Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.

Българска християнска телевизия е дългоочаквана медия от милиони християни в България и по света. На фона на разграждащата се ценностна система сред обществото ни нуждата от платформа за излагане и споделяне на християнските ценности и принципи е болезнено необходима.

За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ОТВЛЕЧЕНА С ОПРЯН НА ГЪРЛОТО НОЖ, НО ОСВОБОДЕНА ПО ЧУДЕН НАЧИН - 1 част

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

precious testimonies

Свидетелството достига до вас с любезното съдействие на Precious Testimonies

Превод и редакция: Роза Саронова

ОТВЛЕЧЕНА С ОПРЯН НА ГЪРЛОТО НОЖ, НО ОСВОБОДЕНА ПО ЧУДЕН НАЧИН

Превод: Роза Саронова

От: Кати Байкър


Видео на свидетелството:




Кати БайкърПрез годините аз наистина водех големи битки със страха. Аз съм чувствителен човек и в миналото си преживях много тежки и страшни неща. Преди 18 години ми поставиха диагноза рак на гърдата. Беше много тежко! Друг път, почти претърпяхме самолетна катастрофа. На всичкото отгоре малката ни внучка също се разболя; диагноза – неуробластома – рак на ембрионна нервна клетка. Тя беше само на 3 годинки. През 2012 г. внучката ни навърши 10 и се развива много добре, но за мен беше изключително тежко да гледам как косата ѝ падаше и как това малко дете трябваше да преживее всичката тази травма. Страхът е оръжие на врага ни. Дяволът наистина го използва срещу нас, опитвайки се да ограничи свободата ни действие, да ни оплете и да ни върже като така ни прави безполезни и безплодни, отвличайки вниманието ни от това, за което Бог ни е призовал. Ето защо, аз напълно се доверявам на Господа да ми помогне да победя този страх (което Той наистина прави, благодаря Ти Господи!). Сама не мога да се справя; това е нещо, за което се нуждая от Божията помощ. Понякога, за да победим страха си, ние наистина трябва да се изправим лице в лице с него и това може да е едно много ужасяващо преживяване. Преди около 4 месеца (в началото на 2012 г.) аз трябваше да се срещна с този страх и да го погледна право в очите. Случи се нещо изключително ужасно; нещо, за което не сме и подозирали, че можеше да ни се случи.

Събудихме се в 4 часа сутринта от крясъците на хора, които се намираха в спалнята ни. Отворих очи и видях как някой се беше надвесил над мен. Този мъж беше застанал от моята страна на леглото ни. Целият беше облечен в черно; можех да видя само очите му, а в ръката си държеше нож. Не можех да повярвам. Затворих очи, защото мислех, че сънувам кошмар. После отново ги отворих, но този мъж все още беше до мен. Бях тотално ужасена! Той измъкна отнякъде тиксо, опитвайки се да омотае с него глезените и китките ми, като продължаваше да държи и ножа в ръката си. Започнах да проумявам, че той щеше да ме отвлече.

Мисълта, че трябва да напусна съпруга си смразяваше кръвта ми. Започнах да ритам мъжа с всичка сила, но съпругът ми каза: „Скъпа, спри! Той е опрял нож в гърлото ти!” Изобщо не бях осъзнала, че острието на ножа беше опряно на гърлото ми ... за това престанах да буйствам. В стаята имаше още един мъж, облечен по същият начин, който се беше надвесил над съпруга ми и също държеше нож в ръка. Той (мъжа ми) проявяваше завидно спокойствие и аз наистина съм много благодарна за това, че не избухна и че не се ядоса. Похитителите постоянно крещяха и псуваха. Осъзнах, че бях влачена, измъкната от в къщи и натикана в собствената ми кола. Единият от мъжете залепи тиксо на устата и очите ми, китките и глезените ми и ми нареди да легна на задната седалка на колата. АД ... това беше жив Ад, чувствайки се толкова уязвима и безпомощна ... под контрола на тези мъже ...

Той подкара колата ... изтръгвайки ме от дома ми, мястото където винаги се чувствах в безопасност. Беше ужасно! Представа си нямах къде ме водеха; какво щяха да ми сторят и колко дълго щеше да продължи всичко това. Той караше с лявата си ръка, а дясната беше преметнал през облегалката на седалката си. С нея държеше ножа опрян на гърлото ми. Казваше ми да лежа тихо иначе щял да ме убие. Наистина вярвах, че щеше да го направи. Тогава си спомних Бога. Да, спомних си за Него. Спомних си, че трябва да извикам към Него. Спомних си, че Бог беше тук. Молих се в Духа. Припомних си, че когато се молех на езици моят дух говореше директно на Божият Дух без ума ми да участва. Просто виках към Бога. Следващото нещо, което си спомних, че трябва да направя беше да покрия тялото си с кръвта на Исуса. В Библията се говори, че евреите пръскали вратите си с кръвта на агнето, за да ги опази Бог. Осъзнах, че имам нужда от закрилата на Господа. Следващото нещо, което си спомних беше Притчи 3:5-6: Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.” После и други стихове изплуваха в съзнанието ми, припомняйки ми, че Бог е моето прибежище. Тотално се отпуснах в ръцете на Господа и се предадох на Словото Му, докато Святият Дух ми нашепваше тези важни стихове. Свръхестественият мир на Господа ме заля. Ситуацията не се беше променила, но аз си спомних Бога. Страхът се снижаваше, докато Бог растеше; Бог е по-силен от страха! Ако Той ми помогна да премина през този ужас, Той може да помогне на всеки без значение какво преживява!

Не след дълго колата спря. Мъжът ме издърпа от нея и ме завлече в една гора ... или поне в момента си мислех, че е гора. Мислех си: „Аз НЕ съм една от тези, за които никой повече няма да чуе и няма да види, в името на Исус!”

ЗАВЪРЗАХА МЕ ЗА НЯКАКЪВ СТЪЛБ

На това място имаше някакъв стълб и похитителят ми ме завърза за него. Каза: „Точно зад теб седи един човек и ако се опиташ да избягаш той ще те убие!” Не вярвах, че имаше някой зад мен. просто не усещах ничие присъствие. Чух как мъжът си тръгна. Поизчаках малко – около 15 секунди. После се поразмърдах и разхлабих тиксото, което обвиваше китките ми. Бързо махнах лепенките от очите и устата си и осъзнах, че се намирам в някаква нива засята с царевица. Огледах се – зад мен нямаше никой. Все още беше тъмно и наоколо нямаше никой. Погледнах и към коленете си, които също бяха омотани с тиксото. Поразмърдах се и честно ви казвам – чудо! Тиксото се разкъса, а аз бях го напънала съвсем леко!

Освободих се и хукнах към пътя. В сърцето ми нахлуха следните мисли: Важно е по кой път ще тръгна – направо, наляво или надясно. Поспрях за миг и почувствах как Бог ме поведе направо. Тогава си нямах на представа, че тиксото свършило и моят похитител се беше върнал до колата ми, за да вземе още тиксо. Само ако бях свила на ляво, щях да се натреса право в ръцете му.

Никой не очаква такова нещо да му се случи; никой не се подготвя как да реагира в случай, че бъде отвлечен. Аз не знаех какво да правя. Не знаех дали да продължа да бягам или да намеря някое място където да се скрия. Просто не знаех какво да правя. Никога през живота си не съм се чувствала толкова самотна. Нямало е момент в живота ми, в който никой да не е знаел къде съм. Чувствах се така сякаш съм ... никой.

Беше тъмно, а аз по пижама ... боса ... тиксо висеше от мене ... просто тичах! Тичах през нивите, спирайки за кратко, криейки се като постоянно се молех да имам сили да тичам още повече.

Отново бях поспряла, за да си поема дъх и се чудех какво да правя когато забелязах една колона от бели камиони, спрели пред някакво депо. Всички камиони бяха бели, с изключение на един – той беше червен. Фаровете му бяха включени, двигателят работеше и аз разбрах, че в него имаше някой. Хукнах към червеният камион. О, какво облекчение изпитах когато видях, че портала, който най-вероятно трябваше да бъде заключен, за да нямат външни хора достъп до камионите, беше всъщност отворен. Втурнах се през него и изтичах до камиона със светлините. Потропах на врата му, но никой не ми отговори. Отворих я и извиках. Тогава един мъж, който спеше вътре в камиона се показа и ми помогна.

В Притчи 3:6 ни се казва: „Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.” БОГ ГО НАПРАВИ! Той ме насочи да вървя направо. Ако бях свила наляво не знам какво щеше да ми се случи.

{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}

Благодарим на всички, които помагат в развитието на сайта чрез дарения. Бог не остава длъжен! Всеки, който желае да направи дарение нека кликне ->ТуК<-

{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови