Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Мъжът от Burger King

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Превод и редакция: Роза Саронова

Мъжът от Burger King

(бел.пр. - Burger King е верига от ресторанти за бързо хранене подобни на Макдонълдс)

От: Лени Фишър

Мъжът от Burger Kind

В началото на 90те аз живях в Южна Флорида. Помагах на една църковна организация от Австралия, която искаше да създаде нова църква.

Ръководителят на тази организация беше един изключително талантлив проповедник и енергичен лидер. Бях благословен с възможността да помогна, но понякога нашите мнения се различаваха драстично.

При тези обстоятелства това беше здравословно, тъй като и двамата желаехме да открием правилния и най-добър начин, за да създадем църквата. Той искаше да построи голяма църква, а аз чувствах, че той трябва да започне със изграждането на малки църкви, предоставяйки им възможността да се развиват и разрастват постепенно под наставлението и грижата на местното ръководство.

Нещата не вървяха точно както аз исках, особено след като открихме една недовършена църква- „чудовище”. На завалиите им свършили парите преди да успеят да я завършат. Моят приятел (ще го нарека условно Ози) изгаряше от желание да види тази църква. Така че аз го закарах до там, а той вече беше под пара. Сградата беше перфектна ... съвършена (според неговото мнение).

Открихме пастора на това необитаемо „чудовище”, но той не искаше да продава. „Не и през тоя живот!”, отговори пасторът. Той беше твърдо решен да намери парите, за да завърши строежа. Ози беше разочарован, но не и разубеден. „Няма проблем”, каза той. „Може да закупим земя и да построим на нея църква в сравнение, с която това чудовище ще изглежда нищожно и мъничко.” Чудех се – може пък аз да не мислех правилно. И за това тихичко помолих Бог да ми покаже пътя, по който да тръгна. Най-успешно можех да помогна на Ози, ако имах ясна посока. Докато карахме към къщи аз разсъждавах над всичко това. Направих грешка - завих неправилно, така че сега трябваше да прекосим ред малки градчета и селца. „Хей – виж!”, извика Ози.

„Там има Burger King. Спри да хапнем по един хамбургер!” Ози винаги беше гладен, за това аз само се подсмихнах и казах: „Добре, няма проблем.”, и спрях на паркинга пред заведението. От тук нататък историята започва да става интересна. Когато Ози яде, той просто яде. Искам да кажа яде много бързо. Занесох храната на масата, но бях забравил да взема сламки за пиене. След като се върнах, 20 секунди по-късно, неговият хамбургер беше изчезнал. Изяден! Той си играеше със салфетката, навивайки я на фунийка и каза: „Ох, беше много вкусно!” И понеже той беше голямо шило и не можеше да седи на едно място, и нямаше да ме остави да се нахраня на спокойствие, аз му поръчах още един хамбургер.

И тогава, сякаш ей така от нищото се появи един бездомник и седна на съседната до нас маса. Ресторанта беше доста голям и почти празен, но този мъж седна точно до нас. Съвсем честно си казвам: този човек не миреше особено добре и даже изглеждаше отблъскващ с рошавата си брада и невчесаната си, сплъстена коса. Започнах да ям като Ози – бързо! „Трябва да се махнем от тук по-скоро!”, помислих си аз. Ози и аз не разговаряхме, просто седяхме мълчаливо и ядяхме. Изведнъж тишината беше нарушена от този скитник, който измънка нещо. Той седеше много близко до нас, но беше отправил поглед към Ози. „Моля?”, казах аз, така че скитника заговори отново. „Не можеш да намериш Бога в големите църкви”, повтори той.

Аз го погледнах и направо не можех да повярвам. Помислих си, че може би не бях чул правилно и попитах: „Какво?” Този път скитника го каза малко по различно. „Естествено, че не можеш да намериш Бога в големите църкви.” Ози се подсмихна и възкликна: „Този пък от къде се взе?” Вече цял месец му повтарях на Ози същото, но той не щеше и да чуе. Почти съм сигурен, че Ози си мислеше, че съм платил на този бродяга да му каже тези думи. Получи се доста забавен момент. „И защо си мислиш така?”, попита го Ози. Скитникът отговори: „Аз съм Божий служител. Аз живея на улицата и служа на бездомните и изгубените. Понякога ми се ще да се изкъпя и да си почина в някой мотел. За това отивам в големите църкви и ги моля за малко помощ.

Те обаче ме изритват и отпращат или викат полицията да ме прибере.” „Те го правят, защото не знаят кой си.”, каза в отговор Ози. „Те не те познават.” Той го каза с такъв тон, от който стана ясно, че искаше да се отърве от човека. Но само след миг този стар скитник сякаш се изпълни с енергия. Той се изправи и каза: „Аз съм Самюел.”, съблече якето си, под което носеше фланелка, на която беше изписано: АЗ СЪМ.

Той посочи към буквите и продължи: „Това е името на Исус.” Самюел виждаше, че аз го приемах и че Ози го отхвърляше. За това погледна към Ози в очакване на неговата реакция. Забелязах, че моят приятел беше леко раздразнен. Той каза: „Да приятел, хубаво; но те не знаят, че ти си пастор.” „Но аз им казвам, че съм.”, отвърна Самюел усмихнато, поглеждайки към мен. Забелязах, че Самюел не беше обикновен човек. Той ме подканваше да му задам следващия си въпрос. Заговорих тихо и го попитах: „Как им казваш, че си свещеник?” „Да, бе.”, намеси се Ози. „Как им го казваш, приятел?” „Казвам им Божието Слово. Попитай ме за някой стих.”, отговори той. „Йоан 17:9”, подхвърли набързо Ози. Самюел цитира стиха дума по дума.

Ози му задаваше стих след стих и ни стана ясно, че цялата Библията се намираше в главата на Самюел. Стоях като гръмнат. Гледах как този стар скитник пред собствените ми очи се превърна в гигант за Бога. Започнах да се чудя дали пък не беше ангел? Ози не беше особено впечатлен. Той се държа любезно, но даде да се разбере, че трябваше да тръгваме и после отиде до тоалетната. Докато седях сам със Самюел Бог ми проговори казвайки: „Дай му парите, които имаш в джоба си.” Винаги държа парите в брой в левият си джоб. Добре, помислих си да му дам някой долар за мотел или нещо друго. Не – посланието отправено към мен беше съвсем ясно: „Дай му ВСИЧКИТЕ пари, които имаш в джоба си.” Съгласих се.

Трябва да призная, че в този момент бях горд със себе си, защото успях да чуя гласа на Бог. Но моето вископарно и надуто его щеше да бъде направено на пух и прах всеки момент. Сякаш се пазарях с Бога ... мислех си ... ОК – имам кредитни карти, квитанции и разни хартийки ... не мога просто да му подам шепа боклуци. Трябва да ги махна. На всичкото отгоре си нямах на идея колко пари имах в джоба си, но пък бях послушен на Бога. Давах всичко. И докато прибирах кредитните си карти аз се надявах набързо да успея да преброя колко пари му давам. Себелюбието в сърцето ми направо получи инфаркт. Точно в този момент Бог порази вътрешното ми същество в такава дълбочина и един мощен глас ме изпълни: „Защо броиш неговите пари?” Бог зае позиция на власт. Той е моят Баща.

Аз съм Негов син и слуга. Всичко, което имам и притежавам идва от Него. Той ми каза да дам парите. Бог очакваше от мен да се покоря. Как смеех да броя парите на Самюел! Чувствайки се като жалък червей ... аз подадох на Самюел парите, които бяха отредени за него. Скитникът благо ми благодари и се приготви да си тръгне. Ози се върна и отиде да си вземе още кола. После и ние си тръгнахме. Навън ... нямаше и следа от Самюел. Дали пък Самюел не беше ангел? Не съм сигурен как да отговоря. Научи ли ме на нещо? Да, със сигурност. Тази история, която ви разказах е истина, но тя не за мен, Ози или Самюел. В нея се разказва за твоите и моите взаимоотношения с Бога. Точно защото Бог Го е грижа за мен, Той няма да ме гевези. А когато се наложи ще ми говори и на висок тон! Ози никога не успя да построи голяма църква. А ти опитваш ли се да построиш голяма църква, голям бизнес, голяма къща, голямо име за себе си? Това свидетелство съдържа едно послание към теб. А в Библията има много такива. Открий ги и бъде толкова голям колкото БОГ иска да бъдеш!

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}

hristiqni.com се издържа единствено от дарения и всяко едно помага за съществуването и развитието на сайта. Всеки желаещ може да ни благослови от ->ТуК<-

{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови