Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Необходима сума за заплащане на ВПС сървъра ни: 192лв. Краен срок 25.02.2017
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК

За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

НЕ ПРЕНЕБРЕГВАЙ ПОСЛАНИЕТО НА ВЕСТИТЕЛЯ: Свидетелството на Дан Вандербо

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Свидетелството достига до вас с любезното съдействие на Precious Testimonies,

Оригинален източник: DON’T KILL THE MESSENGER’S

Превод и редакция: anah_su_namun

 

НЕ ПРЕНЕБРЕГВАЙ ПОСЛАНИЕТО НА ВЕСТИТЕЛЯ:

„ТРЯБВА ДА ПРОСТИШ НА СЕБЕ СИ!”

By: Dan Vanderboegh

От: Дан Вандербо

„Кога най-сетне ще простиш на СЕБЕ СИ, за да можеш да приемеш и Божията прошка?” Това беше посланието, което се опитвах да пренебрегна ... само за да нараня себе си.

 


В своята епическа творба „Илиада”, гръцкият поет Омир разказва как един вестоносец занесъл послание от Троя до властите. Вестта, която той им занесъл не им се понравила, за това те убили куриера с камъни за дето им занесъл такова известие.

Нашата Библия ни разказва как Бог изпрати Сина Си да занесе едно послание на народа на Израел. Но религиозните лидери не го харесаха и одобриха, и за това приковаха Исус на кръста.

Днес ние не убиваме тези, които ни донасят някакво известие. Но пък съдим за известието според това дали ни харесва или не този, който ни го е донесъл. Аз постъпвах по същият начин, но за щастие моят вестоносец се оказа много настойчив. Той не се предаде докато не ми каза каквото трябваше.

Въпреки че моите родители ходеха на църква само на Рождество Христово и Велик Ден, като малък аз посещавах Неделното Училище и бях в църквата всяка неделя. Майка ми и баща ми нямаха нужда да опознаят Господа и познайте какво – ние децата също. Аз обаче чувах как ние трябва да прощаваме на другите и как Бог също ни прощава. Опитвах се да живея според Златното Правило, но на моменти не ми беше много лесно.

През 1990 попаднах в затвора за първи път. Изпаднах в шок от всички тези съдебни прецедури през, които преминавах. Пледирах „виновен” и поех пълна отговорност за стореното от мен. Моят адвокат и инспектора, който се занимаваше с делото ми ми казаха, че ще ме осъдят на две години изпитателен срок. Обаче съдията издаде присъда от 5 до 10 години в затвора. Пристигнах там, чувствайки се както никога преди - като най-изпадналото и ужасно същество на земята. Мислех си, че за мен няма повече никаква надежда.

Но съпругата и семейството ми ме подкрепяха и утешаваха. Те ми бяха простили. Дори и този, който стана моя жертва също ми прости. Аз оценявах това, което правеха за мен, но сякаш нещо липсваше. Те ми напомняха, че само трябва да помоля Бог за прошка и Той ще ми прости. Вече се бях молил на Бог за прошка, но ... нещо липсваше.

Започнах да ходя на църква в затвора. Посещавах и Библейските уроци там, молитвената група и др. Всяко едно от тези служения потвърждаваше, че аз знаех, че Бог прощава греховете ни. Но колкото и да се молех, нещо все не ми достигаше. Струваше ми се, че Бог нямаше никакво желание да ми покаже какво ми липсваше. Не можех да изляза от състоянието на депресия.

В нашата Християнска общност имаше един мъж, който изглеждаше като точният човек, към когото да се обърнеш, ако търсиш Божието успокоение и слово. Наричахме Скипи „Измамника с Библията”. Той можеше да ти цитира почти всеки стих от Библията и обичаше да говори на останалите за Господа. Но всеки път когато на Скипи му изтичаше присъдата и той напускаше затвора, някак си оставяше Библията и Бог зад решетките. Той беше за четвърти или пети път в панделата. Също, ако някой искаше нещо, което можеше да се внесе контрабандно в затвора, той трябваше да иде при ... Скипи. Скипи щеше да му изнесе една проповед защо не бива да иска нещата, които търси и след известно време с теб се свързваше някой, който имаше това, което търсиш. Така че много от нас не искаха да си имат работа със Скипи.

Един ден когато аз чувствах изключително потиснат и сломен, Скипи се приближи към мен. Той ми каза, че изглеждам ужасно и започна да ми проповядва за Бог и любовта Му към нас. Без да обръщам особено внимание на вестителя, повечето от думите, които ми каза той, влязоха през едното ми ухо и излязоха от другото. Това, което Скипи ми говореше не беше от значение за мен. Та нали аз вече знаех, че Бог ми е простил и го вярвах на всичкото отгоре.

Но Скипи ми каза нещо, което никой друг преди това не ми беше споменавал: „Кога най-сетне ще простош на СЕБЕ СИ, за да можеш да приемеш и Божията прошка?”

Не исках да се замислям над думите, които ми каза, обаче те продължаваха да ме преследват. Опитвах се да си намирам най-различни извинения защо не трябва да му обръщам внимание, но това, което той ми каза се запечата в мозъка ми. Винаги когато ме видеше Скипи ми задаваше един и същ въпрос – дали съм си простил. Стигнах до там, че винаги когато го мярках аз си задавах същият въпрос. Бог беше изпратил Скипи до мен с едно послание. Колкото и да се опитвах да го пренебрегна, посланието ме преследваше и чакаше да започна да действам.

Най-сетне отидох при свещеника на затвора и му казах как се чувствам. Той ме запита дали се обичам. Не – ако трябваше да честен – аз НЕ ХАРЕСВАХ себе си, поради това, което бях извършил. Той ми зададе друг въпрос: „Как тогава ще обичаш ближния си, ако не обичаш себе си? Не намираш ли нещо хубаво в себе си, не се ли уважаваш?”

Как бих могъл да се уважавам? Чувствах се като най-голямото нищожество на земята. После ми даде да прочета Битие 4:3-4.

Авел жертва на Бога едно тлъсто агне, без петно и недостатък. той даде най-хубавото си агне; това, с което се гордееше. А Каин даде в принос на Бога от плодовете на земята. Библията не ни казва дали това беше най-хубавата част от реколтата. Може Каин да Му беше дал това, което беше останало от миналогодишната реколта. Приносът на Каин не беше нещо, с което той или Бог биха се гордели.

Ако ние трябва да принесем в жертва себе си, нашата собствена воля на Бога, каква жертва искаме да бъдем? Аз бих искал да съм славна жертва – т.е. да си простя. Разбрах, че Бог ми беше простил това, което извърших преди много години още първият път когато Го помолих. Нещото, което НЕ ми беше простил е че аз постоянно се самоосъждах и че не си бях простил! Ето това ми липсваше през цялото време! Да си простя не беше лесно. Отне ми време. Но СЕГА аз се чувствам по-добре и връзката ми с Бог укрепва!

През 2008 бях помолен да разкажа свидетелството си пред моята група. Аз  се подготвих да им кажа това, което обикновено споделях. Но тогава Бог ми каза: „Този път разкажи ДРУГОТО свидетелство.” Знаех за какво намекваше ... Той искаше да разкажа това, което вие току-що прочетохте. Аз обаше бях споделил това свидетелство само веднъж до сега и имах чувството, че то не се прие особено радушно. Бях го разказал в църквата на затвора и то изобличи затворниците и ги накара да се чувстват виновни. Знаех обаче, че Бог нямаше да ме накара да го споделя отново бе да има причина.

По-късно петима от тридесетте мъже, които го чуха, дойдоха при мен и ми казаха, че посланието е било за ТЯХ. Последният, който сподели това с мен го направи чак след три дни. Той ми каза, че изобщо не му пукало за мен и за това не обърнал особено внимание на думите ми. После ме запита: „Можеш ли да ми помогнеш да си простя?” И аз му помогнах. През следващите три месеца, преди да напусне затвора аз стоях до него.


Този материал е под лиценз - Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.

Криейтив Комънс договор


Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови!

Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ако работата ни Ви харесва,
инвестирайте в развитието на hristiqni.com като кликнете Дарение


Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус или умря за твоите грехове, или не (НО ТОЙ ГО НАПРАВИ!!!). Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исуса Христа на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!

За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови