Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Участвайте и вие в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Въведение в богословието

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

    Въведение в богословието (студентски записки по време на лекции)

ВЪВЕДЕНИЕ В БОГОСЛОВИЕТО

 

Цел на въведение в богословието- да запознае студентите с основните теми на православната вяра.

В практиката на църквата, първите 4-5 века е имало много добра подготовка, за преди кръщението, което е вход в църквата. Тази подготовка е била с продължителност до 2-3 години, запознаване с основите на вярата, катехизис.

Днес хората са безотговорни в много отношения...

Когато кажем богословие, хората могат да разберат различни неща. От гръцки "феология"- теология. Теология: тео+ логос. Логос- слово, смисъл, знание, наука, разум.

Теологията включва всичко, което има отношение между Бога и човека.

Богословието също е и наука. Хората имат най- малко знание за християнството.

Има два аспекта на богословието: духовен и исторически.

Богословието включва всичко, което се отнася до човека и отношението му към Бога.

Всеки човек има религиозни преживявания. Например към мода, култове и др.

Богословието е наука

Това е усилието на човека да осмисли по научен начин, да отделя, истинността, автентичността на религиозния опит от суеверието.

Да осмисли, да изследва, да проверява с помоща на разума, целия опит на човека, как организира себе си и живота си.

 

В Новия завет апостол Павел е най- големия специалист по християнска философия. Философията означава любов към мъдростта.

Философията е човекът да организира по мъдър начин живота си.

на гръцки "техни" означава изкусност, вещина.

 

Апостол Павел казва: цялата тази мъдрост да осмислим живота си и да отговорим на много житейски въпроси е добро усилие, но при условие, че има за опорна точка вярата в Господ Иисус Христос.

Богословието е човек да осмисли, организира живота си от гледна точка на вярата в Иисус Христос.

Богословието е тази оптична система, с която да търсим решенията на много неща, мироглед към човек, обществото и Бога.

Отношението към Бога е отправна точка, за осмисляне на целия живот.

Богословието има за цел да възпитава мъдрост, организация на живота.

Богословието, християнството е стимул за развитието на природните науки: история, археология, социология и др.

 

В миналото хората са митологизирали природните сили.

Християнството демитологизира, демистифицира природните сили.

Всичко в природата има природни закони; в човека и на всякъде.

Християнското богословие отключва изследването и развитието на науката.

 

Ако науката честно изследва и изучава законите, ще подтвърди християнските истини.

Съвременният човек използва знанието само като информация, без да влага разум.

 

Богословието обяснява религията. Религия от думата "религио", връзка , обединение с Бога.

Всички народи, общества и във всеки човек (антропологически) имат религия и склонност към религия.

Във всеки човек има склонност да търси "свръхестественото". Това е разликата между човека и животните.

Християнството е религия, но и нещо повече. Думата вяра, християнската вяра е свободен акт на човешката воля. Вярата е личен акт, човек свободно се съгласява.

Всички религии са плод на човешката религиозност. Във всички форми на религиозност човек се стреми към бога.

 

 

Библейската християнска вяра предполага среща на Бога с човека. Бог се открива на човека. Има откровение. Бог е личност, която се открива на човека лично.

Вярата е лично доверие в Бога. Вярата е вярност и отговорност към Бога.

Откровението е исторически факт. Откровението е реална среща, на реално място. Историчността на откровението е важно нещо.

Централната личност на Откровението е Иисус Христос. Иисус Христос говори пред реални хора. В книгите на Стария и Новия завет са записани реални свидетелства.

Стария завет е историята на отношението между Бог и Божият народ Израел.

Новия завет е Иисус Христос. Християнството е христоцентрично.

Богословието няма за цел да налага вярата. Целта на богословието е да осмисли вярата и живота.

 

Двете основни форми на Богооткровението са Свещеното писание и Свещеното предание

 

Свещеното писание е Библията. От "библио"- книга, "библиос"- книги.

77 книги, 50 книги на Стария завет, 27 книги на Новия завет.

4 евангелия са основата.

Какво е писание? Какво е предание? Еврейският народ е запазил истинската вяра в Бог. Затова е избран Божий народ.

Стария завет е историята на отношениета на Божия народ Израел с Бога.

Бог сключва съюз, завет  с този народ Израел. Завет означава съюз,вярност.

Новия завет е завет към "Новият Израел"- църквата. Не отделен народ или етнос.

Писанието е историята на Божието откровение.

Преданието е предаване на истината за Бога в една определена общност.

 

Писанието е написаната най-важната част на истината.

Евангелие- благовестие.

Евангелието, писанието и преданието е едно и също.

Свещеното предание включва всичко около живота на Църквата. Писанието е една част , есенцията, най-важното.

Църквата е авторитет за истинността на Писанието и Преданието.

 

Във 2-3 в. се появява ереста на гностиците.

В евангелието на Тома, Яков, Юда, Петър и др. има отделни неща, които са вярни.

Още във 2 в. църквата е изработила механизми за опазване на вярата.

В протестантството преданието е на заден план.

 

Основна литература за четене:

1. Здравко Пено, Основи на православната вяра

2. Проф. Г. Коев и Т. Бакалов, Въведение в християнството

 

Да критикуваш означава, да не отречеш нещо, да се различава истината от лъжата.

Богословието трябва да развие в нас за всяко нещо да имаме критерий.

 

Други книги за четене:

1. Книгите на протойерей Александър Шмеман

2. архиепископ Павел Финландски

3. Павел Евдокимов, Православието

 

В Сърбия ученето на теология (богословие) е престиж.

 

Владета Йеротич, автор за връзката между богословието и психологията, написал е книгата " Завръщане към отците".

 

В протестантския пиетизъм през 19 в., има недоверие към науките, психологията и др.

За да имаме интерес към богословието трябва да имаме вкус към богословието. Това се възпитава.

Четенето на "Добротолюбие" , не се препоръчва за начинаещи, могат да го четат правилно, с разбиране, хора които имат много добра църковна основа, подготовка.

В такива подобни книги трябва да се прочетат истини, които са основани на опит, духовен опит за човека, Бога, обществото.

Грешка е написаното от духовните книги на Св. Отци , да се взема "формата", буквално и да се принася навсякъде.

Грешка е монашеският живот формално, буквално да се принася към съвременното общество, светския живот.

Монасите нямат външни светски изкушения. Те имат само вътрешни изкушения, помисли.

Трите монашески добродетели са: безбрачие, бедност (нестяжание) и послушание.

Освен Писанието и Преданието има и други средства, форми за Богооткровението.

 

На вселенските събори църквата съборно определя истината, вярата, срещу заблужденията, ересите, срещу мнението на друг човек, което е неправилно.

Ереста отделя някого от единството на Църквата. Който по свой начин тълкува вярата прави ерес.

Вече съществуващата вяра е била дефинирана по най-точния начин.

В православната църква има седем вселенски събора.

787 г. 7- ми вселенски събор. В 7- мия вселенски събор има чести изрази: "като следваме апостолите, вярата на отците". Свидетелството на апостолите е истинно свидетелство.

 

Светите църковни отци са приемници на апостолите. Те богословстват, разширяват, тълкуват християнската вяра за човека, живота, обществото, устройството на държавата, икономиката.

Светите отци се отличават с две неща:

1. те са образовани, те са учени

2. те са верни на Бога

Светите отци тълкуват, обясняват християнската вяра на своето съвремие, където живеят.

 

Св. Порфирий Кавсокаливит, от 4 клас нагоре се е самообразовал. Роден е с интелектуални дарби, много духовно надарен.

Архиепископ Месодейски е д-р по астрофизика. Работил е в НАСА.

 

Истинското богословие не повтаря, не преповтаря миналите писания. Истинското богословие е актуално на съвременността.

Богословието е отговорност към човека, обществото, света, културата.

 

2 важни белега на истинското богословие:

1. актуалност и 2. отговорност > с това се отличават писанията на църковните отци.

Съвременната цивилизация натрапва различни непотребни, излишни неща, "виртуални". Рекламата натрапва различни ненужни неща.

 

Богословието има функцията да "демитологизира" света. В древността в Рим е имало обожествяване на императора, властта.

Един гръцки богослов е казал, че съвременният свят, култура много прилича на света от миналото преди 2000 години.

 

Достойнството на личността е важен фактор във Византия.

В миналото католическата църква е изградила един погрешен модел на тоталитаризъм.

Книгата на Радован Бигович- Църква и общество.

 

1. Отношението на човека към човека

2. Отношението на човека към заобикалящият свят

3. Отношението на човека към Бога

 

Психологията изследва "вътрешния" свят на човека, психологическите процеси.

Свобода без отговорност е нищо.

В социологията има дял за изследване на динамиката на ценности и нагласи.

Мерилото за човешката личност е Иисус Христос.

Богословието се занимава с критика, осмисляне и отсъждане на истината. Целта на богословието е изграждане на личността. Богословието не се занимава да прави морализаторство, да осъжда.

Според християнството, човек трябва да се труди. Но не като експлоататорски труд. Труд, който изгражда човека като личност.

 

1. Кое утвърждава достойнството на човешката личност?

2. Кое разрушава достойнството на човешката личност?

Това са критерии на богословието.

Човешката личност се изгражда, развива в общението в една общност. Християнството открива истината за човека, че е личност.

До Христос нямаше такова понятие.

 

В християнската вяра Бог се разбира като Творец на света.

В творението има включени закони, закономерности от Бог.

6-те дни на сътворението не са буквални. Те са периоди от време.

 

Човекът е надарен със свободна воля, самоопределение.

Съвременното консуматорско общество има в центъра индивидуализъм.

 

Светите отци са изследвали вътрешно себе си.

Евагрий Понтийски 

"мистическо съзерцание" на Светите отци.

 

Човекът е сътворен по Божий образ и подобие. Човекът не е сътворен завършен. Бог заселил човека в Рая- това е метафора.

Човекът е сътворен и надарен с живот, дар от Бога.

Човекът в началото е бил поставен в началото на един път на развитие, израстване.

Целта на човека е да бъде по Божий образ. Тази цел на човека се постига с помоща на Бога.

При грехопадението човек има за цел да бъде сам, сам да постигне всичко, със свои сили. Това е гордост.

Грях на гръцки е "амартиа", означава пропуск, неуспех.

Грехът се състои в това: отделяне от Бога, отделяне от човека, автономност, човек да стане Бог.

Грехът въвежда смъртта в света. Грехът свежда целта на човешкия живот до оцеляване.

Бог не наказва човека, по който начин той си мисли. Грехът не трябва да се разбира юридически.

 

Иисус Христос е опорна точка, крайъгълен камък на християнството и богословието. Всички обещания на Бога в Стария Завет се изпълняват в Иисус Христос.

Раждането на Иисус Христос е централна точка.

В Иисус Христос са съединени Божественото и човешко естество.

Йоан Дамаскин е казал "Иисус Христос е нещо ново под слънцето".

 

Иисус Христос не само възстановява последиците от грехопадението, но прави и нещо повече- надгражда.

В интернет можем да четем блог на Венелин Попов.

Калистор Уеър книга за православието

От Анонимен

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК