Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.

Българска християнска телевизия е дългоочаквана медия от милиони християни в България и по света. На фона на разграждащата се ценностна система сред обществото ни нуждата от платформа за излагане и споделяне на християнските ценности и принципи е болезнено необходима.

За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Калин Врачански: Бог спаси живота ми в тежка катастрофа!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Калин Врачански повече от 5 години успява да се задържи на гребена на славата и да продължи да привлича вниманието на публиката и след края на сериала “Стъклен дом”, който го направи популярен. Той се доказа и с добри кинороли, като тази в трилъра “Вила Роза”, и на театралната сцена, където пълни салоните в куп постановки. Какво му донесе славата, защо няма същия успех и в личния си живот, и с какво чувство изпраща 2014 г., Врачански сподели за читателите на “Ретро”.

- Г-н Врачански, къде изкарахте Бъдни вечер и Коледа?

- На Бъдни вечер винаги съм със семейството си. Това е наша традиция от години и се радвам, че сме я запазили. Никога не поемам работни ангажименти на този ден и се събирам със семейството ми на светлия празник. А Коледа отпразнувах с приятели в чужбина. Организирахме си страхотна екскурзия, но ще запазя мястото в тайна.

- Предполагам, вече сте направили и планове за Нова година?

- Да, това винаги планувам отрано. Организиран човек съм и обичам да съм наясно какво предстои, да имам програма и за работата, и за почивката. Тази година ще бъда с приятели във Франция. Решихме да избягаме от България и да сменим обстановката. Сигурен съм, че ще бъде много хубаво, шумно и приятно, както трябва да бъде един купон на Нова година. Ще съм с много близки приятели.

- Вече работите върху нови постановки за идната година – къде да ви гледа публиката?

- Предстои ми премиера във Военния театър. Надявам се всичко да мине добре и да направим хубав спектакъл. Но си пожелавам да имам и кинороли. Дано през 2015 г. се обърне повече внимание на киното у нас. Вярно е, че през последните години се съживява, но с твърде бавни темпове.

- Какво бихте искали да промените в себе си през новата година?

- Закъснявам, бързам и съм много нервен. Искам да се отърва от тези навици, защото е неприятно и за околните. Напоследък приятелите ми все по-често ми го казват.

- Това на голямата ви заетост ли се дължи, или защото имате доста роли и се налага постоянно да сте някой персонаж?

- Естествено, даваш каквото можеш за работата си. Но след това оставаш себе си. Смятам, че актьорите са разумни хора и разграничават работата от действителността.

- Любовта на публиката компенсира ли актьорските усилия?

- Ами то не всеки път има любов, да ви кажа. Понякога хората не са доволни от теб. Никога не си застрахован. Старая се всеки път да си свърша работата, а това, което изпитвам на сцената, е някаква невероятна емоция. Малко неща биха могли да те заредят по този начин.

- Вие как се справяте с критиката?

- Има критика, естествено, хора пишат рецензии, отразяват. Не всеки път съм бил добър. Понякога не съм се справял. Но предполагам, че това е нормално, особено когато започваш нещо ново. Ако си с нов режисьор например, не всеки път се получава.

Със сигурност критиката не ми минава покрай ушите. Взимам си бележки, но все пак играя под режисурата на определен човек и се старая той да е доволен от това, което правя. Ако нещо не се получи, значи и двамата сме сбъркали.

- Споделяте ли мнението, че има бум на зрители в театралните салони?

- Нескромно ще прозвучи, но поне за постановките, в които аз играя, има интерес. Виждам пълни зали, това много ме радва. Ако е някакво възраждане, много е готино. Да виждаш как салоните се пълнят, хората се радват. Поне в София има публика. Когато съм пътувал из провинцията с някое представление, също има хора, но не знам те по каква линия са. Дали заради интереса към някого или към театъра. Нямам представа как стои въпросът например с някое редово представление в някой по-малък град. Колко време се играе, каква публика има. Бих се радвал, ако и там са пълни салоните.

- Как гледате на теорията, че почитателките ви пълнят салона главно заради интереса към един красив мъж.

- Според мен вие, медиите, налагате този етикет. Съмнявам се публиката сама по себе си да слага етикети. Понякога доста бързо се нарочва някой за такъв и такъв, но трябва да се даде малко време и самата аудитория да го обмисли. И все пак да бягам от това, което съм... По-скоро се стремя да не играя еднакви неща, защото няма да ми е интересно. Пък ако на мен не ми е интересно, какво остава за публиката.

- Вие сте известен и с това, че сте вярващ...

- Да, усещал съм такава подкрепа. Оживях след няколко тежки катастрофи. Не смятам, че сме сами. Има сила, разум, който ни напътства. Понякога ни оставя, тъй като се държим като непослушни деца - пипаме там, където знаем, че ще се опарим. Но пък следващия път внимаваме.

PIK.bg


СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови