Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Необходима сума за заплащане на ВПС сървъра ни: 282лв. Краен срок 18.06.2017
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

 

„Ислямска държава“ срещу „Християнска държава“ – това ли искаме?

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

В исторически план, трагедиите обикновено обединяват хората. През последните години станахме свидетели на невиждани прояви на човечност след земетресения, наводнения и по време на кървави конфликти. Себеотрицание, желание да разбереш другия и да му помогнеш – не звучи като нещо кой знае какво, но когато си бил лишен от най-свидното си, е геройство да си способен на това. И хиляди бяха герои.

Ето и Франция – трима въоръжени психопати избиха 17 човека, виновни само за това, че пишат и рисуват това, което мислят или пък… просто са били в неподходящия (кашерен) супермаркет в неподходящия момент. Французите изтръпнаха, за да излязат милиони от тях няколко дни по-късно – в защита на демокрацията; в защита на свободата на словото. В защита на обществото, в което всеки има право да преследва своето щастие. Вееха се френски знамена. И норвежки. И албански. И алжирски – нищо, че братя с корени от тази страна насочиха калашници срещу „Шарли ебдо“. Или именно заради това. Знамената се вееха над тълпата без никакъв фалш.

Но докато действията се опитват да зашият разпореното от екстремистите единство, думите вече го прорязват на нови и нови места. Атентатите в Париж се оказаха обект на напълно противоположни интерпретации още от момента, в който с ужас брояхме гилзите и мъртвите тела по земята.

Още тогава беше ясно, че някъде в Източна Германия са отворили шампанско. Маргиналните европейски патрЕоти от PEGIDA надали някога са и сънували такъв невероятен подарък. След месеци на шествия с участието на социалното дъно, сега можеха изцяло да се насладят на „радостта на полуидиота“ (по израза на приятел) – да повтарят до изнемога „Ние казахме ли ви?! Казахме ли ви?!“. Нищо, че такива работи даже не са си и помисляли.

Германските борци за етнически чиста Европа само ще светнат по-ярко на радара, тук-там може и да спечелят места в някой провинциален общински съвет. Но такива като Марин льо Пен, „Йоббик“, Фараж, „Златна зора“ и подобните на тях ксенофоби и фашизоиди може да се превърнат в нещо повече от кресливи получатели на протестен вот. Защото вече и нормални хора изговарят тезата, че ислямът не е годен за Европа. Че тези, които го изповядват, не могат да се интегрират и не са генетически предразположени към ценностите на западните общества. Като цяло, че Хънтингтън е бил пророчески прав преди 20-ина години.

И тези иначе интелигентни хора нямат против да се подготвим за битка. Тоест, да изгоним всички, които не ни харесват и да ги засилим в обятията на най-реакционните самопровъзгласени „шейхове“, които ще ги чакат отвъд стените на Крепостта Европа. Докато ги чакаме да се върнат, винаги може да се развличаме с нарастващи дози параноя и авторитаризъм.

Впрочем, часове преди милионното шествие в Париж се появи информация, че вътрешните министри на страните от ЕС са се споразумели за по-строг контрол над Интернет. Казано иначе – очаквайте някой някъде да знае още повече за вас. В името на вашата свещена сигурност, която до момента електронният „Биг Брадър“ хич не е опазил.

Както и прекланянето на глава пред насилието, противно на поговорката, хич не ти гарантира, че сабята няма да те позакачи. Въпреки това, сред някои мюсюлмани, а и не само, се прокрадва една интерпретация на парижкия терор именно в този дух. Разбирате ли, „Шарли ебдо“ са прекрачили граница, която не трябвало да прекрачват. Имало теми, с които не бивало да си правиш шега. Ислямът принципно бил религия на любовта, но някак било възможно при голямо старание да си докараш… „акт на отмъщение“. При това – заслужен.

Ето така се нормализира тероризмът до един почти механичен процес – рисуваш Мохамед, някой се обижда и те застрелва като куче. Активиралият се рефлекс на потиснатото малцинство поставя общ знаменател между действията на убийците и чувствата на милионите хора, изповядващи тяхната религия. В същото време, това е и отстъпление пред екстремизма с жертване на свободното слово.

За всеки с минимални познания за пропагандата на „Ислямска държава“ е ясно, че от защитата на тази теза до неизказаната подкрепа за групировката разстоянието е опасно малко.

Особено когато защитниците на единия прочит на парижкия терор и тези на другия интензивно късат връзките помежду си. Ако си говореха (или, дай Боже, ако си проговорят), много бързо крайностите щяха да се стопят до обичайните си маргинални проявления.

„Ислямска държава“ и всички подобни мюсюламнски, християнски и безбожни радикали са всъщност малко – и малки. Те стават „нещо“ само когато нормалните хора около тях са превърнати в годна за повеждане тълпа. Затова с омразата към мюсюлманите европейските погромаджии и всички увлечени от тях правят най-голямата услуга на джихадистите. А те с терора си пък им връщат жеста.

Замислете се – какво е „Ислямска държава“ отвъд всичката й пропаганда? Тя е една мафиотска организация, която търгува с дрога и нефт и за която се бият наемници и лузъри. И трябва да бъде третирана като такава – смазана без излишни емоции в държавите, където е пуснала пипалата си и неглижирана от всички мюсюлмани и християни, които се опитва да заблуди.

За да стане последното, трябва образование и постоянен ангажимент на държавата отвъд подхвърлянето на социални помощи в гетата. Трябва и духовниците да докажат, че и днес религията има своята силна социална роля. Трябва самите ние да заплюем веднъж завинаги оцъклените популисти, които предлагат лесни, тотални и окончателни решения на всички проблеми. Това няма да стане само, трябва да го поискаме и да се преборим за него. Резултатите няма да дойдат нито бързо, нито лесно.

И, все пак, по-добре така, отколкото да чакаме деня, в който ще броим колко са правоверните под знамената на „Ислямска държава“ и колко – под тези на „Християнска държава“.

http://yavornikolov.wordpress.com/

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови