Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Необходима сума за заплащане на ВПС сървъра ни: 282лв. Краен срок 18.06.2017
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

 

БЯХ ОТВЕДЕНА ВЪВ ВЪНШНАТА ТЪМНИНА!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

БЯХ ОТВЕДЕНА ВЪВ ВЪНШНАТА ТЪМНИНА!

Достига до Вас с любезното съдействие на Precios Testimonies! Превод: Роза Саронова

От: Хейди Кортес

Хейди Кортес

Духът напусна тялото ми и аз бях отведена във външната тъмнина. Започнах да чувствам силната болка и мъките на онова ужасно място. Ти НЕ искаш да попаднеш там когато умреш!


Бях кръстена от Свидетелите на Йехова през 1970 г. в Понс, Пуерто Рико, участвайки в един процъфтяващ религиозен култ, който вярваше и изповядваше Бог-Отец като единственият истински Бог. Бях учена, че Исус Христос НЕ Е Бог, но божество (бог) създаден, сътворен от Бог-Отец.

Учеха ме, че няма живот след смъртта; че няма дух, който щеше да напусне тялото ми след като умра. Казваха ми да не вярвам в никакви чудеса на изцеления; нито да вярвам, че Бог ще комуникира или общува с хората чрез сънища или видения. Твърдяха, че всички изцеления, чудеса и видения са дело на Сатана. Бях изключително предана на тези учения и никой не можеше да ме убеди в противното докато не навърших 26 години.

Но Бог реши да разтърси моя свят изтъкан от лъжите и заблудите, на които ме бяха учили Свидетелите на Йехова и на които аз вярвах с цялото си сърце!

На 12 Септември 1973 г.  постъпих в болницата. Лекарите ме подготвяха за Цезарово сечение. Намазаха корема ми с оранжева течност и започнаха венозно да ми инжектират упойката. Изпитах много странно чувство. Тялото ми се вдърви, но умът ми остана буден. Осъзнах, че щяха да срежат корема ми, а аз дори не бях заспала! Опитах се да се размърдам и да крещя, за да им покажа, че съм в съзнание, но усилията ми бяха напразни. Започнах да чувствам ужасна болка когато срязоха корема ми. Изведнъж аз чух глас, който каза: „Виж какво ще се случи с теб!”

Точно в този момент нещо ме издърпа от тялото ми и аз се намерих на тавана в операционната зала. От там наблюдавах как извадиха бебето от корема ми. Заля ме тъга и си казах: „Това е то краят. Всичко приключи за мен на тази земя.” С такова желание очаквах детето си, а дори нямаше да мога да го държа в ръцете си. „Какво да направя? Децата ми напълно ще ме забравят.” Тогава започнах да се издигам нагоре. Осъзнах, че тялото ми не беше материално. Бях нещо като енергия, която се движеше с огромна бързина – като в кръгово движение. Но някак си знаех, че това бях аз. Носех всички мои спомени със себе си. Знаех, че бях напуснала земята. Продължавах да се движа – издигах се нагоре – докато не се озовах на едно черно като катран място. Бях толкова озадачена. Започнах да задавам въпроси: „Това ли е вселената? Къде съм? Къде отивам? Тук ли ще остана завинаги?” Изведнъж започнах да чувствам нещо много странно. Единственият начин, по който мога да го опиша беше „агония” или „страдание”. Имах нужда от тялото си. Чувствах болка. Исках да се измъкна от това място. Исках си тялото обратно. Не можех да понеса тези мъки и страдания.

Спомних си гласа, който чух преди: „Виж какво ще се случи с теб!”

Започнах да крещя: „Моля те, не позволявай това да ми се случи! Приемам, че никога повече няма да се върна на земята. Приемам, че никога няма да зърна децата си отново, но не мога да приема, че трябва да остана на това място завинаги! Не – моля те! Не позволявай това да ми се случи!”

Тогава чух няколко гласа на веднъж, които ми казаха: „Ето в това трябва да вярваш!”

Извиках: „Аз вярвам само в Всемогъщият Бог!”

Агоният, която чувствах спря. Започнах стреглаво да се спускам надолу. Отново се намерих на тавана на операционната зала. Този път тялото ми лежеше на една носилка и аз видях как една медицинска сестра ми удряше леки шамари, казвайки: „Хейди, събуди се!”

Виждах я съвсем ясно докато се приближавах към тялото си. После нежно бях спусната в него. Сестрата все още пляскаше лицето ми и викаше името ми. Погледнах я право в очите, мислейки си: „Ще ми се да знаеш от къде се върнах току-що!”

Не можех да забравя преживяното. Бях изключително загрижена за хората в света и къде те щяха да прекарат вечността. Започнах да осъзнавам колко бях лъгана и мамена за това, в което трябваше да вярвам! Имаше дух, който напускаше тялото след смъртта!

Хората не знаят какво може да им се случи. Те трябват да научат за това; те трябва да бъдат предупредени!

Изписаха ме от болницата и аз се прибрах в къщи, мислейки за всяка една душа на света, която не знаеше, че един ден тя/ той ще напуснат телата си – в пълно съзнание когато умре. Ами ако и те отидеха във външната тъмнина? Имах чувството, че ще полудея. Не знаех какво да правя. Исках да предупредя всички, за да могат да бягат за живота си.

Преди да ми беше направено Цезаровото сечение аз имах бъбречна инфекция. Бъбреците ми бяха възпалени от една бактерия наречена „aeruginosa”. Тя беше причинила някакви полепи по него и бъбрека ми беше спрял да функционира. Трябваше да претърпя една много деликатна и доста трудна операция, за да се отстрани заболялата част от бъбрека ми, оставяйки ми само малка част от него. Трябваше да се извърши и пластична операция от уретъра чак до пикочния мехур. Втората операция трябваше да се извърши, защото уретъра ми беше много къс и тесен – родилен дефект. На всичкото отгоре беше и задръстен поради инфекцията на бъбреците ми. Нещата изглеждаха да са наред освен това, че и другият ми бъбрек беше засегнат от възпалението. Цялата си бременност прекарах пиейки лекарства, за да не се разпространи бактерията.

Седмица след като ме изписаха от болницата левият ми бъбрек започна да ме боли. Една сутрин след като се събудих се почувствах много странно, сякаш лицето ми се беше изопнало. Отидох до огледалото и видях, че устата ми се беше изкривила на една страна. Лявото ми око нито премигваше, нито можеше да се затвори. Изпаднах в нервна криза и веднага отидох в болницата, оставяйки децата със съпруга ми. Докторът каза, че имам парализа на лицето и ми предписа серия от инжекции. Изпрати ме и на терапия. Ударих си всичките инжекции и тръгнах на терапия, която се състоеше от мини-електрически шокове по лицето ми, за да накарат лицевите мускули да функционират отново. Фамилният ни доктор ме посети и каза, че навярно лицевият ми нерв е умрял. После добави: „Хейди, съжалявам, но ти трябва да приемеш факта, че ще изглеждаш по този начин до края на живота си.” Аз бях само на 26. Стори ми се, че краят на света беше настъпил. Към края на една от моите лицеви терапии аз започнах да чувствам особено замайване, виене на свят. Лека полека аз навлизах в едно напълно различно измерение. Изгубих паметта си напълно. Не помнех дали съм нахранила децата и бебето. Когато бях вътре в дома ни, аз виждах как стените на къщата буквално се сриваха върху мен. Когато бях на двора дърветата и облаците се стоварваха върху ми. Беше ужасно. Постоянно плачех, молейки Йехова поне да ми каже дали съм нахранила децата. Кожата ми придоби един такъв жълтеникав, восъчен цвят. Семейството ми и съседите (това ми го казаха по-късно) очаквали деня на смъртта ми. Със всеки изминал ден аз губех повече и повече сили. Съпругът ми отиваше рано сутринта на работа и се връщаше късно вечер, оставяйки ме сама с децата без никаква помощ. Една нощ се почувствах изключително изтощена. Знаех си, че умирам. Децата ми бяха заспали и аз легнах до петгодишният си син. Той ми помогна толкова много по време на моите страдания. Ако умрях исках да умра близо до него. Прегърнах го и започнах да призовавам името на моя Бог. „Йехова, аз умирам, но искам да го направя, призовавайки името Ти.” Не споменах Исус Христос, защото все още не вярвах в Него. Дори и да бях излизала от тялото си, научавайки, че аз съм дух, който живее в едно тяло; въпреки че бях отишла във външната тъмнина и преживях неимоверна агония – аз все още не вярвах в Йешуа – Исус като мой Спасител.

На сутринта се събудих още по-отпаднала. Дишах тежко; краката не ме държаха; осъзнах, че смъртта ми е близо. Излязох от спалнята, но се строполих на пода. Почувставах неописуема студенина вътре в костите си; дишах трудно. Без съмнение умирах. Казах тихо: „Йехова, дай ми смелост да умра и да оставя на тази земя малките си деца. Няма кой да се грижи за тях.”

Изведнъж, аз видях, че една жена беше застанала точно пред мен. Тя беше нашата съседка, която ходеше в Петдесятната църква. Тя живееше няколко къщи по-надолу от нашата. Винаги когато я видех на улицата аз пресичах на другата страна. Не исках да ми говори за Исус.

Докато се взирах в нея, чух глас, който каза: „Иди при нея!”

Отговорих на този глас: „Няма да се унижавам пред една Петдесятна!”

Гласът отново ми каза: „Иди при нея! Дава ти се възможност! Ти ще умреш!”

Когато гласът ми каза тези думи аз осъзнах, че той говореше истината, защото чувствах смъртта толкова близко. Реших да отида в дома на тази жена, но нямах никакво намерение да моля за изцеление, защото не вярвах в чудеса. Извиках петгодишният си син и го помолих да ми помогне да стигна до къщата на съседката. Той държа ръката ми с такова огромно желание да ми помогне! Казах му, че ако падна докато вървя, той трябва да извика някого за помощ, за да ме откарат в болницата. Сина ми се съгласи.

Стигнахме до нейната къщата. Виждайки ме там на пътната врата, тя възкликна със широко отворени от почуда очи: „Хей, момиче, какво правиш тук в това състояние?”

Казах: „Г-жо Анна, аз дойдох да ви помоля да се молите на Бог да ми даде смелост да умра. Аз ще умра днес и няма кой да се грижи добре за децата ми.”

Г-жа Анна отговори смело: „Нека ти кажа нещо! Същият Този Исус Христос от вчера е същият Този Исус и днес! Той не се променя и ще те изцели, за да повярваш в Него!”

НЕ исках да чуя тези думи.

Тя продължи: „Върни се в къщи и се моли. Аз ще се моля за теб тук и ти ще бъдеш изцелена.”

Тя ми даде едно малко шишенце с масло и ми каза да сложа от него на местата където изпитвах болка. „Библията казва да доведем болните, да ги помажем с масло и да се молим за тях. В Яков 5:14 четем: „Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.”

Тръгнах си, но бях силно обезпокоена от нейните думи.

В момента, който прекрачих прага на дома ни аз почувствах подтик да коленича. Взех маслото и намазах с него цялото си чело (за мен беше много мъчително да се чувствам изгубена в някакво странно измерение). Намазах и целият си ляв бъбрек. После започнах да се моля.

Погледнах към небето и казах: „Татко, в името на Исуса Христа и със Силата на Святият Дух, изцели ме, за да разказвам за това, което Ти правиш за мен.”

На момента почувствах как електричество навлезе в стъпалата на краката ми, движейки се нагоре през цялото ми тяло. Като стигна главата се задържа там за известно време. После този „електрически поток” напусна тялото ми.

Изправих се и погледнах през прозореца. Дърветата си седяха прави! Възкликнах: „Светът е отново такъв какъвто го познавах по-рано! Болката в левият ми бъбрек е изчезнала!”

Изтичах до огледалото – лицето ми си беше както преди, а умът ми беше бистър. Започнах да тичам из цялата къща и да крещя: „Истина е, че Исус Христос изцелява и днес! Истина е, че Исус Христос изцелява и днес!”

Чувствах се толкова добре. Почистих цялата къща; сготвих и нахраних децата.

Когато съпругът ми се прибра в къщи същата тази вечер (аз обикновено го питах дали иска да вечеря) ме погледна така сякаш виждаше призрак и попита: „Какво е станало с теб?!”

Нарочно го запитах: „Какво искаш да кажеш?”

Той възкликна: „Какво се случи, че се чувстваш толкова добре?!”

Отговорих: „Искаш да ти кажа какво се случи ли? Исус Христос ме изцели!

Съпругът ми успя само да каже: „Трябва да идем на църква!”

Помислих си: „На църква ли? За коя църква ми говори? Надявам се да не е тази Петдесятната.

Не след дълго моята Петдесятна съседка ме посети, питайки ме как се чувствам. Отговорих: „Исус Христос ме изцели!”

Тя каза: „Трябва да идеш на църква и да свидетелстваш за това чудо! Само ми кажи кога искаш да го направиш и аз ще те заведа на църква.”

Резервирано и колебливо аз казах: „Ще видим!”

Веднага щом тя си тръгна аз отидох в спалнята ми. Поглеждайки към небето казах: „Ти ме научи, че аз имам дух. Научи ме, че Исус Христос изцелява и днес. Покажи ми сега къде е истината и аз ще Ти служа.”

Веднага чух един глас. Този път гласът проехтя вътре в главата ми. Той каза: „АЗ СЪМ ПЪТЯТ, И ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ: НИКОЙ НЕ ДОХОЖДА ПРИ ОТЦА ОСВЕН ЧРЕЗ МЕНЕ. АЗ СЪМ ВРАТАТА: КОЙТО ВЛЕЗЕ ПРЕЗ МЕНЕ, ТОЙ ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН. АЗ СЪМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА. ТОЗИ, КОЙТО МЕ СЛЕДВА НЯМА ДА ХОДИ В ТЪМНИНА.”

Изведнъж нещо в ума ми проблесна и аз разбрах! Казах: „Ти казваш никой „не идва” при Отца. Не казваш никой „не отива” при Отца. Това означава, че Ти, Исусе и Отца сте Едно!” Точно в този момент Бог разби още една част от веригата на лъжите, с които мозъкът ми беше промит.

Казах: „Ти казваш, че си Светлината и че ако аз Те следвам няма да вървя в тъмнина. Но моята религия ме учи нещо съвсем различно. Те казват, че ако ги напусна, аз ще ходя в тъмнина. Ти казваш, че Ти си Истината, значи Истината не е религия. Ти Си Истината! Добре тогава ... знам със сигурност, че Петдесятните проповядват за теб. Ще ида в Петдесятната църква!”

Целият квартал видя чудото, което Бог извърши в мен. Кожата ми възвърна нормалният си цвят. Отидох на доктор и анализа на урината ми беше нормален. Той каза: „Хейди, за първи път от две години насам анализа на урината ти е отрицателен.” Имах възможността да свидетелствам на доктора, който се съгласи, че наистина бях изцелена по чудо.

Когато си тръгвах от кабинета му, неговата секретарка ми каза, че са си мислили, че съм щяла да умра. По-късно ми направиха сонограма и се оказа, че и двата ми бъбрека бяха цели и с нормална големина! Бяха напълно здрави! На Бог принадлежи цялата слава!

Тогава реших да приема Исус Христос за свой личен Спасител и Господ, и започнах да ходя на Петдесятната църква, посвещавайки живота си на Бога.

Веднъж докато славех Господа в църква, нещо ме удари в гърдите и сякаш гръдният ми кош се отвори на две. Тялото ми се наелектризира и неописуема радост заля цялото ми същество. Докато продължавах да прославям Господа в тази възсторжена радост, аз осъзнах, че от устата ми излизаше език, който никога до тогава не бях говорила. Не знаех какво се случваше с мен, но пък бях обвзета от върховна, блажена радост!

Когато се посъвзех попитах съседката си, г-жа Анна: „Сестра Анна, какво се случва с мен?”

С огромна усмивка на лице тя отговори: „Ти току-що беше кръстена със Святият Дух!”

Коленичих, за да благодаря на Бог за това безценно, удивително преживяване, преизпълнено с радост от силата и благословенията на Бог, които Той ми даде.

Зная, че може и да ви прозвучи странно това, което искам да споделя с вас. Аз не бих го споделила, но поради някаква причина чувствам, че Бог иска да го направя. Може би някой от вас има нужда да го чуе.

Няколко дни след моята скъпа среща със Святият Дух и Неговото кръщение, аз се събудих през нощта, станах от леглото си и направих няколко крачки. Докато вървях към вратата аз погледнах към леглото. Видях съпруга ми да спи, но за моя най-голяма изненада моето тяло също беше до него! Погледнах се. Но този път имах тяло. Протегнах ръце напред и огледах новото си тяло. Осъзнах, че съм умряла. Хвърлих поглед и в спалнята на децата, но бях много тъжна, че ги напускам. Помислих си: „Когато децата се събудят ще видят, че съм умряла. Те ще погребат тялото ми и ще ме забравят. Миличките ми, няма да има кой да се грижи добре за тях.” Коленичих на пода и започнах да се моля: „Моля Те, Татко, в името на Твоя Син Исус Христос, върни ме в тялото ми. Децата ми имат нужда от мен.”

Почувствах как една сила ме вдигна бавно от пода и ме постави върху тялото ми на леглото. Аз бавничко започвах да влизам в него. Опитах се да отворя очите си веднага, но не можех. Опитах се да се размърдам, но тялото ми беше твърдо като стената. Всичките ми опити да се раздвижа бяха напразни. В отчаянието си започнах да се моля: „Моля Те, Господи, децата ми имат нужда от мен. Няма кой друг да се грижи за тях както трябва. Върни ми живота!” Започнах да чувствам силата на живота да тече из цялото ми тяло. Усетих и ударите на сърцето си. Отново опитах да отворя очи и този път успях. После помръднах пръстите си, за да проверя дали можех да се движа. Скочих от леглото.

Имах възможността да споделя свидетелството си в различни църкви и много животи бяха докоснати. Много хора предадоха сърцата си на нашият Господ Исус Христос. Вярвам, че Бог иска да напиша книга за историята на моя живот, защото Той извърши много повече неща отколкото съм споделила тук. Доверявам се на Бог, че Той ще ми намери подходящият издател.

Благодаря, че отделихте време да прочете моето свидетелство. На Бог принадлежи цялата слава!


{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}

 

 

Благодарим на всички, които помагат в развитието на сайта чрез дарения. Бог не остава длъжен! Всеки, който желае да направи дарение нека кликне ->ТуК<-

{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Коментари   

 
+1 #5 anah_su_namun 11-09-2012 16:10
продължавам - тази ваша Вайт, милата, толкова заблудена. колко пъти ви посо4ва дати за идването на Исус? Колко пъти? Да е дошъл? И вие просължавате да ѝ вярвате. след като БИблията е ясна по въпроса - никой не знае ни часа, ни деня!
Цитиране
 
 
+4 #4 anah_su_namun 11-09-2012 16:09
стига с тази ваша заблудена Вайт! и аз преживях същото нещо като тази сестра, три месеца преди да прочета свидетелството ѝ! Тъмнина, ужасна тъмнина, агония и страх. толкова плътна тъмнина, че ако имаш нож можеш да я срежеш! такъв страх, от който дори не можех да помръдна и да си отворя очите! не можех дори да извикам от страх. но добре, че духа ми, вътрешното ми същество КРЕЩЕШЕ БЕЗ ДУМИ ИИССССУУУУССССЕ ЕЕЕЕЕ, СПАСИ МЕ! ИИИИСССССУУУССС СЕЕЕ, СПАСИ МЕ, МАХНИ МЕ ОТ ТОВА МЯСТО! И бях с протегната ръка към небето, нагоре към Исус. после изведнъж се озовах в леглото си и докато се съвземах (езика ми надебелял, чувах слабо как стена, такава болка и агония), докато събирах сили да отворя очите си да видя каде се намирам ръката ми беше протегната към тавана т.е. към Небето, към Исус ... за това хи4 не ми казвайте, че имало противоре4ие с БИблията.
Цитиране
 
 
0 #3 Нели Н 11-09-2012 15:54
Цитирам Николай Георгиев:

Това свидетелство се разминава с Библията. Божието слово ясно казва, че мъртвите не знаят нищо - Еклесиаст 9:5. От момента на смъртта те престават да съществуват и докато не дойде Второто пришествие, ще бъдат пръст. Защо Исус ще идва да събужда мъртвите, ако те са при Него! Вярата в задгробния живот е вяра в сатанинските думи "Никак няма да умрете" и прави безсмислена Жертвата на Исус. Защо е трябвало да умира, ако ние и без Неговата смърт щи си живеем вечно?


Източник: http://www.hristiqni.com/svidetelstva/1143-byah-otvedena-vav-vanshnata-tamnina#ixzz26AHmqxlz
И аз съм озадачена от това противоречие с библията. Написах едно дълго писмо,като коментар по това свидетелство, и благодаря за бързия отговор,който получих на мейла си. За съжаление, той съдържаше едностранчив отговор единствено на въпроса ми, защо тук се публикуват противоречащи си материали/а именно, свидетелства като това на Хайди, и в същото време лекции на проф Вейт,който коментира обстойно Словото в библията,че мъртвите спят.../
Някой може ли да направи контрааргумента ция на въпросния професор с цитати от Писанието?
Този момент е от изключително важно естество.
Сещам се веднага за един солиден контрааргумент към проф Вейт от Евангелието,час тта с Лазар,който молел да му се даде глътчица вода, да си накваси устните...Което е недвусмислено потвърждение лично от Иисус, за реалността на Ада ПРЕДИ втората смърт/Страшният Съд/
Благодаря още веднъж на администраторит е на сайта, за прекрасната инициатива и разпространение то на Божието слово.
Някой знае ли нещо повече за литийното шествие в защита на приемане Закон за Вероучение в училищата?
Цитиране
 
 
0 #2 В.Т. 07-09-2012 23:28
Цитит от Николай Георгиев:
Това свидетелство се разминава с Библията. Божието слово ясно казва, че мъртвите не знаят нищо - Еклесиаст 9:5. От момента на смъртта те престават да съществуват и докато не дойде Второто пришествие, ще бъдат пръст. Защо Исус ще идва да събужда мъртвите, ако те са при Него! Вярата в задгробния живот е вяра в сатанинските думи "Никак няма да умрете" и прави безсмислена Жертвата на Исус. Защо е трябвало да умира, ако ние и без Неговата смърт щи си живеем вечно?


Тук не става дума за умрели хора пич
Цитиране
 
 
-3 #1 Николай Георгиев 07-09-2012 22:17
Това свидетелство се разминава с Библията. Божието слово ясно казва, че мъртвите не знаят нищо - Еклесиаст 9:5. От момента на смъртта те престават да съществуват и докато не дойде Второто пришествие, ще бъдат пръст. Защо Исус ще идва да събужда мъртвите, ако те са при Него! Вярата в задгробния живот е вяра в сатанинските думи "Никак няма да умрете" и прави безсмислена Жертвата на Исус. Защо е трябвало да умира, ако ние и без Неговата смърт щи си живеем вечно?
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови