Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

НЕЖЕЛАНА

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

НЕЖЕЛАНА

(От: Бъни Класем)
Преводач: Роза Саронова
Достига до вас с лобезното съдействие на Precious Testimonies



Бъни Класем

Бъни Класем

Започнала съм живота си нежелана – „продукт“ от една връзка на майка ми, която е имала между развода и вторият си брак. За пръв път са ме набили когато съм била на 10 месеца. Шамарите раздавала детегледачката ми. Скоро след това, моята полу-сестра (която беше 2 години по-голяма от мен), била отвлечена от къщата на баба ми, от собственият си баща, докато майка ми била на пазар. Дядо ми приел пари от баща ѝ и му помогнал да я отвлече докато държал пистолет, опрян в главата на баба ми.

Събирах се със старите си приятели, с които обикновено купонясвахме и им казвах, че искам да намеря Бога. Всички избухвахме в смях при тези ми думи, но дълбоко в себе си аз бях сериозен и твърдо решен да го направя. Те ми отговаряха: „Абе, я изпий още една бира!“ или „Вземи си свий още една цигарка с марихуана.“ Все по-често започнах да ги питам дали пък не полудявам, защото искам да намеря Бога. А те само махваха с ръка, насърчавайки ме да се напуша, за да забравя за това. Аз обаче повтарях: „Искам да намеря Бога! Искам да намеря Бога!“ Сигурно си мислите, че дъската ми хлопаше. Аз виках: „ИСКАМ ДА НАМЕРЯ БОГА!“

След като майка ми се съвзела от преживяното (тя никога не успя да си върне сестра ми), се омъжила втори път. От брака ѝ се родиха син и още две дъщери. Някъде до девет годишна възраст нас ни водеха на църква всяка неделя. Там научих за Христос и Неговата любов към мен. Приех Господа когато бях 7-8 годишна, но не минаха много години преди да започна да живея по начина, по който света го правеше.

Голяма част от детските ми години бяха изтрити от спомените ми. Това се нарича пост-травматичен стресов синдром. От друга страна помня болката от някои прояви на жестокост на мъжа на майка ми към мен. Караше ме да се храня в стаята си, защото не съм прилягала на останалите от семейството; хващаше ме за яката и ме блъскаше в стената; поне три пъти чупи опашната ми кост, ритайките ме с тежките си обувки, които имаха стоманени носове; казваше ми, че съм глупава (аз имам изключително висок коефициент на интелигентност), тъпа, мързелива, нежелана и че не ме бива за нищо.

Майка ми и той непрекъснато се караха, дискутирайки една и съща тема – мъжа ѝ искаше да ме изпрати някъде надалеч. Не искаше да живея с тях. Когато бях на 11, той ме изнасили. Спрях да говоря за определен период от време. Той беше първият от многото възрастни мъже, който ме малтретираха сексуално. Страхувах се от хората и особено от мъжете. Страхувах се да кажа „НЕ!“ Така, в моето съзнание беше набито едно тъпо съгласие и отстъпване.

Знаех, че това, което ми причиняваха беше лошо. Опитах се да отида в социалните служби и да измъкна всички нас (брат ми и двете ми сестри) от тази къща, но пък семейството ни беше от високата средна класа и в ония години, такива неща просто не можеха да се случват в „добри“ семейства като нашето. Всички решиха, че съм лъжкиня и непоправима бунтарка.

На 14 годишна възраст, убедена, че аз бях причината за скандалите и караниците между родителите ми и чувайки коментарите подхвърляни по мой адрес, започнах да бягам от къщи. Просто хващах пътя и изчезвах, но всеки път когато напусках дома, след няколко месеца ме връщаха обратно в къщи, защото на някои хора им правеше впечатление, че съм малолетна. Но при следващият удобен случай, аз отново избягвах.

Първите няколко пъти след като избягах, си намерих работа и една малка стаичка, в която да живея. Опитвах се да живея сама, тихичко и в мир. След няколко провала и озовавайки се на улицата, аз започнах да завися от други хора. Прекарах известно време с една банда мотористи; няколко пъти други предлагаха да ми „помогнат“ да стана „звезда“; спах в коли, оставени отключени от собствениците си; отсядах във временни подслони за бездомни ... и изобщо - научих се как да оцелявам на улицата. Имаше толкова много случаи когато съм била принуждавана да проституирам и да вземам наркотици, и дори да умра. Направо настръхвам когато се сетя за тях. Но Бог беше верен към мен, въпреки, че аз не Му бях останала вярна. Без значение в каква среда и обкръжение се намирах, Той ме опази от най-лошото, което можеше да ми се случи.

Когато бях на 14 ½ попаднах в затвора. Когато ме заловиха ченгетата аз помагах на един приятел да открадне кола. Толкова много ме беше страх да не ме върнат в къщи и да ме предадат на нежните милости на баща ми, че им казах, че съм на 18. Следващите 3 ½ месеца прекарах в затвора Don Jail в Торонто, който по онова време беше считан за най-отвратителният затвор в цяла Канада. И там Господ ме опази чрез една жена, която каза на останалите, че аз съм нейната „кучка“ и никой нямаше право да ме пипне. Тя никога не ме докосна.

Няколко пъти ме биха здравата, защото пазачите ме третираха като тяхно протеже и ми даваха шоколад, а също така и имах някои привилегии, които обикновено не се разрешаваха. За това няколко жени помислиха, че аз „снасям“ информация на пазачите, за да получам тези неща. Разбира се, това беше далеч от истината. Сега, след като се върнах при Господа, аз осъзнах, че това всъщност е била Неговата намеса в живота ми – хората са искали да ме предпазват!

Изнасилвана съм (няколко пъти), обирана, бита (от много и различни хора), опирали са пистолет в челото ми и нож в гърлото, трябваше да се откажа от едното си дете и бях самотна майка. Оказа се, че като дете са ме малтретирали, въвличайки ме в сатанински ритуали. Живяла съм на улицата както сама, така и с малко дете на ръце. Била съм бездомна. Два пъти са ме диагностицирали с рак. Но през всичко това, Господ ме е опазил от най-лошото, което е можело да ми се случи. Той пожали живота ми.

Преди около 3 години, Бог реши, че беше настъпил момента, в който аз трябва да имам истински взаимоотношения с Него. Моят втори брак, който продължи само няколко месеца се беше провалил, а и на всичкото отгоре в утробата ми откриха нов израстък – трети рак. След като излязох от кабинета на доктора, аз извиках към Бога и Му казах, че ако волята Му е да умра – нека бъде така. Месец по-късно, когато отидох на контролен преглед и ме сканираха, този израстък беше изчезнал! Благодарих на Господа от дъното на душата си, но все още не можех да се реша да ида на църква. Бях се напивала, бях вършила толкова много неща, от които сега ме беше срам ... През последните 17 години живях в град, чието население беше само 1500 души, знаех си, че нямаше да бъда приета. Знаех, че бях твърде лоша и грешна, за да ми прости Господ. О, колко неправилно съм мислела!

Една неделна сутрин, след като се събудих, аз чух как някой каза: „Отиди на църква.“ (Имаше една Петдесятна църква през една улица от мястото където живеех). Разбирах се, аз започнах да споря с гласа, който чувах. Спомням си как взех душ, облякох хубави дрехи (панталон и блуза) и как продължих да привеждам доводи на този глас, че определено НЯМА да ида на църква, за да ме осъждат там! Обух си обувките и излязох като все още се препирах.

Тази неделна сутрин аз спечелих (или загубих) спора. Стоях пред прага на църквата и слушах как хората в нея пееха, но не можах да направя следващата крачка. На другата седмица, същият този сценарий се повтори. Аз отново стоях пред църквата, но усетих ръце на гърба си, които ме побутваха напред! Помислих си, че наистина полудявам! Исках да се обърна назад и да избягам в другата посока, но не можех. Ръцете продължаваха да ме бутат напред към вратата на малката църква!

Седнах на последният ред, опивайки се да бъда колкото се може по-незабележима и се разплаках. Не плачех така, че да ме чуят хората. Просто сълзи обливаха цялото ми лице. Тогава, за моя изненада, проповедника преустанови пеенето, изправи се, огледа се наоколо и каза: " „Господ току-що ми каза, че някой от присъстващите тук трябва да предаде живота си Нему. Незная кой е този човек, но ще чакам. Моля, излез напред и ще се молим заедно.“

Знаех, че говореше на мен, но не помръднах от мястото си. Пасторът продължи да ме окуражава със същите думи в продължение на 45 минути, за да изляза напред, но аз не можех да го направя – не и пред всичките тези хора! Но следващата неделя го сторих. Следващите няколко месеца не можех да отида на църква без веднага да заплача. Тогава не разбирах защо, но Господ Исус ме е изцелявал. Промених се от един изключително ядосан и сърдит човек, който не можеше да разговаря с другите без да показва омразата, яда и гнева, таящи се в него, в една личност, която вече можеше да ги прегърне и да изрази любовта си към своите ближни.

Три месеца по-късно (на Велик ден) аз приех водно кръщение и взех решението да прекарам остатъка от живота си, служейки Господу. Аз не съм съвършена; падам като всички останали, но се изправям, отново молейки за прошка, като продължавам да служа на Исус. Той ми прости и ме научи да прощавам така, както Той прощава. Той ме научи как да обичам и какво всъщност представлява любовта. Всеки нов ден Исус ме учи на нещо ново.

Благодаря Му за благодатта показана към мен и зная, че същата тази благодат очаква и теб. Христос наистина те обича! Той ще ти прости всичко – няма значение какво си вършил/а . Исус ще те научи как да простиш и на себе си. Той те очаква да Го помолиш искрено. Той те зове както Баща търси изгубеното си дете. Извикай към Него. Нека знае, че ти също Го търсиш. Той ще те намери и приеме точно там където си. Не отлагай повече! Бог те очаква с отворени обятия!



Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Бъдете част от развитието на християнски портал - hristiqni.com. За повече информация - КЛИК

Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови