Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Един спомен, който ме накара отново да го споделя с вас.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

15747633 1407606385950982 5706942606503860658 n

Вместо "слово за деня":
Един спомен, който ме накара отново да го споделя с вас. Колко грешим, когато гледаме с очите, а не със сърцето си и...отсъждаме кое е "правилно" и кое не...Това е случка от преди повече две години, когато си бях в София:
На пръв поглед си казваме: Тези в кафетата си губят времето и отиват в погибел, докато има такива, които смирено се покланят на Господ... Да, ама не! Бях седнала да изпия следобедното кафе на една такава маса, пеех си на ум " Моят Бог е велик и мощен Бог", гледах хората и си говорех с Него: "Господи, какво мога да направя за тези хора, те не знаят на къде са тръгнали..." В това време на съседната маса имаше три жени, които разговаряха. Дочух разговора им - едната славеше Бог за изцелението, което беше извършил за една нейна роднина. Лицата им сияеха и се радваха. И другите две започнаха да славят Господ за чудните дела, които е извършил в живота им. Станах, а сърцето ми се радваше заедно с тях, нищо, че не ги познавах - важното беше, че те познаваха нашият Господ. Продължавайки по "Витошка", стигнах до пл. "Св. Неделя". Реших да вляза в храма, беше отворено. От вън една възрастна жена продаваше малки букетчета от кокичета. Заговорих се с нея, купих си от тези предвестници на пролетта и влязох. Храма беше почти празен. Само тази жена на снимката и още две млади жени. Влезе една жена на средна възраст, беше много сериозна и намръщена. Започна да пали свещите, които бяха в ръката й - доста бяха, държеше ги като букет. След всяка запалена свещ, тя усърдно се кръстеше и наричаше шепнешком нещо. Докато направя някои снимки и постоя в тишината /обичам тишината на храмовете/, жената със свещите беше привършила и тръгна да излиза. Мина пред мен, бутайки ме и поглеждайки ме с "убийствен" поглед. От вън беше жената с букетчетата и две момичета, които просеха. Думите, които дочух от вървящата пред мен жена по адрес на продавачката на кокиченцата и двете момичета не искам дори да споменавам. Но вледеняващият студ, който почувствах от тях ме накара през целият път до дома да разсъждавам - къде можем да намерим Бог? Дали Е в храмовете и дали НЕ Е в кафетата? Дали има разлика, която много често с физическите си очи НЕ долавяме и бързаме да осъдим? В грях ли бяха трите жени, че бяха седнали да пият кафе...и праведна ли беше жената с букета от свещи в храма? Кой трябва да Е точният въпрос, който да зададем на Бог, когато искаме да Му послужим? Дали мястото Е от значение, когато се доближаваме до Него? Въпроси, въпроси, въпроси...още си ги задавам. <3
Катя Николова

15697317 1407606422617645 5030555671839603948 n

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК