Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ТОЙ КАЗА „НЕ” - 2част

ТОЙ КАЗА „НЕ”

От Джон Кремфорн

Превод: Роза Саронова за hristiqni.com

Джон КремфорнДжон Кремфорн бил въвлечен в окултизма. Той е стигал до там, че позволявал на така-наречените (уж) „благотворни и развити духове и същества” да контролират тялото му, без да осъзнава, че всъщност това са демони. Ако вие нямате знанието за „духове, викани от медиуми по време на Свидетелстваспиритически сеанс”; ако не знаете колко измамни и лъжливи са демоните – ние силно ви препоръчваме да прочете свидетелството на Джон, което ще отвори очите ви.

В свидетелството, което публикуваме ние пропускаме голяма част от детските години на Джон, като наблягаме върху опитностите и преживяванията му, свързани с духовния свят. Четейки историята му, ще разберете какво в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ се случва в духовната реалност и как тя си взаимодейства с хората на тази планета.


Пролог

Въвлечен в духовна битка

Той изпадна в ярост; беше толкова раздразнен и ядосан, че почервеня от яд и сякаш огнени езици започнаха да излизат от тялото му. Пред очите ми се превърна в неузнаваемо същество, изпълнено с истинска омраза и зло. Ненавист и презрение струяха от всяка част на тялото му, а аз бях като закован на мястото си; не можех да помръдна от това присъствие на неподправено, същинско зло и злонамереност, които той таеше в себе си към човечеството, и които не могат да бъдат описани с думи или обяснени. Леден страх проникна във всяка част от тялото, ума и душата ми. Усетих съвсем ясно, че някак си властта и контролът на сатана над живота ми бяха силно разклатени и че той беше объркан и разстроен от отговора ми. Чувствах се като в капан... заклещен в този непознат и странен духовен свят – свят, от който не знаех как да се измъкна. Още повече, бях изправен лице в лице с един паднал архангел, който беше твърдо решен да ме унищожи.

„Защо точно аз?”, изкрещях. Как бях стигнал до това положение? Може би, защото бях сексуално малтретиран като дете и това беше поставило началото на този безкрайно пагубен и унищожителен цикъл в живота ми. Или може би, защото бях предаден на грижите на местните органи за защита на децата, които съсипаха и увредиха младия ми ум в критичния момент на началното ми развитие. Моят разум крещеше. Намирах се в свят, пълен с хаос и горчивина, носейки товара на ужасното чувство на загуба в сърцето си и усещането, че никога няма да бъда добър. Бях изгубен. Бях се отклонил от пътя. Бях се заблудил във всеки аспект от живота си и не знаех как да изляза от пътя на злото, по който вървях; пътя, който води до пълно унищожение и разруха. Защо моите три духове-водачи ме бяха измамили и излъгали? Вече нищо нямаше смисъл. Очите ми се отвориха, за да мога да видя и осъзная ясно тази фалшива и подправена „истина”, тази имитация на Истината. Както много други хора, и аз се бях поддал на лъжите на сатана; на фалшивата духовност и на всички „облаги”, които тя предлагаше. Той обещаваше живот, изпълнен с просветление и себеоткриване, но голата истина беше, че в живота ми нахлуха болка, скръб и лъжи.


Глава 2:

Божията Страна.


Най-ранните ми детски спомени са свързани с 60-те години на миналия век. Живеехме в малка къща, която имаше три спални и се намираше на три мили от град Дъдли (Англия).
Семейството ми се състоеше от 5 члена – родителите ни и ние – тримата им сина. Баща ми беше металоработник, а майка ми медицинска сестра. Бедността беше нашият начин на живот. Въпреки че полагаха много усилия, родителите ми никога не успяваха да свържат двата края. Но някак си, по един или друг начин, те снабдяваха нашите нужди.
Бракът на родителите ми започна да куца. Имаха много проблеми и ние, децата, бяхме изпратени в други семейства, за да се грижат за нас. Спомням си ясно деня, в който група социални работници дойде да ни отведе. По-големият ми брат и аз отидохме с двама от тях – мъж и жена. Колата им беше Morris Minor. Винаги ще си спомням цвета ѝ – зелен. По-малкият ми брат веднага беше предаден на грижите на едно семейство. Нямаше да го да видя доста дълго време.
Настаниха ни в дом за деца. Пристигнахме там извънредно объркани, чувствайки се отхвърлени. Тази нова среда беше абсолютно депресираща. Другите деца в дома бяха изключително груби и непослушни. Брат ми и аз се бяхме „присъединили” към банда младежи, които вървяха по пътя на самоунищожението. Усещаше се напрежение, което витаеше из сградата и обхващаше всички обитатели на дома. Това беше един свят на побойници и хулигани; свят, в който всеки трябваше да се спасява сам и да оцелява.
Спомням си, че брат ми и аз не останахме много дълго там. Домът беше само временно решение на проблема. Скоро след това ни настаниха в едно семейство. Когато чужди хора започнаха да се грижат за мен, се почувствах като във водовъртеж от тъмнина. Постоянно се опитвах да разбера, какъв е смисълът да бъда в този дом, но не можех, защото обстоятелствата вземаха превез над мен и владееха младия ми наивен ум. Имаше нещо глупаво и нелепо в цялата тази ситуация; тя изглеждаше толкова нереална, сякаш се намирах в кошмар, от който не можех да избягам. Никой не ми обясняваше нищо. Защо съм на това място? Защо не мога да се върна у дома? Къде са родителите ми и по-малкият ми брат?
Опитах се да подслушвам персонала, надявайки се, че ще мога да уловя някоя друга дума от разговорите им, свързани с нашето пристигане в дома.
С детския си наивен ум се опитвах да си обясня цялата ситуация. Защо не отговаряха на въпросите ми? Защо ме бяха излъгали? Чувствах се тотално изгубен. Не знаех как да се върна у дома. След всичко, което се случи, аз бързо започнах да развивам огромно недоверие към възрастните. Между тях и мен имаше бариера. Бяхме разделени на два лагера – те (възрастните) и аз.
Всеки възрастен, когото познавах, ме беше разочаровал и наранявал, било то лъжейки ме или малтретирайки ме. Защо пък тези тук, в дома, да са по-различни?
Целият ми живот се разпадаше. Нищо нямаше смисъл. Бях съвсем сам и чувствах, че на никой не му пукаше за мен. Мразех ги – всички тези възрастни, които имаха власт... как само ги мразех! И се стараех да им го показвам. Опитвах се да им се противопоставям, но физически те бяха по-силни от мен. Просваха ме на пода, притискаха ме здраво към него с ръцете си, докато не се успокоях. Някъде по това време започнах да си давам сметка за духовното измерение, свързано с живота ми. Изобщо не се доверявах на възрастните, особено на тези, които бяха в позиция на власт. Нямах никакво намерение да им казвам за моя духовен помощник, който дойде и ми даде възможност да виждам какво се случваше в живота на другите. Той ми подари тъй-нареченото „шесто чувство” – предчувствия, свързани с бъдещи събития. Аз разбира се, ги използвах практично, за да помагам на себе си. Колкото повече се доверявах на моя помощник, толкова и връзката между нас ставаше по-силна. Понякога набързо успявах да зърна духовни същества около мен. Започнах тотално да пренебрегвам и да не зачитам чувствата и емоциите на другите. За мен беше изключително лесно да не обръщам внимание на тези, които плачеха и търсеха помощ или пък имаха неприятности; бях лишен от всякаква физическа или психологическа привързаност към моите ближни – човеците. Бях издигнал преграда около себе си и никой и нищо не можеше да пробие и премине през тази стена на безчувственост и безмилостност; никой и нищо нямаше да ме нарани повече.
Бях развил способността да отблъсквам всеки жест на физическа привързаност и обич, които хората показваха към мен. Винаги поставях под въпрос мотивите им. Защо искаха да ме обичат? И рисувах въображаема картина в ума си, че го правеха само, защото искаха да ме наранят по някакъв начин. Веднъж се случи така, че имах и друго странно преживяване, което ме предизвика да се замисля за човешката си природа. Не видях нищо; само усетих топлина, която покри цялото ми детско тяло. До този момент с никого не бях споделял преживяването си. Усетих едно непознато чувство на мир и любов, които ме обгърнаха и които не мога да опиша с думи – едно успокояващо уверение, което говори на духа ми.
За първи път, от както се помнех, в тялото и ума ми настъпи покой. Истина ли беше това? Да. Никога не се усъмних, че точно тази опитност ме спаси от пътя, който ме водеше към самоунищожение. Тази топлина запали искрица на надежда у мен, пося едно семенце в ума ми, че някой го беше грижа за мен повече, отколкото можех да си представя. Исус ли беше това? Поглеждайки назад във времето, вече съм сигурен, че беше Той.
Той проговори на духа ми и успокои ревящите и бурни морета, бушуващи в ума ми. Още повече, Той пося едно семенце в мен, че един ден аз ще бъда учител. През целия си живот поставях под съмнение това: учител – едно момченце, което още не можеше да чете и пише... Аз все още очаквам това да се изпълни. В края на краищата, родителите ми се събраха отново и това сложи край на престоя ни в другото семейство. Скоро след това се преместихме да живеем в нова къща.

Очаквайте продължение...


{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}

Благодарим на всички, които помагат в развитието на сайта чрез молитви или по финансов път. Всеки, който желае да ни помогне по някакъв начин може да последва тази връзка като кликне ->ТуК<-

{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}


СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови