Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Оставаща сума за покриване наема на сървъра ни: 192лв (Краен срок: 27.01.2017г.)
Желаещите да ни помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

 

 

Целунах Момичетата и ги Разплаках - Лиза Бивиър

"Лиза Бивиър е една от най-откритите, директни и уцелващи десятката жени на Бога, които познавам. Ето защо можете да бъдете сигурни, че онова, което тя споделя в тази книга, е плод на много молитва, подреден живот, дълбоки взаимоотношения с Бога и сърце, посветено да помага на хората. В едно време, когато жените желаят да се движат във всичко, което Бог има за тях, те са лъгани и ограбвани от врага на техните души. Лиза адресира проблема с искреност и яснота, като стилът й грабва вниманието на читателя от началото до края. Знам го, понеже когато започнах да чета книгата, просто не можех да я оставя. Тази книга отговаря на една отчаяна нужда днес и е задължително четиво за всяка жена, независимо от нейната възраст. Как ми се ще да бях имала достъп до подобна информация като тийнейджър."

—  Сторми  Омартиан
Автор на бестселъра „Силата и молещата се съпруга"


Лиза е използвала Божието Слово, за да хвърли „истинска светлина" върху нещата такива, каквито Бог ги е замислил, а не такива, каквито са станали. Това е чудесна книга за моята и за вашите дъщери, а и за всеки, който иска да намери свобода в Божиите планове за мъжете и жените.

—   Стийв  Артърбърн
Автор на бестселъра „Битката на всеки мъж",
„Да загърбим г-н Грешен и да намерим г-н Праведен'',
основател на служението „Жени на вярата"

Жените признават, че безразборният секс в крайна сметка не им донася онова, което са искали понеже, като жени, ние винаги губим повече от мъжете, когато отстъпваме.

Мъжете обичат приключенията и авантюрата, докато жените копнеят за интимност, романтика и страст. Нашата съдба не е просто да служим за сексуален отдушник на мъжете. Като жени ние желаем и заслужаваме нещо повече от чисто сексуално удоволствие.

Време е да бъдат възстановени достойнството, честта, силата и да, дори мощта на поколения жени, млади и стари, които повече не желаят да губят.

Изтегляне

 


Ако работата ни Ви харесва,
помогнете в развитието на hristiqni.com от Дарение


Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!

За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ОТЦА - Уочман Ни

СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ОТЦА

из Седи, ходи, стой - Уочман Ни

Уочман Ни

От деня ,когато Адам взе плода от дървото на знанието, човекът винаги е бил зает да решава какво е добро и какво е зло. Естественият човек си е изработил свои собствени становища за право и за криво, за правда и неправда, и се мъчи да живее по тях.
Разбира се, ние като християни сме различни. Да, но в какво се различаваме ? След нашето обръщане ново чувство на правда почва да се развива в нас, в резултат на което и ние също, съвсем правилно, сме заети с въпроса за доброто и злото.
Но дали сме разбрали, че за нас изходната точка е различна ? Христос е за нас ДЪРВОТО НА ЖИВОТА. Ние не започваме с въпроса за етичното право и криво. Ние не започваме от онова дърво. Ние започваме с НЕГО и целият въпрос за нас е въпрос на ЖИВОТ.
Нищо не е нанесло по-голяма вреда на нашето християнско свидетелство, отколкото старанието ни да бъдем изправни и да искаме изправност от другите. Нашият ум е повече зает с онова, което е и което не е право. Ние се питаме, как са се отнесли към нас, справедливо или не ? И така търсим да се оправдаем. Но това не е нашето мерило.Целият въпрос за нас е да носим кръста. Принципът на Кръста е и нашият принцип за обхода. Слава на Бога, че Той прави слънцето Си да изгрява върху злите и добрите. За Него това е въпрос на Неговата благодат, а не на право и криво. Но то трябва да бъде и мерилото :" Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас " Ефес. 4:32
" Право или криво " е правилото на езичниците и бирниците. Моят живот трябва да се ръководи от правилото на Кръста и съвършенството на Отца. " И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. " ( Мат. 5:48 )
Ние сме призвани да бъдем " съвършени " в любов, да изявяваме Неговата благодат. Затова Ап. Павел пише : "И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада : Ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде  Себе си за вас " Еф.5:1
Силата на Неговия Кръст е достатъчна да приведе до смърт и да гроба, всичко което произлиза от старото ви естество, и вашето задължение е не да се борите против тези неща, но да уповавате на Христа и да позволите на Неговия Кръст да свърши своята работа.Бог ни е дал Христа. Няма нищо, което ние можем да получим извън Него. Святият Дух е бил изпратен да изработи това, което е от Христа в нас- не да изработи нещо извън или отделно от Него. " Да се утвърдите здраво, чрез Неговия Дух във вътрешния човек...и да познаете Христовата любов " Еф.3:16, 19. Това, което изявяваме навън, е онова, което Бог първо е вложил в нас.
Ние сме свикнали да гледаме на святостта като на добродетел, на смирението като на благодат, на любовта като на дар, който трябва да търсим от Бога. Но Божият Христос е Сам всичко, от което ние винаги ще се нуждаем.
Много пъти в своята нужда аз съм мислел за Христа като за отделна Личност и пропусках да Го отъждествявам по този практичен начин с нещата, които така много ми липсваха. Цели две години аз ходех като слепец, търсейки да придобия добродетели, за които бях сигурен, че ще ме направят добър християнин, но въпреки усилията си, не постигнах нищо.
И тогава, един ден дойде за мен светлина от небето и аз видях Христа, предопределен от Бога да бъде всичко за мен. Каква разлика ! О, суета на всички неща, които вън от Христа са мъртви ! Когато веднъж разберем това, за нас ще започне нов живот. Нашата святост, нашата любов ще бъде Самият Той-като отговор в нас на всички Божии искания.
Действието на Неговия живот вътре в нас- в същинския смисъл на думата- е СПОНТАННО, т.е. без всякакво усилие от наша страна. Единственото най-важно правило е да не се стараем, но да уповаваме ; не да разчитаме на своята собствена сила, но на Неговата. Защото, само ходът на живота открива какво сме ние наистина В ХРИСТА.Само от извора на живота блика сладката вода.
Мнозина от нас само се държат като християни. Животът на много християни днес е до голяма степен една преструвка. Те живеят " духовен живот ", говорят " духовен език ", становищата им са привидно " духовни ", но всичко това те вършат сами.
Самото усилие, което правят, би трябвало да им открие, че нещо не е в ред.
Те се насилват да отбягнат да правят едно нещо, да кажат друго нещо, да не се ядат един други-и колко трудно е всичко това !
Нашият живот е животът на Христа, посредством пребъдващия Св. Дух и законът на този живот е спонтанен. В момента, когато открием тази истина, ние ще спрем своето усилие и ще се отречем от преструвката, че сме християни. Нищо не е така вредно за живота на един християнин, както да претендира, че това, което не е, и нищо не е така благословено, както преставането на нашите усилия ; действията ни стават естествени, когато нашите думи, нашите молитви, самият ни живот става естествен и непринуден израз на живота вътре в нас.
Открихме ли колко благ е Господ ? Такъв е и вътре в нас. Велика ли е Неговата мощ ? Тогава и в нас не е по-малка ! Слава на Бога, Неговият живот е винаги мощен и в живота на онези, които се осмеляват да вярват в Словото Божие, божественият живот ще се изяви със сила не по-слаба от тази, която се е изявявала в миналото.

 

Уочман Ни

Елате жадни

Всички знаем какво значи да изпитваш жажда - и физически, и духовно. Копнежът да навлажниш пресъхналите устни може да има огромна сила. Ала пресъхналото сърце - ето това вече не можете да понесете. Нуждаете се от освежаване, и то колкото е възможно по-скоро. Ако душата ви е започнала да се напуква от жажда, ако духът ви съхне от липса на вода, ако сърцето ви губи жизнени сокове, значи сте дошли тъкмо където трябва. Със страниците на тази книга Макс ни отвежда до онзи кладенец, подготвен за нас лично от Бога. И което е още по-важно, Макс ни посочва как да приемаме от Бога всичко онова, което Той копнее да ни подари.Оказва се, че не винаги е лесно да приемаме подаръци. Но именно това Макс ни помага да схванем над всичко друго. Бог очаква от нас да приемаме с отворени шепи, да идваме жадни и да пием ненаситно от живата вода, която ни се предоставя.От Макс Лукадо съм научил изключително много. От години неговите книги ми служат като извор на вдъхновение. А приятелството с него е нещо, което ,завинаги ще ценя дълбоко. Имал съм привилегията този човек да ми служи лично с пастирска грижа. Имал съм и прекрасната възможност да наблюдавам как служи - и то с не по-оскъдна ефективност - на събрание от петнайсетина хиляди души.А сега молитвата ми за вас, читателите, е на вашата собствена душа да си послужи чрез страниците на тази чудесна книга.Майкъл У. Смит

Изтегляне



Изтегляне

ЕДИН ЧАС С БОГА - Лари Лий

Как да прекараме един час в молитва

Лари Лий


{xtypo_rounded3}Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете,

защото това е Божията воля за вас в Христос (І Солунци 5:17-18). {/xtypo_rounded3}


На корицата:

По-скоро неприятно усещане отколкото наслада асоциира необходимостта от едночасова молитва в много от християните днес. Но това чувство може да бъде променено, ако разгърнете страниците на тази книга, в която ще откриете конкретни напътствия на Лари Лий по този въпрос. Решителна промяна в живота на Лий настъпва, когато Бог му разкрива същността на тъй популярната Господна молитва (Матей 6:9-13). В началото той с покорство започнал да рецитира добре познатите думи на Господната молитва. Това му отнело точно двадесет секунди. Веднага Бог го подтикнал да стори това отново, но това да стане бавно и сега дълбоко да вниква в съдържанието на думите. Така започнал да открива, че всяка една фраза от Господната молитва е с дълбоко духовно съдържание, очертаващо ясна посока в поклонението ни пред нашия Бог.

Тази книга е издадена в САЩ под заглавието „Не можахте ли да бдите поне един час” и става бестселър по онова време. Така Лари Лий споделя своята опитност в изграждането на личен молитвен живот. Чрез тази книга вие ще разберете как ежедневно да прекарвате в молитва по-дълго време. Ще откриете и пътя, който ще ви отведе в реалното Божие присъствие, което ще промени вашия живот. Лари Лий е основател на „Църквата на канарата” в Рокуел - Тексас, САЩ. Започва с 13 човека, като в момента наброява над 20 000. Много от членовете на тази църква са приели Христос като личен Спасител, идвайки от други градове на страната. Феноменалното израстване на църквата и нейното влияние сред обществото се дължи на застъпническата молитва на нейните членове. Лари и неговата съпруга Мелва имат три деца - John, Joanna и Joy.

„Тази книга е разпалваща искра за растежа на църквите и оказва огромно влияние върху молитвения живот на хиляди християни.” Yoido Full Gospel Churchbulletin, Seul, Korea

Изтегляне

ПОБЕЖДАВАМЕ ВСИЧКО...

ПОБЕЖДАВАМЕ ВСИЧКО...

из НОРМАЛНИЯТ ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ - УОЧМАН НИ

В наше време Исус може да се открие не в единичното, а в общото. Наистина Бог е разпределил на всекиго определена вяра ( Римл.12:3 ), но никой човек не може сам да изпълни Божието нареждане. Нужно е едно общо тяло, за да се достигне Христовата пълнота и да се разкрие пред света Неговата слава. Да можехме да проумеем това ! Римл.12.3-6 ни показва нашата зависимост един от друг чрез примера с човешкото тяло. Отделните християни са само части на тялото-не са сами тяло ; всяка част си има своя служба. Ухото не бива да счита себе си за око. Колкото и да се моли, ухото няма да стане око-тялото ще може да гледа само чрез окото. Така е възможно да имам само дарба да чувам, но чрез помощта на другия, който има дарба да вижда, и аз ще мога да виждам. Или може би аз мога само да вървя, но не и да работя-тогава ще получа помощ от ръцете. Когато, например разсъждаваме за делата на Бога, ние често се задоволяваме да кажем : "Това не мога да разбера, но няма значение, мога и така да си карам". Но в Христа другите знаят това, което ние не знаем и ние трябва да го научим чрез тях. Това е жизнено важен фактор в живота на Божиите чада. Един без друг ние не можем. Затова е толкова важно общението ни в молитва. Общата молитва мобилизира цялото тяло за помощ, както ни учи Мат18:19-20. Аз трябва да се доверя на Господа съвместно с другите. Аз трябва да се науча да се моляс " Отче наш... " заедно с цялото тяло Христово. Съвсем ясна е необходимостта от единство с работата за Господа. Аз не мога истински да служа, ако остана самостоятелен-и Бог не си щади труда да ми обясни това. Той може да допусне аз да се мъча да пробивам стени и главата си, докато се уверя, че както не мога без помощта на Господа, така не мога и без помощта на другите. Защото животът на Христа е живот и на тялото и Неговите дарби са дадени за изграждане на тялото. Тялото не е някакъв образ, а действителност. Библията не казва, че църквата трябва да бъде като тяло, че църквата е тяло на Христа. " Така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. " Естественият човек е точно противоположен. Животът " в Адам " по същество е индивидуалистичен. В греха няма никакво единство, само себичност и недоверие. Когато тръгна по пътя на Бога, аз бързо забелязвам, че Той трябва да преодолее не само моята лична, естествена сила на волята, но, че и моят индивидуализъм представлява пречка за Него. Аз съм доволен в моя собствен свят и не смятам за необходимо да се стремя към съединяване с цялото тяло. Аз желая само за себе си святост, победа и плодове, та даже и от най-чисти подбуди. Но тази самостоятелност не може да се хареса на Бога. Същественият проблем не е външното разединяване на църквата , а нашата саможива същност. И тук кръстът трябва да извърши делото си като ми напомни, аз съм умрял в Христа за стария живот на независимост и съм възкръснал не за един самостоятелен вярващ в Христа, а че съм станал член на Неговото тяло. Разликата е огромна. Ако я разберем, ние ще престанем да вървим сами и ще търсим общество. Христовият живот в мен бива привличан от Христовия живот в другите. Моите съвсем лични интереси, желания и цели ще изчезнат. Вече не е от значение КОЙ от нас ще върши дадена работа, а дали тялото расте. Ние трябва да познаем Христовото тяло като един по-нататъшен велик, божествен факт, трябва да дадем възможност да проблесне в нас Божественото откровение, че всички ние сме " едно тяло в Христа. " Само Святият Дух може да ни изясни това в цялата му дълбочина, и ако Той стори това, нашият живот и дела ще преживеят една революция. Бог гледа човешката история от самото й начало. Той беше изготвил плана Си преди грехопадението и го привеждаше в изпълнение през следващите векове. Бог знаеше, че грехопадението и спасителното дело ще станат, но голямата цел, набелязана в Бит.2 гл. си остава независима от тях. Бог прескача цялата тази повест за спасението и вижда Своята църква във вечността, необезпокоявана от греха. Той гледа на нея като на тяло Христово, което няма нищо общо с падналия човек, а представлява образ на прославения човешки Син.Така изглежда църквата по Божието сърце; така достига тя до прославяне. Колко чудно е изявена Неговата любов и скъпоценното обещание, че църквата няма да има никакви "петна" и "бръчки". Белезите на греха принадлежат към миналото; белезите на старото, на изгубеното време трябва да изчезнат. Старото е преминало, всичко е ново; църквата е непорочна, така, нито Сатана, нито демоните, нито хората имат основание за упреци. Ние днес стоим на това положение. Времето отива към своя край-силата на Сатана е по-голяма от всякога. Ние сме в борба с ангели, началници на тъмнината, сили ( Римл.8.38; Ефес.6:12 ), които са повикани да разрушат Божието дело в нас, като обвиняват Божиите избрани по всевъзможни начини. Сами ние не можем да устоим, но църквата може да премери силите си стях. Грехът, самоувереността, индивидуализмът са най-могъщите оръжия на Сатана за осуетяване на Божия план с човека, но чрез кръста Господ ги обезвреди. Ако ние основем нашата вяра върху това, което Той е направил: " Бог е, Който ги оправдава " : "Хтистос, Който умря за тях". Тогава ние ще защитаваме един фронт, когото вратата адови не ще преодолеят.

РАЗДЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ КРЪСТА

РАЗДЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ КРЪСТА

из НОРМАЛНИЯТ ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ - УОЧМАН НИ


Властта в този свят не е Божия. Бог беше запланувал творението Си като царство на хармонията, начело на което да стои Синът Му-Христос ( Кол.1:16,17 ).
Но Сатана си послужи с човека и установи своето царство на безредието, което в Словото е означено като "този свят". Ние сме поставени в света, където владетел е "князът на този свят" ( Й.12.31 ).
Така в ръцете на Сатана Божието творение се превърна в ( старо творение ), но Бог сътвори ново творение с нова власт над новия свят. Нищо от старото не може да бъде използвано в новото. Въпросът е на кое от тия две царства принадлежим.
Павел не ни оставя в двоумение - кое от тия царства е наше на дело. Той казва, Бог чрез спасителното дело "ни избави от властта на тъмнината и ни прасели в Царството на Своя Възлюбен Син" ( Кол.1:12-13 ).
Но за да ни пресели в новото царство, Бог трябва да направи в нас нещо ново. Той трябва да ни направи ново създание. Ако не бъдем създадени отново, не сме годни за новото царство..."Роденото от плътта е плът" ( Й.3.6 ). и "плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследяване тленното" ( 1 Кор.15:50 ).
Както и да бъде култивирана и развивана, плътта си остава плът. Нашата годност за новото царство зависи изцяло от това чие творение сме ние. Въпросът не е "добро или зло", а "плът или дух". "Роденото от плътта е плът"- и не може да бъде иначе.
Ако ние наистина сме разбрали, че Бог иска за Себе Си нещо съвсем ново, нека видим защо Той не може да вземе нищо от стария човек за новия. Бог желае да ни притежава. Но такива, каквито сме в момента, ние сме негодни за употреба от Него.
Затова, Той най-напред ни умъртвява чрез Кръста на Христа, след това, чрез Възкресението ни съживява за нов живот. "Ако някой е в Христа Исуса, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново" ( 2 Кор.5:17 ).
Като ново създание с нови способности ние вече сме годни за новото царство.
Чрез кръста Бог слага край на всичко старо, на стария човек, и чрез възкресението ни осигурява всичко, което е нужно за нов живот. "Затова, чрез кръщението ние и се погребахме с Него да учавствуваме в смърт, тъй щото както Христос биде възкресен от мъртвите, чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот ( Римл.6“4 ).
Кръстът е белега на най-голямото отрицание във Вселената, защото чрез него Бог отрича всичко, което не е от Него. Но възкресението е най-могъщото. Да, защото чрез него Бог събуди за живот всичко, което по Неговата воля трябва да влезе в новото творение.
Възкресението е прага на новото творение, то е новият изходен пункт на Бога.
И тъй, ние имаме два свята пред себе си-старият и новият. Сатана има пълна власт над стария. В стария свят може да има добри хора, но докато те са в него, подлежат на смърт. Кръстът е Божието изяснение, че всичко от старото творение трябва да умре.
Нищо Адамово не може да премине от другата страна на кръста. Колкото по-рано видим това, толкова по-добре, за да можем по-бързо да се измъкнем от старото естество.
Бог събра всичко Адамово в Своя Син и го разпъна на кръста. От тогава над Вселената сякаш звучи мощната прокламация на Бога:" Вичко , което не е от Мен, беше премахнато чрез кръста. Който принадлежи към старото творение, е включен в този акт; той вече е разпнат заедно с Христа". Никой не може да прави изключение.

В любовта няма страх - Кенет Копланд

Бог е Любов. И в любовта няма страх.

И което е повече, тази любов – която не оставя място за страх – обитава в нас. Така че не трябва да има никакъв страх в нас. В края на краищата, не ни е даден дух на страх, “но на сила, и на любов...” (2 Тимотей 1:7).

За да навлезе страх в сърцето на вярващия той трябва да дойде от външната страна, от страха – нападнал света в който ние живеем. И тук е където познаването и вярването в любовта на Бог играе роля за нас.

НАПРЕД...

Думите - Кенет Хегин

Кенет ХегинМарк 11:23-24 е ключът за живота и служението на Кенет Хегин. Той започва да вярва на Исусовото твърдение в тези библейски стихове, докато лежи парализиран и прикован на легло поради деформирано сърце и нелечима болест на кръвта. Лекарите не очакват той да доживее 17-ия си рожден ден. Но след 16-месечно лежане той повярва напълно в тези библейски стихове, приема ги за верни и истинни, постъпва според тях с проста вяра и се вдига от леглото изцелен. По-късно Господ го призовава: „Иди и научи Моя народ на вяра.” Кенет Хегин е роден на 20.08.1917 г. и премина при Господа на 19.09.2003 г.

Изтегляне

Разкриване на Сатанинското царство

Разкриване на Сатанинското царство

Из Духовно воюване

Ричард Инг


Има определена прогресия в начина, по който Библията разкрива царството на Сатана. Вярвам, че това набляга на огромното значение и отговорност дадени на християните в тези последни времена, за да разрушат демоничните царства на този свят.

Старият Завет говори много малко за демоните в множествено число. В повечето случаи те сочат към отделни духове или самия Сатана. Например, Битие 3  и Йов 1-2 говорят за една змия или дух. Когато Саул се разбунтува срещу Божиите заповеди, един зъл дух отиде и го измъчваше (1 Царе 16:14, 23). Отново, един единствен лъжлив дух заблуди четиристотинте пророци, които съгрешиха спрямо Бога, пророкувайки в полза на Ахав - един нечестив цар (1 Царе 22:23). Няма никакво посочване на демонично царство или на орди от зли духове.

НАПРЕД...

Добро утро Святи Душе

Benni Hin Добро утро Святи Душе - Книга

автор Бени Хин.

Текстови формат/.doc

 

ДОБРО УТРО, СВЯТИ ДУШЕ!
БЕНИ ХИН
ПОСВЕЩЕНИЕ


На Личността на Святия Дух, Който е най-важната причина за моето съществуване, и на моите дъщери Джесика и Наташа, които, ако Бог пожелае, ще занесат това послание до тяхното поколение.

Изтегляне