Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Бог направи килията църква за мен

Историята на Рина Дауни ... Бог направи килията църква за мен

Родена съм през декември 1972 година в гр. Поморие. Изучих се през комунистическо време и завърших френска езикова гимназия в гр. Бургас. През цялото си детство бях непокорна и упорита. Каквото си наумявах - го правех. Дори моят строг и суров баща не можа да ме промени. Напротив, неговите методи на възпитание ме предизвикваха да бъда все по-бунтовна. Колкото повече растях, толкова повече ставах егоистична и алчна за пари. Обичах много вечерния живот и бях по дискотеките всяка вечер с приятели. Всеки месец имах нов любовник и сексуалните ми връзки бяха най-често с женени мъже. И всеки път оставах разочарована, понеже тяхната любов не беше искрена, а те просто ме използваха.

На два пъти се опитаха да ме изнасилят, в следствие на което аз намразих мъжете. Заклех се, че никога няма да се омъжа (поне не за българин) и започнах да си мечтая за много пари, за да докажа на мъжете, че аз нямам нужда от тях. Измамливо щастие в греха.

През 1992г. заминах на екскурзия за Париж и останах там. Работех вечерно време по кабарета и нощни клубове и правех компания на клиенти. След девет месеца ме арестуваха и екстрадираха обратно, заради нелегални документи. Така на 20 години с парите, спечелени във Франция си купих първата кола - Ноndа и получих чувството на независимост и надмощие над мъжете. Живеех ден за ден, харчейки пари по дискотеки - имах всичко, материално бях осигурена, но не се чувствах удовлетворена - нещо вътре в мен липсваше - душата ми беше празна и в сърцето ми нямаше мир!

През1994г. аз и един от моите женени любовници решихме да заминем за Южна Африка, страната на диамантите и златото, където се надявахме, че ще намерим богатство. Без да знаем дума английски, пристигнахме в Йоханесбург. Понеже видяхме, че диамантите не растат по дърветата, а доларите ни свършваха, аз започнах да продавам тялото си за пари, а той печелеше чрез измами и кражби. Така и двамата започнахме нечестив и грешен живот и не след дълго се разделихме. С една моя приятелка живяхме около година заедно, в голяма къща, издържани от любовник. Имахме пари, кола, изкарахме курсове по английски и компютри и обикаляхме навсякъде, развличайки се по казина и ресторанти.Но това също не трая дълго.

През 1995г. започнах да работя като бар-дама в една дискотека и там се запознах с Кен. Точно по това време - визата ми за престой изтичаше и аз трябваше да реша дали да се завърна в България или да остана там нелегално. Единственият начин да взема легални документи, беше, да се омъжа. А Кен беше мъжът, който се съгласи без никакви условия, да се ожени за мен.

Скоро след брака ни разбрах, че той е болен от рак на дванадесетопръстника, и че му остават само 6 месеца живот. Кен легна на легло, а аз работех като сервитьорка. Всяка вечер си мислех как да спечеля пари за най-кратко време. Толкова много исках да обиколим заедно с Кен най-красивите места по света, за да изживее последните си дни в изобилие и разкош. Пари ни трябваха и за да му направим успешна операция в Канада. Живеех в страх и не можех да си представя какво ще правя, ако го изгубя. Сърцето ми се изпълваше с мъка и бях много объркана.

Безпомощни милионери

Тогава двамата решихме да измамим една голяма застрахователна компания. Кен си направи застраховка "Живот", след известно време фалшифицирахме смъртта му и аз, като негова наследница, получих чек за един милион ранда. Кой знае защо обаче, с всичките тези пари, които получихме не можахме да му фалшифицираме паспорт и да напуснем страната. 3атова решихме да се установим в Кейп Таун. Три месеца по-късно полицията узна и ни арестуваха.

Вцепених се, когато се озовах между четири стени в една влажна и мръсна килия. Заключена по 24 часа на ден, започнах да се замислям за живота си - какво съм направила и какво ми предстои.

Бъдещето изглеждаше отчайващо - отново без пари, без адвокат за делото и може би дълги години в Южноафрикански затвор. Миналото ми изплува като мътилка - с цялата ми безотговорност, глупост, алчност за пари и прелюбодейства. Аз със сигурност заслужавах това! Но как можах да се заблудя до толкова и да пропилея живота си с лека ръка?! Най-тежко ми беше, когато осъзнах болката, разочарованието и срама, които нанесох на родителите си.

Запознаване с Освободителя

Три месеца след арестуването ни, една непозната жена дойде до килията и ми каза: "Знаеш ли, че Исус те обича?" Мислейки, че това е някакъв нов обожател, аз я попитах: "Кой е Исус?"Тя разбра, че съм българка и на следващия ден ми донесе книга. На нея пишеше на кирилица: Библия. И тъй като нямаше какво друго да правя, очаквайки присъдата си, аз започнах да я чета. Имах си единствена и постоянна посетителка – жена, пълна с вяра и познание за Бога, която с много търпение ми разясняваше духовните истини и отговаряше на всичките ми въпроси относно Библията.

Един ден почувствах подтик и неутолимо желание да разговарям с Бога, и ако Той наистина съществува - да ми се разкрие и да ми покаже за какво ме е създал. Бог ме докосна с такава любов, че като вълна ме обля срам за всичко грешно в живота ми. За първи път почувствах смирение в сърцето си, обърнах се към Бога в молитва и Му поисках прошка. С вяра приех Исус Христос, като мой Господар и Спасител и Го помолих да завладее живота ми.

Сърцето ми се изпълни с мир и аз почувствах Божието присъствие. Повярвах в това, което Библията казва: "Ако изповядаш греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" и знаех, че това се случи точно с мен. Господ ме увери в Словото Си: "За малък миг те оставих, но с голяма милост ще те събера. Защото колкото са високо небесата над земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят... Колкото е далеч изтокът от запада, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни." (Исая 54:7; Псалм 103:11-12).

Новият ми живот

Заключена в една от килиите на най-големия затвор в Йоханесбург, аз нямах възможност да изляза и да отида в православна църква, където да запаля свещ, така, както религиозният ми произход повеляваше. Господ докосна сърцето ми, отвори духовните ми очи да видя истината и освети съзнанието ми чрез Неговото Слово в една малка килия, метър на метър, между решетките. Той направи тази килия църква за мен и ме научи, че храм е всяко място, в което човек общува с Бога. Господ е навсякъде! Божието Слово съживи духа ми и започна да променя сърцето ми.

Исках да науча колкото се може повече за нашия Създател. Постоянно Му задавах въпроси и той ми отговаряше чрез Словото Си и Святия Си Дух. Разбрах, че Нашият небесен Отец може не само да прости греховете, но да осигури всяка наша лична нужда. Започнах да искам от Бога всеки ден малки неща: храна, самостоятелна килия, 200 ранда на месец и възможно най-малка присъда. Слава на Исуса! Господ отговори на всички мои молитви.

За тези, които не знаят какво значи да бъдеш затворник, е трудно да се обясни.

Аз се хранех вечер предимно с хляб и консерви. Първите четири месеца живеех с 50 африкански жени в една стая, 10 от които спяха на земята. Деляхме една тоалетна и един душ. Повечето от тях пушеха наркотик или тютюн и често избухваха побоища за открадната вещ или пари. Помолих Господ за моя собствена килия. Слава на Исуса; скоро се освободиха четири и аз можех да си избера една. Три месеца по-късно бях благословена с малък котлон за готвене, кафеварка, радио и за Нова Година даже с мини телевизор. Аз бях единствената затворничка в сектора, която имаше лично електричество, разклонител и телевизор. Времето започна да минава бързо, но отделях повече време да чета, да уча за Господа и да Му благодаря за всичко. Молех се също за родителите ми, но бях загрижена най-вече за Кен. Желаех той също да изпита този Божий Мир, който аз получих в душата си и се молих на Бога за неговото спасение и излекуване. Вярвах, че Исус може да го излекува напълно, ако той се смири, повярва и се покае искрено за всичките си грехове. След 8 месеца, правейки най-различни планове да избяга от затвора, Кен също беше докоснат от Божията благодат и се обърна към Светлината. На 36 години той падна на коленете си и изповяда Исус Христос за негов Господар и Спасител. Двамата започнахме да се молим в съгласие за съда, адвокатите и нашето освобождение.

През октомври 1998г., след година и седем месеца в очакване, делото ни започна. Намериха ни невинни за убийство и виновни за кражбата на парите. Аз бях осъдена на 4 години лишаване от свобода, а мъжа ми - на 6.

Свободна от грях и от затвора

Осем месеца по-късно, след около 2 години зад решетките, бях освободена. Повикаха ме при управата на затвора и ми казаха, че мога да си ходя. Трудно ми беше да повярвам, че Господ може да ми отговори толкова бързо! Но Той видя моето сърце и отвори вратите на затвора. Бях свободна! Макар и все още под условна присъда, имах право да започна работа. Две седмици по-късно започнах да работя като сервитьорка. Посещавах Кен в затвора всяка седмица. А в неделите се събирах с други християни, с които се молихме за Кен и продължавах да славя моя Спасител. През януари 1999г. затворническата управа изпрати Кен на изследване до болницата, понеже той се поддържаше с инжекции и антибиотици. Точно след една година /януари 2000/ отново му направиха рентгенови снимки, на които лекарите не откриха никакви следи от рак. Радостта ни беше огромна. И двамата знаехме, че това беше Божие дело и отговор на нашите молитви. Вярата ни в Исус Христос израсна. Година по-късно Кен също излезе от затвора. Само поради Божията милост както аз, така и той бяхме предсрочно освободени. И сега аз и Кен - здрав и силен, както никога, отдаваме слава и чест на Бога всеки ден за всичко, което Исус направи и продължава да прави за нас!

Господ ни благослови с квартира, компютър, малък бизнес и днес имаме всичко необходимо да бъдем даже благословение за другите. Откакто отдадохме живота си на Исус Христос и Божият Мир завладя сърцата ни, вече имаме път и цел в живота. Пътят е Исус! А целта е да станем като Него - да обичаме, тъй както той ни заобича! Тази любов ни направи отговорни за нуждите на другите хора и Господ ни даде през януари 2002г. "Мисия" в центъра на Йоханесбург - да благовестваме, храним и помагаме на бездомни, гладни, съкрушени и отхвърлени от обществото хора.

Господ изля в сърцата ни голямо желание да свидетелстваме за Божията любов и сила не само тук, но и в България. Ние се молим за спасението на всички български души. Господ дава избор на всеки един от нас, Той казва: ...Избери живота или смъртта, благословението или проклятието? "Ето днес Аз поставих пред теб живота и доброто, смъртта и злото..." /Втор. 30:15;19/.

Аз – Рина, избрах Живота. Повярвах в живия Бог - Създателят на всичко живо около нас. И Господ ми даде най-безценното съкровище, което никой и нищо не може да ми отнеме - ВЕЧНИЯ ЖИВОТ! Четейки историята на моя бурен живот, молитвата ми за вас е да пожелаете не богатството на този свят, а истинското съкровище, което е скрито единствено в Исуса.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Коментари   

 
0 #2 Elinor 25-01-2017 20:44
NIE PRAVIM GRESHKI VSEKI DEN SUZNATELNO INE SUZNATELNO ZASHTOTO SME NECUVURSHENI SAMO I EDINSTVENO ISUS HRISTOS E SUVURSHEN DA NI PROMENI BLLAGODARYA ZATOVA SVIDETELSTVO AMIN.
Цитиране
 
 
+1 #1 Тих Ангел 30-06-2016 15:19
Страхотно свидетелство със сигурност ще помогне на много хора , на мен същи се надявам аз също съм грешна и искам да бъде с Бог , но винаги сякаш нещо не ми достига . Надявам се Бог да ми покаже правилният път по който иска да ходя и да живея ! Амин
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови