Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Моите свидетелства за Слава на Бог

Аз обещах пред Бога, че ако ме вдигне, ще посещавам църквата и ще бъда между моите братя и сестри. Сега съм на крака и всяка събота ходя в църквата.

Искам да ви разкажа нещо, което се случи с моята дъщеря Йонита когато беше на 10 години.

То е във връзка с кръщението на човек и влизането му в завет с Бога. Сънувах сън, че Йонита и други деца играят около нас, няколко майки, които си говорим и сме застанали в кръг. Тогава се появи един светец с ослепително бяла дреха, бяла коса и брада и голям кръст на гърдите. Посочи моето момиченце и каза: “Чие е това дете?” Аз отговорих: “Мое е”. “А кръстено лие?” - попита ме той. Добавих: “Не е, но аз имам още две деца и те не са кръстени.” На сутринта споделих съня с майка си и тя отсече: “ Трябва да кръстим детето.” Но уви, съпругът ми беше на друго мнение. Той каза: “Само да сте посмели с майка си да я кръщавате - гладни ще мрем всички". Той беше майор, строителен инженер и член на БКП. Така сънят ми отиде в забрава, докато дойде тежкото и критично състояние на дъщеря ми през 1981 година. Почти 8 месеца не можаха да поставят правилна диагноза във ВМИ -София, за да я лекуват. По това време повторно сънувах същия светец, който вече бях виждала на сън, и това не ми даваше покой. Защото сега той ми рече: “Аз дойдох да я взема. Казах ти да я кръстиш, ти не я кръсти и аз идвам да я взема!” Една сутрин след този сън станах рано, минах през Военна Болница да видя Йонита и отидох в службата по-рано, захлупих се на бюрото и заплаках.

Не след дълго дойде колежката ми Славчето и започна да ме разпитва защо плача, как е Йонита и аз разказах съня си. Бог да я благослови! Тя ми каза: “Не се безпокой, ние сме православни християни с Данчо и ще направим това кръщене - ще станем кръстници на детето.”

Това беше през масец юли 1981 година. Йонита беше все още в болница. Не я изсписваха, защото една от диагнозите беше цироза на черния дроб и левкемия и можела да получи невъзвратим кръвоизлив. Мого лоши бяха резултатите от изследванията на кръвта.. Но аз реших да я кръстим със Славчето и Данчо. Съпругът ми отиде на село да види синовете. Аз приготвих дрехи и през оградата на болницата, та право в църквата “Света Петка”, където Славчето беше уредила кръщението. Само след една седмица нещата при Йонита се промениха, тръгнаха в друга посока. Аз набрах кураж , изписахме я от Военната болница на 14 август 1981 година. Направихме консултация в ИСУЛ с гастроентеролог доц. Радьовенска, която беше категорична за заболяването - Уилсън - Коновалов - нарушение на ензим ”цереоплазмин “ в черния дроб. Успокои ни, че тази цироза е лечима - “ще я включим на лекарството “Купринил” и медта от черния дроб постепенно ще се изчисти. Съветите на професорите и доцентите от ВМИ - София , по 5,6 човека останаха в забрава. Те все едно и също си повтаряха: “Бъдете готови за всичко, т.е. за края на Йонита. Но това, което за човеците е невъзможно, за Бога е възможно. Когато чуеш Неговия глас, трябва да тичаш и изпълниш това, което ти казва по някакъв начин. А не като мен, когато нещата при дъщеря ми се усложниха. Сега Йонита е жива и здрава. Слава на нашия милостив, дълготърпелив, верен Бог!

Второто свидетелство за слава на Бога от сестра Снежа Вълкова.

Искам да разкажа как по този начин Бог ни доведе до покаяние и всички вкъщи приехме Господ Иисус Христос за наш Спасител. След случая с кръщението на Йонита, не чаках, но кръстих в същата църква с една съседка и синовете си. Сега каквото и да се случи, уповавам на Бога. Така през септември 1995 година получих пареза на крайниците си, вследствие на желязна недостатъчност в кръвта. Бях доста време прикована на легло, на количка и лекарите ми казаха, че няма да се оправя. Но аз и децата ми вярвахме, че Бог ще ми помогне. Всички вкъщи се молехме. Брат Петър Велев ме помаза и той, заедно с един от синовете ми се молиха за моето изцеление. Аз обещах пред Бога, че ако ме вдигне, ще посещавам църквата и ще бъда между моите братя и сестри. Сега съм на крака и всяка събота ходя в църквата. Искам да подчертая, че когато обещаем нещо на Бога, трябва да го изпълняваме. Благодаря Му за Неговата неизмерима любов, милост, търпимост към всички нас и, за чудесата в нашето семейство.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови