Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

БОГ СПРЯ КОЛАТА МИ!

БОГ СПРЯ КОЛАТА МИ!

Достига до Вас с любезното съдействие на Precious Testimonies! Превод: Роза Саронова.

(Историята на Джейкъб Дуракович)

От: Джейкъб Дуракович

Джейкъб Дуракович с жена сиЩе се самоубия. Защо? Защото точно от самото начало на брака ми аз се сблъсках със сериозни проблеми; жена ми се разболя още на първата година след сватбата ни. Разочарование, грижи и злочестини се стовариха върху ми.

Докато здравословното състояние на съпругата ми се влошаваше, преживявайки операция след операция; една криза след друга, прекарвайки все повече и повече време в болницата отколкото у дома, моето положение също започна да се променя от лошо към възможно най-лошо. През всичките тези години аз постоянно търсех любов, мир и удовлетворение. Търсех и одобрението на хората, но никога не го получих. В следствие на всички тези неща аз започнах да пия както никога до сега и се превърнах в роб на алкохола. Когато той вече не можеше да заглуши болката, аз започнах да се дрогирам.

 

Вторичният продукт от алкохола и наркотиците беше, че изоставих всички морални ценности, на които някога бях научен. Изпитвах някакво болно удоволствие когато потрошавах колите на хората и тяхното имущество; когато създавах неприятности в живота на другите; когато проигравах на комар всичко, до което можеше да се докопат ръцете ми (включително и дрехите на съпругата ми докато тя лежеше в болницата). В моята душевна и духовна поквара, в греховността си аз мразех всички хора, намирайки си най-невероятните причини за това – мразех едни понеже имаха различна от моята националност; други, защото имаха различен цвят на кожата, а трети просто мразех без каквато и да е причина.

Докторите я изпратиха в къщи, за да умре у дома си

Най-сетне, след 11 години семеен живот (през осем, от които аз едвам съществувах, понеже съпругата ми прекара повечето от тях в болницата, защото претърпя 17 различни сериозни операции), докторите върнаха съпругата ми у дома, за да умре в къщи. Това бяха много тежки ...  непоносими дни, изпълнени с много душевна болка и безсилие. В края на тези 11 години аз разбрах, че тотално се бях провалил като мъж и съпруг.

И така, решението беше взето. Щях да се самоубия. Щях да свърша там където заслушавах да бъда ... в ада.

Подкарах колата си бясно по шосето за бърз трафик. Настъпих газта до дупка. Исках да вдигна възможно най-висока скорост. В далечината забелязах циментовата стена на един надлез. Аха, ето я целта! Щях да забия колата право в нея и така да приключа с нещастието, в което живеех.

Ада ... скоро щях да съм в ада!

Мислите в ума ми препускаха като обезумяло животно, което тичаше все по-бързо и бързо към смъртта си. Скоро щях да вкуся смъртта и да ида в ада за цяла вечност.  Ада ... скоро щях да съм в ада!

„Помогни ми, Боже!” плачех аз и се давех в сълзите си. „Моля Те Господи, нека да умра по друг начин. Нека някой друг да ме убие, за да не ида в ада ... в тази ужасна яма. Или пък, ако искаш позволи ми да живея в любов и мир. Моля Те, страхувам се да умра. Моля Те, ако ми позволиш да живея, промени живота ми. Промени ме. Нека стана като някой друг. Аз не мога да се понасям повече!”

Продължавайки да се нося към циментовата стена, викайки към Бога, аз изведнъж осъзнах, че двигателят на колата беше спрял да работи. Колата се закова само на няколко крачки от стената, в която желаех да се разбия. Опитах се да я подкарам, но без успех.

В този момент, за първи път в живота си, аз осъзнах присъствието на Бога около и вътре в мен. Дълбоко вътре в сърцето си аз чух глас подобен на моя, който ми каза: „Това, от което се нуждаеш е Исус.”

Започнах да умолявам: „О, Исусе, Боже мой, спаси ме и промени живота ми!”

Изведнъж ме заля мир, който изпълни сърцето и ума ми. Сълзи се стичаха по лицето ми, но този път това бяха сълзи на радост. Ужасът, болката и всички страдания, които бях преживял започнаха да изчезват, аз вдишвах присъствието на Неговата огромна любов и светлина. Отново чух същият глас: „Добре дошъл у дома, Джейкъб, сине. Чаках те.”

Точно в този момент един „прозорец” в ума ми се отвори и за първи път в живота си аз осъзнах великата тайна - видях Бог-Отец в лицето на Исус Христос. Бог-Отец вече не беше някаква митична и тайствена сила или енергия, или някакъв космически владетел на вселената, който току-що ми се беше открил, излизайки от скришното си местенце някъде там в студеният космос или далече в небесата. Не – в този момент Той стана моят личен Бог. Личен Бог, който се намеси в последната секунда и спаси живота ми. После извърши чудо вътре в мен. Трябва да спомена, че аз пушех марихуана. Един мой приятел ми беше дал голямо количество марихуана и тя лежеше  в една найлонова торба до мен на предната седалка в колата.

Погледнах в страничното огледало. Бях заслепен от отражението на светлините на една полицейска кола, която се опитваше да ме настигне. Знаех си, че нямаше как да се измъкна без тази голяма торба с марихуана да остане незабелязана. Обвзе ме огромен страх. Още веднъж го ударих на молба. „Моля Те, миличък Исусе, нека ме отмине тази неприятност – аз ще страдам изпълнен с ужасна вина и срам, ако ме хванат с марихуаната.” Знаех си, че обвиненията, които щяха да повдигнат срещу мен щяха да ме унищожат, понеже вече се бях забъркал в доста неприятности.

В отчаянието си аз още веднъж чух този нежен, успокояващ глас вътре в мен: „Довери Ми се; довери Ми се; довери Ми се.”

Попитах: „О Боже, какво да им кажа?”

Той отговори: „Довери Ми се и кажи истината.”

Чудото се случи пред очите ми

Чудото се случи пред очите ми. Двамата полицаи не видяха торбата с марихуана, която лежеше на предната седалка. Сякаш бяха заслепени да не я видят. После някак си Господ обърка техният разговор и те започнаха да се карат ожесточено по между си пред мен. Регистрацията на автомобила, който карах не беше валидна, но единият от полицаите просто ми върна шофьорската книжка. Той троснато ми каза да ида да оправя вентилатора на радиатора на колата и чистачките си преди да съм убил някого заради замъгленото предно стъкло.

Благодарих му и подкарах колата без какъвто и да е проблем. (Помните ли – двигателят на колата беше спрял от самосебе си). Веднага се прибрах у дома. Нямах търпение да разкажа на съпругата си за срещата си с Бога.

Ако бяхте видяли лицето ми преди денят на славната ми среща с Господа, вие щяхте да разпознаете по него греховната ми окаяност, изписаната омраза, вината и безчестието ми. Знам, че е така, защото аз всеки ден виждах отражението му в огледалото. Но след невероятното ми преживяване, Неговата слава ме промени и засия на същото това лице.

За всичко това казвам: „Цялата слава принадлежи на Бога”. Искам да ви припомня и следният стих: „А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).” (Марк 2:17)

СРЕЩАЙКИ ГОСПОДА ВЪВ ВЪЗДУХА

Докато израствах във взаимоотношенията си с Господа се случи нещо, което промени посоката на живота ми. Преди да го споделя с вас искам да ви кажа, че вярвам, че има случаи когато ние сме завеждани в свръхестественото или духовното измерение, но трябва да бъдем особено внимателни как ще реагираме на това преживяване когато се върнем обратно в света, такъв какъвто го познаваме. Не искам да ме разберете погрешно – аз с нищо не съм по-специален от вас или по-духовен, или заслужавам повече от вас да имам такива преживявания. Ако започна да се гордея с тях, както Сатана се възгордя срещу Бога, аз съм сигурен, че Бог ще отнеме живота ми преждевременно. Моята молитва е Бог да получи цялата слава за това, което аз правя и говоря. Ако ли не, нека Той да отнеме живота ми на мига.

Първо искам да поясня, че аз не съм молил Бога да преживея нещо подобно ... да изляза от тялото си и да ида на Небето. Не – бях на църква и се включих в ходатайствената молитва. Имаше няколко души в помещението когато това се случи. Бях на 30 и само преди осем месеца бях предал сърцето си на Господа.

Преди да продължа със свидетелството си искам да ви кажа, че в района на Детройт живееха хиляди имигранти от Югославия, но само шепа от тях бяха спасени. И така, връщам се обратно в моята църква - Bethesda Missionary Temple. Започнахме да се молим. Първо бях коленичил, но после се облегнах на една от пейките в църква. Спомням си, че наистина бях съкрушен пред Господа. Виках към Него. После пък запях на Бога в Духа, не със земен език. Ходатайствах от името на многобройните неспасени Югославяни в района на Детройт, тотално покрусен и смазан, защото само няколко от тях знаеха какво е да имаш лични взаимоотношения с Исус Христос; молех се  и да бъдат изпълнени със Святият Дух. Буквално, направо се разкъсвах, защото знаех, че те се носят към Ада. Молех Господа да не позволи да свършат в пъклената яма.

Докато се молех в Духа, и понякога и на родният си език, аз продължавах да моля Господа да направи нещо, за да ги завърне при Себе Си. Господ започна да ми говори: „Ти се моли за тях. Ти се моли.”

Продължих да се моля, редувайки молитви в Духа с тези на родният ми език – хърватски. Запитах Господа: „Господи, има ли някой, който да се моли за тези хора? Има ли някой?”

Изведнъж езиците, на които се молех престанаха и Святият Дух ми даде значението им на моят роден език: „Няма никой. Те са твоят народ и те са твоето наследство.”

След миг духа ми напусна тялото ми. Знаех, че е така, защото можех да се видя коленичил, облегнат на пейката. За части от секундата аз вече бях на хиляди мили над земята, ако не и милиони. За момент се обърнах назад и видях планетата Земя с размери на топка за голф. Не чувствах нищо докато пътувах.

Докато се отдалечавах от земята аз вече знаех къде ще отида, защото веднага щом напуснах тялото си Бог ми каза: „Ще ти покажа наследството ти.”

Продължавах да се отдалечавам от нашата планета и още веднъж усетих подтик да се обърна назад и да погледна към нея. Този път обаче беше различно.  Аз вече не гледах със собствените си очи, но буквално гледах през очите на Господа. Трудно е да се опише. Някак си бях поставен зад Господа и можех да гледам през тила Му. (Не ми беше позволено да видя лицето Му.) Той беше невидим и аз гледах през Него сякаш Той имаше само едно око. Видях планетата Земя в такива цветове, които никога преди не бях виждал. В най-добрият случай мога да ги опиша като златисто зелено. Докато гледах през окото на Господа (това ми напомни на един от онези далекогледи, които векове назад пиратите са използвали) земята под мен започна да се уголемява. Можех да видя Югославия сякаш бях само на няколко хиляди фута над нея. Аз бях на хиляди по хиляди мили над земята, но чрез окото на Господа, аз можех да видя Детройт, щата Мичигън и Югославия едновременно. Скоро земята се уголеми и аз съвсем ясно можех да видя родината си – пътищата, къщите, полетата, дърветата, канавките, които бях прескачал като дете. Видях всяко място където детските ми нозе бяха стъпвали ... и всичко това заедно, едновременно.

......................................................................................................................

Изведнъж Бог ми позволи да видя нещо, което никога няма да забравя. Видях как едно стръкче трева растеше! Тогава погледнах по-отблизо и видях всяка негова нишка, тъкан, та чак и молекулите му.


Аз видях всичко едновременно. Предполагам така както Бог го вижда

Нека отново се опитам да опиша способността, която Бог ми даде. Виждах всичко едновременно ... имах няколко възприятия за разстояние и зрителни полета. Въпреки че имаше различни степени на увеличение на различните места, които виждах, аз бях напълно наясно с всички тях, без да бъда обременен и объркан от нито едно от тях. С други думи аз бях на милиони мили над земята, но можех да видя целият Детройт и в същото време всички места в Югославия където бях играл като дете. Докато правех това, аз все още можех да се съсредоточа и да наблюдавам как тревичката растеше. Не изгубих нито една от визуалните си персепции. Аз виждах всичко едновременно. Предполагам така както Бог го вижда.

Изведнъж аз вече не стоях зад Господа. Бях на около 50 фута над земята. Просто си висях във въздуха. Гледах надолу и видях един голям  площад. Това беше главният площад в столицата на Югославия – Белград. (Никога преди това не го бях виждал. Нямаше как да зная, че е той.) По средата на площада имаше издигната платформа, подобна на тази, която Били Греъм използва при евангелизациите си. Попитах: „Господи, какво е това?”

Господ отговори: „Ти се моли; това е твоето наследство. Аз ти го давам.”

Отново запитах: „Господи, как?”

Погледнах надолу към тълпите от хора и към платформата. Някой стоеше на нея и проповядваше. Погреднах по-отблизо и осъзнах, че този човек бях аз!

И изведнъж ... всичко свърши ... просто ей-така свърши.

Следващото нещо, което си спомням беше, че се намерих обратно в тялото си. Чувството беше ужасно, защото сякаш изведнъж аз попаднах в един затвор; чувствах всяка болка в тялото си заради позицията, в която бях застанал докато се молех. Не исках да се връщам в него. Докато бях в присъствието на Господа аз изпитвах такъв мир, а сега той си беше отишъл. Физическият свят отново стана моята действителност и аз трябваше да приема този факт.

Нищо в този живот не може да се сравни с онова чувство на мир

Аз ще устоя и понеса с твърдост всичко, което трябва да направя; всичката болка и страдания, които трябва да преживея само и само да се завърна в присъствието на Бога. Ще чакам търпеливо, защото нито едно нещо, което съм преживял на тази земя не може да се сравни с онова чувство на мир, което изпитах когато се срещнах с Господа.

Моята молитва е да ми повярвате когато ви казвам, че си струва! Струва си да преживееш всичката болка, всичките страдания, незгоди, пробмели, всичкото объркване и трудности – всички тези неща, които ние преживяваме в една степен или друга, се изпаряват на мига когато застанем в присъствието на Бога. Скъпа душо, каквото и да правиш – не се предавай! Трябва да изградиш лични взаимоотношения с Исус Христос. Струва си ! Защото ще дойде времето когато ти ще викаш из цялата вселена: „Успях!”

Върви почтително до Исус Христос, гледай Го в очите и Му благодари, че направи всичко това възможно за теб!


П.П. Скоро ще можете да прочете и свидетелството на съпругата на Джейкъб Дуракович.


{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}

 

Благодарим на всички, които помагат в развитието на сайта чрез дарения. Бог не остава длъжен! Всеки, който желае да направи дарение нека кликне ->ТуК<-

{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Коментари   

 
-1 #1 kolumb 06-09-2012 20:31
Коментарът е премахнат от модератор, тъй като нарушава условията на услугата за коментари.
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови