Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Необходима сума за заплащане на ВПС сървъра ни: 192лв. Краен срок 25.02.2017
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК

За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Две добри думи за българската полиция

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Две добри думи за българската полиция

Автор: Владимир Йончев | Източник: offnews.bg



Владо на протеста

Владо на протеста

Пиша това с пълното съзнание, че след нощ с десетки окървавени протестиращи и два пъти по толкова насинени от удари с палки, възможно най-непопулярната позиция е да се каже добра дума за полицията.

Двама наши хора пострадаха при сблъсъците. Иво Божков, който снима стрийма за OFFNews, мина през “Пирогов”, а снимката на не дотам нежното му съприкосновение с полицията бе публикувана в Би Би Си и обиколи света. Репортерът ни Кирил Хараланов е с насинена от удар с палка ръка и беше ритан от полицай, въпреки журналистическата си карта.

Въпреки това смятам, че полицията си свърши работата по възможно най-добрия начин и направи всичко възможно да няма насилие.

Както казва Елисавета – жената с окървавената глава – ние не сме отишли да се дуелираме с карамфили. Във всички ескалирали протести навсякъде по света, полицията бие. Това й е работата. Полицаите вчера направиха всичко възможно боят да е най-малко, въпреки че дружно им опънахме нервичките до крайност.

Ще разкажа няколко случки от вчера:

Моя позната, тридесет и няколко годишна и доста красива, застава с вдигнати ръце до възрастен и доста по-нисък от нея полицай от кордона, пазещ оттеглящия се вече зад “Ал. Невски” автобус с депутати. Гърдите й са точно до лицето му и тя почва да навежда глава ту към едната му, ту към другата му буза. Младите колеги на полицая от двете му страни избухват в смях от еротичната сцена, въпреки напрегнатия момент.

Как този петдесет и няколко годишен човек с бяла коса се въздържа да плесне два шамара на моята позната – не знам. Но факт е, че остана невъзмутим.

Минута след това чувам истерични писъци. Руса жена на средна възраст е минала зад кордона и е точно до автобуса, по който летят камъни. Трима полицаи я изнасят на ръце. Тя се гъне и пищи неистово, множеството крещи: “Убийци!”. Полицаите я оставят възможно най-нежно на земята, приклякайки, за да не стъпи накриво и я държат, докато се изправи.

Минута след това друга жена повтаря сцената. Пак я изнасят внимателно.

Един от полицаите намира табакера зад кордона, вдига я високо и се провиква “Някой си е загубил цигарите, на кого са?”.

Всякакви глупости се изговориха днес за случилото се през нощта и най-големите бяха от хора, които не само на този, а на нито един протест не са стъпвали. И все едно и също се сучеше – имало ли е провокатори или е нямало.

В нощ като вчерашната е все едно дали е имало. Мирните, усмихнатите, интелигентните хора от предишните 39 дни, бяха по-радикални и от най-печения провокатор. След като 39 дни им се подиграваха как с карнавални шествия нищо не се постига, на 40-ия ден дойде онзи момент, в който замириса на революция и изляха обидата си от всичките 39 дни, в които след работа всеки ден обикаляха улиците на София и вместо да ги чуят им обясняваха, че са 1000-1500 лумпена.

Психологията на тълпата (не е задължително тази дума да е лоша) е добре известна. Адреналинът се вдига, желанията на отделната личност губят значение и за няколко минути целият площад има само една воля. Вчера тя беше да УБИЕ депутатите в рейса. Не да им сподели какво мисли за тях, не да ги напсува на майка, а да ги УБИЕ.

Единственото нещо, което може да овладее разрушителните пориви в такъв момент е униформата. А единствената задача на хората, които я носят, е в продължение на решителните 5 минути да запазят респекта към нея. В тия 5 минути полицаите не могат да си позволят да бъдат меки. Защото, ако рухне респектът от униформата им, щяхме да убием депутатите и министрите в рейса. И после щяхме да се питаме как ни е дошло такова безумие в главата или кой “провокатор” го е направил.

Сега искам да разкажа за моя сблъсък с полицая зад мен на снимката – този гигант с маската, който прилича на Робокоп.

Попаднах в най-голямото меле, точно до депутатския рейс, със стъклена бутилка бира в ръка. Робокоп възпитано, но твърдо ми каза да отстъпя, аз му казах, че няма да стане. Разбрахме се от половин дума. Казах му: “Чакай да разкарам бирата, да не стане беля”. Той отстъпи, пуснахме от ръка на ръка бутилката да я изхвърлят зад протестиращите. И чак тогава почна надлъгването.

Ако имах вътрешното убеждение, че Робокоп е мой враг, щях да опищя орталъка за думите, които си наговорихме. Каза, че ще ме смаже от бой, че ще ме рита, докато умра, че ще ми счупи главата, че ме арестува за неизпълнение на полицейско разпореждане. На което аз му размахвах едновременно журналистическата карта, камерата и телефона и му показвах как в момента целият свят гледа на стрийм какво се случва и вижда снимките в едър план, защото шервам непрекъснато. Така че да ме смаже, ако иска утре да е на първа страница.

След 3-4 минути рейсът с депутатите зави към “Александър Невски” и напрежението се пренесе в друга част на кордона.

Подадох ръка на моя Робокоп и му казах: “Много си печен”. Отговори, че и мене си ме бива и си поговорихме около минута за това колко са забавни протестите, докато не го предислоцираха в друга част на площада.

Напрежението вече беше паднало рязко и с полицаите, с които допреди минута се бутахме, пак бяхме приятели, както в началото на протеста. Един от тях – изглежда дребен началник, гледаше отдалечаващия си рейс и казваше: “Гледай ги идиотите – колко си мислят, че ще издържат така. Можеш ли да управляваш държава по този начин?”.

Питах го: “Вие как издържате?”, а той ми каза – “Не издържаме. Въпрос на време е да се направим, че сме объркали редиците и да ви пуснем при ония”.

Тази нощ си говорих с много от полицаите. Питах ги: “Защо ви трябваше да вкарвате рейса точно в най-многобройното шествие, вместо да преспят една нощ депутатите в парламента?”. Всички отговаряха едно: “Тази глупост полицай не може да я измисли. Може да сме всякакви, но дотолкова си знаем работата”.

Малко по-късно, при една от по-малките ескалации на напрежението, интелигентно момче до мен на висок глас питаше един полицай шаблонното: “От кого ги пазите? Ние протестираме и за вас, и вашите деца ще живеят в тази страна”.

Изненадах се, че полицаят отговори: “Не пазим тях. Вас пазим от това, което искате да направите. А тях… Тях вече никой не може да ги опази…”.

Сигурно сред всичките 400-500 полицая около парламента е имало 10% садистични кретени, които са използвали момента да се отбият на беззащитните. Но огромното множество от полицаите изтърпя обидите и блъскането, без да използва сила. Както и унижението да стоиш 18 часа на крак, пазейки политици, които не харесваш от роднините, приятелите си и хората, които вече познаваш от 39-те дни шествия, в които са ти ръкопляскали и се ти давали цветя и вода.

За всичко това, полицаите заслужават две добри думи, въпреки кръвта, която се проля.

Измежду всичките основания, които правителството има да подаде оставка, неизвестно защо пропускаме едно много важно – след сприятеляването на протеста с полицията, властта не е сигурна дали контролира репресивния си апарат.

Ако протестиращите тръгнат на сблъсък с полицията, властта ще си осигури лоялността на полицаите, която сега е под въпрос.

Идеята да се вреже рейса в тълпата целеше именно това. Полицаите го разбраха по-добре от протестиращите и въпреки че се оказаха между два огъня, направиха всичко възможно да се пролее по-малко кръв, отколкото беше планирано.


СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови