Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Нашият Бог е Бог на чудесата

Изпратено ни в социалната мрежа Facebook

Свидетелство

Нашият Бог е Бог на чудесата

Свидетелството на Росица Петрова


Аз повярвах в Бог през 1995г. От тогава до днес в моя живот всеки ден Роси Петровастават чудеса. Нали знаете, че нашият Бог е Бог на чудесата. Едно от Неговите имена е Чудесен. Сигурно и във вашия живот е така и това е естествено – ние вярваме в един Бог – Господ Исус Христос. Друго от Неговите имена е Верен. От мига, в който Го призовем за наш Господ и Спасител, Той е винаги с нас. Когато сме в трудности и радости, в болести, скърби и успехи, Той преживява всичко с нас. Аз не бих могла да си представя дори един миг от живота си без моя Бог. През всичките тези години Той беше с мен и ме извеждаше успешно от всевъзможни трудности и катаклизми.
Може би ви звучи тривиално, но няколко пъти Той ме избавяше от сигурна смърт, дори още преди да Го познавам. Споменът за този период от моя живот ми причинява голяма болка, но искам да го споделя с вас. Животът ми беше толкова ужасен, че ме доведе до опит за самоубийство, но слава на Бога – неуспешен. Пет дни след това аз чух благата вест и се покаях. Тогава осъзнах първото чудо, което Бог направи за мен. Той ме прие с всичките ми грехове и не само, че ми даде физически живот, но въпреки всичкото зло, което бях извършила, Исус ми прости и ми подари и вечен живот.


Другата сигурна смърт беше една катастрофа и като следствие от нея, моя съпруг откри Бог. Но сега искам да ви разкажа за три чудесни изцеления в моя живот. Може би някой от вас преминава в момента през подобни на моите изпитания. Братя и сестри, приятели, не се отчайвайте! Колкото и страшна да е диагнозата на лекарите, знайте, че винаги последната дума има Бог. Исус не ни обеща, че никога няма да се разболяваме, даже напротив. Той казва:”...В света ще имате скърби, но дерзайте: Аз победих света.” Йоан 16:33 И нашата утеха е в тези думи – Аз победих света. В Исус Христос ние наистина имаме победа. Но от собствен опит зная, че когато човек е в изпитание, някак си тези думи са валидни за всеки друг, но не и за него. Това е само измама. За вярващия всяко обещание на Исус е валидно, без значение в каква ситуация се намира.
През 1998г се разболях от нещо. Казвам нещо, защото никой лекар не можа да определи точната диагноза. Чувствах се много слаба и не можех да се придвижвам сама, трябваше някой да ме придружава. Отидох на лекар и ми назначиха изследвания на кръвта. Когато взех първите резултати, нищо не разбирах, а и никой не ми обясни какво означават. Занесох ги на лекаря и тогава започна едно лудо разхождане и препращане от лекар на лекар. Всички ми назначаваха изследвания на кръвта и като видеха резултата, само свиваха рамене и не желаеха да ме погледнат в очите. Разбира се нищо не ми казваха, само ме изпращаха при следващия лекар. Това продължи около две седмици. Аз правех изследвания на кръвта през два дни и тогава забелязах, че левкоцитите ми намаляват всеки път. Явно това стряскаше всички, но никой не ми казваше нищо, а и лекарства не ми изписваха. Накрая реших да отида при някакъв лекар на частен преглед. Мисля, че се казваше д-р Николов. Беше възрастен пенсионер. Той също ми направи изследвания, даже два пъти, за да бъде сигурен, че не е станала грешка. Резултатите бяха същите, но поне ми даде някакво обяснение. Каза, че най-вероятно имам някой орган заболял, но трябва да ме вземат в болница и да изследват всичко. Денят беше петък и в никое отделение нямаше свободни легла. Д-р Николов обеща през почивните дни да уреди нещо и в понеделник да постъпя в болница. В неделя много исках да отида на богослужение. Помолих моята майка да ме придружи (тогава тя все още не беше вярваща). Когато пасторът попита има ли нужди, за които да се молим, аз казах моята нужда. Поканиха ме да изляза отпред, пасторът си положи ръцете върху главата ми и той заедно с цялата църква се молиха за мен. Никога няма да забравя този ден – беше 11 април. По това време в нашата църква имаше обичай в неделя след обяд всички заедно да ходим на излет на Отманлий (местност близо до Бургас). Аз не исках да ходя, но ме убедиха и се присъединих към тях. На другата сутрин отново бях пред лабораторията за поредните изследвания, но вече бях сигурна, че съм изцелена, а и се чувствах по-добре. След обяд трябваше да постъпя в болница. Когато отидох при д-р Николов и му показах резултатите, той се хвана за главата от учудване. Левкоцитите ми бяха като на съвършено здрав човек. Попитах го каква беше тази болест. Той ми каза, че каквато и да е била, вече няма и помен от нея. Толкова беше щастлив, че дори не ми взе пари за прегледа. Все пак успях да му кажа, че това е Божие дело и той се съгласи с мен. След това разбрах какво означава левкоцитите да намаляват – това значи, че имунната система се разпада. Нещата отиваха към СПИН. Затова всички лекари бяха толкова обезпокоени. Но благодаря на Бог, че по чудесен начин ме избави от ужасна и жестока смърт. Не след много време майка ми също повярва и предаде живота си на Исус.
Второто голямо изцеление преживях през ноември на 2001г. Случи се така, че непланирано забременях. Бях много щастлива от този факт, въпреки притеснението на моя съпруг, че за нас вече е късно да имаме дете. Аз бях на 41 г., а той на 45. Но аз твърдо вярвах, че Господ има план за нас и за детето. В началото всичко вървеше добре. Ходех си на работа, вършех си задълженията в къщи, участвах си в служенията в църквата и през цялото време си представях, дори преживявах прекрасните моменти на бъдещото майчинство. Вече бях навлязла в третия месец на бременността и получих кървене. Отидох на преглед и когато ме прегледаха на видеозон, лекарката ме попита в кой месец съм. Когато казах, че съм в третия, тя отговори: Нищо подобно, плодът е на пет седмици. Просто е спрял да се развива и ти си носила мъртъв плод около един месец. Имала си късмет, че не си получила натравяне на кръвта и все още си жива. Аз бях толкова шокирана, че не можах нищо да отговоря. Разбира се осъзнах, че съм жива не защото имам късмет, а само по Божията милост. Тогава се сетих за един стих от Псалмите: „Мъртвите на хвалят Господа, нито онези, които слизат в мълчанието” Пс. 115:17ст. Наистина Бог имаше план и в тази ситуация. Моят съпруг прогледна духовно и видя Божията намеса в живота ми. Той се смири и му благодари за безкрайната Му милост към мен и към нас като семейство. Да това наистина беше чудо. За пореден път Бог ми подари живот.
Другото голямо чудо се случи през 2005 г. От шест години имах проблем с черния дроб. Клетките му умираха няколко пъти по-бързо от нормалното. Години наред ме лекуваха с различни лекарства. Най-напред лежах в болницата в Бургас. Бях уплашена, когато разбрах, че ме приемат с диагноза – цироза на черния дроб. Тъй като не предприеха никакво лечение, реших да отида в София. През лятото на 2004 лежах в Медицинска Академия. Там ми направиха първата биопсия, като се съмняваха за някакъв вид хепатит. Така и не се установи точно какъв е. Все пак ми предписаха лечение и в продължение на една година пих едно много скъпо лекарство. Струваше 120 лв. за месец, но нямаше видима подобрение. През всичкото време Бог по чуден начин беше с мен и ми помагаше. Той подсигури спонсори, които ми купуваха лекарството, хора от чужбина, които дори не познавах. Въпреки всичко, моето състояние на се подобряваше. Бях толкова отчаяна, че реших да се откажа от всякакви опити. Тогава Бог употреби братя и сестри от София, които ме посъветваха да потърся помощ в друга болница и ми помогнаха да го направя. Постъпих в Университетска болница Св. Иван Рилски. За десет дни ми направиха изследвания, колкото не са ми правили през целия ми живот. Проверяваха всичко за да установят защо умират моите клетки. Отново ми направиха биопсия, след това онкологични и генетични изследвания, скенери, ехографи и въобще всичко, което може да се изследва. Обясниха ми, че ще работят по метода на изключване. След един месец получих по пощата епикризата. Академиците, доцентите и професорите бяха объркани и не можеха да ми поставят диагноза. Нямаше никакво заболяване, но клетките ми продължаваха да умират бързо и опасно. За да се застраховат, че вземат някакви мерки, ми изписаха лекарство, което беше още по-скъпо от първото. Застанах пред Бога и смирено се помолих: Господи, аз не мога да си позволя отново толкова много пари, а и не знам дали си заслужава. Ако Ти желаеш да ме изцелиш – добре, ако не – да бъде Твоята воля.
Оставих изцяло всичко в Божиите ръце. Спрях да се притеснява и страхувам, спрях да правя изследвания и изобщо да мисля за болестта. Бях се примирила, че може би скоро ще имам истинска среща с Исус и то завинаги. Просто чаках да видя както ще стане. И тогава някак неусетно силите ми започнаха да се възвръщат. Можех да върша много повече неща и по-малко се уморявах. През август месец на 2005г бях ръководител на детски лагер на Юндола. Един ден трябваше да водим децата на поход. Обядът им беше приготвен в торбички заедно е шише вода. Децата от нашата църква бяха малки и не можеха сами да ги носят. Едно по едно те ми ги даваха аз да им ги нося. Когато стигнахме на върха, казва се „Пашови скали”, аз установих, че съм донесла десет торбички с обяд и дори не бях се изморила. Тогава получих пълна увереност за моето изцеление. След около месец се престраших да си направя изследвания. Вярвах, че Бог е направил чудо, но исках да го видя и доказано. Резултатие илюстрираха поредното чудо в моя живот. Болестта си беше отишла. Без никаква човешка намеса, без лекарства или каквито и да е други начини. ЕДИНСТВЕНО И ИЗЦЯЛО ОТДАВАМ СЛАВА НА МОЯ БОГ! Той отново ми подари живот. Благодаря на моите братя и сестри, които през всичките тези години престояваха в молитва за мен. Но както казва Павел:”...не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост” –
Рим. 9:16 НА НЕГО ДА БЪДЕ СЛАВА!


Братко или сестро, ако ти си в подобно изпитание, не се отчайвай! Христос победи света. В Христос и ние имаме победа над всяко отчаяние. Ако ти си Божие дете, ако си се покаял, ако си сигурен в спасението си – ти си победител в Христос. Ако си далеч от Бога, не се бави! В Своето слово Исус обещава, че никого няма да изпъди. Потърси Го с цялото си сърце. Застани смирено в молитва и Го покани в своя живот. ”Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” казва ап. Йоан (1 Йоан 1:9). Нашият Бог е Господар на вселената, Бог на чудесата. Най-голямото чудо е, че Исус умра за да плати за нашите грехове, да ни примири с Бога и да ни приеме в Своето семейство. Исус умря, но след това възкръсна и ни подари вечен живот и наследство в небето. Това не е ли чудесно?
Росица Петрова - 2006г.


Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Бъдете част от развитието на християнски портал - hristiqni.com. За повече информация - КЛИК

Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Коментари   

 
+4 #1 Roza Saronova 15-05-2012 21:25
slava na Na6iat Gospod! Skapa sestra, derzai! Bog te obi4a! Mnogo e tarpeliv i mnogo milostiv! Ti si jivo, hode6to svidetelstvo za Bojiata blagodat! Ama ne sme li vsi4ki ...
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови