Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.

Българска християнска телевизия е дългоочаквана медия от милиони християни в България и по света. На фона на разграждащата се ценностна система сред обществото ни нуждата от платформа за излагане и споделяне на християнските ценности и принципи е болезнено необходима.

За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

БОГ МИ ОТКРИ, ЧЕ ИМА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

От: Мишел Уайз

През лятото на 2002 г. аз буквално стигнах дъното на ямата. Бях забъркала от живота си ужасна каша, съпруга ми ме напусна и се разболях от фибромиалгия. Заболяването беше толкова болезнено, че сутрин едвам се измъквах от леглото, а през нощите направо се тресях. Налагаше се да пълзя из къщи преди да успея да се задържа на крака и да ходя. Мускулите ми трябваше да бъдат масажирани всяка сутрин преди да ида на работа.

Започнах да се замислям дали пък да не приключа с живота си. Но от друга страна се чудех какво щеше да стане с тялото ми след като умра. Дали то щеше просто да си изгние в гроба или наистина имаше живот след смъртта?

Един ден, на път за лекарският кабинет, аз преживях нещо много странно - излязох от тялото си. Видях, че се нося над колата си. Можех да видя темето си, волана, дърветата и телефонните жици. Когато пристигнах пред сградата, в която се намираше кабинета на доктора и затворих вратата на автомобила си, аз отново се озовах в своето тяло. Бог използва това преживяване, за да отговори на въпросите в сърцето ми и за да ми покаже, че имам дух, който ще живее вечно след смъртта ми.

Бог не ме изостави. Истинският ми характер започна да се изгражда в мрачните моменти от живота ми. Той ми показа, че отвъд този свят имаше нещо, което си струваше. Въпреки че страдах, аз бях обградена от красота. Но сякаш някаква невидима бариера ми пречеше да се докосна до нея.

Единственото нещо, което ме накара да не посегна на живота си беше мъждукащата в мен надежда, която се появяваше докато правех снимки на деца.

Пораснах в Християнско семейство, но когато се омъжих, изоставих това, в което вярвах. Не ми отне много време да се поддам на заблудите на този свят и да поема по пътя на самоунищожението. Трескаво насочих всичките си сили към изграждане на кариерата си като професионален фотограф. Отрекох се от вярата си в Бога, разчитайки на себе си и собствените си сили, за да успея в живота.

Съпругът ми и аз постепенно се отчуждихме. И двамата започнахме да пием, избягвайки проблемите вместо да ги решаваме. Всяка нощ той купонясваше с приятелчетата си и аз от своя страна му "връщах услугата". Това продължи известно време. Една нощ в съня си се обърнах на една страна и се блъснах в нещо. Осъзнах, че това беше той. Не го бях виждала от две седмици. Ужасно се ядосах. Измъкнах се от къщи и му изневерих, за да му отмъстя.

Чувството за вина и срама, които ме обхванаха бяха непоносими. Всеки ден плачех и изпаднах в дълбока депресия. Развих силно безпокойство, хронична умора и фибромиалгия, наред с други здравословни проблеми. Просто не можех да функционирам. Не можех да спя повече от два часа. Не можех да задържам храната в себе си. Усещах как кръвта във вените ми се движеше.

Поради емоционалната, духовна и физическа болка аз се затворих в себе си. Не можех да изразя това, което се случваше с мен. Някак си усещах, че живота, такъв какъвто го познавах, скоро щеше да свърши. Не виждах никаква причина ... не намирах смисъл в нищо, заради което си струваше да продължавам да живея.

Беше денят на сватбата на моята приятелка. След като тържеството свърши, аз си тръгнах, но отбих колата от пътя, защото почувствах, че не бях в състояние да шофирам повече. Застрашавах собственият си живот и този на другите по пътя. Усещах как бъбрека и дроба ми отказваха да функционират наред с други органи на тялото ми. Забелязах, че съм спряла пред някакъв курортен комплекс. Осъзнавах, че се нуждая от помощ, но пък в същото време желаех и смъртта. Затова измъкнах един бележник и започнах да пиша предсмъртното си писмо. Твърдо реших да приключа с този мой живот.

Да, обаче до кого да адресирам писмото? "Ще го адресирам до Бог." Но за мое голямо учудване, аз осъзнах, че всъщност изливах сърцето си пред Него. Думите изразяваха покаяние и отчаян зов за помощ. "Съжалявам за това, което към сторила в живота си и за това, което ще направя."

Докато пишех ... започнах да плача ... после изведнъж ... сякаш всичко замръзна. Можех да забележа и най-малкият детайл. Ветрецът спря да подухва; птиците спряха да чирикат; облаците престанаха да се търкалят по небето, а водата престана да тече.

После, като на филмова ролка, всичко започна да се движи отново. Като че ли започна един напълно нов живот. Отначало бавно, а след това все по-бързо и по-бързо. Всичко изглеждаше сюрреалистично, сякаш се бях озовала в друго измерение. Очите ми се отвориха, като че ли проглеждах за първи път. Всичко, което ме заобикаляше беше невероятно! Света беше толкова красив!

Повя прохладен бриз, който като ме докосна, стана по-топъл. Нещо като електричество влезе в гърдите ми. Едно силно, сияйно присъствие ме обгърна.

ИЗПЪЛНЕНА С ЛЮБОВ

Завладя ме чувство на мир, изпълвайки ме с невероятна любов. Любов към живота, любов към този свят и красотата му, и дори любов към тези, които ме бяха наранили и онеправдали. Изпитвах истинска любов към неприятелите си, същата любов, която задържа Исус на кръста. Христос каза: "Отче, прости им, защото те не знаят какво правят!" Вече със сигурност знаех, че Господ Исус Христос е жив. Ако не беше така, нямаше как да се чувствам по този начин.

С течение на времето, аз исках да покажа на света какво се беше случило с мен, представяйки го с мой собствен език - езикът на фотографията.

Децата ми дадоха нови очи, през които да гледам на света. Те станаха моят творчески източник на комуникация. Радостта им беше чиста като вода; смехът им - лъч надежда. Децата ме научиха да преоткривам - да виждам всичко по различен начин.

Прекрасното в тази история е, че аз исках да умра и да - умрях. Умрях за стария си, грешен стил на живот. Чрез вяра в Христа, Бог ми даде ново сърце и ново начало. Поради Неговата изумителна любов, аз мога да покажа на другите колко е ценен всеки един живот на тази земя.

"Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство." (Матей 18:3)

Надявам се, не само да надзърнете в света, който аз открих, но и да влезете в него с вярата на дете.

Благодаря, че прочетохте свидетелството ми.

Източник: Precious Testimonies

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Коментари   

 
-2 #1 Amity 17-05-2015 18:13
За кой бог става дума?
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови