Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ПОД РОБСТВОТО НА ДЕМОНИТЕ - Свидетелството на Ронда Уонги

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Безценни Свидетелства

Свидетелството достига до вас с любезното съдействие на Precious Testimonies
Превод и редакция: anah_su_namun
Оригинален източник: SFED

ПОД РОБСТВОТО НА ДЕМОНИТЕ

От: Ронда Уонги

Искам да благодаря на Бог, че ме спаси чрез сина си Исус Христос. Само Ронда УонгиБог и никой друг успя да ме изведе от мястото където се намирах. Никой дуг! Намирах се в едно ужасно положение; бях угнетявана и потискана от дявола, и сексуално малтретирана от неговите демони. Когато казвам „сексуално малтретирана” това значи „сексуално малтретирана.”

Ще ви разкажа накратко за моят произход, за да разберете по-добре за какво става въпрос. Родена съм преди 34 години (към 2011) в Кения, Африка. Израснах в Християнско семейство, въпреки че майка ми не беше новородена докато не навърших 12. Живеехме в наследствените земи на дядо ми, които деляхме с братята на баща ми и близки роднини. Поради причина, която никой на този свят не може да обясни, братята на баща ми силно мразеха майка ми и нас децата. Баща ми беше в армията, далеч от дома. Така че ние живеехме сред роднини, но в същото време и сред най-лошите си врагове.

 

Баща ми почина през 1994. Неговите роднини бяха особено щастливи, защото нетърпеливо чакаха да получат неговият дял от наследството. Но Бог е добър! Техните очаквания се оказаха безрезултатни. Ние бяхме 12, а най-малкото от нас дете беше на 9. Майка ми, с помощта на Бога, към Когото съм я чувала да вика през целият си живот, издържа до край. Всички ние успяхме да завършим училище и колеж. Беше много трудно, но майка ми е жена на вярата.

Тя знаеше, че не е силeн човек и че цялото село напрегнато очаква нейния провал. Но нейният Бог не я разочарова! Селото я наблюдаваше, слушаше я как се моли всяка вечер докато останалите спяха ... тогава и аз започнах да се интересувам от Бог. Библията казва: „Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово.” Виждайки отговорите на молитвите на майка ми, аз разбрах какви неща може да извърши Бог. Но това не ме накара да жадувам за лични взаимоотношения с Исус. Казах си, че майка ми винаги ще бъде до мен и ще се моли за мен. Благодаря на Бога, че тя все още е наблизо и че винаги се моли за мен!

Бог ме обичаше и ме призова когато бях на около двадесет. Трябва обаче да си призная, че не бях разбрала какво е да имаш лични взаимоотношения с Него. Спомнях си как слушах свидетелствата на другите за това как Бог ги е извел от ситуациите и обстоятелствата в живота им, и ... дяволът започна да ме лъже, че аз всъщност нямам никакво свидетелство и че трябва да отида и да се сдобия с едно. Това беше най-ужасното и пагубно нещо, което някога съм правила както ще видите по-нататък. И така ... напуснах Пътя на Бога и тръгнах по собствените си пътища. Забременях от женен мъж и родих едно красиво момченце. Майка ми ни прибра и започна да се грижи за него докато аз ходех на работа. Отчаяно исках да се омъжа, за да може моето момченце да има баща. В рамките на една година забременях отново. През цялото време аз отново бях станала религиозна и всъщност с вторият мъж се запознах в църква. Решихме да живеем заедно, въпреки че нито един от двамата не беше готов за съвместен живот и брак.

След две седмици той започна да ме наранява физически. Това продължи през трите години, в които живяхме заедно. Много пъти аз не отивах на работа, защото се срамувах от насиненото ми око. Но заради двете си момченца търпях.

След като заживяхме заедно той работи няколко месеца, но го уволниха. Не си направи труда да си потърси друга работа през следващите три години до като живеехме заедно. Правех си равносметка в какво тресавище бях затънала - физически малтретирана; две малки деца само с година разлика по между си и с мъж, който не само че не работи, но и отказва да ги гледа докато аз бях на работа. Всяка сутрин трябваше да ставам в 5:00, да ги подготвя и да ги заведа на детска градина, за да мога в 7:30 да съм на работа, която беше на час от къщата ни. Ако имаше натоварен трафик ми отнемаше 2 часа да стигна до там.

Въпреки че знаех, че Бог ме обича и че виждах какво вършеше, наблюдавайки майка ми, аз не исках да Му предам всичко, което имах 100%, защото не можех да простя на мъжа, с когото живеех. През всичкото това време майка ми е знаела, че нещо не е наред, но понеже живееше много далеч от нас, не е знаела какво точно. Тя ме посещаваше от време на време, но тъй като аз бях много горда не ѝ казвах какво преживявах. От друга страна ми беше жал за приятеля ми, защото знаех, че е много объркан и разстроен. След като ме насилваше физически, той започваше да плаче, казвайки че мрази когато ме удря и бие, но не можел да се контролира. Опитахме се да ходим на църква, но не казвахме на никого за проблемите си и за това след известно време спряхме да ходим. Горчивината вътре в сърцето ми стигна връхната си точка и веднъж докато той ме удряше аз на свой ред го фраснах с един тиган, и той трябваше да иде в болница.

От този момент нататък той се страхуваше да спи до мен, защото мислеше, че ще го убия. Един ден чашата преля заради някаква дреболия. Така я бяхме закъсали, че не можех да си купя дори един чадър.

Майка ми ми донесе чадър. Една сутрин валеше дъжд, а аз трябваше да заведа децата на градина. Тогава моят сегашен бивш, който току-що си беше намерил работа, взе чадъра. Толкова му бях ядосана, че не можех просто да седя и гледам как той вземаше чадъра, който майка ми донесе за своите внуци, и ме оставяше да водя децата в дъжда. Аз го грабнах от него и той започна да ме налага. Този ден децата не отидоха на детска градина. Нито пък аз излязох от къщата през следващите 3 дни. Същата сутрин той събра нещата си, взе и моите – телевизора и леглото, което сестра ми ми беше дала и каза, че не може да живее повече с нас.

Бях на предела на силите си. Не се обадих на работното си място да им кажа, че съм болна. В сърцето си реших, че ми се повдига от всичко и че няма да се върна на работа, защото за мен повече нямаше никаква надежда. Осъзнах, че когато си на ръба, когато вече няма какво повече да направиш, тогава Бог започва да върши Своята работа. Докато седях в къщи унила и отчаяна, реших все пак да се обадя в офиса където работех, за да видя кога мога да получа полагащата ми се до този момент заплата. Тогава дойде добрата новина – шефа ми ме търсел, за да ми каже че искал да ме повиши, да ме трансферира в офиса, в друг град където съм щяла да получавам по-висока заплата. Слава на Бога! Взех децата си и заминах. Беше ново начало за нас. Бяхме много по-щастливи, тогава бившият ми мъж изведнъж реши, че отново иска да е част от живота ни. Той ни посети няколко пъти, но аз осъзнах, че децата ми и аз чувствахме мир само когато той не беше наоколо. За това реших напълно да скъсам с него и да не го допускам повече в живота ни.

Много ми се иска да ви кажа, че в този момент от живота си аз осъзнах колко много се нуждаех от Исус. Но, уви. Не мога, защото най-лошото все още предстоеше. В новият град: без съпруг, свободна и с пари, аз станах нов човек. Без съмнение, моята нова работа в една пивоварна, която беше свързана с продажби и маркетинг, изигра голяма роля.

Въпреки че не пиех много, аз постоянно посещавах по работа баровете в околните градове и така се запознах с много от собствениците им. Обичах да танцувам. Можех да танцувам до сутринта. Всичко ми се струваше едно безобидно развлечение, дори и тогава, когато в един доста странен град преживях нещо необикновено – губеха ми се часове. Не зная какво ми се беше случило между полунощ и 6:30 на следващата сутрин. Излизайки от бара, лекият сутрешен бриз ме върна към реалността и някак си ме съживи. И това беше майка на две малки деца, които с нетърпение я чакаха да се прибере в къщи.

{xtypo_warning}ЗАПОЧНАХ ДА ИМАМ СЕКСУАЛНИ СЪНИЩА; ТОВА ОБАЧЕ БЯХА НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ СЪНИЩА{/xtypo_warning}

Скоро започнах да сънувам сексуални сънища. Първо си мислех, че са си просто сънища, но с времето разбрах, че бяха нещо повече от обикновени сънища. Спомням си как веднъж в един сън бях брутално изнасилена. Но не от мъж! А от някакво същество, същество, чийто вид и изглед никога не бях виждала или бях си представяла.

Беше твърде реално и истинско, за да бъде сън. Нищо в него не се промени. Нито леглото, нито стаята ми. Майка ми ме научи как да помазвам къщата си с масло. Започнах да го правя преди да си легна.

Помазвах ли, нощите бяха спокойни. Осъзнах, че това не бяха просто сънища, особено когато веднъж се разбудих за кратко, за да видя че лежа на нещо като операционна маса, в бяла стая като в болницата. Бях много уморена и изтощена. В стаята влязоха двама мъже. Единият беше напълно непознат, но другият беше пастор в една църква, която се намираше само на 5 минути от в къщи. Те не се изненадаха като ме видяха, че съм будна. Мисля, че ми удариха инжекция, за да заспя отново. Когато се събудих бях много разстроена и обезпокоена от този уж сън. Спомням си, че изпитвах подозрения към този „пастор” и много исках да се срещна с него, за да видя каква ще бъде реакцията му. Срещнах го, но и двамата избягвахме да се погледнем. Нито той гледаше към мен, нито аз към него. По това време живеех в пълно отричане и отхвърляне. Исках това да са просто сънища, но някак си знаех, че не са.

Веднъж аз и моя приятелка отидохме в един хотел, за да резервираме стаи за една делегация, която щеше да дойде. Трябваше да се срещнем лично с мениджъра, за да получим отстъпка и добра цена. Срещнахме се с него и той поради някаква причина впи втренчен поглед в очите ми. Почувствах се ужасно неудобно и след като си тръгнахме аз споделих с приятелката си, че нещо в погледа на този мъж не ми хареса. Обаче не бях напълно убедена.

Същата нощ аз се събудих ... не знам как по друг начин да го нарека, защото си беше сън ... но не си спомням неговото начало. Изведнъж видях себе си как излизах бягайки от едно бунгало голямо колкото сграда и как тичах към един паркинг.

Не зная защо бягах, но ме гонеха много мъже облечени в черни костюми. Водачът им беше онзи мениджър-пастор, с когото се бях срещнала същата сутрин. Спомням си, че или в съня си, или в будно състояние аз виках към Бога и Го молех да ме пази. Спомням си, че скочих в една очукана синя кола и как от сградата буквално се изливаха все повече и повече обезумели мъже. Подкарах колата и се събудих или сънят, или каквото и да е било там изчезна. После заспах спокойно. (Смешното е, че ако някога бях виждала тази сграда щях да я разпозная. Другото е, че не мога да карам. Но явно в съня си скочих в очуканата синя кола и я подкарах.)

Без да знам живота ми се беше превърнал в игрище на демоните. Не след дълго осъзнах, че в тези сънища имаше едно постоянно присъствие. Знаете ли как тези, които се занимават с Ню Ейдж религия биха го нарекли? Дух-водач. Аз го наричам нечист дух – демон, осъден на вечно изгнание и мъки в огненото езеро. Слава на Бога, че през този период от живота си, аз не попаднах на нито една уеб-страница на Ню Ейдж, защото сигурно щях да се самозалъжа и заблудя, че съм била по-скоро избрана отколкото че съм под проклетията на демоните.

Както казах, след това ситуацията се нажежи. Не бяха само сексуланите сънища. Понякога се събуждах под повърхността на морето. Веднъж се събудих и разбрах че съм под водата на морето и че правех секс с едно подобно на змия същество. Беше голямо и покрито с люспи. Но това, което ме обезпокои най-много беше ръката която собственически ме потупа по гърба. Сякаш искаше да ми каже: „Ти ми принадлежиш!”

{xtypo_sticky}„Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10){/xtypo_sticky}

Благодаря на Бог, въпреки, че Дявола ме открадна, аз намерих Пътя, за да се върна обратно у дома. Нямате си на представа как се съпротивлявах за написването на това свидетелство.

Прерових почти цялата директория на сайта Precious Testimonies, за да намеря свидетелство подобно на моето и да се успокоя. Не можах да открия такова, освен ако не съм гледала внимателно. Но искам да знаете, че Бог е Бог, Който обича грешниците, угнетените, малтретираните и че няма нищо невъзможно за Него. Дяволът ме излъга, че съм нямала свидетелство и че трябваше да ида и да си изработя едно. Ще ми се да не бях преживявала описаното, но уви. Там е нещо ужасно! Исус каза, че ако не сме с Него, сме против Него!

На кой му идва на ум, че се изправя срещу Исус? Ние си мислим, че Дявола е против Него, но Исус ни казва съвсем ясно, че това е страната, на която заставаме, ако не позволим Исус да бъде наш Спасител и Господ, Който е и наш пазител от демоничното зло. Какво може да спре Дявола да направи с вас това, което си иска? Какво ще го спре да ви заведе в дълбините на морето и да прави там с вас каквото си ще? През всичкото това време не ми минаваше и за миг през ум, че бях против Исус Христос. Ако някой беше задал въпроса кой е на страната на Исус, аз щях първа да вдигна ръка, дори и живота ми да беше изпълнен с доказателства за противното. Той те вика през цялото време с отворени обятия и те чака да отидеш при Него.

Така. Връщам се към разказа си. Омъжих се повторно и не след дълго със съпруга ми напуснахме страната и отидохме да живеем в Китай. Живота ми все още беше ужасен. Демоните знаеха къде да ме намерят и за нула време моите нощи станаха кошмарни както преди. Мразех да си лягам, защото знаех какво ме очакваше.

Злият дух, който аз явно познавах като мъж чрез тези откъслечни епизоди в съня си, идваше и ме отвеждаше със себе си. Помните ли когато в Чили се случи нещастието в мината и миньорите останаха затрупани под земята? Една нощ аз се събудих и установих, че заедно с този мъж се намирам в една сграда и чакахме асансьора. Там имаше и други хора, но никой не говореше. Някак си знаех какво се очакваше от мен. Когато асансьора дойде, аз разбрах, че това не беше асансьор, а някакъв уред подобен на този, с който изтеглиха от мината затрупаните миньори. Но, ние бяхме вътре в някаква сграда!

Спомням си, че ми каза, но без думи, без да ми проговори, да вляза. Аз бях много уплашена, почти отказах , защото трябваше да вляза сама в това нещо, широко само колкото мен, с разни механизми, които бръмчаха и свистяха. Това беше най-отвратителното чувство, което някога съм изпитвала - сякаш бях в окото на ураган; така се чувствах докато се издигах нагоре в това нещо. Там успях да видя хора от най-различни националности. Всички те изглеждаха като замаяни, зашеметени ... не казваха нищо. Мълчаха ...

Спомням си погледа на малко негърче – очите му святкаха подигравателно, сякаш то знаеше нещо, което ние не знаехме. През всички тези „сънища” аз имах моменти на проблясък – идвах на себе си за малко и после всичко изчезваше. Този път също не беше изключение. Не знаех защо посещавах тези места. Идвах в съзнание за малко и пак го губех. Много пъти бях водена на различни места, но не ги познавах.

Веднъж, се събудих съвсем за кратко и видях, че излизах от морето, следвайки същият този мъж. Нямам предвид, че слизах от лодка. Ние вървяхме под водата. За части от секундата аз се огледах и забелязах много хора, които продаваха подправки и аромати. Някак си знаех, че съм в Индия, просто знаех ... и загубих съзнание отново.

{xtypo_warning}УЖАСНИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАХА В ЖИВОТА МИ{/xtypo_warning}

През всичкото това време ужасни неща се случваха в живота ми; не можех да ги контролирам. Никога не ги споделих с когото и да е било. Но с Божията благодат аз участвах в един летен лагер на една Християнска организация. Точно там Бог ме достигна. Плаках неудържимо. Не зная защо. Беше нещо различно. Знам, че хората плачат когато се разкайват, когато ги боли ... Все още не знам защо плаках така.

Плаках толкова много; бях така съкрушена и смазана, че не можех дори да заспя сама. Една сестра дойде при мен и прекара с мен цялата нощ. Никой не разбираше защо плачех. Мисля, че преживях нещо духовно. Може би духовната ми връзка с демона да го е породила. Може дори сълзите да не са били мои. Предполагам, че е трябвало да се почувствам щастлива, че съм получила освобождение или че съм се покаяла. Но не. Сълзите просто се лееха от очите ми. (бел.пр. – аз пък казвам, че е бил Святият Дух - Познавах един брат, който като дете е плакал 3 дни без да спре. Водили са го на доктор. Доктор не могъл да направи нищо. Но после (не помня кой) му казал, че това е Святият Дух. Този брат си отиде в къщи преди години с генералски пагони - Слава да бъде на Господа!)

Сега, докато пиша тези редове, аз съм напълно свободна. Знам, че в този свят има само два начина, по които можеш да живееш. Като изкупен, простен грешник в Исус Христос или като непростен, който очаква Божия съд. Живеейки като непростен грешник ти ставаш напълно уязвим за плановете, които Сатана крои за живота ти. Всичко може да ти се случи. Аз преживях ужасни неща, но знам, че това, което Божието Слово казва е истина: „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.” (Рим. 8:28-29). Бог позволи на Сатана да ме угнетява и мъчи, за да мога да избера Него – Исус Христос 100% ... напълно, а не само частично; не да Му предам само част от живота си. Зная, че съм била призована още преди сътворяването на света. Но в моят бунт, Бог ми позволи да видя само една малка част от това, което ме очакваше далеч от Него – страдание и мъка. Страдание и мъка в този живот и още повече страдания и мъчения в ада. Това, което преживях ми доказа какво може дявола. Зная какво ме очаква, ако реша да напусна моят Исус отново.

Нещата не се развиха по мед и масло когато се върнах в къщи, но знаех, че никога не съм сама. В Лука 10:19 Исус казва:

{xtypo_sticky}„Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.” {/xtypo_sticky}

Заставайки твърдо върху този стих аз преживях победа след победа. Знаех кога демоните щяха да дойдат за мен. Сякаш се намирах в силно магнитно поле, което ме парализираше.

От както Исус дойде в живота ми, Той позволи на демоните да ме вземат само още веднъж, за да ми покаже, че сега силата, която имах чрез Него, принадлежи на мен. Събудих се и се намерих в болничната стая. Бях с този мъж, който май не беше мъж ... пък може и да е бил?! (Само Бог знае!)

Дойдох в съзнание и му казах, че си тръгвам и че той не може да ме спре. Той ме умоляваше да остана. Аз бях твърдо уверена, че исках да си отида. Отидох до вратата, отворих я неспокойно, защото очаква той да ме спре. Знаех, че е много силен, но сега лежеше на пода и се опитваше да се изправи. Сякаш беше парализиран по същият начин, по който ме караше и аз да се чувствам, за да ме вземе от леглото ми. Опитваше се да помръдне пръст, така както аз опитвах когато бях в това състояние, но не можеше.

Учудена, аз просто отворих вратата и излязох. Той не ме последва. Не можеше дори да стане от пода. Спомням си, че вървях из този дълъг бял болничен коридор. Излязох от там и се озовах в Кения, в някакво малко непознато за мен селце. Някак си знаех името му; не знам дали то наистина съществува, но всичко беше толкова реално. Видях няколко амбулатни търговци, които продаваха вафлички, вода, сок и т.н. Това бяха типичните амбулатни търговци, които седяха пред вратите на всяка болница в Кения. Не знаех какво да направя. Знаех, че не трябваше да съм в Кения, а в Китай.

Спомнях си, че се паникьосах, чудейки се как щях да се върна в Китай. Поех по пътя и вървях зад група жени, които говореха езика на майка ми; типични селянки, които може би бяха тръгнали да събират съчки за огън. Исках да знам, дали те можеха да ме видят и за това ги поздравих с „здравейте” на майчиният си език. Те отвърнаха на поздрава ми. И за да се уверя, че всичко беше реално, аз ги запитах къде се намирам.

Жената към която се обърнах, отстъпи назад, прошушна нещо на другата до нея и всички зедно започнаха да се смеят. Тогава осъзнах, че бях облечена в нещо като училищна униформа. Може би жените са я разпознали и са си помислили, че съм напълно изперкала. Уплаших се и се отдалечих от тях, защото ако те кажеха на други какво се беше случило щях да привлека внимание върху себе си, а аз исках да се върна в Китай при съпруга си. Забързах и се отклоних от главния път. Все още бях уплашена. Изведнъж изчезнах от там и се озовах в леглото до съпруга си в Китай.

Няма друг като нашият Бог! Никой друг не би могъл да ме измъкне от там където се намирах! Дори не разбирах какво се случваше в живота ми, та камо ли да помоля някого за помощ. Мина почти година откакто се върнах при Исус. В страна, където църковните служби са позволени само за 1 час всяка неделя, аз се осланям на интернет и Бог ме доведе до много чудесни уебсайтове. Съжалявам, че трябва да си призная, но поради срещите, които имах с двамата пастори, аз не се доверявам лесно. Има много вълци облечени в овчи кожи. На всичкото отгоре повечето биха ми казали, че просто съм сънувала кошмари или съм халюцинирала. Но благодаря на Бога, че Той ме разбра и ме спаси!

{xtypo_warning}НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО „ИЗВИСЕНИ УЧИТЕЛИ”. ТОВА СА ПРИКРИТИ ДЕМОНИ, КОИТО РАБОТЯТ ЗА САТАНА!{/xtypo_warning}

От тогава насам, съвсем случайно, докато търсех отговори на въпросите си, се сблъсках с демонично обсебените представители на религията Ню Ейдж, които вярват в така наречените „Извисени Учители”. „Те са толкова по-висши от нас, че ще се завърнат да спасят човешката раса от изчезване.” НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО „ИЗВИСЕНИ УЧИТЕЛИ”

Това е една от заблудите на Сатана. Тези така наречени „възвишени учители” са нищо друго освен демони под прикритие. Целта на Сатана е да контролира хората без те да се усещат и да го разбират. Разбира се има и такива, които знаят какво върши той и го приветстват. Жалко за тях когато умрат! Съда е определен и за тях ще бъде твърде късно да намерят спасение в Исус Христос!

Зная, че има такива, които преживяват неща подобни на моите. Те си мислят, че са избрани от „възвишените учители” и че са на земята, за да им помагат. Това са пълни глупости – измама, заблуда. Вярвам, че днес в света се случва точно това, което Библията казва: „И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа.” (2Сол. 2:11). Тези „възвишени учители” не са приятели на никого. Те са тук и искат твоята душа, за да може и ти да свършиш с тях в огненото езеро и да си на вечни мъки.

Библията ни учи:

{xtypo_sticky}„И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.” (Яков 4:7){/xtypo_sticky}

Ти бягаш ли от дявола? Ако не искаш да изградиш ежедневни лични взаимоотношения с Исус Христос, което Го радва много, значи не бягаш от дявола. Много Християни си мислят, че са ОК с Бог Отец и Исус Христос, но ако не се стремят да угодят на Бог и да Го зарадват във всичките си пътища ... във всичко, което правят, така както Новият Завет ни повелява ... те си играят с Бог. Той има едно отрезвяващо предупреждение за Християните с половинчати сърца. Бог казва на Своите люде да бъдат или горещи или студени, но не и духовно хладки (такива, които правят компромиси).

{/xtypo_sticky}„Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.” (Откр.3:15-16){/xtypo_sticky}

Толкова е хубаво когато съм с Бога, знаейки че ми е обещал да не ме напусне и да не ме изостави. ( Виж Евр.13:5-6) Открих Псалом 91 и го обяваих за мой личен. Моля, всеки, който търси Божията закрила да го прочете. Осъзнах, че „ограниченията”, които Бог ми налагаше, например да не купонясвам, не са никакви „ограничения”. Те ми донесоха свобода и радост; радост – да изпълнявам Божията воля.

{xtypo_rounded4}Бележка от администрацията! - Изучавайте Библията, защото Бог иска Неговите люде да познаят Истината! На Бог принадлежи цялата слава! Благодаря Ти, Татко! Словото ни казва,че едно нещо се потвърждава от двама или трима свидетели. За да се уверите, че преживяното от Ронда е истина и че тя не бълнува и халюцинира, моля натиснете на следния ->линк<-, за да чуете свидетелството на друг наш брат в Господа – „Емануел Ини - бивш магьосник”, в което той споделя същите неща, които и тя. Бог да ви благослови и опази!{/xtypo_rounded4}

{xtypo_sticky}Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови!

Е-мейл:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. {/xtypo_sticky}

{xtypo_rounded3}hristiqni.com се издържа единствено от дарения и всяко едно помага за съществуването на сайта. Всеки желаещ може да направи дарение от ->ТуК<-{/xtypo_rounded3}

{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!

За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови