Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ДЕМОНИЧНИТЕ ГЛАСОВЕ (Лесли Джонсън)

Изображение

Родена съм в щата Мисисипи през 1963 г. Бях единственото момиче в къща, пълна с момчета. Семейството ми беше много добро и религиозно, но ... изглеждаше така само на повърхността. Ние ревностно ходехме на църква не веднъж, а три пъти в седмицата и участвахме във всяко събитие организирано от църквата. Но у дома ... живота беше напълно различен. Родителите ми бяха нещастни и окаяни. Братята ми бяха разсеяни и вечно заплеснати, а аз - тотално изгубена. На 11 годишна възраст се новородих - приех Исуса. Определено обаче ми липсваше такт и милост спрямо моите братя, защото живо си спомням как им казвах, че "ще отидат в ада", всеки път когато си мислех, че извършват грях. След това аз веднага се впусках в чудесни взаимоотношения с Исус. Но за съжаление моят живот излезе от релси ...


Домът ни беше разтърсен от развод. Светът ме зовеше. Религията се превърна в нещо много скучно. Съвсем съзнателно аз обърнах гръб на всичко, което знаех, че е добро и правилно. Бях само на 21, но бях я оплескала здравата. Пиех и почти постоянно бях пияна; пушех по две кутии цигари на ден; приемах наркотик под формата на хапчета сякаш ядях бонбони; пушех марихуана, за да си прекарвам добре, а да не започвам да ви разказвам за хойкането по баровете! Бях изключително нещастен човек. И ако всичко това не беше достатъчно, аз започнах да чувам "гласове" когато станах на 19. Моята любима баба беше прекарала голяма част от живота си из психиатрични клиники и болници за душевно болни хора, защото ѝ бяха поставили диагноза "шизофрения" още когато е била съвсем млада майка. Тя беше много мила и сладка жена, и аз я обичах много, но продължи да чува "гласове" до деня на смъртта си. И сега тези "гласове" бяха намерили нова жертва - мен. Обаче ... някой се молеше.
Майка ми и няколко нейни приятелки започнаха да се молят за мен - горещо и ревностно. И така, аз отново бях изобличена за греховете си. Паднах на колене в спалнята си, отново предавайки сърцето и живота си на Исуса. В един момент душата ми беше очернена от грехове, но в следващият - стана бяла като сняг! Бях ново създание, точно както Библията казваше и всичко старо беше отминало! Каква радост преживях само, бивайки освободена от оковите на греха; чувствах се като затворник, чиято смъртна присъда беше отменена и който изведнъж се озова "в свободният свят", като целият му живот беше пред него и го очакваше!
След около седмица, аз още веднъж се сблъсках с тези "гласове", които вече две години ме тормозеха и ужасяваха. Гримирах се, когато те ме връхлетяха отново, точно както преди - едно изпълнено с омраза демонично присъствие, което ме заобикаляше. Гласове, които аз съвсем ясно чувах в главата си, ми казваха, че нищо не струвам, че съм боклук и че никой не ме обича, и какви ли не още по-гадни неща. Но този път беше различно. Вече знаех, че Исус живееше в сърцето ми и бързо си спомних как се беше разправил с дявола и неговите демони, докато ходеше по земята, сред нас хората. Христос не се страхуваше от тях. Той контролираше всяка ситуация и винаги ги изгонваше. Така че аз извиках силно на това демонично присъствие: "Нямаш никакво право над мен! Аз принадлежа на Исуса! Махни се от тук!" И демоните изчезнаха, защото осъзнах, че "по-велик е Онзи (Исус Христос) в мен, отколкото оня (дявола), който е в света!" И ... продължих да се гримирам.
От тогава изминаха 21 години и тези демони нито веднъж не дръзнаха да ме безпокоят отново със своето омразно присъствие. След 1 година сключих брак с Гари и двамата поехме на пътешевствие, следвайки заедно Исуса. Разбрах, че религията убива и че само живата, истинска връзка с Исус ни дава живот. Веднъж чух един проповедник са казва: "Живота е поредица от различни настройки. Ти даваш най-доброто от себе си по начина, по който знаеш. Но когато знаеш по-добре, започваш да правиш нещата по-добре." Така се случи с мен, Гари и нашето схващане и разбиране по отношение на Божиите жени. Ние, както много от вас, бяхме преглътнали учението, че "Съпрузите са първосвещениците в дома си", но дали Бог наистина предпочита мъжете пред жените? След две години на молитва, изследване, молитва, изучаване, сълзи и още повече молитва, Бог ни откри, че обича Своите дъщери също толкова много, колкото и синовете Си, и желае да ги употреби подобаващо!
Очаквайте и свидетелството на съпругът ми Гари.


Превод: Роза Саронова
Източник: Precious Testimonies

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови