Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ДА СЕ ПРИГОТВИМ ЗА ВЕЧНОСТТА

ДА СЕ ПРИГОТВИМ ЗА ВЕЧНОСТТА

ДА СЕ ПРИГОТВИМ ЗА ВЕЧНОСТТА

Превод: Роза Саронова за hristiqni.com
за връзка с Роза e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

От: Хедър Банмайер

(превод със съкращения)

Това свидетелство ТРЯБВА да се прочете от всеки един, който смята себе си за Християнин ... не от този, който вече не е сигурен дали е или не е, или пък си мисли, че някой ден може и да стане Християнин.

Някога познавах една жена, която беше изключително високомерна и арогантна. Тя също така беше и невероятно цинична, злопаметна, избухлива и сприхава, изпълнена с горчивина и непростителност, та чак злобна. Тя беше от този тип жени, които можеха да бъдат най-добрата ви приятелка. В смисъл, щеше да ви „покрие“, ако сгазите лука, до момента, в който не я настъпите по мазола. Беше страхотно, ако тя беше на ваша страна, но ако не – Бог да ви е на помощ. Аз не я харесвах особено. Да си призная, даже изобщо не я харесвах. Но имаше един голям проблем – тази жена БЯХ аз. Водех я със себе си където и да отидех (Виж: Псалом 88)

Исках да се отърва от нея. Буквално. Не бях щастлива от това, което бях; не бях щастлива и от емоционалното си състояние. Това ме доведе до дълбока депресия и непреодолима подтиснатост, а те на свой ред се превърнаха в отчаяние. Не можех да се отърва от нея колкото и усилия да полагах, без значение колко добри бяха намеренията ми. Бях прикована към тази жена. Нямаше значение къде бях, там беше и тя (аз). (Притчи 15:32)

Живота ми не започна по този начин. Разбира се, случиха се разни неща. Та на кого ли не му са се случвали ... „неща“? Но поне научих едно от живота, че на ВСЕКИ един от нас му се е случило „нещо“ лошо. Така че нямах (и нямам) оправдание за това как се държах ; нямах (и нямам) извинение за нрава си. (Рим.1:18-21)

Започнах както всеки друг. Невинна. Изпълнена с надежди, мечти и обещания. Но някак си с течение на годините изгубих всички тези неща. Загуби от рода не могат да се случат във вакуум. Но когато изгубим нещо то почти винаги бива заменено с друго (е, поне част от него, ако не цялото.) Невинността, надеждата, мечтите и обещанията бяха заменени от негативност, гняв, болка и омраза (последното насочено най-вече към самата мен.)

Дори като дете аз вече бях една от тези, които „трябваше да видят, за да повярват.“ Ако не можех да видя нещото, да го докосна, да го чуя или да го почувствам , то просто не съществуваше. Към това спадаха и любовта, и Бога. Когато майка ми се опита да ме учи за Бог и Неговата любов, аз поисках да Го видя. Къде се намираше Той? И ако ме обичаше аз исках да ПОЧУВСТВАМ любовта Му. Къде беше Този Бог?

Когато за първи път стъпих в църква аз очаквах да видя Бог там. Баба ми – горкичката, направи голяма грешка като ми каза, че Бог бил в самата сграда. Така че аз погрешно заключих, че пастора на анвона беше Бог. Едвам преглътнах разочарованието си като видях колко обикновено изглеждаше. След службата му се представих и го запитах дали той не е Бог. Баба ми се почувства ужасно неловко. Работата е там, че още като дете исках да вярвам в Бога. Исках да вярвам в Бога и да Го познавам. Желаех да имам взаимоотношения с моя Създател (Матей 18:2-5). В крайна сметка аз „улових“ простичката идея, че Бог е дух (Йоан 4:25) и че беше навсякъде (Пс.139:7-13), че ме обича дори и да не чувствах любовта Му (Рим. 5:8).

ПРОВАЛЯХ СЕ ОТНОВО И ОТНОВО И ОТНОВО

Времето течеше и на 10 годишна възраст аз станах Християнка. Отчаяно започнах да се опитвам да правя всичко, което си мислех, че Бог иска от мен и да не правя нещата, които си мислех, че Бог не иска да върша. Смятах си, че Божията благодат и взаимоотношенията ми с Него зависеха от това да бъда „добричка“. Провалях се отново и отново, и отново докато накрая като тинейджър и по-късно като млада жена, съвсем се отказах от опитите си. Предадох се. Взаимоотношенията с Бога и „поддържането“ на един достатъчно добър живот, за да запазя Неговата благодат бяха непосилни за мен, да не казвам невъзможни (Рим.3:27-28). Не можех да го направя, а и забелязах, че много от тези, които ме обкръжаваха също не можеха да го постигнат. Това обаче не им пречеше да сочат с пръст провалите и грешките ми докато пренебрегваха и не забелязваха своите. (Исая 65:2-5 и Лука 18:9-14). Единствената разлика между тях и мен (или поне така отсъдих аз) беше, че аз не претендирах да бъда нещо, което не съм. Беше много трудно и безсмислено да се опитвам да живея съобразно Божите стандарти. Тогава защо изобщо да се опитвам и защо да се преструвам, че се опитвам? И така, най-накрая след многото ми, често повтарящи се провали, а именно да живея според „религиозните“ стандарти и след като видях толкова много други „набожни“ хора да вършат същите неща (а в същото време осъждаха останалите такива като мен за грехове, които и те самите правеха), аз напуснах Църквата. По същество, не бях приключила с Бога. Но сложих край на опитите си да направя „невъзможното“. Отказвах да живея в лъжа, че можех и че успявах. Преструвките и симулациите изискваха твърде много енергия. О, споменах ли ви, че бях и мързелива?

Живота продължи. След като обаче обърнах гръб на Църквата и „организираната религия“ аз започнах да затъвам все по-дълбоко и по-дълбоко в цинизма, горчивината и дори отчаянието. Не намирах утеха и покой в „организираната религия“ и това обърка представите ми за Самият Бог. Не виждах нито любов, нито утешение. И ... избягах. Отдадох се на нездравословни навици, връзки, партньорства и отношения (Рим.1:21-23). Този ми начин на живот продължи до към 37-39 годишната ми възраст. До този момент аз бях отявлен Ноахид (бел.пр. – последователка на тъй-наречените Седем Ноеви заповеди. Това е набор от морални наредби, които според устната Тора (Талмуд), Бог дал на синовете на Ной, т.е. на цялото човечество. Съгласно еврейската религия, всеки неевреин, който изпълнява тези закони, защото са дадени от Бог чрез Моисей на планината Синай, като част от Моисеевия закон (Тората), е в категорията на праведните неевреи и ще бъде съживен заедно с останалите праведници, за да получи за награда вечен живот - дял в идния свят (Олам Аба). Хората, спазващи тези закони с горепосочената мотивация са често наричани Бней Ноах (Синове на Ной) или Ноахиди.), клонящ към агностик. Една нощ през ноември 2007 докато пушех цигара на верандата у дома и съзерцавах небето осеяно с блещукащи звезди, чувствайки се самотна и никому ненужна, аз извиках към Бога: „Боже, ако Ти си реален и наистина искаш да имаш някакви взаимоотношения с мене – Ти си на ход. Ако съществуваш и си ме създал, и аз Те разочаровах и не оправдах надеждите Ти – Ти Си виновен. Аз се опитвах ... опитвах се да Те опозная и да върша нещата по Твоя начин, но не се получи, никога не успях. Така, че Този път прехвърлям топката на Теб. Искаш ли ме? Ами тогава ела и ме вземи. Цялата съм Твоя.“ Врътнах се и се прибрах в къщи.

Две седмици по-късно (декември 2007) аз се оказах в църквата, тъй като сина ми участваше в Рождествената пиеса. Ревах като побъркана докато пеехме „Тиха нощ, Свята нощ.“ Бог ми липсваше толкова много! Докато пеехме Му го казах. И Той веднага ми отговори: „Ти също ми липсваше!“ Следващото нещо, което направих след като повече от 10 години не бях стъпвала в църква, беше, че отидох на неделната служба. „Ще направя още един опит. Това е последният ми шанс. Но този път Господи, нека бъде така както Ти искаш, а не по моя начин и не по начина, по който така наречената Църква или другите мислят, че трябва да е.“

Странно, но се оказа, че Бог е искал точно това от мен – да Му предам живота си 100%. Пълната ми капитулация пред Бога включваше и това, че Той щеше да диктува взаимоотношенията с мен и делото Си в мен; да ме учи какво да върша и какво не; да Му се доверя, че ще ми даде мъдрост, сила и издръжливост. (Притчи 3:5, Матей 10:38-39, Рим.12:1)

Като дете и като млада жена аз не бях получила нищо от това. Мислех си, че след като бях казала молитвата на каещият се грешник, пред мен се разгърна списък с неща, които трябваше да правя или да не правя. За да успея да изпълня списъка аз трябваше да ходя на църква няколко пъти в седмицата; да чета Библията поне по един час на ден, да се моля половин-един час сутрин и вечер и т.н. Считах, че вършейки тези неща ще попия (като някой сюнгер) Божията мъдрост, любов и сила, и така с лекота ще постигам всичко в живота, побеждавайки изкушенията и греха, които се изпречваха на пътя ми.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ние НИКОГА не преминаваме през живота с лекота. Понякога той е доста труден. Изпълнен е с възходи и падения (Йоан 16:33 и Екл. 3:1-8). Всъщност, само две седмици след като отново посветих живота си на Исус целият ад се изсипа върху мен, и в живота на почти всички около мен. Това продължи почти 3 години. Тогава и научих, че дори и да ходиш на църква всеки ден, да се молиш „дълго“ един или два пъти дневно, да четеш Библията ежедневно за по един час или повече, НЕ Е достатъчно, за да успееш да преминеш през живота без болка; да преживееш радикална духовна промяна и да имаш дълбока и съкровена връзка с Бога (Пс. 1:1-2, Пс. 119:15, Кол. 4:2, 1Тес. 5:16-19).

През годините, които последваха и бяха изпълнени с много трудности, аз се научих, че за да мога да преживея истинска промяна на ума аз трябва да подходя към живота като дете (марк 10:15 и Лука 18:17).

Трябваше да започна от самото начало, от нулата, сякаш не знаех нищо и така да го науча за първи път; да се науча да уповавам на Святият Дух за водителство, за съвет, за насърчение, за успокоение, дори и за дисциплинирането ми.

(Йоан 14:16-17, Йоан 16:13-14, Йоан14:26, Рим. 8:26-27, Гал. 5:16, Гал 5:24-25, и Рим. 8:3-9)

Ние се формираме (първо като деца) чрез взаимоотношенията ни с нашите родители. После израстваме в това, което сме чрез нашето възпитание (Пр.22:6). Продължаваме да се формираме (било то към добро или лошо) през нашите тинейджърски и младежки години чрез взаимоотношенията с връстниците ни (ето защо, добрите родители са особено загрижени с кого се събират и общуват техните деца) (Екл. 4:9-12, Пр. 27:17 и Пр. 1:8-19)

Значи, ако исках да се променя и да заприличам на Христос, аз трябваше да изградя едни искрени и всеобхватни взаимоотношения с Него чрез Святия Му Дух (2 Кор. 3:16-18 и Деян. 3:19). Трябваше да имам едно постоянно общение с Исуса, където и да идех и във всичко, което правех. Трябваше да слушам и да се уча с готовност и желание. Дори когато имаше задръстване на трафика аз събирах мислите си и казвах: „Господи, помогни ми да бъда търпелива. Бъди с мен. Напомни ми, че Ти Си по-голям от това задръстване. Ти използваш всички неща за добро на тези, които Те обичат. Дори и този трафик Ти можеш да го превърнеш в нещо добро без значение дали аз го виждам и разбирам или не. Трябва да има добра причина да съм заседнала в това задръстване ... само да пристигна безопасно ... това е от значение. Моля Те, дай ми вяра, мъдрост и любов и ... Господи, споменах ли търпение?“

(следва продължение)



Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Бъдете част от развитието на християнски портал - hristiqni.com. За повече информация - КЛИК

Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови