Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Моите свидетелства за Слава на Бог

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Аз обещах пред Бога, че ако ме вдигне, ще посещавам църквата и ще бъда между моите братя и сестри. Сега съм на крака и всяка събота ходя в църквата.

Искам да ви разкажа нещо, което се случи с моята дъщеря Йонита когато беше на 10 години.

То е във връзка с кръщението на човек и влизането му в завет с Бога. Сънувах сън, че Йонита и други деца играят около нас, няколко майки, които си говорим и сме застанали в кръг. Тогава се появи един светец с ослепително бяла дреха, бяла коса и брада и голям кръст на гърдите. Посочи моето момиченце и каза: “Чие е това дете?” Аз отговорих: “Мое е”. “А кръстено лие?” - попита ме той. Добавих: “Не е, но аз имам още две деца и те не са кръстени.” На сутринта споделих съня с майка си и тя отсече: “ Трябва да кръстим детето.” Но уви, съпругът ми беше на друго мнение. Той каза: “Само да сте посмели с майка си да я кръщавате - гладни ще мрем всички". Той беше майор, строителен инженер и член на БКП. Така сънят ми отиде в забрава, докато дойде тежкото и критично състояние на дъщеря ми през 1981 година. Почти 8 месеца не можаха да поставят правилна диагноза във ВМИ -София, за да я лекуват. По това време повторно сънувах същия светец, който вече бях виждала на сън, и това не ми даваше покой. Защото сега той ми рече: “Аз дойдох да я взема. Казах ти да я кръстиш, ти не я кръсти и аз идвам да я взема!” Една сутрин след този сън станах рано, минах през Военна Болница да видя Йонита и отидох в службата по-рано, захлупих се на бюрото и заплаках.

Не след дълго дойде колежката ми Славчето и започна да ме разпитва защо плача, как е Йонита и аз разказах съня си. Бог да я благослови! Тя ми каза: “Не се безпокой, ние сме православни християни с Данчо и ще направим това кръщене - ще станем кръстници на детето.”

Това беше през масец юли 1981 година. Йонита беше все още в болница. Не я изсписваха, защото една от диагнозите беше цироза на черния дроб и левкемия и можела да получи невъзвратим кръвоизлив. Мого лоши бяха резултатите от изследванията на кръвта.. Но аз реших да я кръстим със Славчето и Данчо. Съпругът ми отиде на село да види синовете. Аз приготвих дрехи и през оградата на болницата, та право в църквата “Света Петка”, където Славчето беше уредила кръщението. Само след една седмица нещата при Йонита се промениха, тръгнаха в друга посока. Аз набрах кураж , изписахме я от Военната болница на 14 август 1981 година. Направихме консултация в ИСУЛ с гастроентеролог доц. Радьовенска, която беше категорична за заболяването - Уилсън - Коновалов - нарушение на ензим ”цереоплазмин “ в черния дроб. Успокои ни, че тази цироза е лечима - “ще я включим на лекарството “Купринил” и медта от черния дроб постепенно ще се изчисти. Съветите на професорите и доцентите от ВМИ - София , по 5,6 човека останаха в забрава. Те все едно и също си повтаряха: “Бъдете готови за всичко, т.е. за края на Йонита. Но това, което за човеците е невъзможно, за Бога е възможно. Когато чуеш Неговия глас, трябва да тичаш и изпълниш това, което ти казва по някакъв начин. А не като мен, когато нещата при дъщеря ми се усложниха. Сега Йонита е жива и здрава. Слава на нашия милостив, дълготърпелив, верен Бог!

Второто свидетелство за слава на Бога от сестра Снежа Вълкова.

Искам да разкажа как по този начин Бог ни доведе до покаяние и всички вкъщи приехме Господ Иисус Христос за наш Спасител. След случая с кръщението на Йонита, не чаках, но кръстих в същата църква с една съседка и синовете си. Сега каквото и да се случи, уповавам на Бога. Така през септември 1995 година получих пареза на крайниците си, вследствие на желязна недостатъчност в кръвта. Бях доста време прикована на легло, на количка и лекарите ми казаха, че няма да се оправя. Но аз и децата ми вярвахме, че Бог ще ми помогне. Всички вкъщи се молехме. Брат Петър Велев ме помаза и той, заедно с един от синовете ми се молиха за моето изцеление. Аз обещах пред Бога, че ако ме вдигне, ще посещавам църквата и ще бъда между моите братя и сестри. Сега съм на крака и всяка събота ходя в църквата. Искам да подчертая, че когато обещаем нещо на Бога, трябва да го изпълняваме. Благодаря Му за Неговата неизмерима любов, милост, търпимост към всички нас и, за чудесата в нашето семейство.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови