Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

АЗ СЪМ

АЗ СЪМ

Погледнете ръцете и нозете Ми, че съм

Аз същият.”

Лука 24:39


Имаме първото църковно събрание след Възкресението. Там са десетте ученика и другите, които винаги бяха с тях. Вероятно и някои от жените. Стаята е добре заключена, поради страха от Христовите врагове. Но вътре ставали най-оживени разисквания. Положението било крайно напрегнато. Дълбоката скръб поради загубата на Исуса, която обладавала всички, започнала да се разведрява. Жените най-настойчиво твърдели, че видели възкръсналия Господ и разговаряли с Него. Петър уверявал, че Господ му се явил. Ето пристигнали и двамата ученика, Клеопа и Лука, които задъхани от дългия път – Емаус-Ерусалим, разказвали за срещата си с Господа. Да вярват ли останалите? Някои все още се съмнявали.

 

Но внезапно сам Исус застанал между тях. Как дошъл Той? Това ние още не знаем, както и много други важни неща. Но после ще разберем. “Мир вам” – ги увещава Той. “Защо се смущавате? Та това съм Аз. Погледнете пронизаните ми ръце и нозе. Ето следата от копието.” И скоро скръбта се превърнала в ликуваща радост. Исус е жив. Той е по-силен от смъртта, този най-последен враг.

Много пъти Господ Исус  употребявал този израз: “Аз съм” И никой земен жител не е влагал в тези думи това небесно съдържание. Но колко било трудно за Божия Син да открие това, което Той беше. Защото тази истина е толкова велика и чудна, че се вижда на обикновения човешки разум да е невероятна. Човечеството винаги е чувствало дълбоката нужда, Бог Сам да дойде и да научи невежия земен жител на волята Си. Но когато това стана, вярата беше тъй рядко явление. И когато Господ Исус се явявал, трябвало да казва кой е, един вид да се легитимира. Това показва, че Той винаги е бил повече или по-малко чужд за света. Какво бихме казали, ако един баща винаги трябва да казва кой е, преди да му отворят, когато пристига в къщи? Подобно нещо би могло да стане, когато бащата се завърне от продължително десетилетно отсъствие. Но винаги и всеки ден да става това?

Когато Господ Исус каже: “Аз съм” винаги влага дълбоко съдържание, което важи не само за Неговите ученици, но и за всичките Негови последователи през вековете.

  1. 1. Аз съм. Защо се страхувате? Земният жител наистина има от какво да се бои. Живеем в свят, пълен

с болести, болки, страдания, войни, смърт. По естество сме склонни към зло. Изложени сме на сатанински изкушения. Страхът огорчава живота ни. Помрачава настоящето. Трови очакването за бъдещето. Една нощ пътували учениците по Назаретското езеро. Появила се буря. Вълните пълнели лодката. Ето Исус ги доближавал, ходейки по водата. Учениците страшно се уплашили. Помислили, че е призрак. Но Исус им казал: Аз съм. Не бойте се! И страхът се превърнал в голяма радост. Щом сме отчаяни и в безизходност, най-добре разбираме кой е Исус. Всеки страх ни открива, че сме в ръцете на такава сила, пред която сме безпомощни. И това ни сломява.

Преди около 250 години младият проповедник Джон Уесли пътувал от Англия за Америка. Тогава пътували с малки гемии. Няколко месеца траело прекосяването на океана. Излязла страхотна буря. Океанските вълни заливали изплашените до смърт пътници. Но Уесли видял една група немци, че спкойно пеели духовни песни и се молели. В разговор с тях разбрал, че никой от тях не се боял. Нито мъжете, нито жените, нито децата. Вярата им в Бога била тъй твърда, че те оставали спокойни при всякакви природни стихии. Не може да се похвали с жива вяра този, който много се бои. “Бог е нам прибежище и сила. Винаги изпитана помощ във време на опастности. Затова няма да се уплаша, ако би се и земята поклатила и планините преместили сред моретата…”

  1. 2. Аз съм. Грижите ви са напразни. Нали Аз се грижа за вас? Тази истина ние много бързо забравяме.

Учениците прекосили веднъж галилейското езеро, но забравили да вземат хляб. И когато Исус ги съветвал да се пазят от кваса на фарисеите и садукеите, те помислили, че ги укорява за небрежността им. Тогава Спасителят ги упреква: Защо се грижите напразно. Нима тъй бързо забравихте двете чудни нахранвания на хиляди гладни само с малко хляб и риби? Защо се грижите, докато съм Аз при вас?

Заедно с група младежи-туристи пътувал един млад християнин. Параходът спирал на разни пристанища и туристите слизали, за да разглеждат града. Като се качвал нашият млад брат на кораба, бил задържан от местната полиция. Завели го в една канцелария и го подложили на продължителен и строг разпит. Разбрал, че го подозират да е някакъв неотдавна избягал от затвора престъпник. Като го освободили, младежът побързал за пристанището. Но параходът вече заминал. Това много огочило младежа, който трябвало да чака в чуждия град около една седмица, до пристигането на следващия кораб. Но каква била неговата изненада, когато узнал, че параходът, който пропуснал, потънал заедно с екипажа!…И неговите протести се превърнали в топла балогадрност към Бога.

3. Аз съм. Защо скърбите още? Ето скръбта на отчаяните ученици се превърнала в ликуваща радост. Мария Магдалина плачеше пред гроба на Христос, защото няма Спасителя. А Той стоеше зад нея и я пита защо плаче. Когато тя Го позна, бурна радост я изпълни. Докато Той е жив и при нас, всяка скръб е излишен товар. И ако у нас липсва радост, това се дължи на нашето отдалечаване от живия Христос. Двамата ученика отиват към Емаус. Дълбоко наскърбени те се разговарят за смъртта на Господ Исус . И ето Той се приближава до тях. Сърцата им започват да горят. И когато Го познават на трапезата, нестихваща радост ги обзема. Чудно е Неговото присъствие. И с т и н с к а т а    в я р а   з а п о ч в а   с   о ч  у д в а н е   н а   т о в а,   к о е т о   Т о й    е    и   к а к в о   в ъ р ш и.

4. Аз съм. Защо още се съмнявате? Това много добре разбра Тома, съмняващият се ученик. Ето самарянката – жена представя съмненията си. Не знае къде трябва да се покланя на Бога. В Ерусалим или на Гаризин. Но Той й заяви: Аз съм Месия. Иди и доведи мъжа си. И тя трябваше да разкрие своята грешна душа. Но прие небесно откровение. Когато разбра себе си, можа да разбере кой е Исус. К о й т о   к р и е

с е б е    с и    о т   и с т и на т а,  з а    н е г о    Х р и с т о с   о с т а в а   с к р и т.

Един проповедник съветвал познат младеж да чете Новия Завет. Но той отказва, защото при четене на Словото, винаги се чувствал смутен. Кой го смущава?

5. Аз съм. Не бива да се страхувате и от смъртта. Даже мъчениците са отивали бодро към смъртта. Защото знаели при Кого отиват. Виждаме мъченика дякон Стефан. Камъните валят върху него. Какво жестоко убийство! Но той се моли за враговете си. Проси тяхното опрощение. Защото вижда Господ Исус, готов да приеме в обятията духа на Своя верен слуга.

6. Аз съм. Аз единствен победих света. Мнозина не виждат още това. И не вярват в победата на Господ Исус. Толкова по-страшно ще бъде събуждането им. Това много добре виждаме в живота на големия враг на Исус – Савел, който стана благословения апостол Павел. Разярен, жаден за убийство, той преследва християните. Много пъти той беше чувал името на омразния Голготски страдалец. В Синедриона Го споменаваха с ярост. От християните, които той жестоко изтезаваше, чуваше това име да се произнася с любов. От устните на умиращия мъченик Стефан той го чу пак, като последно издихание. Но ето пред портите на Дамаск отново чу това име: Аз съм Исус ! Многократно беше говорел Господ Исус за Себе Си. Аз съм пътят, истината и живтът, Аз съм хлябът , живата вода, светлината. Но тук е събрано всичко до сега казано: Аз съм Исус!… Така много врагове в историята остават победени от забравата и тържеството на истината. Не е чудно, че великият учен Исак Нютон винаги свалял шапката си, когато произнасял името на Бога.

Преди години седели мъж и жена в стаята си. Било събота вечерта. Той бил тъкач. Тъкал платно. Тя кърпела дреха за едно от децата. “Вече е 11 часа” казала тя. Време е да си лягаме. Утре е неделя. “Но аз трябва да свърша поръчката и утре да я предам на моите клиенти” -  казал той. “Ще я свършиш, ако каже Бог”. “Ще я свърша, защото аз казвам” , възразил той. Жена му само въздъхнала. В това време той изпуснал ножицата. С бързо движение се навел да я вдигне. Но кракът му се бил залостил  в стана за тъкане, тряс… и си счупил крака. Силен вик от неописуеми болки. До утринта никакъв сън. Два месеца прекарал тъкачът в гипс. И признал на жена си: “Ти беше права, като казваше: Ако Бог каже….”

7. Аз съм! Този глас ще се чуе при последния ден на нашия век. С каква радост ще го чуят верните. Какъв ужас ще предизвика той в душите на тези, които цял живот са Го отхвърляли. Не е чудно, че ще кажат на планините да паднат върху им, за да ги покрият от лицето на Този, Когото презираха. Гузните съвести са били винаги враждебни на Исуса. Още цар Ирод обяви война на новородения Исус. И тази война продължава и до днес.

Един младеж дошъл при писателя Марк Твен и му казал, че има много неясни места в Библията, които го смущават. Писателят отговорил, че него го смущават и тревожат тези места, които му са напълно ясни … Неновороденият, непокаян човек трепери пред смъртта. Инстинктивно той се досеща, че след нея ще последва съд, пред който няма да може да устои.

Заключение. Пророк Даниил разказва за един сън на великия монарх Навуходоносор. Огромен човешки образ от злато, сребро, мед, желязо, и желязо и глина стоял изправен сред широко поле. Но се откъснал камък не с ръка и ударил грамадния образ в нозете. Образък се пръснал. Нищо не останало от него. А камъкът заел цялата земя. Камъкът е Христос. Отхвърлен от зидарите, става глава на ъгъла. Той е определен да царува и царството Му няма да има край. Вълните могат да се пенят. Но не Го засягат. Бурите могат да беснеят. Но няма да Го свалят от трона.

Има два вида човеци. Едни са се обърнали с лице към светлината – Христос. Те са радостни. Всичко е за тях светло. Други са обърнали гръб към Спасителя. И живеят в сянка. Всичко за тях е мрачно. Какво е нашето положение? Скръбно е, че тези, които не вярват, не обръщат внимание на Христовите предупреждения. Не по-малко скръбно е, че тези, които вярват не обръщат внимание на Христовите обещания.

Всички сме потресени от голямата катастрофа, която стана преди няколко дни не далеко от Янково. Една кола със седем души била смазана от влака. Пет души убити на място. Шофьорът в много тежко състояние бил отнесен в болницата и вчера починал. Само едно дете останало с тежки наранявания. Преди да умре, шофьорът идвал от време на време на себе си и казвал: “Аз чух свирката”…Какво показва това? Той много добре знаел, че чул предупредителния тревожен сигнал на влака. И можел да спре колата. Но вместо на удари спирачките, дал газ. И дълокото убеждение за личната вина го осъждало. Колко много погинали души във вечността ще признават, че са чували Божията покана, звъна на камбаната, гласа на съвестта. Но вместо да се покаят, те са продължавали да съгрешават.

На земята са живяли много велики човеци. Те са оставили своите книги, учения, идеи. Христос нищо не писа. Но остави нещо друго и много по-ценно. Себе Си. Той единствен не само беше и ще бъде, но и е. Затова нашата проповед и днес е същата, която беше и на апостолите преди 20 века. Ние проповядваме не красноречие, човешка мъдрост, някаква нова философия, изкуство или мода, но Господа Исуса Христа. Р е ш и х   д а   н е   з н а я   н и щ о   д р у г о   о с в е н   Х р и с т а   и   Н е г о   р а з п н а т.” Този, Който единствен може да заяви при залеза на хилядолетията: Аз Съм.


Превод: Мария Валентинова

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови