Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ПРИКАЗКА ЗА БОГ И НЕГОВАТА БЛАГОСЛОВИЯ

ПРИКАЗКА ЗА БОГ И НЕГОВАТА БЛАГОСЛОВИЯ

От Приказките на Вал

От "Приказките на Вал"

Бог понякога слиза на земята. Защо ли го прави? Ами не знам, но Той знае.

Веднъж Бог слезнал на земята и се упътил към селцето там до хълма. Още преди селото срещнал един млад мъж. Работил той на нивата си, бил усмихнат, енергичен, не чувствал никаква умора. Работил здравата. Бог не го заговорил, само му се зарадвал и го благословил. Продължил пътя си и съзрял една прекрасна девойка, спретнато облечена, вчесала разкошните си коси в дебели плитки, радостна, усмихната и пъргава. Шетала тя из спретната къщичка, пеела и разговаряла с цветята. Бог й се зарадвал и я благословил. На следващата уличка, близо до кръчмата се появил друг мъж, който явно вече се връщал от кръчмата. И той бил весел, залитал, припявал си нещо свое и държал в ръката си бутилка, от която отпивал. Явно бил щастлив. Бог и него не заговорил. Само се поспрял, благословил пияницата и продължил. На края на селцето Бог погледнал през плета на една малка запусната къщичка. Там на верандата се излежавала млада мома, малко напълняла, но видимо доволна. Тя леко похърквала на миндерчето, а котлето с обедната манджа още не било сложено на огнището, въпреки, че вече наближавало обяд. Бог въобще не се опитал да я събуди. Само я благословил и решил да си тръгне.

Изминали години и Бог решил отново да посети селото. Защо ли? Ами не знам, но Той знае.

Побързал за нивата на младия мъж. Той пак бил там и се трудил. Но вече не бил същият. Видът му бил изморен, ризата овехтяла и мръсна, нещо в него се било скъсало, но продължавал да се труди. Бог веднага го попитал:

- Човече, какво става с теб? Как я караш?

- О, Господи! Много съм добре, но бързам. Трябва да сколасам до мръкнало. А и се притеснявам да не се извие буря, нали виждаш какъв черен облак се е надвесил над хълма? Още по-добре ще бъде ако завали. Само как ще се напоят браздите...

Бог отминал нататък и веднага се натъкнал на пияницата. Срещнал го на същата уличка близо до кръчмата. Само че сега човечецът се клатушкал в посока към кръчмата и бутилката, която стискал в ръката си била празна. На въпроса: „Човече, какво става с теб? Как я караш?” пияницата отговорил:

- Всичко е наред, но бързам. Жената се е навъсила като оня облак над хълма. И тя не знае какво иска. Заела се е сега с едни цветя... Та отивам да напълня бутилчицата, та малко да ми просветне. Ще ми просветне, разбира се. Ако пък завали ще е чудесно. Тогава кръчмата ще се напълни с приятели. Един ще почерпи, друг ще почерпи...

И красивата мома с плитките не била същата. Плитките вече ги нямало, лъчезарното лице било набраздено от бръчици, все още красотата се виждала, но умората и болката надделявали. А отговорът на зададения въпрос бил:

- Какво да ти кажа, Господи! Не се оплаквам, но вече този мой мъж пияница взе да ме притеснява. Затова бързам малко да поошетам и да ходя да си го прибера от кръчмата, че както е притъмняло... Но нека да завали. Ех, каква дъга ще се образува след дъжда, там над хълма...

Само крайната къщичка като че ли си била същата. Момата, вече доста напълняла, продължавала да похърква на миндерчето , а котлето с обедната манджа още не било сложено на огнището, въпреки, че вече наближавало обяд. Този път Бог похлопал на килнатата портичка, събудил мързеливата мома и благо я попитал:

- Жено, какво става с теб? Как я караш?

- О, Господи! Много съм добре. Доволна съм от живота, но бързам. Бързам да си поспя, че както е притъмняло, може и да завали. А тогава мъжът ми, оня дето работи там на нивата до хълма, може и да се върне и да ме събуди. Но и да завали, още по-добре. Милият ще побърза, ще ме завие, за да не се намокря и простудя...– отвърнала сънено момата, обърнала се на другата страна и отново заспала.

Тогава Бог се замислил, усмихнал се и благословил всички!

Бог понякога слиза на земята. Защо ли го прави? Той си знае...

И рукнал дъжд!

От "Приказките на Вал"


СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови