Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ЗАД БОРДА!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Зад Борда

(Историята на Спенсър Бийлс)

PreciosTestimonies


Свидетелството достига до вас с любезното съдействие на Precious Testimonies

Превод и редакция: Роза Саронова

Когато бях на около двадесет години, аз преживях първата си среща с Семейство БийлсГоспода. Бях изгубен и напълно погълнат от светските неща ... отчаян и без никаква надежда. Тогава поканих Господа в сърцето си и сякаш живота ми пое в нова посока. Но с течение на времето, аз изгубих тази посока. Навършвайки тридесет се чувствах изгубен и безпомощен. Навярно сте чували израза „Нищо човешко не ми е чуждо”. Той се отнасяше и за моя живот. Продължих да вървя по своенравния си и егоистичен път, имам предвид, устремих се стремглаво надолу към ада – наркотици, алкохол, порнография, пристрастяване към кокаина и какво ли още не.

 

На 10 Август 1996 се разболях много тежко – целият подпухнал и отекъл, с кръвотечение от носа, ушите, устата ... Това беше резултат от моето пиене (всеки ден в продължение на 25 години аз пиех доста голямо количество ментов шнапс). Постъпих в болницата и ми поставиха диагноза цироза на черния дроб. Дробът ми буквално беше свършил. Функционираше по-малко от 8% от него. Лекуващият ме доктор, казал на племенницата ми, че нямало смисъл да ми купува лекарства за цял месец (казал ѝ това след като бях прекарал в болницата седмица на детоксикация и под лекарско наблюдение и грижи). Казал ѝ още, че едва ли ще живея толкова дълго.

Спомням си ноща когато постъпих в болницата и докторът ми каза, че здравата съм я загазил (майка ми, която сега на Небето, някога използваше същите думи). Скоро след това ме изписаха с джоб пълен с лекарства и с ... много малко надежда. Поради незнайна причина (сега вече съм уверен, че това е била Божията воля), аз нямах никакво намерение да умирам.

След като оцелях първите два месеца, Девъри (моята съпруга, която аз обичам и ценя, и която беше до мен през цялото време) започна да се обезсърчава, защото ми бяха предписали погрешно лекарство. Тъпчеха ме с успокоителни и приспивателни, за да съм умрял спокойно. Хапчетата направо ме изкарваха от релси ... не че аз не съм си, де J

Но пък точно тогава Бог се намеси. Свързахме се с нов доктор - Д-р Годала, който беше много мил с мен, а и аз някак си му се доверих.

Девъри и аз отидохме няколко пъти до Ан Харбър, в университата в щата Мичигън, за да видим какви са условията за трансплантация на черен дроб. В края на краищата не бях на смъртно легло, даже изобщо не си мислех за умиране. Нямаше да се отърват толкова лесно от мен.

Всеки шест месеца трябваше да ходя в болницата в Ан Харбър на контролни прегледи. Между другото, новият ми лекар, ми изписа нови лекарства, които ми помагаха доста повече от предишните и с които се чувствах значително по-добре. Не се чувствах дизориентиран или разстроен толкова много. Да си призная, не вярвам, че той искаше да ме включи в списъка на чакащите за трансплантация. А и кой можеше да го вини? Аз бях унижожил дроба, който имах и не заслужавах нов. Това е другата причина, поради която вярвах, че Божията ръка държеше всичко под контрол.

Д-р Г. (Нежният прякор, който му сложихме) реши, че ние трябва да се свържем с болницата Хенри Форд и да разговаряме с лекарите там. Д-р Г. разговаря с Д-р Браун и вторият реши да поеме моят случай. Всичко това става след година и половина, понеже преговорите с болницата в Ан Харбър не доведоха до резултат. И така, почти веднага нещата започнаха да се подреждат. Измина още една година на боцкане, мушкане и преливане на кръв (понякога това се налагаше 2-3 пъти седмично). Губех кръв толкова бързо, колкото ми я преливаха. Тоалетната се пълнеше след всяко посещение в болницата. Докторите съобщили на Девъри, че ми оставала само седмица живот. Посъветвали я да събере семейството и да им каже, защото времето ми наближавало.

Погребалните агенции започнали да ѝ звънят. Тя се опитвала да събере семейството, но в същото време спеше до мен, нощ след нощ, за да не умра сам. И въпреки всичко, нито веднъж не ми през ум, че ще умра (Благодаря на Бога!) ... или пък може и да съм се замислял, но смъртта не влизала в плановете на Бог. Той си има план за всеки един от нас и за това е важно да му се предадем напълно, и да следваме Неговата воля за живота ни.

Преди няколко дни беше получен дроба за моята трансплантация. 41 годишен мъж беше загинал при катастрофа в Детройт и аз щях да получа неговият дроб. Една дребничка медицинска сестра (тя се казваше Лия) се приближи до леглото ми и ме попита дали познавам Исус. „Мисля, че да.”, отговорих аз, но знаех, че не беше точно така. Тя ме хвана за ръка и ме поведе в молитва за изкупление. (Още веднъж благодаря на Господа!)

Черният дроб се оказа съвършено подходящ за мен и операцията премина доста добре. После ме откараха в моята болнична стая и аз си спомням как видях докторите в коридора с наведени глави и си помислих, че съм умрял. Погледнах към жена си и ѝ казах, че съжалявам, че съм умрял.

Това е последното нещо, което си спомням преди да съм изпаднал в кома. Почти година по-късно, дъщеря ми ми призна, че съм погледнал към нея и съм я запитал как се чувства, виждайки баща си да умира. Тя избухнала в сълзи, изтичала в коридора, сграбчила дребничката сестра и я попитала дали баща ѝ щял да умре. Сестрата я прегърнала, усмихнала се нежно и ѝ отговорила, че баща ѝ ще бъде добре. После ми каза, че на следващият ден съм поискал сестрата да ми даде пистолет, защото не съм издържал повече. Тези две случки не си ги спомням.

Бил съм в кома 13 дни. Спомням си, че два пъти се събуждах от комата. Пъртвият път, Девъри беше излязла от стаята, за да си вземе нещо за хапване, а пък аз съм започнал да буйствам. Извикали я, за да помогне да ме успокоят. Тя веднага скочила върху мен, възсядайки ме и със сила притиснала ръцете ми към леглото. Девъри, обаче тъкмо си била хапнала хот-дог ... с лук. И понеже тя дишала право в лицето ми аз съм излязъл от комата с първа космическа J Казах ѝ, че има много лош дъх и че исках да слезе от мен. Мисля, че ако тя знаеше каква работа щеше да свърши лука, навярно би изяла цяло буре с този лук.

Вторият път съм излязъл от кома когато сестрата ме завела да ми направят ядреномагнитен резонанс. Слагат те да легнеш на едно тясно легло и те пъхват в нещо като тунел. След като те напъхат вътре, те започват да изпращат сигнали, за да проверят мозъчната ти дейност. Докато бях вътре в машината и излизах от кома, мога да кажа, че чувствата, които ме заляха бяха неописуема радост и ликуване. Тогава обаче нещо ми прищракало и аз започнах да дърпам тръбичките и системите включени в мен. Това беше едно доста болезнено преживяване, освен кратките моменти на радост, в които се чувствах сякаш бях умрял и отидох на Небето.

Докторите казали на Девъри, че дроба ще функционира добре, но пък имало увреждане на мозъка. Какъв процент от мозъка ми бил увреден ... те не били сигурни, но най-вероятно съм щял да вегетирам. Обаче ето го „ключа от палатката” ... Това, което докторите не знаели е, че моят Небесен Баща бил зает, вършейки някои ремонтни работи в мен. Той запушвал, старите изпочупени прозорци и отварял нови. Ако аз съм страдал от увреждане на мозъка, то по-добре всички ние да паднем на колене и да помолим Бог да ни даде малко, лекичко увреждане на мозъка.

На Бог му отне 6 дни да съзададе света с цялата му красота. Отне Му 13, да възстанови моят ум. Единственото мозъчно увреждане, което някога съм имал е било преди да изпадна в комата.

Сега се чувствам като нов човек. Започнахме бизнес със жена ми – правим огради, парапети и т.н. Работя от понеделник до неделя, но най-важното е, че сега живея за Исус и Той върши чудеса в живота ми. Хората трябва да разберат, че Бог има план за всеки един от нас. Само ако се покаем и помолим Исус да дойде в сърцата ни, само тогава Той ще ви разкрие плана за живота ви.

В света има една светлина, Светлината на Исус и аз вървя в нея. Не мога да проумея как някой може да съществува в днешния свят без да познава Исус.

Милиони пъти благодаря на моят Небесен Баща за всичко, което Той е направил и ще направи за мен. Не мога да си представя и ден без Исуса. През онзи ден аз получих двойно спасение – едното на операционната маса и другото, най-важното – вечното спасение. Нищо не губиш. Получаваш парченнце от Небето на земята и можеш да си абсолютно сигурен, че Той приготвя дом за теб там на Небето.

На 10 Август 1996, един свещеник застана до болничното ми легло, докато изпомпваха кръв от стомаха ми. Той искаше да извърши някакъв последен обред. Казах му, че не искам никакви ритуали и моята скъпоценна майка му каза да ме остави на мира.

Знаете ли, сега можеше да съм в ада и да се пържа в него, навеки отделен от моят Баща. Но вместо това – аз съм на път към Небето. Съвсем честно и искрено мога да заявя: Аз съм Божият човек-чудо.

Написах и следното стихотворение, с което ви поздравявам и насърчавам.

Зад Борда

Аз мисля за моя Спасител

И за това, което направи за мен.

Как умря на кръста

За да бъда аз освободен.

Веднъж приятел ме запита:

„Не си ли паднал зад борда?”

Няма ли друг по-лесен начин

Да служиш на Господа?

Аз казах: „Търси и ще

Намериш ти.

Кротък, нежен, мил

Винаги бъди.

В книгата велика пише

Спасителя си да обичаш

С всичката си сила и с целият си ум.


{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}

Благодарим на всички, които помагат в развитието на сайта чрез молитви или по финансов път. Всеки, който желае да ни помогне по някакъв начин може да последва тази връзка като кликне ->ТуК<-

{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови