Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Веселин Тепавичаров: Корените на Васильовден са езически и възникват още преди възникването на християнството

Веселин Тепавичаров, ръководител на катедра етнология в Софийски университет „Св. Климент Охридски” в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: На 1 януари Източноправославната църква празнува Васильовден или още наричан Сурваки. Откъде възниква празникът и каква е народната традиция в този ден?


Веселин Тепавичаров: Корените на тази традиция са езически, още пред възникването на християнството. Думата Васил идва от „Басилеус” – старогръцка дума за император, владетел, високопоставен лидер, водач. Дните на владетелите винаги се свързват с оргиастичното начало. Поради тази причина и той се чества на първия ден от календарната година. Празникът се е чествал в името на владетелите в Балканския регион. След това обаче, когато се приема християнството по времето на Константин Велики, се приема Св. Василий да бъде почитан в този ден. Васильовден у нас е популярен заради имената. В самата християнска традиция той не е от най-популярните празници поради обстоятелството, че календара ни е много смесен. В него има много примеси на християнство и на езичество. В старият предхристиянски календар времето от 25 декември до към 6 януари е време на преход от едната към другата година. Тези дни се наричат „мръсни дни” и тогава не се прави нищо, тъй като се смята, че това е време на злите демони. По тази причина този празник в християнската традиция няма такова голямо значение, каквото имат да речем други празници като Коледа, Великден, Димитровден, Гергьовден и т.н. Тук влияние има езическата традиция. Този период на преход се смята за време, в което няма стабилност. Що се отнася до Сурува и до сурвачката отново обичаят води към езичеството. По традиция първият ден от началото на всяка година трябва да бъде деня на водача, на лидера и в тази връзка сурвакарството се прави за щастие и за здраве. Тук по-важното е, че се използва дрян, тъй като по това време той вече е напъпил. Не е цъфнал, но е напъпил и символизира здравето, щастието, бъдещето и всичко онова, което трябва да разцъфтява. Затова сурвачките се правят точно от това дърво.
Фокус: Какво се подготвя на трапезата в навечерието на празника?
Веселин Тепавичаров: На празника трябва да има погача, както в повечето български празници. Погачата почти винаги присъства, тъй като тя се свързана с идеята за хляба като основно хранително средство. По тази причина той е сакрализиран. На масата в този ден трябва да има също орехи и месо. В нашата традиция с този период се свързва клането на прасе. Клането не се свързва с Коледните празници, а по-скоро се свързва с празниците след това до Йордановден. В църквата се е установила традиция мръсните дни да бъдат след коледните празници, след раждането на Христос.
Фокус: Какъв е обичаят за сурвакарството и какво символизира то?
Веселин Тепавичаров: Има определени сурвакарски дружини, които отиват, обикалят селото и сурвакат за здраве и благоденствие, което символизира и самият дрян – разцъфването, идването на Новата година, на нещо ново. Сурвакарските дружини са свързани с мъжкото начало, а ладуването е свързано повече с женската част на празника.
Фокус: Казват, че това е един от дните, които все още носят духа на старите българи. Запазени ли са традициите на празника по автентичен начин или с времето са се изменили?
Веселин Тепавичаров: Много е трудно да се каже. Думата „Басилеус” е гръцка дума и явно тук става въпрос за някакъв автентичен локален празник на завареното старо население на Балканите. Много е трудно да се хване къде е коренът на един обичай. Има различни автори. Някои свързват такъв тип празници с тракийското начало, други със старогръцката обредност. Хората, които са по встрани в науката, пък търсят нещо прабългарско или славянско. Но никой не може да каже с точност какъв е произходът на празника. Такива традиции е имало откакто съществува етнографската наука, откакто има писмени сведения за нашата календарна обредност, тези традиции са регистрирани и съществуват в този си вид до ден днешен. Засега традицията на Васильовден е най-популярна в Пернишкия регион и то заради един специфичния кукерси празника Сурува.


Лора ГОРОВСКА

http://www.focus-news.net/

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови