Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

САМОТНАТА КОЛИБА В ПЛАНИНАТА

САМОТНАТА КОЛИБА В ПЛАНИНАТА

(Как три пияндета от Аляска намериха Исус)

По време на Златната треска в Аляска в края на 19 век, ме изпратиха в Самотната колиба в планинатаедна стара, уединена колиба в планината, за да пазя имота към нея. Наблизо бяха открили златна жилка и ме наеха да пазя земята, за да не може никой да предяви претенции и права над нея. И знаете ли как успяха да ме накарат да остана там в тази колиба цяла зима буквално на края на света? Платиха ми с огромно количество кльопачка и пиячка – всичкото уиски, което можех да изпия!

Не можех да прекарам и ден без глътка уиски и ето, че сега имах огромни количества за пиене, които щяха да ми стигнат за цялата зима! Дните се нижеха бавно и аз се чувствах все по-самотен. Съпругата и малката ми дъщеря ми липсваха много. Когато тръгвах за Аляска те ме изпратиха и дъщеря ми ми подари кутия с лекарства от първа необходимост. В нея беше сложила и една малка Библия.

Спомням си последните ѝ думи: „Тате, на никой друг на света, освен на теб, не бих дала тази книга. Да я четеш, чу ли? Не исках да нараня чувствата ѝ, но нямах никакво намерение да я чета тази Библия. Бях я натикал най-отдолу в куфара си, който бях захвърлил в най-отдалеченият ъгъл на колибата. Самотата направо ме убиваше, но един ден някой неочаквано почука на врата ми. На прага стоеше мъж премръзнал от студ и изтощен от глад.

Аз енергично и с радост го поканих да влезе. „Има достатъчно храна и уиски и за двама ни!”, казах аз. Мъжът се казваше Джими Милър. Всяка нощ двамата се наливахме здравата, за да можем да заспим. А навън силният вятър виеше и навяваше дълбоки преспи от сняг. След две седмици отново някой почука на вратата. Той се казваше Г-н Уоли Флет. При вида на уискито лигите му направо протекоха и аз разбира се го поканих да се присъедини към нас. Нощ след нощ ние тримата върли пияници се наливахме до смърт, правейки с нова доза уиски на следващата сутрин натежалите си глави още по-неспособни да мислият и реагират. Зимата беше в разгара си. Три пъти ходихме до Доусън, за да си набавим още храна и уиски. Пиехме толкова много, че понякога изпадахме в делириум ... бълнувахме ... Една нощ Джими Милър беше изпаднал в дълбок деилириум.

На всичкото отгоре имаше и треска. В ужасното си страдание, гърчейки се той извика: „Доведе ми доктор! Не ме оставяйте да лежа тук и да умра!” Но ние бяхме на 40 мили от Доусън Сити; навън беше – 40 градуса, а и снегът беше дълбок. Тогава си спомних за кутията с лекарства, лежаща на дъното на куфара ми. Когато я отворих от нея падна малката черна книга, която дъщеря ми ми беше дала. „Това е тази Библия ... проклета да е!”, просъсках аз, вървейки към печката, в която огънят бумтеше. Исках да я хвърля в него и да я изгоря. „Не, не я хвърляй в огъня!”, извика Уоли. „Не виждаш ли, че нямаме какво да четем в тази забравена от Бога земя? Единственото списание, което имаме вече съм го чел 20 пъти!” и грабна Библията от ръката ми. „Ако ти искаш да я четеш, чети си я! Аз обаче - не!”, възнегодувах бурно аз. Уоли забеляза, че на празните страници на Библията някой беше написал нещо: „На моят скъп баща, С Обич, Флорънс.” Чувайки тези думи ... аз не знаех, че тя ги беше написала ... Бях изключително щастлив, че не изгорих Библията. Скрих обаче радостта си от двамата си другари.

Състоянието на Джими започна да се подобрява. Докато възстановяваше силите си той започна да чете Библията на глас. „Млъкни!”, но на Уоли му беше интересно. „Какво беше това, което прочете току-що, Джими?” И Джими прочиташе пасажа отново. Уоли възкликваше: „Гледай ти! Аз не знаех, че в Библията пишело такива работи. Какво ще кажеш да продължим да я четем ... ей тъй ... да убиваме времето ... Не, не ... няма да вярваме в нея, ами само времето да минава по-бързо. Знаеш ли, че Джо някога е бил Пастор? Но Джо казва, че пасторите са глупаци.” Бяха двама срещу един; Уоли и Джим срещу мене. Беше ни налегнала такава скука и такова отегчение, че решихме да се редуваме в четене Библията на глас. В началото ние не осъзнавахме промяната, която завладя нашата самотна колиба. Все по-рядко докосвахме буренцето с уиски. Имаше дни, през които прочитахме по 5, 6 и дори 7 глави от Библията. Един ден Уоли каза: „Ей, вие двамата ... забелязахте ли промяната? Вече 3-4 дена не съм чувал ни ругатня, ни лоша дума. Чудя се дали не е в резултат на четене на Библията?” Настъпи Януари. Скуката и досадата продължаваха. И така дойде 14 февруари – денят, в който беше ред на Уоли да чете от Писанията: „Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.” (Йоан 14:1-2) Вече не можах да се сдържа. Започнах да ридая. „Джо, какво ти стана, бе човек?” запитаха Джими и Уоли. „Продължавай да четеш.”, казах аз. „Просто се сетих за малкото си момиченце. Да не си мислите, че плача заради тази Библия.”, излъгах аз. За миг в стаята надвисна тишина. Уоли я наруши изповядвайки: „Знаете ли, през последните 5 дена в мен се породи едно желание за молитва.

Искам да се моля. Страхувах се да го призная, защото мислех, че ще ми се смеете. Обаче вече не се притеснявам. Аз започвам да се моля.” С разтреперан глас аз отговорих: „Ами щом си решил ... да се посветиш на молитвата ... аз трябва да ви кажа, че през последната седмица сърцето ми направо се късаше на парчета. Постоянно чувам молитвата, с която майка ми се молеше за мен ... майка ми почина преди години! Ами ти, Джими?” „Ако вие двамата искате да се молите и аз ще се моля с вас.”, отговори Джими. Малката Свята Библия беше изработила Своето чудо във всеки един от нас. Там в самотната колиба, ние – тримата отявлени пияници – паднахме на колене. Молитвите ни се издигаха все по-нависоко и по-нависоко. Изведнъж Уоли скочи на крака и започна да вика: „Алелуя! Алелуя! Исус ме чу!” Докато той скачаше от радост, изведнъж към него се присъедини и Джими Милър. После и аз. Така и тримата заподскачахме из стаята, отдавайки слава и хвалейки Бога!

Беше 2 часа през ноща когато привършихме с молитвите си и величаенето на Спасителя. После счупихме буренцето пълно с уиски с една секира и оставихме алкохола да изтече на снега. През тази нощ, Джими, Уоли и аз се новородихме духовно от Духа на Господа. Святият Дух беше работил в сърцата ни докато четяхме Словото. После настъпи момента, в който Бог ни роди в Царството на Своят Син (Кол. 1:13-14) „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете.” Няколко месеца по-късно Бог отново ме призова да Му служа като Пастор. Джими и Уоли също получиха повика си и станаха пастори, служейки Господу.

Превод: Роза Саронова


{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}

Подкрепете hristiqni.com. За повече информация кликнете ->ТуК<-

{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови