Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

„ВСИЧКО Е НАРЕД – ТУК СЪМ” свидетелството на Дарси Алън

Свидетелството достига до вас с любезното съдействие на Precious Testimonies,

Оригинален източник: “IT’S OKAY – I’M HERE”

Превод и редакция: anah_su_namun

„ВСИЧКО Е НАРЕД – ТУК СЪМ”

 

By: Darcy Allen

От: Дарси Алън

 

 


Дарси Алън

Аз Го срещнах в най-тясната и малка стаичка на онази не голяма бяла църква, в която никога преди това
не бях стъпвала. Не и до преди този уикенд. Когато затворих очи, за да се моля с вяра за първи път в живота си, аз сякаш вече не бях в стаята. Бях погълната и обградена от Божието присъствие, пречудна благодат, прощение и безусловна любов. Чувствах се така сякаш разговарях с Него лице в лице; сякаш стоях пред Неговият трон в Небесата. Чувствах се защитена и в безопасност. Никога не бях изпитвала такова необяснимо чувство. Знаех, че ме чува. Някак си усещах радостта и празненството, което започна на Небето когато приех и направих Исус Господ и Спасител на живота си! Това се случи през май 2008, през уикенда посветен на чистотата. Излязох през вратите на църквата променена – променена от вътре навън; целият ми товар, грижи, страхове и съмнения бяха премахнати! Но преди този знаменателен уикенд моят живот не беше много лесен – аз търсех изцеление, любов, смисъл ... търсех нещо повече и нещо по-голямо ... Търсех Бога.

 

Аз не отраснах в едно истински Християнско семейство. Въпреки че родителите ми вярваха, че има Бог, те не живееха за Него. Живеех ту при майка си, ту при баща си ... понякога при чичо ми и леля ми. Това продължи докато навърших 9 ... И така, сменяйки къща след къща аз станах жертва на сексуално насилие ... не само на един човек ... баща ми ме малтретираше. Когато станах на 9 отидох да живея за постоянно с леля и чичо.

Тя ме научи да се моля. Аз съм толкова благодарна на чичо и леля за всичко, което направиха и продължават да правят за мен. Но тогава някак си чувствах, че нещо не ми достига. Започнах да се инатя; станах непослушна и буйна. За това на 13 се върнах да живея при майка ми (по това време майка ми и баща ми се бяха разделили и очакваха официалният си развод). Започнах да се съмнявам и да си задавам въпроса дали изобщо имаше Бог.

Завръщането при майка ми и живота с нея не беше песен. Тя пиеше много и почти не се прибираше в къщи. Всъщност не мога да нарека местата където живеехме „в къщи”. Тя наемаше стаи из разни хотели или мотели и други места, от които обикновено ни изритваха. Най-накрая взе под наем една каравана, която сега мога да нарекат дом. По онова време обаче аз трябваше да се грижа за по-малките си брат и сестра, така че се понаучих да готвя, да чистя и т.н. Израснах в бедност.

Нямахме течаща вода. Ходехме да пълним вода в кофи от една чешма. Нямахме парно. Топлехме се на една печка с дърва. Това бяха най-бедните години в живота ми. Понякога дори нямаше какво да ядем и аз виждах как брат ми и сестра ми ходеха да просят храна. И така ... в този момент от живота си аз срещнах най-добрата си приятелка. Тя имаше огромна вяра – вярваше в Исус! Можеше да види, че тя наистина Го обичаше и живееше за Него; обичаше и семейството си. Тя не ми натрапваше вярата си, но ме канеше на църква и на мероприята, които църквата организираше. Беше страхотно! А и тя беше готова да отговаря на всички мои въпроси свързани с Християнството. Моята най-добра приятелка и ужасните неща, които бях преживяла в миналото, станаха причина да се приближа до Исус и ми помогнаха да Го направя мой Цар и Герой!

През уикенда посветен на чистотата, посланията за сексуалната чистота, уникалността и особеностите на моето тяло, и колко съм ценна (в очите на Бога), изкараха на яве това, което се криеше дълбоко вътре в мен през годините. Най-накрая разбрах защо бях създадена по този начин и научих, че девствеността ми, която толкова се бях опитвала да опазя и която ми бе отнета насила, беше важна не само за мен, но и за Исус и за моят бъдещ съпруг. Мислех си, че не струвам нищо и че не съм особено достойна поради сексуалното насилие, което бях преживяла и начина, по който живях. Обаче научих, че съм ценна в очите на Бога заради жертвата на Исус.

Седмица преди уикенда посветен на чистотата, аз правих секс по телефона с едно момче от моя клас и докато седях и слушах жената, която говореше в църквата, почувствах такава вина ... най-ужасната вина, която някога бях изпитвала. Знаех какво трябваше да направя. Изтичах до едно от момичетата-лидери в църква и изповядах пред нея какво бях правила и как се чувствах. Не можех да сдържам сълзите си ... Святият Дух, който работеше вътре в мен ме изобличи за първи път в живота ми. Тя ме заведе в една малка стаичка и ми помогна да призная и изповядам какво бях причинила на Исус; помогна ми да поискам прошката Му и да приема, че Той умря за мен, но че на третият ден победи смъртта. После Го помолихме да ми помогне да живея за Него и аз Му благодарих.

Месец след като бях изрекла тази молитва и бях направила Исус Господ и Спасител на живота си, аз се изпълних със Святият Дух и радостно вълнение. Нищо не можеше да отнеме вярата ми. Знаех и чувствах, че имам Спасител. Бях изпълнена с всичко, от което се нуждаех. Чувствах се цялостна, съвършена. Въпреки тези страхотни чувства, които изпитвах нищо не се промени – нито домът, в който се завърнах, нито старите ми навици, нито егоистичните ми желания и начина, по който семейството ми беше решило да живее..

Исус ме прие, осинови и изми, но все още продължава да ме очиства и обучава, чрез изпитания и борби, за да ме научи да се държа здраво за Него и за да израстна и заприличам на самият Исус. Не беше лесно и все още не е да се откажа от всичко заради Исус, да се науча да Му се покорявам, да не Го пренебрегвам и отхвърлям от която и да е област на живота ми. Спомням си, че когато повярвах ми беше особено трудно да изграждам и развивам взаимоотношения с някого когото моите физически очи не виждаха и чиито глас физическите ми уши не чуваха. По-късно се научих да имам вяра и за най-незначителните неща и да се доверявам на Бог дори когато ме връхлитаха съмнения или когато бях объркана. Опитвах се да разбера и схвана какво точно беше благодатта и как така Исус прощаваше на всички. Също се борех и с един привичен, хроничен мой грях. Тогава се случи нещо удивително ... докато се молех и казвах на Бог за моите вътрешни борби и греха ми, Той ми даде видение – все едно сънувах през деня – то ми помогна да осъзная какво наистина се случи на кръста.

Ето видението ми: Намирам се в тълпата, която гледа как Исус носи кръста Си към хълма Голгота. Целият е в кръв и по лицето Му се чете болка. Едвам се държи на краката си. Той ме погледна и аз исках да ида при Него и да Му кажа: „Съжалявам”, но не можех да направя и крачка. После се озовах в подножието на кръста. Бях сама и се молех. Чух един дълбок глас, който ме успокои и утеши. Погледнах нагоре и видях оранжеви огнени пламъци в очите на Исус. Той ми каза: „Всичко е наред. Тук съм”. После ... съвършена тишина и върху мен се изсипа поток от закрила. Аз паднах в могъщите Му ръце и се почувствах обичана.

Това не е единственото нещо, което Бог ми показа, и чрез което ме обучи.

През последните две години сатана не ме оставяше на мира. Аз се борех с депресия, мисли за самоубийство, опити за самоубийство и си нанасях рани, порязвайки се. Но пък се приближих до Исус, научих се да Му се доверявам с малкото вяра, която имах и която порасна в тези времена на депресия.

Той ме освободи от мислите ми за самоубийство и желанието да отнема живота си. Всеки ден Му благодаря, че ми позволи да оцелея всеки път когато бях толкова близо до смъртта. Научих се да се обръщам към Него и да използвам оръжията, които ми е дал, противопоставяйки се на желанието си да си нанасям порезни рани. Въпреки всичко през тези три години на моето Християнство аз научих много за това коя съм аз и каква трябва да бъда. Всеки ден продължавам да опознавам и научавам за Исус и какво направи Той за мен. Виждам напредък в начина ми на държане, отношението ми към останалите и мислите ми. Виждам промяна в себе си поради работата на Святият Дух, но понякога се чувствам като в капан и трябва да осъзная какво ме държи и дърпа назад, и ми пречи да продължа напред. Много съм благодарна на Господ и за Неговото Божие семейство, което ми помага, напътства, съветва и подкрепя. Аз израствам и се уча как да живея всеки ден за Господа и Спасителя Исус Христос! Надявам се и се моля начина ми на живот и ежедневните ми навици да прославят Бога и да Го карат да се усмихва!


Този материал е под лиценз - Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.

Криейтив Комънс договор


Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови!

Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус или умря за твоите грехове, или не (НО ТОЙ ГО НАПРАВИ!!!). Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исуса Христа на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!

За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Коментари   

 
+1 #1 one_girl 04-01-2012 21:13
Много хубаво и силно свидетелство!
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови