Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Как Бог ме докосна и усетих силата Му! - Свидетелството на Мирела

Как Бог ме докосна и усетих силата Му!



Как Бог ме докосна и усетих силата Му! - Свидетелството на Мирела

Бих искала да споделя с Вас моето свидетелство.

Всичко започна преди една година. Тогава Бог ме докосна и аз усетих силата Му, славата Му и най-вече любовта Му! В началото всичко беше наред, и за да следвам правилния път се отказах от много неща, които бяха грешни, но после нещо се обърка ..

Живея в малко градче в чужбина и там не можех да намеря църквата, от която имах нужда, а много исках. Постоянно получавах атаки. Не се давах на тях, но отворих една малка вратичка, казвайки си, че мога да се поправя след това, и това беше грешката ми.

Не биваше да позволявам тъмнината да нахлуе в живота ми отново. Поддадох се и от едно съвсем малко и на глед безобидно нещо се стигна до много по-сериозни грехове, и неща отдалечаващи ме все повече и повече от Бога. Това беше труден период от моя живот за мен, и вместо да се върна обратно към вярата си, аз стоях и се самосъжалявах.

През това време обаче Бог се опитваше да ме върне по всякакъв начин обратно при Него, но аз не го правех. Превърнах се в някой, който дори самата аз не можех да позная. Да, но Бог намери начин да отвори отново очите ми и да докосне сърцето ми. Дълго време търсих църква, която да посещавам, но така и не намирах тук. Питах на доста места, но никой не ме упъти където трябваше.

Докато един ден самият Бог не ми я показа ...

На 01.11.2012 отивайки на училище всичко бе наред, но след това качвайки се на рейса за връщане една съученичка ме попита къде ми е чантата и аз се сетих, че съм я забравила.

Бях готова да се върна, но след това сякаш нещо ми каза да не се връщам. Помислих как като се върна ще изпусна рейса и ще трябва да се прибирам пеша, но в следващия момент ми мина мисъл през главата, че някой ще ме вземе с колата и ще ме докара, а това не съм го мислила никога, защото няма кой по-принцип.

Не се върнах за чантата, а направо се качих на рейса. Същия ден трябваше да отида да попитам за курсове по немски, но толкова се бях отплеснала в мисли за чантата си, че несъзнателно слязох на спирката на която слизам винаги и тръгнах към нас. Точно след няколко крачки мина една кола, а от нея ми помаха сестрата на една моя приятелка, която работи на закуските в нашето училище. Помахах й и си помислих, че тя можеше да ме докара до нас, и че съм сгрешила, като не съм се върнала. Но явно е имало причина.

Готвейки се да продължа към нас се сетих, че трябваше да попитам за курса и трябваше да сляза на другата спирка, но нали се бях отнесла и слязох по-рано. Нищо, важното е, че се сетих и тръгнах на там. От както забравих чантата си имах странното усещане, че нещо ще се случи. Усещах някак си, че всичко което правя е по план, а аз дори не знаех какво ме очаква.

Стигнах до сградата в която щях да записвам немски език, но беше затворена. Погледнах от тук, от там, но нищо. Тъкмо когато бях готова да се прибирам, погледнах на дясно и в далечината; в края на улицата видях една табела на която пишеше „Чужди езици”. Подвуомях се дали да отида да погледна какво е, но в този момент когато видях тази табела сякаш нещо ми каза, че ТРЯБВА да отида там и не го мислих много.

Тръгнах на там. Оглеждах се за входа, но явно вече нямаше такова нещо там, а е останала просто въпросната табела. Тъкмо когато бях готова да си тръгна и видях още една табела, която определено привлече вниманието ми повече. На нея беше нарисувана една книга. Стана ми интересно и се приближих да видя какво е тава, а колкото повече се приближавах, виждах, че ставаше дума за Библията.

Доста се учудих. Отидох там, за да видя какво всъщност е това. Пишеше, че е проповядване над Евангелието, но помислих, че това е някаква секта. Интересното беше обаче, че в същото време изпитвах още онова странно чувство вътре в мен и то ме караше да мисля, че може би, може и да не е секта, а да се окаже нещо наистина полезно за мен.

Снимах табелата на която пишеше кога точно отваря тази църква, а след това се прибрах. Намирайки това място, някак си това чувство отмина и ми стана спокойно. Сякаш чувствах, че това бе нещото, което трябваше да намеря. Минаха няколко дни, а аз все още се двуомях дали да отида или не, докато един ден преди неделя, едно момиче ми писа да излезем, с което не сме се виждали от лятото, но съм сигурна, че не случайно се сети за мен. Съгласих се и излезнахме. Разходихме се, и изведнъж се сетих за това, че утре е неделя и има църква. Сама ме беше срам да отида, защото не знаех къде и при кого отивам, затова споделих с моята приятелка, като я помолих да дойде с мен. Макар и трудно в началото, накрая тя се съгласи и се разбрахме сутринта да се чакаме на едно място близо до църквата.

В неделя станах в 08:00 и до последно не знаех дали да отида или не. Накрая си казах, че нищо не губя, ако просто видя какво е. Срещнахме се с въпросното момиче и отидохме. Вратата бе отворена, а вътре имаше една жена. Влезнах там и я попитах какво е това място, а тя ми каза, че там се проповядва Евангелието. Попитах я каква е тяхната вяра и какви са те, защото исках да знам къде съм, а тя ми отвърна не с някаква деноминация, а просто с думата „Християни”.

Покани ни, ако искаме да останем и да видим какво точно е, а след малко щели да пристигнат и останалите. Църквата не е голяма, но е много уютна. Има места за сядане, а на облегалката на всяко местенце по едно рафтче, на което са събрани много Библии. След това жената ми изкара един вестник, а аз само като видях името на вестника, и че става дума за протестантски вестник, веднага разбрах къде съм попаднала. Не случайно Бог ме прати там .. Развълнувах се, а след малко дойде и пасторът, както и останалите. Всичко мина страхотно. Проповедта беше много хубава, както и хората там. Търсих толкова дълго време протестантска църка, докато накрая просто Бог ме заведе при нея ... Минавала съм по тези стълбички на които се намира и въпросната църква доста пъти, но никога не съм я виждала. Най-интересното е, че жената с която първо се запознах и която отваряше църквата същата сутрин се е молила Бог да докара в църквата им и нови млади хора, и като никога до сега нещо я е накарало да тръгне от тях по-рано и да отвори по-рано вратите на църквата, а аз отидох наистина рано, и ако не беше отворено щях да си кажа, че няма никой и да си отида. Но Бог си знаеше работата както винаги!

Така намерих тези прекрасни хора и така Бог ме върна към вярата. Аз може и да Го бях изоставила, но Той мен не беше. Благодаря Му за всичко!

Мирела Л. - на 17г.


{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}

Благодарим на всички, които ще решат да помогнат в развитието на сайта чрез молитви или по финансов път. Всеки, който желае да ни помогне по някакъв начин може да последва тази връзка като кликне ->ТуК<-
С извършването на дарение ще покажеш, че оценяваш полезността на сайта и хората, които се трудят над него, като така ще помогнеш hristiqni.com да продължи да се развива.

{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}


СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови