Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Уроци от Бог - Свидетелство на Ваня Георгиева

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Изпратено ни по email

Изпратено ни по email

 

Уроци от Бог

Ваня Георгиева


Искам да разкажа за нещата, които се случиха в живота на семейството ми през април 2011 г. Благодаря на Бог, че запази живота ни и ми даде ценни уроци.


Една неделя, както обикновено, бях на служба в църквата с дъщеря ми. Направиха ми силно впечатление две неща- свидетелството на едно момиче, което е било блъснато от кола на излизане от църквата преди 2 месеца и свидетелството на гостите от САЩ (Роджър и Сенека) за борбата им с рака. През цялото време се чудех как е възможно да се случи катастрофа с божие дете и то след като е било в близки отношения с Бог и излиза от храма му? Защо посветен служител на Бог се разболява от рак, въпреки всички добри дела и вярата си? Не можах да намеря отговора, но посланието от проповедта беше, че утрешния ден не ни е гарантиран (обещан) и трябва да „изкупуваме” благовремието на днешния.


Заредена с нова вяра и сили, и с песен в сърцето се качихме на колата с дъщеря ми да се прибираме в къщи след службата. По улиците беше спокойно, слънчев неделен ден приятен за отмора и неочаквано- катастрофа. Една кола навлезе в нашето платно за движение и ме постави ненадейно в ситуация без изход- притисната между висок тротоар около 20 см. и идващата срещу нас кола. Нямаше къде да избягам и следващите няколко секунди ми се губят. Чух само силен трясък от удрящата се в моята врата кола. Виждах всичко в купето около мен, но отвън всичко ми изглеждаше така бяло, все едно колата беше обгърната от облаци памук. Като спрях погледнах към задната седалка, детето си стоеше отзад все така спокойно и си четеше една брошурка. Опитах се да изляза през вратата и да видя какво точно се беше случило, но от удара тя беше изкривена  и излязох през отсрещната врата. Не можах да повярвам на очите си какво беше станало с колата за секунда само. Първата ми мисъл беше- това не е възможно да се случи на мен, аз съм такъв внимателен шофьор, от години не съм слизала от тази кола, стотици пъти съм минавала по тази улица без проблем, не съм в нарушение на правилата; а на всичкото отгоре съм вярваща, която излиза от църква току що и съм се молила Бог да ни пази през днешния ден! Пеехме с детето когато стана катастрофата, а после докато в ума си разсъждавах върху неприятната ситуация и бях ядосана, песента продължаваше да звучи в сърцето ми все едно нищо не се беше случило. Огледах улицата около себе си и разбрах какво е станало. Шофьорът, предизвикал катастрофата не смееше да излезе от колата си от страх. После ми каза, че имал грижи, замислил се и не ме видял . Аз го бях забелязала отдалеч в неговата лента, но не даваше никакви признаци, че ще се стовари върху нас. Караше си направо и изведнъж зави  наляво, не забелязвайки колата ни. Бях ядосана и щях да си изкарам гнева върху човека, предизвикал катастрофата, но в този момент Бог ме спря. Показа ми ясно, че жертвата не съм аз, а този ограбен и отчаян човек от света. Това не го оправдава разбира се, но не е било случайно. Той нямаше на какво да се опре в този тежък и за него момент, а аз имах всичко необходимо да премина изпитанието чрез Господ. Имах Словото Му, където е скрит отговора на всеки наш проблем. В ума ми изникна стих от Екл. 7:28, където се казва да бъдем радостни във време на благоденствие, а във време на злополука какво следваше…..да бъда разочарована, че Бог е допуснал злополуката, да бъда разстроена, разсърдена на него…..Точната думичка пак започва така, но тя е –разсъдлив. Тогава се обърнах назад и си дадох сметка какво се беше случило. Стана ми ясно, че в създалата се ситуация сме имали най-добрия изход.  Видях, че Бог ни е запазил от  сблъсък с много щети, а може би щяхме и да сме ранени сериозно, тъй като отсрещната кола се спускаше по надолнището към нас с висока скорост. Все още не ми е ясно как съм завъртяла волана рязко надясно и съм се качила на толкова висок бордюр (без да има поражения отдолу на колата) и след това съм овладяла колата за да не се блъсна в друго отсреща. От сблъсъка колата ни излетя върху високия тротоар, стовари се върху предната дясна гума, която гръмна и омекоти падането, а после продължи да се движи неуправляема  в права посока без да изпаднем от тротоара и да отидем към идващите насреща коли отляво или да се блъснем в паркиралите в тревната площ отдясно. Странното беше, че не виждах нищо освен бяло през предното стъкло, не знаех къде се намирам, а колата беше перфектно паркирана там горе и когато дойдоха полицаите се учудиха какво прави на това място, далеч от мястото на удара, и така добре паркирана. На всичкото отгоре не бях усетила поднасяне на колата, разтърсване или нещо подобно. Помислих, че е от шока, но като разпитах дъщеря ми тя каза, че е усетила само леко друсване като от попадане в дупка и изобщо не е разбрала за произшествието ни. Когато и казах, че сме катастрофирали се притесних да не се стресира, но реакцията и беше изненадваща – „урааа, ще има за какво да благодаря на неделното следващата седмица”. Всичко мина толкова гладко, сякаш невидими ангели взеха колата на ръце по време на удара и я спуснаха нежно върху земята без да разберем, че нещо се е случило. Освен това в района на инцидента няма достатъчно място за паркиране и автомобилите спират по всички възможни тротоари. Но този сякаш Бог го беше приготвил специално за нас- нов, с гладки плочки и достатъчно висок за да не спира никой върху него. Идеална писта за нашият безопасен полет и приземяване. Нямахме физически или психически травми, но този сблъсък не беше нищо в сравнение със сблъсъка ми с моите вярвания и убеждения.
От 20 години насам вярвам в Бог. Не мога да се похваля, че съм била напълно според Божието сърце, грешала съм стотици пъти, но съм виждала много чудеса в живота си. За тези години съм си извадила десетки стихове от Библията с Божии обещания към нас, вярвам в тях и съм ги виждала изпълнени в живота на мен и хората  около мен. Години наред Бог беше милостив и ми даваше победи, не съм преживяла нито едно сериозно бедствие. Винаги съм си мислела, че катастрофи, земетресения, глад, страшни болести и т.н. се отнасят за хората от света или за съгрешили християни за да се поправят. Винаги съм си мислела, че щом възложа грижите и бъдещето си в Божията ръка, аз съм в безопасност и няма да ми се случи зло. Един от любимите ми стихове е от
1 Петр.5:7-„ всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас”. Бях възложила деня си на Бог и бях спокойна, че мога да не се тревожа за нищо, а да планирам деня си за разходка със семейството, да отидем на кафе, на люлки да се забавлява детето и т.н. Утрешния ден не ни е обещан, се казваше в проповедта, затова избрах да подредя днешния максимално добре според мен. Но Бог разби тези мои илюзии, ясно ми показа, че дори днешния ден не ни е гарантиран. Показа ми, че съм превърнала вярата си в безгрижно спокойствие. Обърна ми внимание, че след любимия ми стих има още три , които не са случайно там и не мога да го вадя от контекста им. Добре е да предадем на Бог онова, което ни безпокои и не можем да се справим с него, но това в никакъв случай не ни освобождава от отговорност. По-долу е написано в 8 стих, че нашата задача е да бъдем будни. Нищо не става случайно в живота ни. Да, Бог работи, но дявола също не спи и неговата цел е повече от ясна за нас. Нищо не става без Божието знание и когато ни предстои поредното изпитание Бог ни подготвя за него, но не всеки път го разбираме. Не е било случайно няколко дни преди това да чуя свидетелството на Андрей Берглезов за катастрофата, която е преживял (препоръчвам го на всеки, който все още не го е чел или слушал). Не е било случайно да чуя свидетелството на момичето, преживяло сблъсък с кола след църква. Но все си мислех, че не може да се случи на мен и бях загубила бдителността си, не обръщах внимание на знаците от Бог. Заблуда е било да се смятам за недосегаема. Бог ми показа, че не живея в небесния Ерусалим в безопасност, а в свят, който лежи в лукавия ; че има да претърпим беди тук и това си е напълно в реда на нещата. Разбрах, че дявола няма почивен ден в неделя и винаги търси начин да ни навреди. Това разбира се не означава да ни хваща страх или параноя да виждаме зло на всеки ъгъл. Нашата задача е да не изгубим живата си връзка със Спасителя. Разбрах, че изпитанието не е наказание в много от случаите, а възможност да пораснем в Христос. Показа ми се също това, че aкo нещата не стават по начина, който на мен ми се иска, не означава, че Бог не е в контрол на всичко. Аз смятах, че ако Бог беше с мен, катастрофа нямаше да има. Често сме склонни да си мислим, че Бог е с нас само, когато нещата се случват по нашия сценарий. В някои случаи обаче отговорът Му е „не” или „имам друг план за теб”. Разбрах още, че не е било правилно да се моля да не ме сполети някаква беда или изпитание, защото това е все едно да се моля Бог да не работи в живота ми. Правилният начин да се моля е да използвам правилно силите и ресурсите, които Бог ми е дал за да бъда повече от победител накрая.
Вече съм сигурна, че преди да дойде страданието, Бог ни подготвя за него, дал ни е необходимото за да го преминем, от нас се изисква да останем твърди във вярата (стих 9) независимо от обстоятелствата. Може колата да се намачка до неузнаваемост, може тялото да е поразено от болест, може жилището ни да се тресе от земетресение, може светът около нас да се руши, но всичко това е с цел да паднат нещата, които се клатят (в случая се разклатиха и рухнаха моите неправилни убеждения). Видях, че е възможно по време на беда да имаш радост, мир и песен в сърцето, щом си позволил на Бог да ръководи нещата. Крайният резултат от това е записан в 10 стих- след като пострадаме малко ще бъдем по-твърди и непоколебими, а това е още една стъпка към усъвършенстването ни.      
Не на последно място Бог ми показа, че е много егоистично да гледам само своето благо в ситуацията. Аз съм само като една частичка от един огромен пъзел и Бог има грижата не само за мен, но и за частите около мен, за да бъде подредена цялата картина. Станалото с нас бе прекрасна възможност невярващите ми близки да видят чудото от Бог и да се спасят (макар, че докато пиша свидетелството си това още да не е станало факт), а вярващите около мен- да се насърчат.
Така че искам да уверя всеки, който чете тези редове, че наистина всичко съдейства за наше добро щом сме с Бог (Римл. 8:28). Това не означава, както аз си мислех, че ще ни се случва само добро. Това, че вършим много добри дела не ни гарантира, че ще ни се случват само добри неща. Разбрах, че са еднакви трудностите в земния път на вярващи и невярващи; и едните и другите ще страдат, само резултата (плода) от изпитанието ще е различен. Не е трагедия да попаднем в скръб, утеснение или беда, защото да ги издържим е наистина благословение и то не само за нас, а и за хората около нас, за да се прослави  Бог, Който ни обича повече от всичко!

Ваня Георгиева
Април 2011 г.


Този материал е под лиценз - Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.

Криейтив Комънс договор


Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови!

Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ако работата ни Ви харесва, и имате желание да ни помогнете финансово в служението кликнете ТуК


Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус или умря за твоите грехове, или не (НО ТОЙ ГО НАПРАВИ!!!). Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исуса Христа на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!

За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

 

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови