Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ПОБЕЖДАВАМЕ ВСИЧКО...

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

ПОБЕЖДАВАМЕ ВСИЧКО...

из НОРМАЛНИЯТ ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ - УОЧМАН НИ

В наше време Исус може да се открие не в единичното, а в общото. Наистина Бог е разпределил на всекиго определена вяра ( Римл.12:3 ), но никой човек не може сам да изпълни Божието нареждане. Нужно е едно общо тяло, за да се достигне Христовата пълнота и да се разкрие пред света Неговата слава. Да можехме да проумеем това ! Римл.12.3-6 ни показва нашата зависимост един от друг чрез примера с човешкото тяло. Отделните християни са само части на тялото-не са сами тяло ; всяка част си има своя служба. Ухото не бива да счита себе си за око. Колкото и да се моли, ухото няма да стане око-тялото ще може да гледа само чрез окото. Така е възможно да имам само дарба да чувам, но чрез помощта на другия, който има дарба да вижда, и аз ще мога да виждам. Или може би аз мога само да вървя, но не и да работя-тогава ще получа помощ от ръцете. Когато, например разсъждаваме за делата на Бога, ние често се задоволяваме да кажем : "Това не мога да разбера, но няма значение, мога и така да си карам". Но в Христа другите знаят това, което ние не знаем и ние трябва да го научим чрез тях. Това е жизнено важен фактор в живота на Божиите чада. Един без друг ние не можем. Затова е толкова важно общението ни в молитва. Общата молитва мобилизира цялото тяло за помощ, както ни учи Мат18:19-20. Аз трябва да се доверя на Господа съвместно с другите. Аз трябва да се науча да се моляс " Отче наш... " заедно с цялото тяло Христово. Съвсем ясна е необходимостта от единство с работата за Господа. Аз не мога истински да служа, ако остана самостоятелен-и Бог не си щади труда да ми обясни това. Той може да допусне аз да се мъча да пробивам стени и главата си, докато се уверя, че както не мога без помощта на Господа, така не мога и без помощта на другите. Защото животът на Христа е живот и на тялото и Неговите дарби са дадени за изграждане на тялото. Тялото не е някакъв образ, а действителност. Библията не казва, че църквата трябва да бъде като тяло, че църквата е тяло на Христа. " Така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. " Естественият човек е точно противоположен. Животът " в Адам " по същество е индивидуалистичен. В греха няма никакво единство, само себичност и недоверие. Когато тръгна по пътя на Бога, аз бързо забелязвам, че Той трябва да преодолее не само моята лична, естествена сила на волята, но, че и моят индивидуализъм представлява пречка за Него. Аз съм доволен в моя собствен свят и не смятам за необходимо да се стремя към съединяване с цялото тяло. Аз желая само за себе си святост, победа и плодове, та даже и от най-чисти подбуди. Но тази самостоятелност не може да се хареса на Бога. Същественият проблем не е външното разединяване на църквата , а нашата саможива същност. И тук кръстът трябва да извърши делото си като ми напомни, аз съм умрял в Христа за стария живот на независимост и съм възкръснал не за един самостоятелен вярващ в Христа, а че съм станал член на Неговото тяло. Разликата е огромна. Ако я разберем, ние ще престанем да вървим сами и ще търсим общество. Христовият живот в мен бива привличан от Христовия живот в другите. Моите съвсем лични интереси, желания и цели ще изчезнат. Вече не е от значение КОЙ от нас ще върши дадена работа, а дали тялото расте. Ние трябва да познаем Христовото тяло като един по-нататъшен велик, божествен факт, трябва да дадем възможност да проблесне в нас Божественото откровение, че всички ние сме " едно тяло в Христа. " Само Святият Дух може да ни изясни това в цялата му дълбочина, и ако Той стори това, нашият живот и дела ще преживеят една революция. Бог гледа човешката история от самото й начало. Той беше изготвил плана Си преди грехопадението и го привеждаше в изпълнение през следващите векове. Бог знаеше, че грехопадението и спасителното дело ще станат, но голямата цел, набелязана в Бит.2 гл. си остава независима от тях. Бог прескача цялата тази повест за спасението и вижда Своята църква във вечността, необезпокоявана от греха. Той гледа на нея като на тяло Христово, което няма нищо общо с падналия човек, а представлява образ на прославения човешки Син.Така изглежда църквата по Божието сърце; така достига тя до прославяне. Колко чудно е изявена Неговата любов и скъпоценното обещание, че църквата няма да има никакви "петна" и "бръчки". Белезите на греха принадлежат към миналото; белезите на старото, на изгубеното време трябва да изчезнат. Старото е преминало, всичко е ново; църквата е непорочна, така, нито Сатана, нито демоните, нито хората имат основание за упреци. Ние днес стоим на това положение. Времето отива към своя край-силата на Сатана е по-голяма от всякога. Ние сме в борба с ангели, началници на тъмнината, сили ( Римл.8.38; Ефес.6:12 ), които са повикани да разрушат Божието дело в нас, като обвиняват Божиите избрани по всевъзможни начини. Сами ние не можем да устоим, но църквата може да премери силите си стях. Грехът, самоувереността, индивидуализмът са най-могъщите оръжия на Сатана за осуетяване на Божия план с човека, но чрез кръста Господ ги обезвреди. Ако ние основем нашата вяра върху това, което Той е направил: " Бог е, Който ги оправдава " : "Хтистос, Който умря за тях". Тогава ние ще защитаваме един фронт, когото вратата адови не ще преодолеят.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови