Християнски Портал


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
 

 

 

Огън в ръцете ми - Историята на Джойс Зунис

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Огън в ръцете ми

От: Джойс Зунис

Достига до Вас с любезното съдействие на VoiceofTruth.net. Превод - Роза Саронова


Тайно, вътре в мен сърцето ми биеше до пръсване. През този неделен Огън в ръцете миследобед жегата на Флорида само засилваше неприятното чувство в стомаха ми, от което ми идеше да повърна. Външно изглеждах завидно спокойна, тъй като за мен това беше въпрос на практика, ежедневие ... Но в този час ми се струваше, че сякаш започвах да губя битката бушуваща в мен, с която обикновено отхвърлях и отричах ужасното си смъртоносно минало, знаейки колко истина имаше в посланието. В ръцете си държах плакат, на който беше изписано: „АБОРТА УБИВА ДЕЦАТА!”. Не бях единствената на това място. Съпругът и децата ми също присъстваха тук наред със стотиците други хора, които издигаха табели с подобни надписи и се молеха. Бях твърдо решена да не им позволя да забележат как ме избиваше на пот. Не исках дори съпругът ми да си даде сметка за това, защото нито той знаеше за тайното ми минало. Да, може би другите ще ме разберат, ще ми простят ... може би един или два ... но седем! Какво ще си помислят за мен? Какво би си казал за мен съпругът ми? Те ще те изоставят ... ще те отхвърлят ... също както онези преди.

Внимавай Джойс, не им позволявай да разберат истинската ти същност; какви си ги забъркала; ти никога няма да бъдеш добре дошла сред тях. Ти си единствената от всички присъстващи тук, която е извървяла пътя на избора. Те няма да разберат, че с всеки един (аборт) аз вярвах, че извършвах правилното нещо ... нито пък ще разберат обстоятелствата, които ме притискаха да направя своя избор. Те ще те осъдят и намразят, защото на тази земя няма никакво оправдание и извинение, за децата умрели в утробата ти, мястото където те би трябвало да бъдат в безопасност, най-здрави и невредими.

Спри да се потиш, Джойс! Как може който и да е от всички тези хора събрани тук да имат желанието да ме изслушат и да разберат болката ми? Те са представители на Бога, които едва ли биха показали и малко милост към мен, също както и моят баща би направил.

И сега, издигайки над главата си този плакат, аз почувствах, че баща ми би имал същата реакция, ако се бях опитала да му обясня защо нещата бяха поели в тази посока. По време на лятната ваканция моето семейство, включващо 5 деца, багаж и строгите инструкции на баща ми да се държим възможно най-възпитано и добре, се натъпкваше в комбито ни и се отправяше на юг, за да посети роднините на баща ми. Той имаше голямо семейство и беше най-малкият от 12 деца.

Аз бях само на 6 годинки когато отидохме на тази първа семейна среща. Спомням си, че си играех с 5 годишният ми братовчед. Тичахме на воля из полята и се спряхме сред високата царевица. Той предложи да играем на една нова игра, през която той ме опипваше и докосваше по начин, за който дори и на моята крехка възраст, аз знаех, че е неправилен и лош. Аз се вкамених от страх и не можех да събера сили да му кажа да престане.

Насилственото докосване на това дете все още буди ужасни спомени в мен; все още чувам безмълвните писъци изтръгнати от дъното на детската ми душа. Последваха още няколко лета, през които се случи същото, въпреки че си обещавах, че няма да позволя на братовчед ми да ме докосва повече. Чувствах се толкова омърсена и засрамена. Беше ме страх да споделя с баща ми, защото бидейки професионален военен за него всичко се Тъжно момичесвеждаше до ред и правилно, или подлежеше на наказание. Нито пък смеех да кажа на Бог, защото се опасявах, че Той ще реагира точно както баща ми.

Някой започна да ми нашепва, че не съм достойна да бъда обичана. Повярвах на този глас и започнах да отблъсквам дори ласките на родителите си, особено когато идваха да ме прегърнат и целунат за лека нощ ... аз се обръщах към стената и се преструвах, че съм заспала. По този начин исках да накажа родителите си. И – победа! Те просто се обръщаха и тихичко затваряха врата зад себе си. Нито те, нито аз осъзнавахме колко важни бяха ласките по между ни.

Когато станах на 8 аз нервно закрачих по църковната пътека към амвона и приех Исус за мой Господ и Спасител. Семейството ми беше в църква всеки път когато вратите ѝ се отваряха. Обичах да уча за Исус. Една вечер останахме да преспим у едно от момичетата, от моята група. Учителката ни прочете един разказ. За мой най-голям ужас аз разбрах какво значи да си чист, неопетнен, непорочен. Вече със сигурност не можех да кажа на никого за грозното си минало. През същата тази нощ аз научих изкуството да скриваш и преглъщаш сълзите си. Тихичко се сгуших в ъгъла на стаята и лека-полека започнах да скривам и затварям малкото момиченце в мен.

Нашепванията в ума ми отново се появиха. Въпреки, че жадувах за Божията любов, аз вече вярвах, че Той не ме обичаше повече. На 13 започнах да правя секс. Това вече не беше един насилствен акт, а покана.

Започнах да пуша марихуана, която изместваше болката породена от Свидетелството на Джойс Зунисфакта, че не споделях с никого нищо и раздялата ми с Бога. Единствената „любов”, която исках да позная беше секса и аз станах негово всеотдайно дете. Родителите ми нямаха право да ме докосват, но пък някой бегъл познат можеше да осъществи най-интимен акт с мен. В края на лятната ми ваканция (бях завършила 9 клас) едно по-голямо момче, с което току-що се бях запознала на плажа, дойде да ме посети в града.

Той ме накара да се почувствам изключително специална; после пушихме марихуана, играхме билярд, карахме на посоки из града и най-накрая се озовахме в неговата хотелска стая. 6 седмици по-късно аз направих аборт с неговото дете – една жертва без капка любов, принесена на олтара на сладострастието.

Останалите ги постигна същото: необуздана страст, бременност, убиване на Огън в ръцете мидетето. Вече знаех реда. Бях оплескала всичко и за мен това стана приемливото благоразумие за тайнственият ми начин на живот. Само ако знаеха, че бях отговорник на класа, момичето, на което другите искаха да приличат; бях организатор на мероприята, поддържащи клаузи; почетен ученик; президентка на Keywanette ; кралица на красотата в училище и дори имах само едно гадже в гимназията и той беше Християнин.

През 1979, когато бях в трети курс, аз забременях от него. И двамата решихме да се отървем от детето чрез аборт. В крайна сметка, то беше само един продукт от оплождането. Поне така казваха някои. Ето какво направих аз, само и само да задържа гаджето до себе си.

След като завърших колеж, аз се запознах с първият си съпруг, който обожаваше да прави безотговорен секс. Децата, които той зачена нямаше да имат никаква полза от него.

И така, мислейки си, че дарявам безусловна любов, аз абортирах две от децата ни заченати преди брака и две по време на брака. Но в мен се появи осъзнаването, че бях загубила нещо много ценно. Аз обаче подтисках тази идея и не ѝ позволявах се да се изяви. Болезнената неяснота на противоречивите ми емоции, подхранваха моята фикс идея да направя този скептик (съпруга ми) щастлив на всяка цена. Пламъкът на това намерение угасна с неговата изневяра, която сложи край на брака ни и на очарованието и радостта да гледаме как растат четирите ни деца.

След две години, в резултат на друга връзка, аз отново забременях, но този път избрах живота и родих първото си дете. По време на раждането бащата на детето не можа да бъде открит, но пък Бог ме утешаваше. Намерих такава сила и щастие, каквито никога до тогава не бях изпитвала. После Бог ми показа, че нямам нужда от злоупотребяващата „любов” на този мъж.

Най-сетне, след три месеца, аз се покорих на Бог и казах: „Повече - не!” Сякаш самото Небе беше чуло думите ми и същият този ден аз се запознах с Божият мъж – Тед Зунис. Той не само, че ме обичаше и се нуждаеше от мен, но буквално се влюби в сладкото ми бебе.

Живота ми пое съвсем нов курс. Любов започна да изпълва онези части на сърцето ми, които така усърдно се опитвах да предпазя. С раждането на сина ми Коста, аз започнах да скърбя и страдам за неродените си деца. Обичах сина си толкова много. Това беше първата чиста сладка любов, която някога бях изпитвала и която измести всичко останало. Много често се чудя колко ли много щях да обичам онези деца, които умряха в мен. Понякога, когато минавам покрай нечий двор и видя празна люлка и разпръснати по тревата играчки, силна болка пронизва сърцето ми. В деня на смъртта им, аз броя годините и се чудя как ли щяха да изглеждат. Щях ли да ги предпочета пред гаджетата си отдавна напуснали живота ми?

Между тези моменти депресията и гнева се надигаха в мен, преследвайки ме в тихите ми часове за почивка. Те не ми даваха никакъв покой. През 1990, в Calvary Chapel, Форт Лодърдейл, аз се озовах в присъствието на Бога от моето детство, Този, Който истински обичаше душата ми и Този Когото аз бях забравила и изоставила толкова дълго време. Но всеки път когато Пастор Боб подемаше темата за аборта или за някое предстоящо събитие, което наричахме Life Chain, аз се свивах на стола си и здраво сграбчвах облегалките му. Страхувах се, че ако някой погледнеше към мен в този момент щеше да види пресвяткващ неонов надпис над главата ми, който изписваше думата „Убийца”.

Чувствах се ужасно самотна във вината, съжалението и срама си. Нямаше да позволя на никой в тази църква да научи миналото ми! Щях да отнеса цялата тайна мъка и болка в гроба си! Врагът вече не ми нашепваше, а направо крещеше в главата ми:

„Няма значение колко много обичаш Господа. Когато умреш няма да си с него!”

Бях много объркана, но знаех, че трябва да пренебрегна този зъл съветник и да участвам в Life Chain. Аз знаех, че думите на плаката, който държах бяха истина:

„АБОРТЪТ УБИВА ДЕЦАТА!”

Сякаш държах огън в ръцете си... Веднъж за винаги спрях да се боря с тази опитност, за която никой не говореше и се изправих лице в лице с истината, какво бях сторила на децата.

Месец по-късно аз слушах Керъл Евърет по една Християнска радиостанция. Тя говори за една истина, която аз бях чувала вече няколко пъти. Тя говореше за страданията на Исус в неописуема агония, безмилостно бит и прикован на дървеният кръст цели 9 часа. Той беше законният заместник, който понесе моето наказание върху Себе Си за абортите, които бях извършила! Нямаше нужда да изпитам върху себе си Божия гняв и да отида в ада! Любовта, която дори не мога да си представя е била винаги там в една неизмерима, безгранична благодат ... Ами собственият ми баща? Бях невинна жертва попаднала в капана на врага.

Това откровение дълбоко прониза сърцето ми. Каква неописуема любов!

Отново бях омита и чиста, не в резултат на собствените си усилия или на делата си. Той ме очисти! Той го направи! Абортите, които бях извършила не изглеждаха по-ужасни в очите на Бога отколкото гоненията и убийствата, които Савел вършеше преди стане Негов Апостол. От мен се искаше само да изповядам и призная греха си и да поискам прошка от Бога.

Седем аборта плюс годините живяни в грях бяха заличени. Направих го с благодарност и признателност, които струяха от всеки мой нерв и жилка. Той ме изкъпа в любовта Си, прегърна ме, успокои ме и ме загърна в одеяло от мир. Тогава осъзнах, че огънят, който бях държала в ръцете си беше огънят на Святият Дух, Който ме е подготвял да бъда възстановена в Господа Исуса, Богът на моето детство! Огънят в ръцете ми се превърна в огън на сърцето ми, с който аз предупреждавам и в същото време изцелявам.

Предупреждение към тези, които извличат печалба от правенето на аборти и срещу ужаса от самият аборт, който не може да бъде заличен през целият ти живот.

Вместо осъждение аз ви предлагам надежда и Божиите съвети, които аз приех. Той продължава да ме освобождава от синдрома, който развих след абортите; от товара на миналото, изпълнено с разврат и поквара, горчивина, депресия, непростителност, страх, липса на цел в живота, изолиране и самонараняване. Той ми даде надеждата, че един ден аз ще бъда заедно с дечицата си ... в мир, който никога няма да престане и любов, която надвишава всяко разбиране!

Огън в ръцете ми


{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови!Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}
hristiqni.com се издържа единствено от дарения и всяко едно помага за съществуването на сайта. Всеки желаещ може да направи дарение от ->ТуК<-
{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Коментари   

 
+1 #1 Роза 31-07-2012 15:48
Господи, аз не мога нито да схвана, нито да разбера Твоите благодат, милост и любов. Но Ти благодаря от цялото си сърце и душа, че ги виждам и преживявам всеки един ден от живота си!
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48