Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ОЩЕ ЕДИН БЛУДЕН СИН СЕ ЗАВЪРНА ПРИ ОТЦА СИ

ОЩЕ ЕДИН БЛУДЕН СИН СЕ ЗАВЪРНА ПРИ ОТЦА СИ

(Свидетелството на Ерик Ла Барж)
Преводач: Роза Саронова
Достига до вас с лобезното съдействие на Precious Testimonies



Свидетелството на Ерик Ла Барж

Свидетелството

Книгата на Ерик: „Да разберем новите Християни в затвора“ (Understanding New Christians In Prison)

Бележка на редактора: „Синдрома на блудният син“ е едно много широкоразпространено духовно разстройство или смущение сред човечеството. Милиони са изпитвали неговите поражения и милиони ще продължават да ги изпитват и в бъдещето. Едно нещо е да помолиш Исуса да стане твой Спасител, но друго е да Му позволиш да бъде Господар на живота ти. Бог желае ние да се доверим на Исус Христос не само като на наш Спасител, Който да ни пази в часа на смъртта да идем в Ада, но да Му ПОЗВОЛИМ да стане наш ГОСПОД във всяка област на живота ни, започвайки днес ... СЕГА, а не като умрем.

Ако се съпротивляваме на Исуса да бъде Господ на живота ни, ВИНАГИ има едно последствие от това: нашата грешна природа отказва да си отиде ... и нашите основни пороци и грехове дават повече място на дявола, който ни ограбва от Божиите благословения, благоразположение и радост в този живот. Бог знае, че ЕДИНСТВЕНИЯТ начин да прекърши нашите грешни желания е Неговото господство да царува над живота ни. Просто няма друг начин.

Може би ти считаш себе си за Християнин. Помолил си Бог-Отец да прости греховете ти, вярвайки, че гнева на Бога, който те очаква когато умреш е бил понесен от Исуса Христа преди около 2000 години. Гнева на Бога няма да се излее върху тебе когато умреш, а небето и славата ще бъдат твоята вечна съдба. Фантастично! Та нали всички искаме това?

Може би не ти е лесно да признаеш пред себе си, че ВСЕ ОЩЕ ти доставя удоволствие да грешиш по начина, по който си го правил преди да си помолил Исус да стане твой Спасител. Или, може би искаш да спреш да съгрешаваш в някои области на живота си, но сякаш не ти се отдава. И в двата случая, много пъти Божията мярка е да ни оставим да си изкопаем една достатъчно дълбока дупка, та току-виж сме се събудили и осъзнали, че нашето непокорство спрямо Него, Той няма да благослови. Той винаги ще ни прощава греховете, винаги когато Му се помолим, но няма да благослови нашето непокорство, без значение колко ни се иска. Не е възможно да благослови неподчинението ни, защото това е напълно противно на Неговата същност. Той прави само това, което е в същността Му, в характера Му.

Колкото по-скоро научим, че Бог не може и няма да благослови нашето непокорство, толкова повече мир ще имаме с нашият Господ. Колкото повече мир имаме с Исуса, толкова по-голямо благословение сме за нашият Небесен Баща. Колкото по-голямо благословение сме за нашият Небесен Баща, толкова по-полезни сме за Него. Колкото повече Той ни използва, толкова по-вълнуващ става живота ни. Ако има нещо, което ни харесва повече от това да бъдем използвани от Бога, значи не сме се предали напълно на Неговата власт. Това ни поставя в позиция, в която ще претърпим повече болка, ако доброволно не се предадем на Неговото господство колкото се може по-бързо.

Не ви казвам това, за да осъдя, който и да е било от вас. Дори и аз, пишейки тези думи, не съм позволил на Исуса да стане Господ на всяка област от живота ми, въпреки че полагам усилия да го сторя. Човек, който приема Исус Христос на смъртното си легло, очевидно няма време да Го направи Господ на живота си. Библията не ни дава много информация в този случай. И така, целта на това свидетелство е да се позволи на Господа да говори на онези, на които Той желае, за да извлекат полза, поука от него. Да ходиш в покорство според Божието Слово е доста трудно. Нека не даваме на дявола възможност да направи нашият път по-труден, отколкото е.

Норм Расмунзен

Казвам се Ерик Ла Барж.

Пиша свидетелството си от затвора. Роден съм в семейство от средната класа, в малко градче в щата Мичигън. Семейството ми беше много активно в църква. Аз също редовно посещавах службите, но не израснах близо до Бога. Но за какво тогава ходех на църква? Само, за да се надсмивам на проповедника и да се запознавам с момичета. Много рядко се отнасях сериозно към нещо; за мен всичко беше една голяма шега. Извърших много неща без да ме интересува дали бях наранил някого, само и само да успея в това, което исках.

На 17 годишна възраст влязох в затвора за 3 години. От там всичко тръгна от лошо към по-лошо. Когато излежах присъдата си и излязох от затвора, Бог беше последното нещо, за което ми идваше на ум. Исках единствено да купонясвам и да се забавлявам.

В рамките на една година, след като излязох от затвора, се ожених за едно момиче. Навсякъде разправях, че тя е жената, която Бог ми беше подарил, но определено не се отнасях към нея като с такава. Пиех, дрогирах се, изневерявах ѝ и харчех пари за себе си. От време на време, около нея, ставах „праведен и добродетелен“, само и само да не би да трябваше да се откажа от любимите си грехове или да ходя дълго време на църква.

Времето течеше и аз загубих дори и най-малкото желание да се опитвам да бъда добър. Съсипах брака си и почти никога нямах пари. Съпругата ми, децата, сметките, ниската ми заплата ми и закона ме притискаха от всякъде. Направо бях смазан. Мислех си да избягам и да започна на чисто. Напуснах семейството си на Рождество, в 3 часа сутринта, без дори да кажа „довиждане“ на децата си.

Отидох да живея при баба си във Флорида. Тя беше силна Християнка. Опита се да ми помогне да спестя пари и ме подтикна да ходя на църква. Но не се получаваше, защото аз не се бях посветил на Исуса. В крайна сметка намерих място за живеене в едно селце. Там нямаше кой да ми държи сметка. Имах и гадже, което беше пристрастено към кокаина. Дома ни винаги беше пълен с нейните приятели. Кокаина беше наркотик, към който аз никога не бих посегнал, но не ме бъркаше, ако някой друг го употребяваше. Навярно си мислите, че вече би трябвало да се отнеса сериозно към Господа, но не. Един ден полицията ме залови и ме изпрати обратно в Мичигън. Тогава вече взех, че се обърнах сериозно към Бога. Започнах да се моля и да чета Библията много. Мисля, че наистина се обърнах истински към Него, ако изобщо знаех какво е „истински“. Помолих Бог да ме измъкне от затвора някакси и ако го направеше, аз Му обещах, че щях да Го следвам искрено и предано.

Две седмици по-късно, полицията не можа да намери никой, който да свидетелства срещу мен, така че ме освободиха. Ето – бях свободен, но много скоро след това ме прибраха отново по едно старо обвинение, че съм карал в нетрезво състояние. Този път бях „на топло“ само за месец. Междувременно, във Флинт, Мичигън срещу мен бяха повдигнати доста сериозни обвинения. Присъдата можеше да бъде 40 години затвор. През този месец в затвора аз направих всичко възможно да бъда колкото се може по-близо до Бога. Но колкото повече приближаваше датата на излизането ми от затвора, толкова повече се улавях, че мислех за купони, жени и евентуално ново бягство от закона. Когато ме пуснаха аз отидох да живея при родителите си и отново започнах да ходя на църква. Тъжното обаче беше, че все още не се бях посветил на Господа. Бързо Му обърнах гръб. Минаха месеци и дата на делото ми в съда наближаваше. Намериха свидетел срещу мен и адвоката ми ми каза, че този път ще бъда зад решетките за дълго време. Тогава отново избягах. Бях решен този път да живея по начин, който радваше Господа, само ако ме опазеше да не ида в затвора.

Да, обаче не заживях така както Му се вричах. Дрогирах се и се напивах в продължение на 6 месеца. Озовах се в затвора в щата Мисисипи, тъй като ме бяха сбъркали с друг престъпник. Нямах нито лична карта, нямах семейство, приятели и на всичкото отгоре бях беглец. Името, което им казах, разбира се беше фалшиво. В този затвор, аз отново започнах да се моля и да чета Библията. Помолих Бог да прости греховете ми и да ми помогне да бъда сериозен с Него. Там и осъзнах, че или всичко трябва да бъде по Божия начин, или нищо. Отново се молих да бъда освободен от затвора. Казах: „Татко, ще ти служа когато изляза навън и ще се отвърна от моята грешна, егоистична природа.“

Месец и половина по-късно бях повикан да разговарям с един човек, който се оказа ченге под прикритие. Казах му всичко във връзка с делото и че съм невинен. Полицаите направили грешка като ме взели за някой друг. Този човек предложи да ми вземат пръстови отпечатъци. Да, обаче ако го направеха и после проверяха в системата, щяха да знаят наистина кой съм. Върнах се обратно в килията си и се помолих: „Татко, Словото Ти казва, че можем да поискаме и ще получим, ако не се съмняваме.“ Докато се молех и вярвах, полицаите дойдоха в килията ми и ми казаха, че съм свободен!

Отново бях на свобода, но нямах нито пари, нито приятели, нито къде да отида. Стъпих здраво на Словото Божие в Матей 6: 25-34, където прочетох, че не трябва да се тревожим за условията, в които живеем и на Филипяни 4:19, където се казва, че Бог ще снабди всяка наша нужда, според богатствата на славата Си чрез Исуса Христа. В затвора, в Мисисипи се бях запознал с друг затворник, който ми каза, че като изляза от затвора мога да отседна при него. (Обикновено затворниците казват това, но после не изпълняват обещаното). Той беше излязъл на свобода три седмици преди мене. Но с вяра му се обадих. Отговори майка му. Каза, че сина ѝ е на работа, но ѝ бил споменал моето име, така че съм добре дошъл да живея при тях. Капеланът на затвора ме закара до тяхната къща и ми даде 5 долара. Запознах се със семейството на моя съкилийник. Оказаха се Християни. Дадоха ми каравана с три стаи само за мен. На следващата седмица си намерих и работа, за която ми плащаха в брой. Всичко се нареждаше страхотно, но аз все още не бях посветил живота си на Исуса. В рамките на три месеца отново започнах да пия и да се дрогирам. В крайна сметка спрях да ходя на църква. Колко съм бил глупав, нали? Колко пъти Бог ме измъкваше от трудни ситуации, а аз продължавах да живея живота си както си исках!

Загубих работата си и бях помолен да напусна караваната. Все още нямах лична карта, бягах от закона, а и нямаше къде да ида. Озовах се в една ферма, в която се организираше бой с петли. Работех усилено. Дадоха ми стая, храна и 25 долара на седмица, които изхарчвах за алкохол и наркотици. Живях там в продължение на една година, но накрая ми писна. Пак се помолих на Бог за прошка на греховете ми и за това дали щеше да ме изведе от това място. И Той го направи. Един приятел ми каза, че мога да живея с него и жена му. Щях да се грижа за моравата пред къщата му и да поддържам имота му. Щеше да ми плаща 50 долара на седмица плюс храна и стая. Стоях в страхопочитание пред Бога. Отново ... колко много ме беше благословил! И въпреки всичко, аз не Му се посветих.

Останах в тази къща 2 седмици. Имах всичко и дори не работех много. Живота беше страхотен. Но аз пожелах да бъда нещо повече от „приятел“ на жената на моя приятел. Тя искаше същото. В крайна сметка се озовахме в леглото. Съпруга ѝ знаеше, че полицията ме търсеше и като разбра какво се случва между ме нас, ме предаде. Беше минала малко повече от година и аз се озовах в същият затвор, от който ме бяха освободили.

През онази нощ се молих на Бог както никога до сега. Той ми откри живота ми и аз го видях както никога до този момент – че като Негово дете и сънаследник с Исуса Христа аз не бива само да Го моля да прости греховете ми, за да не ида в Ада; това е само началото ... само началото. Ние трябва да направим избор – да посветим живота си на Него - живот, с който да Го радваме; да престанем да водим егоистичният, непочтен и унищожителен начин на живот, който сме водили преди да Му се предадем. Ако не настъпи Христоподобна промяна в нашия живот, с който да започнем да радваме Бога, то просто си играем игрички с Него, с нас самите и другите. Заля ме невероятен мир. Осъзнах, че да живееш с Бога всъщност е да живееш в Него и в същото време Бог живее в мен, а не само с мен. Бог няма да живее истински в някого, ако не е поканен с желание и ако не Му е позволено. Това са едни лични взаимоотношения, които НИКОГА не трябва да бъдат чак толкова лични т.е. останалите да не могат да разберат, че тези взаимоотношения, всъщност са истински и неподправени. С други думи – трябва да е очевидно за тези около теб, че Неговото присъствие е в живота ти, изразено чрез дела и думи. Ако тази връзка с Бога е просто едно шоу, другите хора лесно ще осъзнаят това и ще бъдат отблъснати. Видях, че се налагаше да променя много неща, но не знаех как и от къде да започна. Отново помолих Бог да прости всичките ми грехове, да ми прости и когато всеки път обещавах да Му служа и не го правех. В тиха, но сериозна молитва аз сключих завет с Него, че ще започна да Му служа от този момент нататък. След като направих това усетих, че товар беше вдигнат от мен. Почувствах се чист, обновен, преобразен в нов човек.

„За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен° Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни° пред Бога.“ (2 Кор. 5:17-21)

Ако щях да живея за Христа, много в мен трябваше да бъде променено и аз помолих Бог да започне да работи в мен и с мен, и Той го направи. Спрях да псувам и успявах да чета Библията всеки ден.

Най-сетне полицията дойде и ме отведе в Мичигън, където очаквах присъдата си – от 40 години затвор до доживотна присъда. Докато бях в затвора, прекарвах времето си в четене на Библията, изучавах я, ходех на всяка църковна служба, на която можех, свидетелствах на всеки пройдоха на когото ми се отдадеше случай. Молех се на Бог да ме освободи и вярвах, че ще го направи.

Денят, в който щях да чуя присъдата настъпи. Осъдиха ме на 20 години затвор. Казвам „те ме осъдиха“, защото Бог ми даде свобода, освободи ме от самият мен. Даде ми самоуважение, самоконтрол, истински приятели, но най-важното е, че ми подари Своята любов. Никога преди това не съм познавал тази любов, но тя е съвършена – винаги дава и никога не взема. Понякога трябва да си напомням, че съм в затвора. Бог наистина ме благослови във всяка област от живота ми. Взаимоотношенията със семейството ми са просто чудесни. Приятелите ми са силни, здрави Християни, които са се посветили да служат на Бога.

Толкова съм благодарен на Бога, че никога не се отказа от мен! Осъзнах, че и никога няма да се откаже. Той ще ни прощава всеки път. Само трябва отидем при Него и изповядаме, че пак сме „сгазили лука“ и оплескали нещата.

Навярно на някои от вас им е лесно да бъдат Християни. Но за мен не беше така. Моята грешна природа, за която Христос пое върху Себе Си, наказанието, което аз трябваше да понеса (Виж: 2 Кор. 5;21), не престана да функционира докато не помолих Исуса да стане мой Спасител. Тя не спря да се изявява и когато много пъти обещавах на Бога, че повече няма да съгрешавам, ако ми даде само още един шанс. Открих, че не можем да се доверяваме на нашата грешна природа, без значение колко пъти ще си кажем и ще обещаем на Бога, че никога повече няма да съгрешаваме.

Знаейки че Бог никога не се отказва от нас, без значение колко пъти не сме спазили обещанията си към Него, ме кара още повече да искам да Му служа и да Му се покорявам. Ако Той вдигаше ръце от нас, защото сме съгрешили толкова много пъти, то навярно съдбата на много от нас щеше да бъде различна. Библията, обаче ни обещава, че Бог никога няма да ни остави и никога няма да ни забрави. (Виж: Евреи 13:5) От нас само се иска да се връщаме при Него и да се покайваме за стореното зло против Него. Трудно ми е да разбера защо някои биха отхвърляли Господ и Спасител като Този за толкова дълго време? Особено Един, Който умря вместо тях, за да не бъдат наказани вечно самите те когато умрат, защото Бог каза, че всеки един от нас заслужава да бъде наказан.

Скъпи читателю, ако ти, който четеш тези редове сега, си един от тези, които някога са вървели с Бога, но в момента си се отклонил от Неговият път, искам да те насърча да се върнеш при Него!

Той те очаква с отворени обятия, без значение какво се е случило в живота ти.

Запомни – Бог никога не се отказва от нас (въпреки, че Сатана ще се опита с всички сили да те убеди, че на Бог не му пука и че напълно се е отказал от теб. Не вярвай на лъжите му!). Но Той също така ни позволява свободата да се откажем от Него, ако нашето закоравяло сърце стане студено за Него. С други думи – Той ни обича толкова много, че ни оставя да отидем дори в Ада, ако това е наистина, което желаем. Той няма да ни накара на сила да направим нещо, което не искаме. Това е Богът на любовта, Който умря за нас. Благодаря Ти, Исусе!

Християнският живот не е едно състезание, в което да видим кой ще свърши пръв. Той е маратон. Целта е просто да пресечеш финала. Понякога не е особено красива гледка как финишираме ... но чрез благодатта, милостта, любовта и верността на Бога, Той ще ни помогне.

Бог никога не се отказва от нас. Ние се отказваме от Него. Разумните и мъдрите не се отказват просто ей-така от надбягването. Те спират да си починат ... и след това отново се втурват в маратона, защото Божията воля е те да го завършат. Наистина е така.


Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Роза СароноваРоза Саронова е учител по английски език и преводач. Превежда статии и свидетелства за християнски уеб портал - християни.ком от 2011-та година. Реалното и обръщане към Бог става през 1992-ра година в гр. София, при пастор Ангел Пилев. Допреди това посещава Методистка църква в гр. Шумен, още от дете. За връзка с Роза Саронова: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. .



Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Финансова подкрепа за християнски портал - hristiqni.com. За повече информация - КЛИК

Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови