Християнски Портал


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
 

 

 

СВРЪХЕСТЕВЕНО Е!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

СВРЪХЕСТЕВЕНО Е!

(превод със съкращения)- Роза Саронова

СВРЪХЕСТЕВЕНО Е!

СИД: Здравейте, аз съм Сид Рот и добре дошли в моят свят където естествено всичко е свръхестествено. Преди да започнем предаването ... казвам ви, че присъствието на Бог тук в студиото беше много силно и осезаемо. Тази програма ще промени живота ви. Всичко, което ще чуете не е трябвало да се случва. То било скандално, възмутително, нечувано! Моите гости били женени от 17 години – пастор и съпруга – имали служение по телевизията .. обичали се много. Но съпругата имала тайна любовна връзка. Но след всичко ужасно, което двамата са преживяли те излизат като победители. Моите гости се казват Боб и Одри Майснър. Те споделиха с мен някои статистически данни. Боб, би ли споменал някои от тях.

БОБ: Фактите наистина са изненадващи! Ние живеехме в общество с морални ценности и чистота, но в днешно време тези неща са отживелица. Статистиката сочи, че 50-65% от мъжете на възраст над 40 години имат извънбрачни сексуални връзки. А за жените този процент е около 45-50%. Над 25% от всички търсения из интернет са свързани със секса.

СИД: Порнографията ...

БОБ: Да, порнографията е едно от тях. Например, 70% от съпрузите не знаят, че съпругата има сексуална връзка с друг мъж или пък изобщо не подозират каква е сексуалната активност на съпругата им.

СИД: Нищо чудно, че из целият свят браковете не са стабилни и здрави.

ОДРИ: Всичко това не бива да се случва на никого, но ... се случи на мен.

СИД: Одри, ти обичаш съпруга си. Имате 3 деца. Но и двамата сте заети, заети и заети ... И това е една от причините.

ОДРИ: Обичам съпруга си, обичам децата си, обичам и Исус. Срещнах Исус още като дете. През целият ни живот ние сме били служители. Искахме да променим света. И така, вече сме женени цели 17 години, но един млад мъж започна да идва в нашата църква. Той започна да ми обръща внимание и да флиртува с мен, а аз си мислех: „Май ще трябва да ти намерим приятелка.“ Но в сърцето си усещах, че се нуждая от нещо ... нещо ми липсваше. Бях на 36 и имах 3 деца на 10, 12 и 15 години. Усещах нещо подканващо ... и част от мен започна да се чувства добре когато той ми казваше, че съм красива и когато ми обръщаше внимание. А аз си мислех, че никога не бих била способна да извърша нещо неуместно ... нещо, което не биваше да правя. Мисълта за любовна връзка дори не минаваше и през ума ми. Казах си, че аз контролирам цялата ситуация, че това е просто едно приятелство, което няма да доведе до никакви проблеми. Можех дори да се возя в една кола с него без да си налагам никакви ограничения както правят другите хора, понеже аз напълно контролирам цялата ситуация. Моля ви да обърнете внимание на гордостта в този случай. Тя се появява когато си мислиш, че нямаш нужда от Бога в дадена ситуация. Но аз се поддадох на цялото това „приятелство.“ Започнахме да се забавляваме и да излизаме заедно. Това, което аз не осъзнах беше, че греха ще те отведе много по-надалече отколкото ти самият си мислиш, че можеш да стигнеш. И второто нещо е, че в греха никога не намираш удовлетворение.

СИД: И неизбежното се случи ...

ОДРИ: Да, за съжаление. Разстоянието между приятелството и любовната връзка се оказа много късо.

СИД: Колко време продължи връзката ви?

ОДРИ: Три седмици.

СИД: Добре. Боб, ти как се почувства когато тя призна, че ти е изневерила? Какво се случи?

БОБ: Съпругата, която имах от 17 години беше сграбчила краката ми и ми признаваше, че беше прелюбодействала. Първата мисъл в ума ми беше – какво да правя? Аз съм духовен лидер в нашата общност, пастор съм. На момента започнах да чертая планове как да спася собствения си живот. В ума си вече я напусках. Веднага приех ролята на жертва, защото исках всички да разберат какво ми беше сторила. Исках да събера всички около себе си и да им разкажа какво ми беше причинила. Излязох от стаята без да знам какво да предприема. Обадих се на един мой приятел-пастор. Той ми каза: „Боб, нека разговаряме по-късно тази вечер.“ Попита ме кой друг знае за случилото се. Казах: „Никой.“ Той отговори: „Хубаво. Нека го запазим така.“

СИД: Ти обаче не си искал нещата да се развият по този начин.

БОБ: Разбира се, че не исках. Исках всички да знаят какво ми беше причинила. Та нали аз съм невинният в този случай! А и на всичкото отгоре това не беше някакъв си малък грях или грешчица. Онази вечер аз и приятелят ми разговаряхме по телефона. Той започна да ми обяснява принципа на завета, но аз исках нейната постъпка да стане достояние на всички. Той ми отговори: „Но Бащиното сърце на Бога е да скрива, да потулва, да покрива.“ Покриването има две основни задачи. В Притчи 25:2 четем: „Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.“ „Да покрива“ означава „да закриля“ и второ „да донесе изцеление“. Виждате ли, когато ние отидем при Бога такива каквито сме, Той не ни опозарява, не ни излага, но напротив, Бог ни приласкава, обича ни и ни покрива. Бог продължава, казвайки: „Аз искам да те изцеля. Искам миналото ти да обуслови твоето бъдеще. Искам любовта и благодатта да определят твоето бъдеще.“ Моят приятел започна да ми говори за Бащиното сърце на Бога. Попита ме: „Ти би ли се отнесъл по този начин със съпругата си?“

СИД: Да, но нещата отиват от лошо към по-лошо. Скоро след това Одри разбира, че е бременна. Казвам ви – това не е измислена история. Това е една истинска история от реалния живот. Моите гости днес не са надянали просто една маска, която ги кара да изглеждат добре външно. Те откриват пред вас сърцата си, за да ви помогнат да промените живота си. И така, Одри разбира, че резултата от изневярата ѝ е детето, което очаква. Но бебето е продукт на две раси. Това вече няма как да се скрие. Одри отново отива при Боб. Боб, кажи ни какви мисли минаха през ума ти?

БОБ: Исках да избягам. Исках да се измъкна от цялата тази нелепа ситуация. Но моят пастор отново ми даде съвет. Аз не исках да спя до нея, исках да легна на дивана в хола, исках да ида в хотел, исках да я напусна, но той ми каза: „Не, ти ще си легнеш до нея тази вечер във вашето брачно легло. Няма да прекарате нощта разделени, защото ние няма да станем съучастници на духа на развода.“ Много е трудно, но това е сърцето на Небесният ми Баща. Подадохме оставка и напуснахме телевизионното служение, в което участвахме. Отидохме да живеем на едно по-сигурно място където семейството ни можеше да получи помощ. Бог по свръхестествен начин ни даде работа и дом, защото аз не бях сигурен дали отново можехме да живеем щастливо. Обаче знаех едно – развода не беше разрешението на проблема.

СИД: Чакай малко. Ти се премести да живееш от Канада в Съединените Щати. Нямаш работа ... Колко пари имаше?

БОБ: Ами не бяха много ...

СИД: Жена ти е бременна ... имаш три деца ...

БОБ: Да.

СИД: искам да кажа, че буквално си бил като Аврам, тръгнал към нови земи.

БОБ: Бях готов да се боря за семейството си. Когато искаш да влезеш в свръхестественото трябва да прегърнеш истината на Бога. Бог има съвършено бъдеще за моя живот, за моят брак, за съпругата ми и децата ми. Така че развода не беше разрешението на проблема. Аз имах нужда сърцето ми да стане като сърцето на Бога, за да можех да приема съпругата си.

СИД: Ами какво направи с детето? Жена ти постоянно е плачела, защото е знаела, че е плод на две раси. Това трябва да е бил доста тежък момент за теб.

БОБ: Най-трудният въпрос, на който трябваше да си отговоря беше вярвах ли, че можех да обичам това бебе като мое собствено. Знам какво означава да имаш малко дете, което да пропълзи на коляното ти, да погледне в очите ти и да каже: „тате“. Аз знаех какво имаше в сърцето ми и аз определено не бях „твоето татенце.“ Трябваше да се променя. Знаех, че естествената любов, която изпитвахме един към друг се беше изпарила. Тя не беше достатъчна, за да ни заведеше там където трябваше да стигнем. Имахме нужда от Божията свръхестествена любов. Бог преобрази сърцето ми като ми каза колко много ме обича. Преживяхме ред трудни месеци, имахме хубави дни, имахме и лоши дни ... някои дни бяха по-добри от предходните ...

СИД: Одри, а ти беше ли се замисляла да направиш аборт? Предполагам, че не, защото си била възпитана и израснала като Християнка.

ОДРИ: Знаеш ли, Сид, аз изобщо не одобрявам аборта. Но аз бях толкова отчаяна – аз бях Християнка, бях служителка ... а сега децата ми ще бъдат объркани ... аз самата ще бъда дисквалифицирана и известна с най-глупавото и егоистичното нещо, което бях направила. Спомням си, че бях в кухнята когато се обадих на клиниката, в която се правеха аборти. От там ми отговориха: „Вие дори не трябва да идвате тук. Ние ще ви изпратим 10 таблетки по пощата. Просто вземайте по една таблетка всяка седмица и проблемът ви ще бъде решен.“ Прекъснах разговора и си казах: „Не знам дали аборта е отговора на проблема ми. Но не мога да го преживея. Не издържам повече. Много ме е страх.“ Паднах на колене и казах: „Боже, няма да направя аборт, но Те моля, ако ме обичаш, дай ми спонтанен аборт, не мога да понеса сялата тази ситуация.“ Когато погледна назад осъзнавам, че съм плакала, защото съм толкова благодарна на Бог, че не отговори на молитвата ми. Това, за което аз наистина се молех беше Бог да ме измъкне от обстоятелствата в живота ми. Но в Своята любов Бог каза: „Одри, Аз ще вървя с теб във всеки един миг.“

СИД: Боб, ами как обясни на децата си случилото се? На каква възраст бяха те? Какво се случи?

БОБ: Те бяха на 15, 13 и 10. Просто всички се събрахме заедно ... семеен съвет ...

ОДРИ: Бяхме много уплашени. Ужасно ни беше страх.

СИД: Не се съмнявам.

БОБ: Те влязоха в стаята и видяха родителите си седнали на земята, плачейки. Аз веднага се изправих и дръпнах голямото зелено одеяло от леглото. Одри все още седеше на земята и аз я покрих от глава до пети с това одеяло. Коленичих до нея и я прегърнах. Погледнах право в очите на децата си и казах: „Деца, ето какво прави Бог когато ние сгрешим. Той идва при нас, покрива ни, прегръща ни и казва: „Никога няма да те оставя и никога няма да те забравя.“ Одри все още беше покрита с одеялото, отпусната в ръцете ми, а аз погледнах децата си и казах: „Обичам майка ви. Никъде няма да ида. Ние сме семейство. Ние принадлежим един на друг.“ Просто изговорих колкото се можеше повече сигурност, спокойствие и безопасност. Одри все още беше покрита с одеялото и в ръцете ми. Аз отново казах: „Деца, вие ще имате братче. Най-големият ми син се разплака, но 13 годишната ми дъщеря се засмя и каза: „Тате, ще си имаме бебе.“ Тя виждаше болката ми и плачеше, но не можеше да сдържа вълнението си. „Тате, ще си иаме бебе.“ Знаех, че всичко ще бъде наред. И отново – хубави месеци, лоши месеци. Но настъпи момента, в който това малко момченце трябваше да се роди. И ето ни в болницата.

СИД: Робърт, как кръсти детето?

БОБ: Ами кръстих го на себе си – Робърт, а второто му име е Теодор, което означава „Дар от Бога.“

СИД: Наистина ли Робърт е подарък?

БОБ: Той не е случайност. Той не е грешка. Той не е плода от сексуалната изневяра. Той е роден от самото сърце на Бога както и другите ми три деца и ми е поверен. Той е един от най-страхотните подаръци, които някога съм получавал.

СИД: Одри, разкажи ни за сина си Робърт.

ОДРИ: Той донесе толкова много радост на дома ни. Когато се замисля отново за миналото и всичките тези лъжи на врага за това, че децата ми ще бъдат объркани и че никога повече няма да се смеем и да мечтаем ... Но ние получихме всичко това отново заради силата на Исус. Той може да направи всичко! Всичките ни деца обичат Бога! Робърт вече е на 11 и е такова сладурче. Той постоянно ни разсмива.

БОБ: В себе си водех борби дали бих могъл да обичам това дете като свое собствено. Това беше една от най-големите ми битки. Моят пастор знаеше за това, а и аз постоянно му задавах този въпрос. Един ден, той дойде при мен, понеже други хора изказваха мнения, които доста ме объркваха. Те казваха: „Боб, ти не можеш да обичаш това дете.“ Или „Дай го за осиновяване.“ Тогава запитах пастора: „Какво да правя?“ Ето какво отговори той: „Боб, представи си, че на прага на дома ти някой е подхвърлил бебе. Какво ще направиш? Ти ще се причислиш ли към поколението на бащите, които изоставят децата си или ще станеш баща на тези, които нямат баща? Ти решаваш. Време е да пораснеш.“

СИД: Направо съм потресен от това, което може да извърши нашият Бог. Но ние сме човешки същества и нали знаете, че трябва да прощаваме. Как така вие двамата първо успяхте да си простите и второ да се обичате? Защото без прошка не може да съществува любовта, която вие изпитвате един към друг.

БОБ: Ще ми се да кажа, че успях да простя само за една нощ след една казана молитва. Но бях толкова наранен и изпитвах толкова много болка. Искам да дам надежда на всички, които ни гледат, че Бог ви води по пътя към пълнотата, цялостта; да познаете Неговата любов и чак след това вие ще можете да изразявате и изявявате Неговата любов.

ОДРИ: Исус иска, както Боб каза, ние да бъдем цели, завършени и свободни. За мен, всеки един ден беше покаяние. Исках да се покайвам на етапи и да мразя това, което бях сторила. Този процес ми отне години. Няколко години след като Робърт се роди аз имах свръхестествено преживяване. Бях в дома на родителите си. Гостуваше ни и една двойка и след вечеря аз ги помолих да се помолят за мен. Те се съгласиха. След като се помолиха казаха: „Усещаме, че в теб има силна скръб. Това не е просто тъга, Одри, защото по принцип ти не си тъжен човек. Това е свързано с нещо, което си преживяла – смърт или загуба в резултат, на което тази скръб се е вкоренила в теб. Искаш ли да се помолим?“ Казах: „Да, не искам да живея с нея.“ Разказах им как бях изневерила на мъжа си и как имах бебе от любовната си връзка. Осъзнах, че никога до сега не бях скърбяла истински, защото с всички сили се опитвах да бъда съвършена и силна. Те ми отговориха: „Това е твоята вечер.“ Положиха ръце на мен и ме попитаха: „Вярваш ли, че заслужаваш да си простиш?“ отговорих отрицателно. Те обясниха: „Понеже Исус живее в теб, ти не получаваш това, което заслужаваш. Ти получаваш това, което Той заслужава.“ Докато се молеха аз се потопих в тази скръб и сякаш вратите на някакъв затвор се отвориха и аз най-сетне излязох свободна от затвора на скръбта. Плаках неудържимо. Бях със затворени очи, но се видях облечена в най-прекрасната бяла, блестяща, чиста дреха – дрехата на праведника. Исус ми каза: „Ще се погледнеш ли по начина, по който Аз ти казвам?“ Отговорих с да и тогава получих тази дреха. Наметалото на срама, с което бях обгърната беше свалено на мига. Новата ми дреха беше плъзгава. Може и да запитате: „Какво значение има?“ До този момент аз чувствах хората сякаш те държаха в ръка фулмастери и пишеха по мене Х-ове т.е. отписваха ме. И така получих свободата си.

СИД: Значи ти си се молила почти всеки ден: „Боже, смекчи сърцето ми.“

ОДРИ: Да.

СИД: Каква важна молитва.

ОДРИ: Вярвам, че смирението е нещо много важно. Просто кажи: „Господи, предавам Ти целият си живот; изцелението си и съпруга си.“ Аз се чувствах отговорна, че трябваше да направя така, че мъжът ми да се чувства по-добре, някак си да поправя и възстановя всичко, след което бях сторила. Но Исус ни изцели по друг начин.

СИД: Боб, ти беше жертвата в цялата тази история. Как така получи удовлетворение след като си бил жертва?

БОБ: Прав си, Сид. Аз бях жертвата. Същата онази вечер когато Одри получи освобождение, гостите в къщата на майка ѝ погледнаха към мен и попитаха: „Боб, може ли да се помолим за теб?“ Отговорих положително. После те ми казаха: „Усещаме, че имаш проблеми с непростителността.“ „Нима?!“ После добавиха: „Ти не си готов да получиш, нали?“ Отговорих: „Не, не съм. Защото не е честно. Как така тя имаше любовна връзка, а аз трябваше да запазя семейството? Как така тя преживя пробив? От къде на къде тя преживя свръхестественото? От къде накъде тя получи освобождение, а аз трябва да нося товара и тежестта на случилото се?“ Да, не бях готов. На следващият ден ме обзе безпокойство, че аз бях в такова положение, в което нямаше да мога да получа от Бога. На следващата вечер казах: „Ще се помолите ли с мен?“ Но Бог започна да работи в сърцето ми две години преди това. През онази вечер Той ме попита: „Боб, ще позволиш ли любовта Ми в теб да се усъвършенства; да се разлее с пълна сила в молитвата?“ В ума ми отново изплува един образ. Ума ми беше пълен с такива въображаеми образи. Наричам ги лъжовни, безсмислени образи но свързани с това, което се беше случило. В колко от тях жена ми беше участвала?

СИД: Тези образи са се превърнали в крепост.

БОБ: Всичко това ме измъчваше и щеше да ме потопи в депресия; щеше да ме завърти в омагьосаният кръг на омразата и гнева. Но след около две години аз се научих да контролирам яда си. И повярвайте ми това може да ви убие. То ще направи така, че тялото ви ще се разболее. Но през онази нощ аз стоях там в стаята и прощавах, прощавах и прощавах. Плаках и ридах. Тогава Господ каза: „Ще позволиш ли на любовта Ми да бъде съвършена.“ Бог ми показа един образ, който аз бях създал в ума си – момента, в който жена ми забременя. Този образ ... тази представа отбягвах да я посещавам. Но в този момент аз навлязох в нея и така аз прибрах жена си само за себе си. Прегърнах я в обятията си и отворих очи. Тя също ме прегърна и всичко свърши.

СИД: Вие двамата сте разработили няколко важни пункта, с които да помагате на хората. Ще ми се да имаме време да разгледаме всички от тях. Разкажи ни за някоя двойка, на която сте помогнали, Одри.

ОДРИ: Веднъж една двойка, която присъстваше на една от нашите конференции, научи кои са основните пунктове и ги приложи в живота си. Изпълни ги. Те осъзнаха, че се привличат отново и се събраха. Казаха ни: „Бяхме разделени 8месеца. Щяхме да подпишем документите за развода си следващата седмица. После дойдохме на конференцията и сега ще се върнем в къщи и ще кажем на децата си, че брака ни е спасен и че няма да се развеждаме.“ Запитах ги: „Как така на прага на развода вие дойдохте заедно на конференция посветена на брака? Какво ви доведе тук?“ Съпругата отговори: „Ами слушах една Християнска радио станция, обадих им се и спечелих безплатни билети за конференцията. Не можах да устоя на офертата, че ще получа нещо безплатно.“

СИД: Ето това се нарича сценарий аранжиран от Святият Дух. Но аз чувствам, че Духа на Господа ми каза да ви предупредя точно сега, спрете. Както Исус каза спрете да си изграждате образи в ума си ... спрете да си представяте разни неща. Защото това означава, че вече сте извършили греха. Всеки път когато се изкушавате изречете на глас: „Блажени са тези, които имат чисто сърце.“ Малкото квас може да закваси целият хляб. Недейте използва въображението си за такива лъжовни образи. Бог ми казва да ви кажа спрете в името на Исуса!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Коментари   

 
+4 #1 Мариян Михайлов 30-01-2013 10:49
Изневярата е може би най трудно простимото нещо , и без Божията намеса едва ли отношенията между съпрузите биха се съхранили . Слава на Бога за това , че тия хора са намерили сили да споделят толкова съкровенни семейни тайни и да дадат пример колко скъпоценна е цялостта на семейството пред Бога . Единственната гаранция за успешният брак е вярата в Бога .
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48