Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Участвайте и вие в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Практическо ръководство по освобождение. 1част

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Прасета в хола

Прасета в хола

Предговор
По въпроса за демоните до този момент е изписано много, но малцина са тези, които са се занимавали обстойно с практическите аспекти на освобождението от демонични духове. В тази книга нещата са представени именно от практична гледна точка. Целта ни е била да създадем практическо ръководство по освобождение.

Църквата се събужда бързо и открива нуждата от това служение. То представлява един от аспектите на възстановителната работа на Святия Дух в Църквата днес.

Тази книга представлява звука на тръбата, призоваваща към духовно воюване. Църквата като цяло, както и отделният вярващ трябва да преминат отвъд схващането за лично освобождение и да пристъпят към духовно воюване срещу духовните владетели, които са наречени "духовни войски на нечестието в небесни места" (Ефесяни 6:12 RSV). Тук се съдържат отговорите на някои от въпросите, свързани с освобождение и духовно воюване.

Изказвам моята признателност и дълбока благодарност към доктор Дерек Принс за влиянието, което е оказал върху моето служение. Голям брой от принципите за освобождение, отразени в моята книга са дошли в резултат на неговото здраво и основополагащо поучение. Искам да благодаря на доктор Принс, затова че ми позволи да цитирам неговата "Молитва за освобождение".

Изразявам моята признателност и към Филип К. Браун и Маргарет Е. Руди за корекциите на ръкописа на тази книга.

Имената и инициалите на хората, споменати в примерите за освобождение са променени, за да се избегнат евентуални недоразумения.

В случай че не е указано нещо друго цитираните библейски стихове са взети от Authorized Version.

Франк Д. Хамънд

1 - Прасета в хола
Демоничните духове могат да завладеят и да населяват човешкото тяло. Това е една от техните цели. Когато населяват тялото на даден човек, те получават по-голямо преимущество при упражняването на контрол върху него, отколкото ако действат отвън. Когато демон населява тялото на даден човек, ние казваме, че човекът "има" зли духове, е "със" зли духове или е "обладан" от демони (виж: Марк 9:17; Лука 4:33; Марк 1:23; 5:2; Матей 4:24). Думата, която е преведена "обладан" в King James версията на Библията е гръцката дума "daimonizomai". Много специалисти по гръцки са на мнение, че този превод е неточен. Смятат, че тази дума трябва да се преведе "демонизиран" или "имам демони". Много голямо неразбиране е дошло в резултат от употребата на думата "обладан". Смисълът на тази дума означава — пълно притежание. В този смисъл, вярващият в Христос никога не може да бъде "обладан от демон". Той не може да бъде собственост на демони, защото е собственост на Христос.

Като знаете, че не с тленни неща — сребро или злато — сте били изкупени, но със скъпоценната кръв на Христос.

(1 Петрово 1:18-19)

Какво? Не знаете ли, че вашето тяло е храм на Свития Дух, Който е във вас, Когото сте получили от Бога и вие вече не сте свои си? Защото сте били с цена купени: затова прославете Бога в тялото си и в духа си, КОИТО СА БОЖИИ.

(1 Коринтяни 6:19-20)

Християните трябва да се отнасят към населяващите ги демони като към ненужни и нежелани НАРУШИТЕЛИ. Нарушителят е човек, който незаконно и тихомълком навлиза в чужда територия. Нарушителите могат да продължават своите незаконни действия, докато не се появи някой, който да ги конфронтира и предизвика въз основа на законните права на собственика. Исус е купил вярващия със собствената Си кръв и го е направил настойник на собствения му живот. Дяволът няма никакво законно право над вярващия, така че от самия човек зависи, дали той ще защитава правата си. Никой демон не може да остане, ако вярващият силно желае той да си тръгне! "Съпротивлявайте се на дявола и той ще бяга от вас." (Яков 4:76).

Демоните считат тялото на човека, което населяват за техен "дом".

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през сухи места, за да търси покой, но не намира. Тогава казва: ще се върна в КЪЩАТА СИ, откъдето съм излязъл.

(Матей 12:43-44а)

Не е нещо необичайно демоните да говорят през човека, на когото се служи с освобождение (виж: Марк 1:23,24). Често пъти съм чувал злите духове да заявяват: "Това е моят дом". Под къща те разбират тялото на човека и търсят начин да измамят самия човек и служителят, който му служи с освобождение, така че те да си помислят, че той наистина има право над това тяло. Никой демон не може да обоснове такава претенция. Всички демони са лъжци и измамници. Те нямат никакво право над телата, изкупени чрез кръвта на Господ Исус Христос.

Когато на демоните им бъде заповядано да излязат от даден човек, те понякога казват: "Аз съм бил тук отдавна", като че ли периодът на пребиваването им дава някакво право над това човешко тяло. Вярващите трябва да са сигурни, че никакъв демон няма легалното право да населява техните тела.

Двайсет и пет пъти в Новия Завет демоните са наречени "нечисти духове". Думата "нечист" е същата дума, която е използвана, за да се опишат определени животински видове, които израилтяните не е трябвало да ядат (виж: Деяния 10:11-14). Свинята е била едно от тези "нечисти" животни. Според Старозаветния Закон те не е трябвало да ги ядат, нито да се докосват до тях. Новият Завет премахва тази забрана като обяснява, че тези същества са духовни прототипи.

Бог обезоръжи началствата и властите, които воюваха срещу нас и смело ги изобличи, извади ги на показ, явно, триумфирайки над тях чрез Него и чрез кръста. И така никой да не ви осъжда заради онова, което ЯДЕ­ТЕ И ПИЕТЕ или относно някой празник, или новомесечие, или събота. Тези неща са само СЯНКА на онова, което ще дойде и те имат само СИМВОЛИЧ­НО значение. Но реалността на тяхната същност, непоклатимият факт за всичко онова, което е предначертано принадлежи на Христос.

(Колосяни 2:15-17 Разширената Библия)

Точно това, което е свинята в областта на естественото, същото нещо е демоничният дух в областта на духа. Точно както израилтяните ревностно пазеха себе си от контактуване със свине, християните трябва да се пазят от контактуване със зли духове.

Какво би направил, ако стадо мръсни свине се вмъкнат в твоята всекидневна и започнат да се разполагат като у дома си? Би ли приветствал такова нещо? Ще ги оставиш ли необезпокоявани, надявайки се да напуснат по собствено желание? Би ли могъл да изчистиш мръсотията толкова бързо, колкото те я нанасят. Ти не би направил нито едно от тези неща. Би ги изгонил, колкото е възможно по-бързо и безцеремонно! Такова трябва да бъде и нашето отношение към демоничните духове. Веднага щом бъдат открити, те трябва да бъдат изгонвани.

Във всяко от четирите Евангелия се описва как Исус почиства храма. Това е едно нетипично действие за нашия Господ. Той беше изпълнен с праведно негодуване срещу онова, което намери в храма. Тогава не беше време за говорене, но време за действие. Той самият започна решително да изчиства храма от всяко нечисто нещо. Това е праобраз за очистването на нашите тела от всичко нечисто, защото те са храмове на Святия Дух. Демоничните духове не носят нищо добро, а само замърсяват. Те нямат място в нас точно, както животните, птиците и среброменителите нямаха място в старозаветния храм. Ние можем да действаме в същата власт, в която действаше Исус, когато очистваше храма и да се освободим от всички нечисти зли духове. Исус не произнесе приятни речи, нито проведе дебати с онези, които замърсяваха храма - Той ги изгони!

Колкото и нелогично да изглежда, някои християни не желаят достатъчно силно да се отърват от населяващите ги демони. Някои от тях са объркани и не искат да си признаят, че се нуждаят от освобождение. Това объркване не бива да се поражда от факта, че хората имат демон, но пo-скоро от неспособността им да действат по правилния начин, за да ги изгонят. Други хора за толкова дълго време са ходили в съгласие с определени духове, че вече не желаят да се променят. Всъщност не всички вярващи искат да живеят в чистота. Някой са като онези, които са приятели с прасетата. Но дори и блудният син, когато се озова при свинете, дойде на себе си и реши да се махне от там и да се върне при баща си. Нека се молим, всяко едно Божие дете, което съжителства с духовна свиня да прогледне и да види, че има и по-добър живот.

Един учен по биохимия ми разказа за един експеримент, в който участвал. Целта била да се открият и идентифицират факторите, определящи миризмата на свинските кочини. Ако се определи причината поради, която прасетата миришат би било възможно да се намери противосредство срещу нея. По този начин бихме могли да направим прасетата по-съвместими с обществото на хората. Обаче нашата цел не е да направим демоничните духове по-приемливи. Ние не търсим начини, чрез които да направим по—лесен съвместния си живот с демоните, но търсим пътища как да се отървем от тях. Ние не искаме прасета в нашите холове!

2 - Нашите духовни врагове
Демоните са наши духовни врагове и е отговорност на всеки християнин да се справи с тях в лична духовна битка.

Най-после братя, бъдете силни в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете цялото Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу злините на дявола. Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу управителите на тъмнината в този свят, срещу духовното нечестие във високи места.

(Ефесяни 6:10-12)

Защото ако и да ходим в плът, по плът не воюваме: (Защото оръжията на нашето воюване не са плътски, но са мощни пред Бога за събаряне на крепости).

(2 Коринтяни 10:3-4)

Писанията използват аналогия между борбата и нашето воюване срещу сатана и неговите войски. Борба е много точно и ясно описание на същността на нещата. Тя говори за близък конфликт, за лична схватка със силите на тъмнината. Повечето от нас биха предпочели да използват гигантски топове, за да взривят тези врагове от километри разстояние, но това е невъзможно. Битката е много лична и е в твърде близък план. Врагът е духовен. Оръжията са духовни.

Борбата предполага и тактики за упражняване на натиск. Това ни показва, че стратегиите на сатана включват упражняване на натиск върху нас. Той ги прилага в областта на нашия мисловен живот, чувства, воля и върху нашите физически тела. Често пъти, по един или друг начин, вярващите се чувстват притиснати от врага. Когато човек е невеж относно плановете на сатана, той може да се обърне за помощ към успокоителни таблетки, приспивателни и дори към съвета на психиатър. Обаче духовното воюване е Божието лекарство за победа над демоничната опресия. Библията ни показва как християните могат да оказват натиск върху демоните и да ги побеждават! Те трябва да се научат на практическите начини, по които се прави това. Трябва да отхвърлят неефективните плътски оръжия и да вземат мощните духовни оръжия. Вярващите трябва да познават както своето въоръжение и това как да го прилагат, така също и тактиките на врага и начина, по който да го разгромяват.

Ефесяни шеста глава дванадесети стих ни открива четири основни неща за нашия духовен враг. Първо там се казва, че се борим срещу НАЧАЛСТВА. Гръцката дума за началства е "archas". Тази дума се използва за описание на поредица от управляващи длъжности например: лидери, управители и магистрати. "Последователност" от лидери или управители описва техния ранг и начинът им на организация. И така думата "началства" ни показва, че царството на сатана е добре организирано. Вероятно войските на сатана имат организация подобна на тази в армията на една страна, в която главнокомандващ е президентът, който има подчинени на него генерали, полковници, майори, лейтенанти и така нататък, докато се стигне до редниците. Сатана е главнокомандващ в своето царство и на неговото управление са подчинени голям брой управляващи духове. Определението на английската дума "началство" е "територия или юрисдикция на принц или държавата, която дава титла на принца" (тълковен речник на Уебстър). Оттук разбираме, че тези управляващи духове се назначават над определени територии - нации и градове. Това се потвърждава и от написаното в Данаил десета глава. Данаил търсеше слово от Господа, като се молете и постеше. След три седмици се появи ангел с послание от Бога, който му обясни, че се е забавил, защото е воювал с "принца на Персия". Тук не се говори за земен принц, защото обикновен човек не може да устои пред небесен пратеник. Говори се за демоничен принц. Оттук става ясно, че над нациите и градовете има управляващи демонични духове, поставени от сатана, за да изпълняват неговите зли цели. Проблеми, които се появяват постоянно в църквите и домовете на вярващите са индикатор за това, че специални зли агенти са назначени, за да причиняват злини в тези области. Ние откриваме, че нашето духовно воюване обхваща много повече от нашия личен живот. Ние се борим за благополучието на нашите домове, общества и нации. Врагът има цялостна организация. Неговите действия са мотивирани от зли цели.

Второ казва се, че нашето воюване е срещу ВЛАСТИ. Гръцката дума, преведена като "власти" е "exousias". Тя ни показва, че на демоните, които се поставят над различни области и територии се дава власт да изпълняват нарежданията, които им се дават. Войникът християнин не бива да се плаши или обезсърчава когато разбере, че на тези, които среща лице в лице в битката е дадена власт, защото властта, която е дадена на него е по-велика от тяхната. Той е облечен във властта в името на Исус.

И тия знамения ще следват повярвалите: В МОЕ ИМЕ ще изгонват дяволи.

(Марк 16:17)

Този стих ни казва, че вярващият има по-голяма власт от властта на демоните. Демоните са принудени да се покорят на властта в името на Исус.

Писанията ни казват, че демоните не само имат власт, но и сила. В Лука десета глава и единадесети стих четем за "силата" на врага. Думата, използвана тук за "власт" е гръцката дума "dunamis". Думите - динамо и динамит произхождат от тази дума. И все пак този факт не бива да обезкуражава християните войни, защото те имат обещанието на Божието Слово, че им е дадена по-велика сила от тази на врага.

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух.

(Деяния 1:8)

Силата идва върху вярващия в момента, когато той се кръсти със Святия Дух. Исус знае, че за да се справят с врага Неговите последователи се нуждаят както от власт, така и от сила. Когато изпрати дванадесетте в служение, Той ги изпрати напълно екипирани.

Тогава Той извика дванадесетте ученици и им даде СИ­ЛА (dunamis) и власт (exousia) над всички демони, а също така и да изцеляват болести.

(Лука 9:1)

Малко по-късно, в Своето служение, Исус изпрати седемдесетте двама по двама и когато се върнаха те съобщиха, че са се справили успешно с демоничните сили в мощното име на Исус.

И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: "Господи, в Твоето име и дяволите ни се покоряваха". А Той им каза: "Видях сатана да пада от небето като светкавица. Ето давам ви власт (exousia) да настъпвате на змии и на скорпии и над цялата сила (dunamis) на врага; и нищо няма да ви навреди."

(Лука 10:17-19)

Поръчението, което Исус даде на Своята Църква осигурява същата власт и сила. В Марк шестнадесета глава, седемнадесети стих Бог ни казва, че вярващите трябва да изгонват демони в името на Исус. Това обещание не включва само апостолите или учениците, живели през първи век, но то е за всички вярващи от всички времена.

Поръчението, записано в Матей двадесет и осма глава от осемнадесети до двадесети стих започва с изявлението "даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Затова идете..."

Днес ние имаме същата власт и сила за служение, каквито първоначално бяха дадени на Църквата. Без тази сила и власт би било пълна глупост да излезеш срещу демоничните духове. Властта идва чрез спасението; силата идва чрез кръщението със Святия Дух (виж: 1 Коринтяни 12:7-11). Дарбите на Духа: като свръхестествени думи на знание и разпознаване на духовете са незаменими в духовното воюване. Силата и властта в името на Исус са дадени на вярващия, за да може да надделява над демоничните сили.

Полицаят е пример за власт и сила. Той става сутрин и преди да отиде на работа, облича униформата и си слага значката. Когато видят униформата и значката му, всички разпознават неговата "власт". Но съществуват беззаконни личности, които нямат респект към тази власт. Затова на едното си бедро той окачва палка, а на другото револвер. Сега вече той има "силата", която върви заедно с тази власт! По същия начин би било глупаво, ако християнинът излезе срещу демоничните сили без своята сила и власт.

Ние не трябва да очакваме Бог да дойде и да ни избави. Сега не е време да се молим Бог да ни осигури сила и власт. Той вече е осигурил нашето спасение и кръщението ни в Святия Дух. Следователно Той ни чака да разпознаем, че вече ни е осигурил това, което ни е необходимо и ние сами трябва да започнем духовно воюване и да станем онази войнствена Църква, за която е пророкувано следното:

Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята Църква; и портите на ада няма да й надделеят.

(Матей 16:18)

Трето ние научаваме, че се борим срещу УПРАВИТЕЛИТЕ НА ТЪМНИНАТА В ТОЗИ СВЯТ. Гръцката дума, преведена като "светски управители" е "kosmokratoras". Думата може да бъде преведена и като "господари на света" или "принцове на този век". Този начин на назоваване на врага подчертава неговото намерение да упражнява контрол. В Писанията за сатана се говори, като за "богът на този свят" (2 Коринтяни 4:4).

Когато, поради своя грях, Адам падна, сатана спечели господство над целия свят. Затова и Исус не отрече претенциите, които дяволът предяви когато го изкушаваше в пустинята:

Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и Му казва: "Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш".

(Матей 4:8-9)

Абсолютно задължително е да разпознаем сатана като победен враг. Той е лишен от своята сила и царство. Ние имаме пълното право да се отнасяме към него като към нарушител.

Нека да предположим, че притежаваш част от гора. В своята собственост ти поставяш табели: "Влизането забранено!". Това означава, че ти притежаваш тази земя и имаш легално право да не пускаш другите в нея. Ако някой ловец минава, без да обръща внимание на забраните и навлезе в твоята собственост, когато го откриеш там, можеш да го принудиш да напусне. Той няма право да остане. Важно е да разберем, че демоничните духове нямат законно право над живота на християните. Те биха могли да навлязат незаконно в нашата територия, но когато ние сме готови да вземем инициативата и наистина да им се противопоставим, те са длъжни да напуснат.

Исус обясни Своята способност да изгонва демони със следните думи:

Но ако аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то без съмнение Божието царство е достигнало до вас. Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. Но когато един по-силен от него го нападне и го надвие, взема му ВСИЧКОТО ОРЪЖИЕ, на което е разчитал и разделя плячката.

(Лука 11:20-22)

Исус заявява, че оръжието на силния човек е отнето от него. Това означава, че сатана е останал напълно беззащитен. Изразът "всичкото му оръжие" е гръцката дума "panoplia". Panoplia е използвана още веднъж в Новия Завет. В /Ефесяни 6:11/ християните са увещавани да вземат от Бога ЦЯЛОТО ВЪ­ОРЪЖЕНИЕ. Християнинът няма уязвими места, а дяволът е уязвим навсякъде!

Сатана продължава да търси начини да управлява света и трябва да признаем, че той е напреднал доста в това. Защо? Защото Църквата не се е надигнала във властта и силата, които са ни дадени. Днес обаче голяма част от Тялото Христово разпознава врага и своето духовно въоръжение и сила, и заема нападателна позиция срещу сатана и неговите войски. Колкото повече християни влязат в тази битка, толкова повече загуби ще претърпи сатана.

Четвърто, Писанията казват, че ние се борим срещу ДУ­ХОВНОТО НЕЧЕСТИВ ВЪВ ВИСОКИ МЕСТА. Ключовата дума в този израз е "нечестие". Тази дума предполага нещо, което нанася големи щети и е разрушително по своя характер. Тези зли сили имат само една цел - нечестие. Те може да се появят като ангели на светлината и чрез своята измама да привлекат мнозина в своите мрежи на разрушение. Исус изобличи техните нечестиви цели със следните думи:

Крадецът идва само да открадне, да заколи и да разруши.

(Йоан 10:10а)

Тези четири израза от (Ефесяни 6:12) ни представят една много жива картина на царството на сатана. То е добре организирано, за да може да изпълнява своите цели. Демоничните сили са подредени в боен ред и им е дадена власт от сатана да контролират целия свят и да го поразяват с гибелно зло. Нямаме никаква полза да пренебрегваме силите и методите на сатана. Това само му дава разрешение да работи незабелязано и необезпокоявано. Да пропуснем активно да се въвлечем в духовно воюване е все едно да заявим, че не ни е грижа какво става с нас, с любимите ни хора, с нашето общество, с нацията ни и със света, в който живеем. Повечето от християните не са се включили в духовната битка, защото никой не ги е учил за важността ib и как трябва да се води. Днес както никога преди в човешката история сатана парадира със своята сила чрез спиритизъм, окултизъм, фалшиви религии и култове. Църквата е принудена да преосмисли отново ресурсите, с които разполага.

Един национален вестник цитирал следните думи на Били Греъм: "Всички ние, които сме въвлечени в християнска работа сме постоянно съзнателни за факта, че трябва да водим битка със свръхестествените сили и власти... За нас, духовните работници, е напълно очевидно, че хората могат да бъдат обладани от демони, да бъдат нападани и контролирани от тях. Повече и повече служители ще трябва да се научат как да си служат със силата на Бога, за да освобождават хората."

Днес Бог издига мощна армия, която с духовни оръжия да настъпва напред. Резултатите са впечатляващи! Чрез служението на освобождение, хиляди хора са били избавени от опресията на демонични духове.

3 - Воювай в добрата битка
Отрезвяващо откровение за Църквата днес е разбирането за това колко организирани са силите на сатана и колко систематично работи той срещу нас. Повечето от нас сме били поучавани, че отговорност на всеки вярващ е да бъде свидетел за Исус Христос и дори сме били обучавани и насърчавани да свидетелстваме, но в същото време не сме били научени, че задача на всеки вярващ е да бъде войник за Христос, активен в духовно воюване. Колко християни са били обучавани в "СЪБАРЯНЕ на крепости" (2 Коринтяни 10:4) или как да се "СЪПРОТИВЯВАТ на дявола" (Яков 4:7) или как да се "БОРЯТ срещу началствата... властите... управителите на тъмнината в този свят и духовното нечестие във високи места" (Ефесяни 6:12).

Като войници на Христос ние трябва да получаваме практично знание. Когато през Втората световна война бях на военно обучение изучавах какви са оръжията и тактиките на врага. Учиха ме и какви оръжия и тактики да използвам срещу него. Днес, Божията армия е лагер за обучение. Ние се учим как да бъдем войници на Христос и как "да воюваме доброто воюване" (1 Тимотей 1:18).

В Ефесяни 6:10 Бог ни увещава да сложим цялото Божие въоръжение и да устояваме срещу "злините на дявола". Думата, преведена като "злините" е "methodeia", която означава да "следваш определен метод или установен план, като използваш измама, лукавство и коварство" (Тайер). Сатана има метод — установен план—да покори всеки един от нас, заедно със семейството му, църквата, обществото и нацията му. Обаче Бог е осигурил оръжия за защита и оръжия за нападение. Чрез тях ние можем да се съпротивим на всяко нападение срещу нас и да започнем атака, която да отблъсне врага!

Битката за себе си

Ударението в тази книга е поставено върху личното освобождение. Това е изходната точка за цялостно духовно воюване. Когато ние се занимаваме с врага на нивото на личното освобождение, ние воюваме срещу предните позиции на войските на сатана. Офицерите от "най—високия ранг" са отзад и преди да свърши битката, ние трябва да достигнем до тях. Първата цел в духовното воюване е да освободиш себе си.

Всеки ли се нуждае от освобождение? Аз лично не съм срещал изключения. Докато сме ходили в невежество и тъмнина, врагът е успял да си проправи път към душата на всеки един от нас. Ние трябва да се научим как да го изгоним и как да го държим далеч от себе си.

Говори високо на демоните! Може да се чувстваш глупаво и неловко, докато свикнеш да го правиш, но това е една ефективна и необходима тактика на духовното воюване. Очевидно е, че когато изгонваме демоните, трябва да говорим. Ние трябва да говорим и на демоните, които ни нападат отвън. Например в случаите когато някой демон ни казва следното: "Еди кой си мисли, че си глупав". Демоните говорят в ума на хората. Това е начинът, по който те посаждат семена на огорчение и подозрение. Ти можеш: бързо да се научиш да различаваш дали дадено нещо е от теб, от Бога или от сатана. Можеш да кажеш на демона нещо такова "Ти си лъжец, дяволе. Аз отхвърлям тази мисъл за моя приятел Моят ум е под протекцията на кръвта на Исус Христос. Аз те връзвам и не те допускам в моите мисли. Заповядвам ти да ме оставиш в името на Исус."

Това е един пример как да се съпротивляваме на дявола. Ние знаем, че Библията ни казва "съпротивявай се на дявола", но ние може да не сме открили практическия начин, по който да приложим този принцип. Независимо какви думи използваш, ти трябва гласно да изразиш своята позиция в Христос и да се съпротивиш на демоните, като използваш името и кръвта на Исус. Те са нарушители и когато им се противопоставяме по този начин, те трябва да "бягат". Нито веднъж не ги оставяйте, без да им припомните това. Демоните могат да са много упорити, затова продължавайте да им се съпротивлявате, докато в ума ви дойде мир.

Изучавай внимателно седемте начина за откриване на нуждата от освобождение (виж: глава 6). Бъди честен със себе си. Помоли Бог да ти помогне да разбереш как са влезли демоните. Това не означава да размишляваш върху стари грехове и неприятни спомени от миналото. Трябва просто да разпознаеш демоните, които са се възползвали от грехове и обстоятелства в живота ти, за да може тези натрапници да бъдат изгонени и вратите след тях да бъдат затворени.

Търси помощ от служение за освобождение там, където живееш. Подобна помощ е много по-достъпна, отколкото преди няколко години и Бог издига много нови служители, които да поучават и да служат с освобождение. Ако наблизо няма помощ, моли се и Бог ще я осигури. Срещай се с други вярващи от Тялото Христово, които се интересуват от това. Възможно е Бог да ви насочи как да се научите да си служите един на друг. Най— накрая освобождението трябва да бъде възстановено в Църквата. То е също толкова важно служение пред Бога както проповядването, поучението и изцелението. Исус изпълняваше всяко едно от тези служения и упълномощи Църквата да продължи да ги прилага.

Започни да практикуваш самоосвобождение. Избери една област от твоя живот, в която знаеш, че те безпокоят демони и им заповядай да си тръгнат в името на Исус. Когато демоните разберат, че ти напълно ги отхвърлят и говориш във вяра, те ще се подчинят. Не им позволявай да останат нито ден повече, без да си ги предизвикал! "Божието царство е... праведност, мир и радост в Святия Дух" (Римляни 14:17). Това е Божието наследство за теб СЕГА! Ти трябва да си го вземеш.

Битката за дома

В много домове, днес независимо от това, че съпругът, съпругата и децата могат да са приели Исус в сърцето си, съществуват конфликти, разделение, объркване и хаос. Време е дяволът да поеме своя дял от вината. Време е също семействата да се научат как да го изритат от своите домове.

Идеалната стартова позиция за победа е всеки член на семейството отново да посвети живота си на Исус Христос. След това всеки един от тях трябва да преживее освобождение. В една църква, където нашият тим беше поканен да служи, се случи нещо много хубаво. Пасторът беше поучавал радикално относно мястото на мъжа като глава на дома. Един по един мъжете излизаха напред, за да се запишат за освободително служение за тях и техните семейства. Това служение бе толкова важно за тях, че те си вземаха отпуски и освобождаваха децата си от училище, за да могат да дойдат с тях и да им бъде послужено. Това е именно начинът, по който тези неща трябва да стават. Насърчавам семействата да получават освобождение заедно. Когато цялото семейство се е събрало заедно и членовете му се уважават взаимно, дяволът много бързо претърпява поражение.

В някои домове обаче има по-големи препятствия. Възможно е не всички членове на семейството да са вярващи. Някои може би са отстъпили и са изгубили интерес към духовните неща. Какво трябва да се направи, ако само един човек е поел товара за благоуспяването на цялото семейство?

Проблемите на госпожа Д. са характерни и за много други, на които съм давал съвет. Тя беше правила всичко възможно, за да живее за Христос, но съпругът н> се противопоставял през цялото време. Когато отивала на църква, той я ругаел. Пиел много и се занимавал с хазарт. Тя споделила, че проявявал физическа грубост и се страхувала за себе си и за децата. Трите № малки деца започнали да проявяват признаци на психически смущения. Те били уплашени, несигурни, необщителни и нервни. Госпожа Д. се молела много за съпруга си, но нещата вместо да се подобрят се влошили. Тя планувала да се разведе с него.

Госпожа Д. се съгласи да й бъде послужено с освобождение. Ние знаехме, че ще й бъде трудно да запази напълно освобождението си, преди да се промени обстановката в семейството, но бяхме сигурни, че ще получи облекчение от сълзите и напрежението.

Тогава решихме да влезем в духовна битка срещу демоните, които контролираха живота на съпруга й и го заслепяваха за духовните истини.

Но ако благовестието е скрито, то е скрито за онези, които са изгубени — за тия невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.

(2 Коринтяни 4:3-4)

ВОЮВАНЕТО НЕ Е МОЛИТВА! То е едно допълнение към молитвата. Няма никакъв смисъл да молим Бога за нещо, което вече ни е дал. Бог ни е дал сила и авторитет срещу дявола. Не бива да очакваме Бог да свали дявола от нашите гърбове. Той вече е поразил сатана и ни е дал способността и отговорността да се грижим за себе си. Тази истина е ново откровение за много вярващи — това са добри вести! Не е чудно, че толкова много молитви са останали неотговорени. Трябва да спрем да заливаме Небето с молитви за нещо, което вече ни е осигурено и да започнем да използваме онова, което Бог вече ни е дал.

Ние започнахме да воюваме в духа на страната на съпруга на госпожа Д. Тя трябваше от опит да се научи как се води духовна битка, за да може след това да продължи сама. Ние започнахме да се молим с власт: "Вие демони, които безпокоите господин Д., ние вземаме власт над вас в мощното име на Исус. Вие искате да разрушите този дом, но ние няма да ви разрешим да направите това. Ние седим заедно с Христос в позиция на духовна власт. Ние знаем каква е нашата позиция и какви са нашите права. Ние ви връзваме в името на Исус. Махнете ръцете си от неговия живот. Освободете неговата воля, за да може да приеме Христос като свой Спасител."

За няколко седмици господин Д. се променил напълно—станал ново създание в Христос. Той преживял новорождение и кръщение в Святия Дух. Семейството започнало да ходи заедно на църква и господин Д. заел позицията си на духовен лидер в семейството.

Не искам у вас да остава впечатление, че всички духовни битки завършват толкова бързо и победоносно както за семейство Д., но съм видял достатъчно победи вследствие на духовно воюване, за да съм сигурен, че то е ефективно. Някой битки отнемат наистина много време, а други могат да продължават с месеци, след като са започнали.

Духовното воюване на страната на друг човек не е упражняване на контрол върху неговата воля. То просто връзва силата на демоничните сили и освобождава волята на дадената личност да взема решения без натиск от страна на демонично влияние. Демоните не са изгонени от човека, но тяхната сила е вързана за определено време. Този тип духовно воюване е в пълно съгласие с принципа за духовно воюване, заложен във 2 Коринтяни 10:3 и Ефесяни 6:12. Тези стихове ни учат, че нашето воюване е срещу духовни врагове и трябва да се води с духовни оръжия. Напълно безполезно е да се въвличаме в плътски конфликти.

По-добре е да се говори силно на демоничните сили, когато излизаме срещу тях, но не и в присъствието на човека, за когото се молим или в присъствието на други хора, които не биха одобрили или разбрали, какво правим всъщност. Не е абсолютно задължително да говорим високо. Може да говорим тихо от духа си и в присъствието на човека, за чието освобождение от демонично робство се молим.

Цел на всеки един дом трябва да бъде да запази Божия образец за божествена власт — съпругите да се покоряват на съпрузите си, съпрузите да обичат съпругите си, както Христос възлюби Църквата Си и деца, които да се покоряват на родителите си в Господа. Това би снижило до минимум възможностите на дявола да се намесва в даден дом.

Битката за Църквата

Сатана проявява особен "интерес" към Църквата. Можем да сме сигурни, че той ще направи всичко, което е по силите му, за да отклони, попречи, отслаби и разруши служението на Църквата. Планът на дявола включва назначаване на принц—управляващ демон над всяка локална църква. Много църкви имат история, белязана от едни и същи повтарящи се проблеми. Управляващият принц над дадена църква може много лесно да се разпознае по специфичните проблеми в нея.

В някои църкви може да се открие съществуването на дух на вражда — членовете враждуват помежду си. Това е едно от основните оръжия на Сатана. Той ще разпали ревност и състезание между хората. Християни ще се възгордеят, мислейки че са нещо повече от другите и мислейки за себе си по—високо, отколкото трябва да мислят. Докато християните се боричкат помежду си, те със сигурност не воюват срещу дявола. Именно това е неговата цел. Ако успее да го направи, той е спечелил битката.

Други църкви са контролирани от доктринални демони. При някои от тях, това са фалшиви доктрини.

А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, слушайки съблазнителни духове и доктрини на демони.

(1 Тимотей 4:1)

В други случаи доктрината може да не е фалшива, но дяволът да направи, така че хората да са обсебени от нея. Той може да накара дадена група толкова да се концентрира върху една частица от истината (например: спасението или второто идване на Господа), че да спре да поучава целия съвет на Бога. В този случай църквата се е отклонила от пътя.

Някои демони са специалисти в това да накарат дадена църква да действа пo-скоро, основавайки се на човешки таланти и способности, отколкото на силата на Святия Дух. "Имащи вид на благочестие, но отречени от силата му" (2 Тимотей 3:5). Днес някои продължават да са заслепени за великото изливане на Божия Дух и продължават да действат в човешките си сили.

Има управляващи принцове на деноминационализъм и сектантство. Тяхната цел е да държат Христовото Тяло разделено. Веднъж като видях надписа на входа на една църковна сграда, който я определяше като "независима, фундаменталистка", усетих как те публично са заявили, кой е управляващият демон над това събрание. Други църкви се отличават с изолация и духовна гордост.

Демони на светлина и материализъм управляват над някои локални събрания. Те са изпуснали от погледа си духовното служение. Ударението е поставено върху търговия, бизнес, партита и други подобни.

Списъкът продължава по-нататък—формализъм, ритуалност, контрол от страна на пастора или от определена група, самодоволство, безразличие, песимизъм, обезсърчавате, обсебване от неразрешими проблеми и т.н.

"Затръбете в Сион и огласете тревога в святия Ми хълм..." (Йоил 2:1). Втора глава на Йоил призовава Божиите хора да се надигнат и да се сражават с ужасните войски на нечестието. Обаче преди това се дава призив за покаяние и връщане към Бога.

Но казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание. Раздерете сърцето си, а не дрехите си и се обърнете към Господа Вашия Бог.

(Йоил 2:12-13а)

Това е викът на Бога към Църквата днес. Нека всяко локално събрание се откаже от греховете си и се смири пред Бога. След това нека се надигне в Божията сила срещу духовните врагове, които са се съюзили срещу него. Църквата трябва да се научи да отива в небесни места и да излиза срещу "духовното нечестие във високи места" (виж: Ефесяни 1:20,21; 2:6; 3:10; 6:12. Високи места = Небесни места).

Тези управляващи принцове над църкви могат да бъдат вързани и накарани да замълчат. Бог е дал силата на Своите хора. От тях зависи дали те ще го направят.

Битката за обществото и държавата

Ангелът, който се яви на Данаил каза, че се е срещнал и се е сражавал срещу "принца на Персия", който всъщност е управляващият демон, назначен за тази нация. Тези стихове свидетелстват за това, че над всяка нация на света, а също така и над всеки град и общество, сатана е назначил силен демон-управник. Управляващият принц над града, в който бях пастор ми беше открит от Бога чрез видение. Видението представляваше огромно същество, подобно на октопод, което се беше разпростряло над целият град. На главата му беше написано "ревност ". Пипалата му се протягаха надолу и обвиваха и разрушаваха всяка частица от живота в обществото — църкви, училища, бизнес, домове, обществен живот, управление, отдих и човешки взаимоотношения. Пипалата представляваха конфликти, критицизъм, завист, отстъпничество, алчност, клюка, себичност и пожелание.

Когато започнахме да размишляваме върху видението, можахме да осъзнаем колко точно беше то. Ревността и всичките й помощници бяха стегнали цялото общество като в менгеме. Когато за първи път се преместих в града и започнах да служа, двама пастори дойдоха при мен и ми казаха, че нито съм нужен, нито съм желан. Те ме подканиха да си тръгна, тъй като техните църкви били достатъчни да служат на този град. По този начин духът на завист се прояви в отношенията между църквите. Чрез видението Бог ми показа, че аз не се боря срещу служители, а срещу "власти и сили" на дявола.

Надеждата за обществата и държавите, в които живеем не се крие в социалните и правителствените програми. Нито в образованието и науката. Нашите проблеми в основата си са духовни. Бог ни е дал духовни оръжия и ресурси, за да победим. Църквата има отговора. Докато все още не е станало късно, тя трябва да премине в настъпление срещу редиците на демоничните сили. Как става това? Като влезем в духовна битка с тези сили. Изразявай гласно своята позиция в Христос и заявявай твоята власт над тези демонични сили, точно както би го направил в битка за самия себе си. Слава на Бога, че християните по целия свят овладяват техниките на духовната битка. Това освобождава съживление!

4 - Цената на освобождението
Процесът на изгонване на демоните се нарича освобождение. Освобождението не е панацея — т.е. лек за всичко. И все пак то е важна част от това, което Бог прави във връзка с настоящото съживление в Църквата. Някои хора очакват твърде много от освобождението, а други очакват твърде малко. Ние трябва честно за себе си да открием каква роля играе освобождението в живота на всеки един от нас и да извлечем максимална полза от това.

Онези, които Бог е поставил в предните редици на освободителното служение няма нужда да ходят наоколо, търсейки хора, нуждаещи се от него! Очевидно е, че Бог навсякъде поставя копнеж за чистота в сърцата на Своите хора. Аз непрекъснато се удивлявам на големия брой хора, които искат да им се послужи с освобождение. Още повече съм учуден от това, колко много от тях излизат напред, без да знаят какво да очакват. Те идват, защото вече са се протегнали към Бога. Те са вярващи, които искат да продължат духовния си растеж и разбират, че всяка пречка срещу духовното им развитие трябва да бъде премахната.

Църквата е невестата на Христос и Христос идва за Своята невеста. Писанията казват, че Неговата невеста трябва да бъде очистена.

Мъже, обичайте жените си както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети като я очисти с водно омиванe чрез Словото, за да я представи на Себе Си Църква славна, без петно и бръчка или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна.

(Ефесяни 5:25-27)

Освобождението е съществена част от подготовката на невестата на Христос — освобождаването ни от "петна" и "бръчки". Тъй като Църквата, за която ще дойде Христос трябва да бъде "свята и непорочна" ние трябва да се съгласим, че нечистите духове трябва да бъдат изгонени от нашия живот. Дали това очистване трябва да бъде суверен акт на Бога или то включва поемане на отговорност от страна на вярващия?

Нека да се радваме и да се веселим и да Му отдадем слава: защото дойде сватбата на Агнето И НЕГОВА­ТА ЖЕНА СЕ Е ПРИГОТВИЛА.

(Откровение 19:7)

Този стих подчертава човешката отговорност. От нас зависи дали ще се приготвим за идването на Господа. Изглежда сякаш някои хора очакват идването на Господа като време, когато ще настъпи автоматична промяна и всичките им недостатъци ще бъдат чудотворно изцелени. Писанието казва, че "Всички ще се изменим в един миг, в мигване на око, при последната тръба" (1 Коринтяни 15:52а). Но тук се има предвид, че нашите смъртни тела ще станат безсмъртни. Ние трябва да внимаваме да не би да прочетем в този пасаж повече от това, което пише в действителност.

В Ефесяни се говори, че невестата се очиства посредством "умиване ЧРЕЗ СЛОВОТО". В един смисъл ние извършваме нашето умиване, като си осигуряваме водата — Словото. Всички знаят, че една булка прекарва доста дълго време пред огледалото, за да се приготви за своя младоженец. Божието Слово е това огледало, пред което ние стоим по време на подготовката си.

Защото ако някой бъде слушател на Словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало и понеже се оглежда, отива си и веднага забравя, какъв е бил. Но който вникне в съвършения закон на свободата и продължава да ходи в него, той като не е небрежен слушател, но деен изпълнител, този човек ще бъде благословен в делата си.

(Яков 1:23-25)

Когато Естир се приготвяше да стане невеста на своя цар, тя премина през време на подготовка. Писанията ни казват, че тя премина през едногодишно очистване на тялото си. В продължение на шест месеца тя се мажеше с "масло" и "аромати" (виж: Естир 1:23-25). Царят й беше дал всичко, което й беше нужно. Тези неща имат символично значение. Нашият Цар ни е осигурил средствата, с които да очистим нашата плът. Маслото изобразява Святия Дух. Ние трябва да бъдем помазани със силата на Духа. Ароматите, използвани от Естир представляват плодовете на Духа. Днес, по свеж и нов начин, се поставя ударението върху дарбите и плодовете на Святия Дух. Невестата преминава през своята подготовка.

А ние всички с открито лице като в огледало, гледайки Господната слава се преобразяваме в същия образ от слава в слава КАКТО ЧРЕЗ ДУХА ГОСПОДЕН.

(2 Коринтяни З:18)

Демоните са врагове на дарбите и плодовете на Духа. Те могат да им попречат да се проявяват в живота на християните и по този начин да възпрепятстват подготовката на вярващия за идването на Господа. Ето защо освобождението е жизненоважна част от подготовката на невестата, която се извършва в момента.

Например една от дарбите на Духа е пророчеството. Писанията казват: "Нека пророкуваме съразмерно с вярата" (Римляни 12:6). Демонът на съмнение и неверие може да блокира потока на вяра и по този начин да блокира потока на пророчество. Дарбата на пророчество може да заработи в някои хора, само след като се изгонят духовете, които възпрепятстват тяхната вяра. Това важи също и за другите дарби на Духа. Открили сме, че някои хора, които идват, за да бъдат кръстени в Святия Дух не могат да проговорят на езици, а на други молитвеният език е ограничен само до няколко думи. Това често пъти е причинено от демонична намеса. В голяма част от случаите, в своето минало хората са били въвлечени в окултни практики. Може да е било нещо, което на пръв поглед са мислели за безвредно като това да играеш на викане на духове. Но такова въвличане в окулт независимо дали е направено в невежество или съзнателно ще отвори врата за демонична опресия и ще постави пречки спрямо дарбите на Духа. Много е важно да се освободим от всеки дух, който е бил "поканен" чрез навлизане в областта на окулта. Помоли Святия Дух да ти открие и да ти припомни всяка врата, която е била отворена от теб или от други хора в твоя живот.

Плодовете на Духа са специална мишена за врага. Първият и най-основен плод е любовта. Любовта трябва както да се приема, така и да се дава. Демонът на негодувание може да разруши любовта в живота на даден човек. Много хора не могат да разберат защо са неспособни да обичат другите така, както би трябвало. Този проблем е силен индикатор за наличието на демоничен дух на негодувание или непростителност. Негодуванието обикновено води със себе си и други демони, като огорчение, омраза или гняв.

Любовта може да бъде възпрепятствана от дух на отхвърляне. Този дух е много често срещан и често пъти е "силният" или "управляващият" дух в даден индивид. Отхвърлянето получава възможност да влезе в човека, ако той не се е чувствал обичан в детските си години. Родителите лесно могат да отворят врата за дух на отхвърляне в своето дете, ако не успеят да му дадат правилния вид любов. Когато отхвърлянето е силно, то пречи на човека да приеме любовта на другите. Демонът на отхвърляне трябва да бъде изгонен, за да може този човек да узрее в любовта на Христос.

Ако сатана успее да накара вярващия да чувства, че да имаш демони е нещо позорно, той може да му попречи да потърси освобождение. Ние не можем да обвиняваме сатана и неговите демони за всичките си проблеми, но откриваме, че можем да го обвиняваме за много повече неща, отколкото сме си мислили. Всъщност някои християни все още не са разбрали, че точно определени демони са отговорни за всеки един техен проблем. Когато проумеем, че те атакуват нашия живот тогава, ще бъдем настоятелни в желанието си да се освободим от тях.

Днес много християни намират истинска помощ чрез освобождение. Проблеми, които не е било възможно да се разрешат с известните досега начини се разрешават чрез освобождение и ние започваме да се чудим, защо ни е отнело толкова дълго време да видим тези истини в Божието Слово.

5 - Как влизат демоните?
Демоните са зли личности. Те са духовни същества, врагове на Бога и на човека. Техните цели са да изкушават, заблуждават, обвиняват, осъждат, да упражняват натиск, да замърсяват, да се противопоставят, да контролират, да крадат, да убиват и да разрушават човешките същества.

Демоните влизат през "отворени врати", когато получат възможност за това. Трябва да има отворена врата. С други думи, демон не може да влезе в даден човек, просто докато той се разхожда по улицата, нито човекът просто така може да налети на някой демон, който си търси "дом".

Организацията на царството на сатана му дава способност да атакува всеки един от нас лично. Няма човек по лицето на земята, който да убягва от погледа му. Той замисля план как да разруши живота на всеки един. Тъжно е да разберем, че ти и аз сме мишени за злините на сатана. Но как той успява да си проправи път в нас?

Грях

Демоните влизат през врати, които ние сами им отваряме чрез грехове. В пета глава на Деяния на апостолите четем за семейната двойка Анания и Сапфира. Те продадоха своя собственост и казаха, че ще дадат цялата сума на църквата. Но проявиха алчност и решиха да задържат част от парите за себе си. После, за да прикрият постъпката си те излъгаха, обаче Петър по свръхестествен начин получи слово на знание за това, което бяха направили. Той попита Анания защо е отворил себе си за дявола.

Петър попита следното: "АНАНИЯ, ЗАЩО ИЗПЪЛ­НИ САТАНА СЪРЦЕТО ТИ, ДА ИЗЛЪЖЕШ СВЯ-ТИЯ ДУХ И ДА ЗАДЪРЖИШ ОТ ЦЕНАТА НА НИ­ВАТА?"

(Деяния 5:3)

Поради своя грях, Анания и Сапфира отвориха себе си за духове на пожелание, лъжа и измама. Същото нещо може да се случи с всеки, който самоволно съгрешава.

В петнадесета глава на Галатяни намираме списък със седемнадесет "дела на плътта". Той включва греховете на прелюбодейство, блудство, магьосничество, омраза, гняв, завист, убийство и пиянство. Докато съм служил с освобождение през годините съм срещал демони, които отговарят на всяко от тези описания. Каква връзка съществува между делата на плътта и делата на демоните? Когато един човек се поддаде на изкушението, той съгрешава в плътта. Чрез такъв грях се отваря врата за нашествие на врага. Тогава той се сблъсква с комплексен проблем — плътта и дявола. Разрешението е двустранно: да разпънеш плътта и да изгониш демоните.

Класически пример за врата, която се отваря чрез греха на пропускането е неспособността да простиш. В случая с неверния слуга (Матей 18), който беше предаден на "мъчителите", поради нежеланието му да прости на своя слуга, въпреки че неговия господар вече беше простил на самия него. Бог предупреждава, че всеки, който е преживял Неговата прошка и откаже да прости на другите ще бъде предаден на мъчителите. Каква по-добра характеристика можем да дадем за демоните освен тази "мъчители"? Непростителността отваря врата за мъчението на сърдене, омраза и сродни на тях духове.

Обстоятелства от живота

Злите духове нямат чувство за справедливост. Те никога не се колебаят да се възползват напълно от периоди на слабост в живота на даден човек. Разбира се един от най-уязвимите периоди в живота на повечето хора е детството. За своята протекция, детето е напълно зависимо от другите. Няма спор, че болшинството от демоните, които съм срещал по време на моето служение бяха влезли в хората по време на тяхното детство. Вярващите родители трябва да разберат отговорността си да защитават своите деца, както и да ги освобождават от демонична опресия.

Един от първите въпроси, които задавам на хората преди да им послужа е "Какви бяха твоите взаимоотношения с родителите ти през детството?" В болшинството от случаите този въпрос отваря врата за цял куп оплаквания и обвинения към родителите. Много често съм чувал отговори като този: "Баща ми беше алкохолик." После хората продължават да изреждат различни други страхове. В списъка влизат несигурност, често бедност, тъй като бащата е бил неспособен да снабдява или е похарчвал доходите на семейството, за да задоволи своите похоти. Когато детето израсне в едно такова семейство, то е объркано и засрамено.

Най-бързият начин да разбереш, какви врати са били отворени за демоните, е да чуеш разказа на съответния човек за неговото детство.

Клопката на наследствеността

Съществуват много случаи, когато злите духове са успели да влязат в човешки личности, посредством тяхната наследственост. Ако на едно дете се каже, че то е като своите родители и може да очаква да наследи техните слабости, то става уязвимо. Моята майка беше много нервен човек. Когато бях малък, тя получи нервна криза. Поради това, аз развих страх, че ще наследя тази слабост. Моят страх всъщност ме отвори за тази реалност. Чувствах се сякаш нещо се беше загнездило в тялото ми и се разхождаше в него. Отслабнах много психически и бях неспособен да изпълнявам задълженията си на пастор. Лекарят ми предписа успокоителни лекарства, от които постоянно ми се спеше. Товарът на работата ми се увеличаваше и това ме правеше още по-нервен. Бях хванат в някакъв капан, от който нямаше излизане. Няколко пъти бях на ръба на това да си подам оставката и да напусна служението. Преди пет години бях освободен от демон на нервност и свързаните с него духове[1]. След което повече не проявих нервност и нямах нужда от успокоителни. Всички демони, които ми бяха казали, че ще бъда като майка си, бяха лъжци!

Ако му позволим да ни излъже, дяволът ще ни предаде нашето негативно наследство. Псалмистът казва, че Бог "Избра за нас наследството ни" (Псалм 47:4а). Срещал съм много други като мене, които са приемали лъжите и страховете, които дяволът им е предлагал. Много хора буквално се гърчат в страх от умствено заболяване. Тъй като някой от родителите им е имал такъв проблем, дяволът казва: "Това е твоето наследство". Знаеш ли, че човек може да бъде толкова силно обзет от страх от душевно разстройство, че накрая да завърши в психиатрична клиника? Виждал съм как много хора са били освобождавани точно от този тормозещ страх.

Баща ми почина от сърдечен удар. Майка ми страдаше от много тежки сърдечни проблеми. Лелите и чичовците ми си бяха отишли по същия начин. Дяволът продължаваше да ми повтаря, че такова е моето наследство. Отидох при моя лекар на преглед. Той ми зададе въпроси за медицинската история на моето семейство. Когато научи за всичките сърдечни проблеми в нашия род, той ми предсказа, че ще развия сърдечно заболяване. На 46 годишна възраст отидох в болницата поради болки в сърдечната област. Когато получих този пристъп, някой ми даде таблетка нитроглицерин и болката веднага си тръгна. Лекарят не можа да открие някакво увреждане на сърцето ми, но аз бях сигурен, че преживях лек инфаркт. Два месеца след това имах втори пристъп. Това се случи една неделя сутрин преди да стана от леглото. Вече бях научил за действието на демоничните духове. Обявих пред събранието, че този следобед ще имаме специално събрание, по време на което те ще ми послужат с освобождение и ще изгонят от мен демона на инфаркт. Това се случи преди 5 години и оттогава никога не съм имал болки в сърдечната област и не очаквам това да се случи[2]. Аз не искам да приема наследствеността, която дяволът ми дава, но приемам изцелението и здравето на Господ Исус.

Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да разруши: Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.

(Йоан 10:10)


[1] бел. изд. Книгата е издадена за първи път през 1973 г., което значи, че авторът е преживял въпросното освобождение през 1968г.

[2] бел. изд. Виж: обяснителната бележка на стр.40

6 - Седем начина да установиш нуждата от освобождение
Присъствието и природата на злите духове може да бъде установена по два основни начина: (1) Разпознаване - 1 Коринтяни 12:10 посочва "разпознаването на духовете", като една от дванадесетте свръхестествени дарби на Святия Дух. Като пример за проявление на дарбата разпознаване на духовете ще споделя нещо, което ми се случи два дни след като бях получил кръщение в Святия Дух. Бяха ме помолили да дам своето свидетелство пред събрание на "Бизнесмени на Пълното Евангелие" и аз седях на платформата. В задната част на залата имаше много хипита. Едно от тях се изправи и се затича напред. Още две от групата го последваха. Когато го погледах, почувствах болка в стомаха, сякаш бях ударен с юмрук. Обърнах се към един непознат човек, който седеше до мен и прошепнах: "Дали този човек е воден от Духа на Господа?" Той отговори: "Не зная, но не изглежда много добре." "Но той има демон!" — възкликнах аз. Братът, който седеше до мене предположи: "Вероятно имаш дарбата разпознаване на духовете." Аз казах следното с увереност, която далеч надминаваше моята духовна зрялост. "Не знам какво имам аз, но знам какво има той. Той има демон!" По онова време дарбите на Духа бяха сравнително непознати за мене и не бях слушал поучение за демонични духове.

Тогава дългокосото хипи се качи на платформата, взе микрофона и като издигна ръцете си във въздуха каза: "Аз съм Пътят, Аз съм Исус." Тогава всички разбраха, че има демон. Когато той отиде при останалите от компанията в края на платформата няколко души от събранието се изправиха и смъмриха демоните, които бяха в тези млади мъже. Без да ги докосва някой, те паднаха на пода сякаш ударени от невидима сила. Разпоредителите ги взеха и ги изнесоха от залата. В резултат от това проявление на силата на Святия Дух няколко души от хипитата приеха Христос. Тези млади мъже бяха техните лидери.

(2) Откриване е вторият начин за установяване на присъствието и природата на злите духове. Откриването е просто наблюдение на това, какво тези духове причиняват на даден човек. Когато Исус беше тук на тази земя, Той срещна доста хора, които бяха добре запознати с демоните. Исус нямаше нужда да ги учи за съществуването на зли духове, нито да им обяснява как те могат да влязат в хората, това беше общоизвестно. Пример за това откриваме в Марк 7:24-30. Сирофиникианката дойде при Исус с молба Той да изгони "нечист дух" от дъщеря й. В описанието на същата случка в Матей майката казва: "Дъщеря ми много се мъчи от демон!" Как можеше тя да знае това? Разбра го от симптомите. Днес ние можем да се научим да откриваме злите духове като наблюдаваме какво те причиняват на хората. Някои от най-често срещаните симптоми за наличие на духове в даден човек са следните:

1. Емоционални проблеми:

Постоянно повтарящи се смущения в емоциите. Някои от най-често срещаните смущения от този вид са негодувание, омраза, гняв, страх, отхвърляне (чувството да си отхвърлен и нежелан), самосъжаление, ревност, депресия, безпокойство, малоценност и несигурност.

2. Умствени проблеми:

Смущения в ума и мисловния живот, като умствен тормоз, мудност, нерешителност, компромис, объркване, съмнение, рационализиране и загуба на паметта.

3. Проблеми в говора:

Словесни изблици и неконтролирана употреба на езика. Сред тях са лъжа, проклинане, богохулство, критицизъм, присмехулничество, роптаене и клюкарстване.

4. Сексуални проблеми:

Повтарящи се нечисти мисли и действия във връзка със секса. Към тях спадат фантазиране на сексуални преживявания, мастурбиране, похот, сексуални извращения, хомосексуалност, блудство, кръвосмешение, предизвикателно поведение и проституиране.

5. Пристрастяване:

Най—често срещаните пристрастявания са към никотин, алкохол, наркотици, лекарства, кофеин и храна.

6. Физически слабости:

Много заболявания и физически страдания се дължат на духове на немощ (виж: Лука 13:11). Когато бъде изгонен демон на немощ, често се налага да се молим за изцеление на уврежданията, дошли в резултат от неговото действие. И така освобождението и изцелението са тясно свързани помежду си.

7. Религиозна заблуда

Въвличането в религиозна заблуда, В КАКВАТО И ДА Е СТЕПЕН, може да отвори врата за демони. Известно е, че предмети и литература, идващи от източници на религиозна заблуда могат да привлекат демони в даден дом.

(1) Фалшиви религии - например: източни религии, езически религии, философии и философски науки. ЗАБЕЛЕЖКА: Това включва такива популярни занимания като йогийски упражнения и карате, които не могат да бъдат отделени от езическото поклонение.

(2) "Християнски" култове - например: мормонизъм, свидетели на Йехова, християнска наука, розенкройцерство, теософия и много други. Тези култове отричат жертвата на Исус и всяват объркване относно кръвта на Исус, като единствения път за изкупление и спасение. Култовете включват също някои ложи, общества и социални агенции, които използват религията (писанията и дори Бога) като основа, но изключват изкуплението чрез кръвта на Исус Христос. Всички тези култове могат да се класифицират като "безкръвни религии" - "които само имат вид на благочестие, но са отречени от силата му" (2 Тимотей 3:5).

(3) Окулт и спиритизъм - например: сеанси, магьосничество, магии, дъски за гадаене, гледане на ръка, анализ на почерка, автоматично писане, екстрасенство, хипноза, хороскопи, астрология, предсказания и т.н. ЗАБЕЛЕЖКА: Всеки метод за търсене на свръхестествено знание, мъдрост, водителство и сила вън от Бога е забранено! (виж: Второзаконие 18:9-15).

(4) Фалшиви доктрини: 1 Тимотей 4:1 предупреждава, че в последното време ще се увеличи броя на доктриналните грешки, налагани от заблудителни и изкусителни духове. Подобни доктрини са замислени да атакуват както човешкото, така и божественото в Исус Христос; да отрекат Божественото вдъхновение на Писанията; да отвлекат вниманието на християните от движението на Святия Дух; да причинят разцепление в Христовото Тяло; да причинят объркване в Църквата, чрез обсебване на хората с определени доктрини, в комбинация с принуждението да бъдат задължени да ги разпространяват; да доведат до възгордяване поради чувството на превъзходство, поради откровението, което са получили, представяйки оня, който е съгрешил като неподлежащ на обучение; да се поставя ударението върху плътските активности като аскетизъм и вегетарианство като врата към духовното.

7 - Седем стъпки към освобождение
1. Честност

Ако човек очаква да получи Божието благословение на освобождението, той трябва да е честен пред себе си и пред Бога. Липсата на честност оставя много области от живота на даден човек в тъмнина. Демоничните духове виреят най-добре в такава тъмнина. Честността помага да ги изведем на светлината. Всеки неизповядан грях, за който човекът не се е покаял дава "легално право" на демона да остане. Помоли Бог да ти помогне да видиш себе си така, както Той те вижда и да извади на светлината всичко, което не е от Него.

Признах греха си пред Тебе и беззаконието си не скрих. Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си; и Ти прости нечестието на греха ми.

(Псалм 32:5)

Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и познай мислите ми; И виждали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път.

(Псалм 139:23-24)

2. Смирение

То включва признанието, че даденият човек е зависим от Бога, за това че Той е източника на неговото освобождение.

Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. Следователно покорявайте се на Бога. Противете се на дявола и той ще бяга от вас.

(Яков 4:6-7)

То включва също пълна откритост пред Божиите хора, които служат с освобождение.

Изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете.

(Яков 5:16а)

3. Покаяние

Покаянието е вземане на твърдо решение да се отвърнеш от греха и сатана. Въпросният човек трябва да намрази всяко зло в своя живот и да престане да се съгласява с него.

"Ще ходят ли двама заедно, освен ако не са съгласни?" (Амос 3:3). Човек трябва да се отвращава от греховете си.

Там ще си спомните за постъпките си и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите от самите себе си, поради всичките злини, които сторихте.

(Езекиил 20:43)

На освобождението не бива да се гледа просто като на средство да получиш облекчение от проблемите, но като на начина, по който да станем повече като Исус чрез покорството ни на всички Божии изисквания. Покаянието е обръщане от всичко, което пречи на духовния растеж, служението и общението между вярващите. Покаянието означава открито изповядване на всеки грях. То отнема легалните права на всички демонични духове да останат в човека.

4. Отричане

Отричането е отказване от злото. Отричането е действие, което произтича от покаяние.

Когато той (Йоан Кръстител) видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят при него, каза им: О, поколение на ехидни, кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? ЗАТОВА ПРИНАСЯЙТЕ ПЛОДОВЕ, ДОСТОЙНИ ЗА ПОКАЯНИЕ.

(Матей 3:7-8)

Да принасяш плодове, достойни за покаяние изисква нещо повече от изговаряне на думи. То включва проявление на покаянието... свидетелство, че даденият човек напълно се е отвърнал от своите грехове. Например: ако някой се по-кае от похот, той трябва да унищожи порнографските материали, които е притежавал. Ако някой се е покаял от религиозна заблуда, за да се отрече, може би ще е необходимо да унищожи всякаква литература, свързана с нея.

И мнозина от повярвалите идваха, изповядваха се и разказваха за делата си. Мнозина още от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички: и като пресметнаха цената им, намериха, че беше петнадесет хиляди сребърника.

(Деяния 19:18-19)

Отричането означава пълно скъсване със сатана и с всичките му дела.

5. Прошка

Бог прощава на всеки, който изповяда греха си и помоли за прошка, чрез Неговия Син (виж: 1 Йоан 1:9). Той очаква от нас да простим на всички, които са ни ощетили по някакъв начин.

Защото, ако вие простите на хората греховете им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите греховете на хората, то и вашият небесен Отец няма да прости вашите грехове.

(Матей 6:14-15)

Готовността да простиш е от съществена важност за получаване на освобождение (виж: Матей 18:21-35). Никой служещ с освобождение не може ефективно да послужи на човек, който не е изпълнил изискванията на Бога.

6. Молитва

Помоли Бог да те избави и да те освободи в името на Исус Христос.

И който призове Господното име ще бъде спасен.

(Йоил 2:32)

7. Воюване

Молитвата и воюването са две отделни и различни дейности. Молитвата е отправена към Бога, а воюването е с нашия враг. Нашето воюване срещу демоничните сили не е плътско, но духовно нещо (виж: Ефесяни 6:10-12; 2 Коринтяни 10:3-5). Използвай оръжията: покорство към Бога, кръвта на Исус Христос, Божието Слово и твоето свидетелство като вярващ (виж: Яков 4:7; Откровение 12:11; Ефесяни 6:17). Идентифицирай духовете, обърни се към тях директно по име със заповеднически тон и във вяра им заповядай да си отидат в името на Исус. Влез в битката с решителност и увереност в победата. Христос не може да се провали! Той е Освободител!

И тези знамения ще следват повярвалите; в Мое име ще изгонват демони.

(Марк 16:17а)

Ето давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и власт над пялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

(Лука 10:19)

Господ е скала моя, крепост моя и ИЗБАВИТЕЛ МОЙ.

(Псалм 18:2а)

8 - Седем стъпки към запазване на освобождението
1. Облечи цялото Божие въоръжение

Духовното въоръжение на християнина е описано в Ефесяни 6:10-18. То се състои от седем части: (1) коланът на истината, (2) нагръдникът на праведност, (3) краката, обути в готовност за благовестието на мира, (4) щитът на вяра, (5) шлемът на спасението, (6) мечът на Духа, който е Божието Слово. Обърни също така специално внимание на "шлема на спасение" за опазване на твоя мисловен живот. Повечето демони търсят начин отново да навлязат в мислите ти. Стани бдителен за всяка мисъл, която може да се счете за негативна, тя е от врага. Разграничавай неговите мисли от твоите собствени. Откажи се от мислите, които той ти праща и ги замени с положителни духовни мисли (виж: Филипяни 4:8). При първите признаци на атака от страна на дявола, веднага му се съпротиви.

2. Прави положителни изповеди

Демоничното влияние се характеризира с негативни изповеди. Положителните изповеди са израз на вяра. Изповядвай какво казва Божието Слово. Всяка друга изповед отваря врата за врага.

Истина ви казвам: Който КАЖЕ на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова което КАЗВА, се сбъдва ще има това, което е КАЗАЛ.

(Марк 11:23)

3. Стой в Писанията

Исус устоя на изкушенията на сатана като използва стихове от Писанията. Словото е огледало за нашите души (Яков 1:22-25); то е лампа, която свети пред краката ни, за да ни води (Псалм 119:105); то ни очиства (Ефесяни 5:25,26); то е двуостър меч, разголва сърцето (Евреи 4:12); то е храна за духа ни (1 Петрово 2:2; Матей 4:4). Никой човек не може да си мечтае да запази освобождението си, ако го отдели от Божието Слово - главният фактор, който би трябвало да влияе в неговия живот.

Блажен оня човек, който не ходи в съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Той ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на време и чиито листа не повяхват; във всичко, което върши ще благоуспява.

(Псалм 1:1-3)

4. Разпъвай плътта

Вземи кръста си и ежедневно следвай Исус (Лука 9:23). Откажи се от стари навици, които са те свързали със зли духове. Ако плътски апетити, желания и похоти не бъдат донесени до кръста, пътят за завръщането на демоните ще остане отворен (Галатяни 5:19-21, 24).

5. Живей живот на непрекъснато хваление и молитва

Хвалата кара врага да млъкне. Хвалението не е отношение на сърцето, то е израз на благодарност, почитание и радост към Бога, чрез говорене, пеене, викане, танцуване, подскачане, свирене на музикални инструменти, пляскане с ръце и т.н. Моли се в Духа (на езици), а също и с разбиране (1 Коринтяни 14:14). "Непрестанно се молете" (1 Солунци 5:17).

6. Поддържай живот на общение и духовно служение

Овца, която се е отклонила от стадото се намира в най-голяма опасност. Намери и изпълнявай своята функция в Тялото Христово. Копней за духовните дарби и се остави те да се проявяват чрез теб вътре в Христовото Тяло (виж: 1 Коринтяни 12:7-14). Дръж себе си подчинен на духовна власт.

7. Посвети се изцяло на Христос

Вземи решение, че всяка твоя мисъл, дума и действие ще отразява самата природа на Христос. Обитавай в Христос, за да може плодовете на Духа да излязат от тебе в изобилие. Демоничните духове са врагове на плодовете на Духа. Вярата и упованието в Бога е най-голямото оръжие срещу лъжите на дявола.

А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия.

(Ефесяни 6:16)

ЗАБЕЛЕЖКА: Ако правиш тези неща, можеш да си сигурен, че твоята "къща" (живот), след като е изчистена, ще бъде изпълнена. Никакъв демон няма да може да се върне, още по-малко заедно с други демони. Ако някой дух все пак те измами и успее да влезе, постарай се той да бъде изгонен, колкото се може по-бързо. Направи това сам или с помощта на други вярващи. Ако демонична активност в други области от твоя живот бъде изведена на показ, потърси освобождение. Исус е осигурил пълно освобождение. Ежедневно ходи в освобождение. Не се съгласявай с нищо по-малко от това!

Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му когато бяхме врагове, то колко повече (със сигурност) сега, когато сме примирени с Него, ще се спасим (бъдем избавяни ежедневно от господството на греха) чрез Неговия (възкресенски) живот.

(Римляни 5:10)

9 - Изпълване на къщата
Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през сухи места, за да търси покой, но не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата, от която съм излязъл. И като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Същото ще се случи и с това нечестиво поколение.

(Матей 12:43-45)

Тук много ясно се казва, че е възможно демон, който е бил изхвърлен не само да се върне, но дори да доведе със себе си други по-зли духове. Изводът е ясен. Ако "къщата" се остави празна, пометена и наредена, тя изглежда като покана за нахлуването на по-голяма беда. Къщата трябва да бъде напълнена.

Описанието на същата случка може да се види в Лука 11:24-26. Нека разгледаме съдържанието на тези два откъса от Писанията. В описанието на тази случка в Лука, Исус изгони ням дух от човек, който не можеше да говори. Някои изказаха мнението, че Исус е направил това със силата на Веелзевул, началникът на демоните. Исус обясни, че ако това е вярно, то тогава сатанинското царство се е разделило против себе си и няма да може да устои. Тогава Той добави следното: "Ако Аз с Божия пръст изгонвам дяволите, то без съмнение Божието царство е достигнало до вас."

Исус говореше на евреи, които си бяха изградили религия от забрани. Те бяха изхвърлили много неща от живота си, но какво бяха поставили на тяхно място? По този начин те бяха отхвърлили положителните неща, които Исус искаше да им даде. За да подчертае значението на думите Си, Той направи илюстрация, която можеха да разберат. След като бяха премахнали толкова много негативни неща, ако не изпълнеха живота си с нещо положително, те щяха да бъдат като човек, освободен от демони, който след това не влага в себе си нищо добро. След време те щяха да се окажат в по-лошо състояние, отколкото са били преди.

Контекстът в Матей още по-ясно обяснява това. Исус току-що беше обвинен, че в събота бере от посевите. Той беше изцелил мъжа с изсъхналата ръка в събота. Освен това фарисеите го обвиниха, че изгонва демони чрез Веелзевул. Исус им показа, че техните думи свидетелстват за наличието на зло сърце. Те бяха видели достатъчно, за да бъде променен живота им, но той не се беше променил. Ако не допуснеха промяна, състоянието им щеше да става по-лошо и по-лошо — както на оня човек, очистен от демони, който не напълни къщата си с нещата на Бога.

Исус всъщност казваше, че идва време, когато би било по-добре да сме съградили нещо положително в живота си. Винаги трябва да има баланс между положителните и отрицателните неща в живота ни. Всъщност причината да се освобождаваме от демони е, за да можем да приемем повече от Исус в нас!

С какво следва да напълним къщата? С ИСУС!

Да бъдеш изпълнен с Исус означава да бъдеш изпълнен с ЧИСТОТА и СИЛА. Тези две думи обобщават Неговата природа. Както ще разберем, нашата чистота идва чрез пребъдване в Христос и произтичащите от това ПЛОДОВЕ НА ДУХА: нашата сила идва чрез кръщението в Святия Дух и произлизащите от Него ДАРБИ НА ДУХА.

Имаме отчайваща нужда да разберем, че изпълването на къщата не става чрез обичайната молитва, която се води в края на службата за освобождение. Сърцето ми се е свивало неведнъж, когато съм чувал хора, след като са послужили на някого с освобождение, да казват: "Сега Господи, запълни всички празни места." Виждал съм много хора да загубват своето освобождение поради това, че не са знаели как да изпълнят своите къщи, нито с какво да ги запълнят.

Дарбите и плодовете на Духа трябва да заместят всеки демон, който сме изгонили. Това е отговорност на всеки човек, който е преживял освобождение. Служещият с освобождение трябва да подчертае отговорността всеки сам да изпълни къщата си с правилните неща.

Изпълване на къщата със силата на Духа

Едно от последните неща, които каза Исус преди да се възнесе на Небето беше: "Ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни" (Деяния 1:5). Виждаме изпълнението на това обещание във втора глава на Деяния. Това е описанието на деня на Петдесетница:

И те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност.

(Деяния 2:4)

Каква беше целта на това кръщение в Святия Дух? Исус обясни, че това ще бъде обличане със сила (виж: Деяния 1:8). Когато кръщението дойде по време на Петдесетница, по какъв начин беше изявена силата? Това е интересен въпрос, който не можем да разгледаме в пълнота, но можем да забележим, че силата на Святия Дух, проявена чрез учениците, действаше чрез деветте свръхестествени дарби на Духа. Тези дарби са изброени в 1 Коринтяни 12:7-11. Те са: (1) Слово на мъдрост, (2) Слово на знание, (3) Дарбата вяра, (4) Дарби на изцеление, (5) Вършене на чудеса, (6) Пророчество, (7) Разпознаване на духовете, (8) Говорене на езици, (9) Тълкуване на езици.

Цялата книга Деяния ни показва как силата на Святия Дух действа чрез тези дарби на Духа. Петър и Йоан послужиха на куция човек чрез дарбата изцеление (глава 3); Анания получи слово на мъдрост и знание, за да отиде и да послужи на Павел (глава 9); Павел чрез дарбата разпознаване на духовете се справи с предсказвателния дух в девойката, която му пречеше да служи (глава 16); Петър говори слово на вяра към Анания и Сапфира и те паднаха мъртви (глава 5); чрез Петър беше извършено чудо на възкресение, което върна към живот Тавита (глава 9); докато Петър проповядваше в дома на Корнилий, там се прояви дарбата говорене и тълкуване на езици (глава 10); и чрез пророк Агав църквата беше благословена с пророчество (глава 11).

Демоните презират дарбите на Духа и карат хората също да ги презират. Защо? Защото действието на тези свръхестествени дарби на сила разобличава действието на демоните. Демоничното присъствие и злини се изобличават когато функционират дарбите разпознаване на духовете и слово на знание. Тяхното зло се разрушава чрез слово на мъдрост, вяра, дарбите на изцеление и вършене на чудеса. Техните планове да навредят се подкопават по време на пророчество или молитва на езици, придружена с тълкуване на езици. Не е чудно, че демоните се противопоставят толкова силно на тези дарби!

Тези девет дарби са дадени на Църквата за нейното изграждане. Сатана е неин враг и си е поставил за цел да се противопоставя на всичко, което е предназначено да изгражда Христовото Тяло. Той атакува много ожесточено дарбите, особено тази, която се изразява в говорене на езици, защото тя има специално място в изграждането на всеки вярващ (виж: 1 Коринтяни 14:4).

Ако човекът, който преживява освобождение не е бил кръстен в Святия Дух, той трябва да бъде насърчен да приеме това кръщение и да копнее за духовните дарби. Виждали сме много хора, които са получили кръщение в Святия Дух като кулминация на служението на освобождение. Силата на Святия Дух е важна, за да запазим освобождението си.

Онези, които вече са получили това кръщение трябва да бъдат насърчавани да "копнеят искрено за по-големите дарби" (1 Коринтяни 12:31), а по-добрата дарба е тази, която ще послужи на хората около теб, когато са в нужда. Много често пречките, заставащи на пътя на дарбите се отстраняват чрез освобождение. Има демони, които са специализирани в това да блокират действието на духовните дарби. След освобождението къщата трябва да бъде изпълнена със силата на Святия Дух.

Изпълване на къщата с плодовете на Духа

Плодовете на Духа са описани в Галатяни 5:22,23. Те са: (1) Любов, (2) Радост, (3) Мир, (4) Дълготърпение, (5) Благост, (6) Милосърдие, (7) Вярност, (8) Кротост и (9) Самоконтрол. Деветте плода на Духа представляват самата природа на Исус. Когато плодовете на Святия Дух се проявяват в живота на един вярващ, човекът започва да се идентифицира с характера на Исус.

Демоните са пълна противоположност на характера на Исус. Те влизат в даден човек само, за да проявяват своята зла природа чрез него. Това, което ние целим с освобождението е да изгоним демоните и да премахнем тяхното влияние, за да ги заменим с Исус и плодовете на Духа. Ако не разберем това и не си го поставим като ясна цел, каквато и полза да сме придобили чрез освобождението, тя в последствие би могла да се изгуби.

Ето защо, за да получим трайна полза от освобождението, "къщата" трябва да бъде изпълнена и да се поддържа пълна. В противен случай злите духове ще се върнат и дори могат да дойдат с по-голяма сила.

Преди да продължим по-нататък, ние трябва да разберем много ясно как се произвеждат плодовете на Духа. Отговорът на този въпрос можем да намерим в притчата за лозата и пръчките:

Пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене.

(Йоан 15:4)

ЗАБЕЛЕЖКА: Плодовете не се произвеждат със самостоятелни действия или със собствени усилия. Те идват само чрез пребъдване в лозата! И така КЛЮЧОВАТА ДУМА е "пребъдвам". Да пребъдваш в лозата означава да останеш свързан с Исус, за да може животът на Христос да протече през пръчката и в резултат от това да се роди плод. Какво означава пребъдване? Стих десет дава отговор на това: "АКО ПАЗИТЕ ЗАПОВЕДИТЕ МИ, ЩЕ ПРЕБЪДВАТЕ..." Пребъдвам е синоним на това да пазя Божиите заповеди. И какво ще имаме поради това покорство-пребъдване? Чети по-нататък! "МОЯТА ЛЮБОВ... МОЯТА РАДОСТ" — първият от плодовете на Святия Дух!

Когато ние се покоряваме, ние имаме общение с Господа и получаваме Неговата любов, Неговата радост и Неговия мир. Когато не се покоряваме, общението с Него е нарушено и сатана е получил достъп до нашия живот. Нека се научим от примера на Исус. Какво говореше Исус в контекста непосредствено преди притчата за лозата и пръчките?

Иде князът на този свят (сатана), ТОЙ НЯМА НИ­ЩО В МЕНЕ... КАКВОТО МИ Е ЗАПОВЯДАЛ ОТЕЦ, ТОВА ВЪРША.

(Йоан 14:30-31)

Тук Исус обяснява, че дяволът няма нищо в Него. Това беше така поради факта, че Той беше напълно покорен на Отец. Той никога не каза дума, нито извърши нещо извън волята на Отец. Ето защо Исус можеше да заяви:

Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

(Йоан 15:10)

Плодът, наречен любов

Преди около 12 години, господин А. беше преживял нервна криза. Той беше останал инвалид в емоционално отношение, въпреки усиленото лечение и болнични фижи. Най-накрая той чул за служението на освобождение и от него били изгонени демоните, причиняващи му емоционални проблеми. Той също така получил изцеление на мозъка и областите в паметта му, които били блокирани вследствие на лечението с електрически шок, започнали да се възстановяват. С възвръщането на паметта си г-н А. си припомнил и името на един дежурен лекар от болницата, който бил извършил сериозна несправедливост спрямо него. Открил, че е изпълнен с дълбоко огорчение и омраза срещу този човек, след което той допуснал тази мисъл в ума си и започнал да размишлява върху идеята да намери този човек и да го убие.

Тогава, господин А. дойде при мене за по-нататъшно освобождение. Обясних му, че трябва да се покае от своята омраза и с решение ма волята да прости на този човек. Показах му също така, че според Матей 18:32-35 той не може да бъде избавен от "мъчителите", докато не реши да прости на този човек. В първия момент той не откликна на моя призив. В продължение на повече от пет минути седя мълчаливо като се опитваше да реши дали да задържи своята омраза или да отговори на Божиите изисквания за освобождение. Той положи всяко възможно усилие и най-накрая каза: "С помощта на Исус аз прощавам на този човек." С това свое действие той построи пътя за получаване на своето освобождение.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови