Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.

Българска християнска телевизия е дългоочаквана медия от милиони християни в България и по света. На фона на разграждащата се ценностна система сред обществото ни нуждата от платформа за излагане и споделяне на християнските ценности и принципи е болезнено необходима.

За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Да бягаш от Исус

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Да бягаш от Исус

(От: Ерик)
Превод и редакция: Роза Саронова
Ако някога, дори и съвсем мъничко сте се замисляли да следвате Исус, казвам ви – няма начин да избягате от Бога... „Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ (Йоан 8:36)



Да бягаш от Исус

Да бягаш от Исус

В един щастлив ден на 1973 г. В Бремертън, щата Вашингтон, появяването ми на бял свят струвало на родителите ми само 5 долара. Предполагам, че да си бил в редиците на армията е имало своите предимства.

Родителите ми ме отгледаха и възпитаха в правия път, но понякога на нас децата сякаш не ни се иска да го следваме и да постъпваме така както сме били научени. През 1979 г. Семейството ми се премести да живее в Аляска. Останахме там до 1989. След това родителите ми решиха да продадат къщата ни и ние се преместихме да живеем във Ванкувър, щата Вашингтон.

Когато бях ученик в гимназията, там във Ванкувър, аз реших, че не искам повече да се числя към тези смотани Християни и че имах нуждата да купонясвам. Речено-сторено. Въпреки, че все още ходех на църква и участвах в дейностите на младежката група, аз водех друг, различен начин на живот. Сприятелих се с такива, които не бяха Християни, пренебрегвайки съвета на баща си: „Приятелите, които ще си избереш са едно от най-важните решения, които ще вземеш в живота си.“ Скоро родителите ми се отказаха да правят опити да ме задържат в правия път, защото аз просто не ги слушах и не им обръщах внимание.

Потопих се право в света на забавленията. Заживях за себе си. Започнах да пуша, да пия и да се дрогирам. Не исках да имам нищо общо с Християнството повече. Имаше твърде много въпроси, на които не намирах отговора и твърде много забавление, което не исках да изпусна.

Завърших училище сред 5те процента на учениците с най-висок успех в класа. Записах се да уча в колеж през 1991 и започнах да се срещам с едно момиче, което не беше Християнка. Следващите няколко години от живота си прекарвах или с нея, или купонясвайки.

Не веднъж съм се изправял лице в лице със смъртта. Една нощ бях дрогиран като кирка и се намирах в центъра на Портланд. Там един младеж опря пистолет в челото ми, но аз му се изсмях. Ето колко ми пукаше за живота.

Друг път, след дълга луда нощ близо до Такома, Вашингтон, приятелят ми Том и аз се носехме по магистрала I-5 към Ванкувър. Един кадилак ни блъсна и отпраши напред. Неговият датсун, 1979, се преобърна няколко пъти и се озова с колелетата нагоре в средното платно. Ние се отървахме с минимални наранявания. Ако прозорците бяха отворени навярно бихме изхвърчали от колата и изпочупили крайниците си. Ние дори не бяхме закопчали коланите си. Баща ми ни прибра от болницата и на следващият ден отидохме да видим в какво състояние се намираше колата. Не изглеждаше така сякаш някой би оцелял. Когато докоснахме задното стъкло то просто падна. И четирите гуми бяха спукани. Баща ми ни каза, че посред нощ майка ми се събудила и започнала да се моли за нас. Бог е знаел, че се нуждаем от защита.

Един ден реших да скоча от една скала с гърба напред правейки салто във въздуха. След като скочих от 8 фута (бел.пр. – 2.44 м) височина, аз паднах във водата с главата напред и се натресох право върху една скала, която се криеше под повърхността. Дори не се и уплаших. Покървих малко и продължих да живея.

Наркотиците не ми носеха удовлетворение. Момичетата не ме задоволяваха. Приятелите ми също. За семейството да не говорим. Живеех за мига, съсипвайки се с наркотици. Но Бог все още беше близо до мен. Знаех това. Обещанието, което намираме в Притчи 22:6 никога не ме напусна: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.“ Знаех, че щом Бог е верен и всичките Му обещания са сигурни, то Неговият план щеше да измести всичко, което желаех и жадувах, без значение колко усилено се опитвах да бягам от Него. И повярвайте ми, аз продължавах да бягам от Бога.

Родителите ми се върнаха да живеят обратно в Аляска. Сестра ми замина с тях. За първи път в живота си заживях сам. Всъщност, живеех сам в апартамент и профуках 7000 долара, които получих като застраховка от катастрофата с колата. Но този път се почувствах самотен. Нямах нито един близък роднина до себе си. Трябваше да оцелявам сам.

Преместих се да живея при Том и се записах в една рехабилитационна програма за наркомани. Докато участвах в програмата получих писмо от един човек, който се казваше Стив. Знаех си, че навярно е един от онези досадни Християни, но въпреки всичко му се обадих. Той ми каза, че разполага с място, където съм можел да отседна, ако съм искал да стоя надалеч от наркотиците и купоните. Позамислих се, но накрая казах: „Защо не?“

Нанесох се при Джим и Марк. Там царуваха нови правила. Нямаше наркотици, нямаше жени, а ходене на църква, намиране на работа и т.н. Не можах да си намеря добра работа, защото имах ужасен трудов стаж. Винаги бях работил временна работа. На година бях сменял поне по 6 работодателя. Джим и Марк купуваха храната ми, плащаха ми наема, даваха всичко, от което се нуждаех, за да живея, а че и повече. Но аз блъснах колата на една жена, карайки автомобила на Джим и отпраших след произшествието. Разбира се, в този случай застраховката му беше отказана. Пушех и марихуана в мазето.

Наруших всички правила, използвайки тези мили хора. Трябваше да остана при тях само временно, но всъщност прекарах с тях дълги месеци. Най-сетне се изнесох и наех апартамент. Поживях известно време там, но си казах: „Забрави.“ Реших да отида при родителите си в Аляска. Мислех, че новата среда ще ми помогне да се справя с проблемите си. Пуших марихуана през целият път до Аляска докато карах пикапа си. Използвах кредитната си карта, която Джим ми беше помогнал да изплатя, за да финансирам пътуването си до там и наркотиците си. Пристигнах благополучно, но вместо да се опитам да се взема в ръце, аз веднага се запознах с безделниците в града и изхарчих до дупка всички пари от кредитната си карта, теглейки пари от банкоматите, за да си купувам наркотици.

Една вечер, аз и едни „приятели“ отидохме на плажа и изпихме половин галон уиски. По пътя към магазина, аз катастрофирах и разбих предното стъкло с челото си. Разбира се, отново не бях закопчал колана си. Баща ми и чичо ми платиха гаранция за мен в полицията посред нощ и ченгетата, като по чудо, ме пуснаха да си тръгна. Те са особено строги към пияните шофьори в Аляска. Братовчедка ми почти беше арестувана за това, че караше твърде бавно. Полицая мислеше, че тя също беше пияна. В този конкретен случай, аз бях един бълнуващ лунатик. Едва се държах на краката си и не можех да кажа нищо смислено. Струваше ми се, че баща ми иска да ме нокаутира. Както и да е, „приятелите“ ми откраднаха палатка и цялата ми екипировка за лагеруване от пикапа ми и изчезнаха от града. Реших да се запиша в рехабилитационна програма в Портланд.

И така, там започнах да живея един чист живот. На това място нямаше компромиси. Програма траеше цяла година и аз живеех заедно с няколко други момчета. Никога не ми се беше налагало да следвам толкова много правила. Трябваше да наизустявам стихове от Писанието; да чистя, да готвя, да ходя на църква. Направо ми се повръщаше от това, че постоянно ме юркаха нанякъде. Казаха ми, че трябва да напусна гаджето си (все още бях заедно със същото момиче), но аз не можах. Напуснах програмата, за да съм с нея. Тя обаче не искаше да има нищо общо с мен повече. Аз нямах пари, нямах кола, не работех, не посещавах рехабилитационната програма ... не притежавах нищо. За нея аз бях пълен провал. За нея аз бях умрял. Така че тя ме натовари в колата си и ме закара обратно в клиниката, за да участвам в програмата. Напусна ме. Не ме искаше повече.Тогава реших да забравя за всички. Два месеца живях на улицата. Пътувах на стоп, просех пари, пушех марихуана, пиех уиски, текила или евтина бира, мотах се из баровете ... тези неща определяха начина ми на живот. Условието, което ми беше поставено, за да се върна отново в програмата беше да посещавам църквата към тази програма. Те искаха да знаят, че сериозно съм се посветил на програмата и че наистина исках да променя живота си. Най-сетне отново ме прибраха, давайки ми да разбера, че изобщо не бива да се срещам с приятелката си и че трябваше да подобря поведението си. Издържах около две седмици и после бях изритан от там. Никой не ме искаше.

Стоварих всичкия си багаж на ъгъла на улицата и реших да се обадя на всички, които познавам. Джим и Марк бяха последната ми надежда. Разбира се, те отново ме прибраха. И отново платиха наема ми, кредитната ми карта, сметките и всичко останало. Продължих да ги използвам най-безцеремонно, тъй като се бях превърнал в едно егоцентрично същество.

Дългогодишното гадже, което имах най-накрая ми изневери и ме заряза напълно. Започнах да пия и да пуша марихуана още повече. Всеки ден ... през целия ден. Бях супер-депресиран. Щастието ме навестяваше само когато бях напушен или пиян. Дори не мога да ви опиша този период от живота си. Не работех, нямах приятели, нито ходех на църква ... ей-така живота си течеше безсмислено. Пиенето, дрогирането, депресията, самотата, празнотата и умората пускаха все дълбоки корени в мен.

Тогава, един ден сред всичкият този хаос, аз се запознах с едно прекрасно момиче. Беше Денят на Благодарността, а годината 1997. Нямаше с кого да прекарам празника, за това отидох с Джим при неговото семейство. Братовчед му Дон беше дякон в църквата. И както обикновено за мен беше изключително отегчително и скучно да бъда с тези Християни. Реших да си тръгна. От друга страна обаче, аз играех на карти със доведената дъщеря на Дон, онова прекрасно момиче, за което ви казах. Тя много ми хареса и за това на следващата вечер и се обадих и я поканих на вечеря. Тя обаче каза: „Не“. Аз бях с викнал да бъда отхвърлян за това просто го преглътнах. Нейното извинение беше, че трябвало да се върне в Корвалис на следващият ден, за да продължи образованието си в Щатския Университет на Охайо. Тя обаче обеща да ми пише. Станахме добри приятели, разменяйки си и-мейли и скоро тя реши да се върне в Портланд и да продължи да учи в Университета тук, където и аз исках да уча. Въпреки всичко аз продължавах да следвам лошите си навици, а Джим и Марк просто ме търпяха. И не само това, Джим ме насърчи да продължа образованието си и ме спонсорира! Аз трябваше да живея само временно с тях, но цялата ситуация се превърна в едно доживотно инвестиране в мен (надявах се, че ще го оправдая и че ще се окаже нещо добро). Защо? Защото Бог е искал така, въпреки че аз не го заслужавах.

Веднъж, докато бях отишъл да видя новата си любов в Корвалис, аз забелязах едни странни тъмни синини ... като натъртвания по краката си. Уплаших се. Отидох на лекар и той ми каза, че дробовете ми са в лошо състояние. „Ако продължаваш по този начин само след няколко години ще умреш.“ Точно в този момент се отказах от пиенето. Няколко седмици по-късно налетях на едни ченгета и се уплаших толкова много, че се отказах и от марихуаната. Това беше повратната точка на моя живот. Инвестицията, която Джим направи в мен, най-сетне започна да носи дивиденти. Отказах се от всичко – наркотиците, цигарите, пиенето .... Започнах редовно да посещавам училище и се дипломирах с бакалавърска степен по Английски език. Ожених се за любимото ми момиче. Джим ни венча, а Марк се съгласи да ми стане кум, Том пък беше шафер. Бог реши да преобрази нещо пошло и лошо (мен) в нещо добро.

Сега, без да се надувам и хваля, мога да кажа без грам съмнение в душата си, че Исус Христос изработи много чудеса в живота ми. Много пъти Той ме спаси от смъртта въпреки че не заслужавах. Той доведе хората, от които се нуждаех най-много в точния момент от живота ми. Исус изцели раните ми. Освободи ме от зависимостите ми. Подари ми прекрасна съпруга, без която не бих могъл да живея. Даде ми любящо семейство – баща ми и майка ми – родители Християни, които ми помагат, а също и сестра Християнка; Джим и Марк – безкористни приятели; сватове и зетьове, които също са Християни. Исус не допусна да ида в затвора. Той ми даде средства да уча. Той ме храни и ми подари китарата, която толкова силно исках да имам; даде ми и хубав апартамент, страхотна църква, снабди финансиите, които нямах и от които се нуждаех; Христос ми даде силата да побеждавам. Не е възможно да избягаш от Бога когато си един от Неговите. Йон ни го доказа. Аз също. Словото Му казва: „Този, Който е започнал доброто дело във вас е верен да го завърши!“

Приятели, ако някога дори само сте се замисляли да следвате Исус, вече е твърде късно за вас да се върнете назад. Щом е започнал да работи във вас, Той ще завърши делото Си! Исус е жив и изцелява! Слава на Бога!

Ерик



Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Бъдете част от развитието на християнски портал - hristiqni.com. За повече информация - КЛИК

Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови