехме хвалебствен химн  в църквата, изведнъж в главата ми започна да звучи силната музика, която свиреха в един бар. Огледах се наоколо, но аз бях единствения, който я чуваше! Това продължи само няколко секунди и после спря.

Веднъж докато четях Библията всички думи започнаха да се кривят пред очите ми. Друг път, през ноща, когато се опитвах да заспя някой или нещо започваше да крещи вътре в главата ми. Друг път, докато лежах се почувствах така, сякаш, че слон беше седнал върху гърдите ми. Вдигнах ръката си нагоре и казах: „Исусе, Господи!” Когато казах „Господи”, „слона” се махна. Веднъж, късно през ноща чух как нещо беше хвърлено по стената в кухнята. Вратата на спалнята ни беше леко открехната и слаба светлина идеше от антрето. Знаех си, че нещо се приближаваше към стаята ни.

Псалом 43:7 веднага изплува в съзнанието ми. Казва се: Ангелът на Господа застава около онези, които се боят от Него,
и ги избавя.”
Изговорих на глас този стих и казах: „Само си покажи главата през вратата, Дяволе и Ангелът Господен ще се погрижи за тебе!”

В този момент видях една сянка на стената и изговорих стиха от псалма отново. Тя изчезна и аз заспах. Искам да вмъкна, че жена ми не видя и не чу нищо.

Друг път, също през ноща, аз бях коленичил и се подпирах на ръцете си, молейки се. Усетих как в стаята влязоха много малки същества и ме наобиколиха. Докато се молех обаче, виждах съвсем ясно във въздуха Исус на кръста. Отново и отново Му казвах колко много съжалявах за отвратителните и срамни неща, които бяха вършил. Така продължих до зазоряване. Тогава малките същества напуснаха.

Близо до къщата ни се намираше малък остров с размерите на футболно игрище. Можеш да идеш на него, ако тръгнеш по едни скали загладени от водата. Една нощ почувствах силен подтик да ида на острова. Докато вървях по скалите аз чувах как някой вървеше на няколко крачки пред мене. Когато спирах, спираше и той. Кой мислите, че беше това? Аз изобщо не се съмнявах ... беше дявола!

Започнах да повтарям стих 7 на 34 Псалом. Стигнах на острова и го обиколих. Точно преди да се върна на скалите минах покрай един голям смърч, чийто клони висяха близо до земята. Точно в този момент един клон, точно над главата ми се разклати страховито. Косата ми се изправи от страх, но аз отново казах стих 7. Това беше поредният път когато Сатана се изправи лице срещу лице с мен, но аз го възпрях като изговорих Словото на Бога.

От тук нататък започнаха да се случват все по-луди и шантави неща. Една сутрин се събудих като в главата ми все още звучеше шума от самолета. Чувствах се изключително депресиран. Казах на жена си, че отивам на магазина, за да купя мляко и че ще се върна веднага. Излъгах я. Изобщо нямах намерение да ходя на магазина. Исках да отида в къщата на майка ми, да измъкна пушката от шкафа и да се гръмна в главата. Демони контролираха мислите ми. Когато пристигнах у тях, в къщата нямаше никой. Слязох от колата и вдигнах поглед към небето, а то беше изпълнено със самолети. Клаксони звучаха из целия град ... можех да чуя и гърмяща музика, която ме заливаше от всякъде. Казах си: „Това е то. Край. Настъпи края на света. Всичко свърши.”

Влязох в къщата, намерих ключа за шкафа, в който беше заключена пушката, опитах се да го отворя с него, но ключа не превърташе, не можеше да го отвори.

Отстъпих назад и свих юмрук, за да разбия стъклото на шкафа, но точно тогава Бог ме докосна. Разплаках се и си казах: „Какво ще си помисли майка ми като ме види да лежа в локва кръв? Ако го направя това със сигурно ще убие жена ми.” Дявола правеше всичко възможно, за да има душата ми, но Господ каза: „НЕ!”

Прибрах се у нас и казах на жена ми какво се беше случило. Помолих я да ми уреди час за нашият доктор, който да ме изпрати в психиатричната клиника в Бангор, Мейн. Казах, че трябва да постъпя там, защото се страхувах, че можеше да си причиня нещо необратимо. Отидохме на доктор и аз му обясних какво ставаше. Той веднага ме изпрати в клиниката. По пътя за психиатричната клиника аз се вдървих, започнах да се вцепенявам и да губя паметта си. По пътя имаше една обикновена болница и аз казах на жена ми веднага да ме заведе в нея. Влязохме в спешния кабинет и аз казах на доктора, че чувствам, че мозъка ми ще се размаже поради изключително голямото напрежение, оказвано върху него. Казах му, че сме на път за психиатричната клиника. Той отговори, че не може да ми помогне с нищо и ми каза да ида в нея....

Най-сетне пристигнахме. Заведоха ме в стаята ми и ми казаха, че доктора ще дойде всеки момент, за да ми постави инжекция. Толкова съм благодарен на Господа, че доктора  се забави и че не ми удари инжекцията иначе по всяка вероятност все още щях да съм в болницата.

Няколко часа по-късно аз започнах да се вцепенявам отново и почувствах, че този път самолета искаше да отлети, но и че щеше

да ме вземе със себе си. Раздадох всичките си пари и цигарите си. В този момент останалите пациенти в отделението си мислеха, че наистина съм луд. Написах писмо на жена си и ѝ казах да се ожени за мъж – Християнин, с който да отгледат децата в Християнска среда. Нямах си напредстава, че Господ искаше аз да бъда този мъж.

„КЪде е тя?”, се питах аз. „Защо не идва?” ..... Тъща ми живееше само на две мили от клиниката и аз се надявах, че съпругата ми беше у тях. Със всяка крачка, която правех състоянието ми ставаше по-зле. Мислех, че ще припадна в канавката на пътя. Едвам стигнах къщата и веднага обясних на тъща си какво се беше случило.  Започнах да се моля и си представих Исус. Самолета изстреля една ракета и направи на пух и прах картината на Исус в главата ми. Тогава тялото ми започна да изстива.

Казах на жена ми, че не я обичам, нито нея, нито който и да е друг. В мен нямаше и капка любов. Започнахме да пеем една песен на Крис Кристоферсън – „Защо Аз Боже?” В този момент казах: „Дяволе, ако ще ме вземаш, поне ще умра хвалейки Господа!” Същата вечер Пасторът на моята църква дойде и ни заведе у дома. Той ми повтаряше, че трябва да се доверя на Господа и да стъпя здраво върху обещанията Му записани в Неговото Слово. Докато пътувахме обратно към къщи аз чувах как коли фучаха около нас и набиваха спирачки. Чувах и котки, които ме викаха. Никой друг освен мен не можеше да чуе това.

Няколко дни по-късно майка ми ми каза: „Том, чух  за един мъж на остров Бийлс, когото Исус използва, за да изгонва демони.” Обадих му се и му казах какво ставаше. Той ми каза да препрочитам Псалом 103 отново и отново и да вярвам на всяка дума в него. Каза ми, че ще дойде в къщата на майка ми към 6 часа вечерта. Той беше голям образ! Първото нещо, което каза когато прекрачи прага на къщата беше: „Какво има за вечеря?” Попита ме дали съм прочел Псалом 103. Отговорих: „да.” После ми зададе друг въпрос – дали вярвам на всичко записано в него. Потвърдих. Той се обърна към майка ми и баща ми и им каза да не се страхуват, но че ще стане малко шумничко наоколо. Мъжът положи ръце на главата ми и изкрещя: „В името на Исуса Христа, излез от него!” Усетих как нещо се размърда вътре в мен. Усещах ги как ме дращеха по гърлото докато излизаха. Знаех, че съм свободен.

......................................................................................................................

Няколко дни след това, аз си бях в къщи и издигах ръце, за да хваля Господа. Казах Му колко много Го обичам и как искам отново да ме докосне. В този момент една кана с любов се изля върху мен и потече през цялото ми тяло. Какво друго можех да направя освен да плача – цялото ми същество беше изпълнено с любов! Имах чувството, че всеки момент ще бъда грабнат от този свят. Да ви кажа – бях готов.

Няколко часа по-късно докато си лежах, жена ми ме погледна и ме попита какво не е наред. Казах ѝ, че страхът обикаля около мен и иска да се върне в мен. Но Господ казва в Евреи 13:5: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя". Аз ѝ казах този стих и че го вярвам. В момента, който изрекох това страха напусна и никога повече не се върна.

След няколко седмици с жена ми отидохме на концерта на Continental Singers в местния колеж. Те не използваха музикални инструменти, а само гласовете си. Пеенето беше придружено и от езика на жестовете (за глухонемите). Когато влязохме в сградата трябваше да слезем по едни стъпала. Докато слизахме по стълбището казах на жена си, че чувам как след нас се влачат вериги. Дяволът искаше да ме окове отново.

Но докато пеехме и бяхме станали от местата си с издигнати нагоре ръце, аз съзрях най-красивият кръст, който някога бях виждал! Беше триизмерен и беше направен от съвършени кубове. Всеки куб имаше различен цвят. Това беше самото сърце на Бога, пулсиращо пред очите ми! С всяка капка кръв той ставаше все по-блестящ!


През изминалите 10 години живота ми не беше лесен, но Словото на Бога не ми изневери нито веднъж. Нито пък ще разочарова този, който му се ДОВЕРИ!  Благодаря ви и Бог да ви благослови, че отделихте време да прочетете свидетелството ми. Ако преживявате нещо подобно аз бих се радвал много да ви насърча и помогна чрез Божието Слово.  Ако имате въпроси или се нуждаете от насърчение или молитва, моля свържете се с мен


За връзка с мен

е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. .

 


Псалм 103

Давидов псалом. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име. Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, Тъй щото младостта ти се подновява като на орел. Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани. Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му. Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив. Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века. Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти. Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече. Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко. Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му. Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.


Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови!

Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ако работата ни Ви харесва, и имате желание да ни помогнете финансово в служението кликнете ТуК


Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус или умря за твоите грехове, или не (НО ТОЙ ГО НАПРАВИ!!!). Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исуса Христа на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!

За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!


Този материал е под лиценз - Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.

Криейтив Комънс договор

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови