Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Архимандрит Рафаил: За телевизора

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Някога Сахара била най-богатият и цветущ край на Земята. Коритата на изсъхналите реки, рисунките по стените на пещерите, грандиозните развалини, както и произведенията на древните ковачи свидетелстват за това, че някога тук е кипял живот, че цялата пустиня e представлявала огромен оазис. Там, където днес се простират мъртвите простори от пясък, приличащи на развълнуваната повърхност на Мъртво море, зеленеела трева, цъфтели палми и бананови дървета, горите гъмжели от дивеч, а по улиците тичали питомни антилопи. Сега обаче Сахара се е превърнала в безмълвно гробище. Само преди няколко хилядолетия Египет бил една от най-могъщите и най-цивилизовани държави в света, а по времето на Римската империя - най-богатата провинция и житница на цялата империя.

 

 

Какво погубило Африка? Нашествие на врагове? Наводнения, земетресения, епидемии? - Не.

 

Дивите животни и антилопите, даващи на хората месо и мляко, не тъпчели тревата, не превръщали полята в пустиня, не повреждали дърветата. Но за хората било по-леко и по-изгодно да развъждат кози, които като нашествие от скакалци опустошавали Африка. Вятърът издухвал земята, лишена от трева, оставяйки безплодни камъни. Козите изяждали кората на дърветата и те умирали, изсъхвали и изворите. Хората отстъпвали на север, а пустинята ги следвала по петите.

 

Ако безпристрастно погледнем към съвременния религиозен живот, ще видим как към последните оазиси настъпва пустинята. Светът се превръща в една огромна и безжизнена Сахара. За това има много причини, но ние ще се спрем само на една от тях. Става дума за телевизията и видеофилмите. Ще говорим не за техническото изобретение, а за неговото използване.

 

Телевизорът зае неподобаващо място в нашия дом. Сам по себе си скромно средство за информация, той монополизира и унифицира нашия душевен живот. В древността център на семейството било огнището. След това - трапезата, на която се събирали всички от рода след трудовия ден. Те не само се хранели, но и четели Свещеното Писание. Сега това място по значение заема телевизорът, но той не съединява, а разделя членовете на семейството. Всеки е омагьосан от синия екран. Характерно е, че телевизорът заема онова място в стаята, където по-рано се е намирал светият кът с иконите. Древните гърци вярвали в домашен дух - Диамон, или Гений, който внушавал на човека мислите му; нашите селяни - в домовой (домашен дух), който мъчел жителите на дома с нощни кошмари. Домашният дух на нашето време е напълно материализиран - това е телевизорът.

 

Светите отци се отнасяли отрицателно към театъра и зрелищата, които развиват силата на въображението, тясно свързано със страстите. Св. Йоан Златоуст наричал театъра училище за страсти, макар че древногръцката трагедия е нравствена според нашите разбирания. Светите отци не делели театралните постановки на полезни и вредни. Те осъждали самия метод - имитацията на истината, играта на действителност.

 

Телевизорът ни лишава от дом, превръщайки го в театрална зала. В Библията пише: "Не пускай мнозина в дома си!" Телевизорът разби вратите на дома ни, при нас влизат тълпи от хора, пришълци от всякакви планети, създадени от фантастите. Влизат, без да чукат и да питат, влизат каубои и гангстери, хора, с които иначе не бихме искали да имаме нищо общо. Домът ни стана разграден двор.

 

Телевизорът създаде нов вид човек - homo medium, с изтощена от непрестанното зрелище, като от непрекъснато пиянство, нервна система, човек на душевния разпад, който не може да сложи граници и филтър на външната информация и я усвоява, така да се каже, в суров вид - некритично, недиференцирано, само с нисшата си механична памет. Смисловата памет при това се притъпява, а творческите сили отслабват.

 

Човек мисли посредством словото, в патристиката той е наречен словесно същество. Телевизорът учи да мислим чрез сетивни представи, възпитава разсеяност и впечатлителност. Душата става изнежена, чувствена и истерична. Телевизорът е концентрация на страстите, а страстта е неотделима от чувствените образи. Аскетическата борба със страстите е очистване на душата от фантазиите и представите, защото страстта приема форма на прелъстителни картини. Телевизорът предоставя множество форми за чувствеността. Той отслабва интелектуалните сили на човека. Умът трябва да се упражнява, да търси, да преодолява препятствия така, както атлетът тренира мускулите си, а телевизорът му дава обилна, рафинирана, сдъвкана храна, от която той става вял, немощен, неспособен за самостоятелно мислене така, както и тялото при обилно хранене затлъстява, грохва и остарява.

 

Всяко зрелище изисква съпреживяване, ние се включваме в полето на страстите, а това поле индуктира и подхранва нашите страсти. Във всяко познание има елемент на симпатия, съобщност. Грехът, станал привичен, престава да бъде отвратителен.

 

Телевизорът посегна и на духовната сфера. Фантазията за духовния живот ражда лъжа, която Светите отци наричат прелест. Визуално е невъзможно да си представим духовния свят, а да правим опит за това означава да се намираме в затворения кръг на страстни призраци и горди сенки, извикани към живот от въображението.

 

Всеки човек, според учението на Светите отци, е един малък свят. Той е неповторима индивидуалност. Телевизорът унифицира и обезличава хората. Той предлага една и съща храна на десетки милиони. Затова и хората започнаха да приличат един на друг, и то не в единството на духовната любов, а в единството на еднообразието, и започнаха да губят интерес един към друг.

 

Телевизорът хипнотизира. Потоците от ярки и наситени страсти, едновременно зрителни и слухови, поробват психиката, съзнанието се затормозява и човек се превръща в медиум на телевизора, възприемайки неговите внушения.

 

Телевизорът развива и антихристиянство. Религията - това е общуване на душата с Бога. Религията изработва съзерцателно мислене, концепция на вниманието, съсредоточава върху малко, но най-главни онтологически обекти. Телевизорът е диаметрално противоположно нещо: смяна на впечатленията, при която се губи контрол над сензорната дейност. Религиозното чувство е мистично чувство, тънко и нежно като листенцата на цвете. То се усеща в безмълвието, а не в шума на улицата.

 

Телевизорът е разпространител и на нервни и психически заболявания. Възможностите на човешката психика не са безкрайни. За няколко часа пред телевизора човек получава толкова впечатления, колкото преди е получавал за месец. Нервната му система се износва, не издържайки непосилното напрежение, и сякаш защитавайки се, тя се скрива в болестта.

елевизорът учи хората на жестокост. Това се отнася не само към сцените на убийства и насилие, които в телевизионните програми често са оградени с ореола на поклонение и героизъм, но и към нещо не по-малко страшно - преживяванията пред телевизора са толкова интензивни и остри, че емоционално опустошават човека и в ежедневния живот той става безучастен, студен и отчужден.

 

Телевизорът отчуждава един от друг хората, които живеят в един дом или семейство, като заменя общуването помежду им с призраци и сенки от екрана. Изгубвайки чувството за живия човек, губим и любовта и състраданието си към него. Човекът вече не се разглежда като личност, а се превръща в инструмент.

 

Казват, че телевизорът може да стане начало на религиозното просветителство, но той убива самото сърце на религията - молитвата, мистичната беседа на душата с Бога. На претоварената, потисната от потока впечатления душа не е по силите да се съсредоточи в молитва, върху думите на молитвата се отлага слой чужди на нея страстни представи. Молитвата е центърът на духовния живот. Човек захвърля душата си от неподвижния център в кръга на сменяващите се представи. Извън молитвата и съзерцанието е невъзможно вътрешното усещане за Бога и свидетелството на душата за Неговото присъствие. Дори телевизорът и да стане канал за религиозни програми, все едно той ще лиши религията от главното - дълбочината и мистиката, като се спре на катехизаторството и оглашението, на нивото на думите, а не на силата. Без религиозна интуиция, съзряваща в безмълвието, такова оглашение или няма да бъде възприето, или ще бъде възприето на нивото на духовно-културните ценности. Нужна е нравствена подготовка, нужни са религиозни търсения, необходима е борба със страстите и гордостта, за да се подготвим към приемането на християнството, за да почувстваме възраждащата му сила. Иначе Христос ще чука на затворени двери.

 

Особено пагубно действат върху децата сексуалните сцени, които те гледат с мълчаливото съгласие на родителите (иначе на тях би им се наложило или да изключат телевизора, или да държат децата си за дълго време вън от къщи, поради което предпочитат да си дават вид, че не ги забелязват, когато надничат из зад гърба им). Децата още по-малко от възрастните могат да регулират чувствата си и затова след духовното развращаване пред телевизора ще възприемат християнството като система от забрани, с пряк или мълчалив протест срещу нея. Ще ни възразят, че някои телевизионни програми са чисти и нравствени, но всъщност далеч не е така. Ако в предаванията си се занимаваха само с морализация, то никой изобщо не би купувал телевизори. Вижте лицата на седящите пред телевизора. Какво предизвиква най-голям интерес - морализацията или гангстерите и хватките на джудото? Ако се смесят семената на цветя и плевели и се хвърлят в земята, може да бъдем напълно уверени, че плевелите няма да дадат на цветята да растат. Пред телевизора израства човек с потисната духовност. В най-добрия случай той възприема религията като нравствено-културна и историческа ценност, което всъщност представлява религия без Бог. Телевизорът осакатява детските души. Той отнема детството им. От младенци ги превръща в старци - деца без детство и чистота!

 

Религията е тайна, а телевизорът превръща тайната в реклама. Литургията не може да бъде възприемана като визуално представление - това е мистично повторение на жертвата на Голгота, към съзерцанието и участието в която в древни времена са били допускани едва след подготовка само членовете на църквата, които не са под епитимия. Тя е снизхождане на Духа Свети и преобразяване на човешката душа. Нима телевизорът може да отрази снизхождането на благодатта?!

 

Телевизорът донесе в домовете на вярващите хора и кощунствени филми за Христа Спасител. Изкуството на артистите да се превъплъщават, умението им да забравят себе си, да се отъждествят с онзи, чиято роля играят, показва отсъствието на всякакво религиозно чувство или изкривената религиозност на актьора, отъждествяващ се с Христос. Сатаната казал: аз съм бог. Адам казал: аз искам да съм без Бога като бог. Артистът казва: искам да покажа на света чрез себе си Христа Спасителя. Значи този артист е уверен, че може да мисли като Христос, да обича като Христос, да действа като Христос. Това е по-голямо богохулство, отколкото примитивната и пошла антирелигиозна пропаганда. Днес играе гангстер, утре апостол, в други ден може би Рейгън или другаря Камо! Но нашата психика, възприела в подсъзнанието опошления от театъра образ, по законите на асоциациите и аналогиите в мисленето, като клеймо ще наложи този лъжлив образ върху светинята. Телевизорът е враг, с който не можеш да се споразумееш. Неговата агресия няма мяра и предел. Ако пустинята Сахара се разширява със скорост пет километра за година, то телевизорът с победен марш шества по цялата планета, изсушавайки последните източници и извори, замърсявайки и потъпквайки последните оазиси на духовността.

 

Скоро на човек няма да му се налага да посещава приятелите си, да пътува за конференции, да ходи на училище: той ще може да направи това, като управлява телевизионна система, оставайки си вкъщи. Той ще се озове в света като в студена за всичко и чужда за всички пустиня.

 

Из книгата "Православная Церковь об экстрасенсах, НЛО, телецелителях и оккультных явлениях"

 

http://predanie.blog.bg/drugi/2016/02/1 ... ra.1429424

 

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови