Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Идва нов световен ред: Готови ли сте за него?

Последен шанс за света

Идва нов световен ред: Готови ли сте за него?

· САЩ и папството го искат

· С появата си той ще завладее света

· Предречен преди 2000 години

· Как да не станем негови жертви

alt

В четвъртък Папа Йоан Павел II възвести с камбанен звън настъпването на Новата година и поднови призива за... създаване на нов световен ред.” 2 януари 2004, „Дъ Кришчън Поуст”

alt

„Това е голяма идея – нов световен ред... единствено САЩ разполагат и с моралните устои, и със средствата да го подкрепят.” Бившият Президент Джордж Буш, Годишно обръщение към Конгреса, 29 януари 1991

Скоро (след години, а не след десетилетия) светът ще е изправен пред глобална криза, която ще предвещае неговия край. За да бъдат хората по цял свят подготвени, с цената на големи разходи и саможертви, ние изпращаме това послание до много страни.

На тези, които се осмеляват да продължат да четат, статията „Последен шанс за света” може да се стори абсурдна, ако не и безразсъдна, защото естествено вие се надявате на световен мир и просперитет и със сигурност не на всеобща криза, която да обхване света и го унищожи.

Опитали сме се да предвидим вашите реакции и съмнения и ще започнем това пътуване в бъдещето с отговори на някои от вашите въпроси, като едновременно споделим с вас защо светът е изправен пред своя последен шанс!

Библията като Пътеводител

1. Кои са хората, които стоят зад тази статия?

Ние сме част от малка група хора, разпилени по цял свят, които приемат Библията като единствено правило. След като отделихме значително време за изучаването й, особено главите, които се отнасят за нашето бъдеще, осъзнахме, че трябва да споделим с вас наученото. Това, което научихме, е от такова значение, че сме готови да се изложим на трудности и саможертви, дори да пожертваме живота си, за да го направим достъпно за вас. Велики сили работят неуморно да потулят тази информация.

2. Защо приемате Библията толкова на сериозно?

Първоначално не приемахме Библията толкова на сериозно, докато не открихме с изненада колко точна е тя. Толкова точна, че дори предсказания, направени преди хиляди години, се сбъдват до най-малката подробност в уречения ден. Това ни накара да заключим, че зад Библията стои всезнаещ Бог, който е неподвластен на времето и знае края от самото начало.

Научихме още, че нашият Създател ни обича толкова много, че е подготвил място за нас в рая. Но тъй като сме заразени с болестта на греха и понастоящем сме негодни да живеем с Бог в рая, Той е приготвил цяр за болестта на греха.

Ние не бихме взели Библията толкова на сериозно, ако Бог не беше показал толкова всеобхватен контрол и познание за бъдещето. Това всемогъщество най-ясно се разкрива в две книги: „Книга на пророк Даниила от Стария завет и „Откровение на св. Ап. Иоана Богослова от Новия завет.

Сбъднати библейски пророчества

3. Дайте пример за сбъднато пророчество от Библията.

В Книга на пророк Даниила”, гл. 2, Бог се явява в съня на вавилонския цар и казва, че от неговото време до края на времето светът ще стане свидетел само на четири световни империи. Историята е доказала, че това, което Бог е предопределил, всъщност е това, което се е случило. Четирите империи са Вавилонската (605 пр.Хр. – 538 пр.Хр.), Мидо-Персийската (538 пр.Хр. – 331 пр.Хр.), Гръцката (331 пр.Хр. – 168 пр.Хр.) и Римската (168 пр.Хр. – 476 сл.Хр.). Той още разкрива, че Римската империя ще бъде разделена на десет територии и че по времето на тези територии, ще настъпи краят. Историята е доказала колко точни са думите на Бог. Защото до 476 сл.Хр. Римската империя е разделена на десет нации, от които произлиза съвременна Европа.

Освен това Бог разкрива отличителните черти на всяка от империите като начина, по който ще се възкачат на власт и ще паднат, и основните характеристики на всяко правителство. Вж. „Книга на пророк Даниила”, гл. 7 и 8. Предоставени са достатъчно подробности, така че истински заинтересованите от историята и от Библията не могат да не се съгласят, че на небето съществува Бог, който управлява нашия свят.

4. Каква е целта на библейските пророчества?

Целта на пророчествата е да ни предупредят за бъдещи кризи. Например, Бог предупредил Ной за предстоящия потоп, Авраам и Лот за унищожаването на градовете Содом и Гомор и Моисей за напастите в Египет. Всички те наистина трябвало да се подчинят на предупреждението. Тези събития са документирани, за да ни покажат, че каквото е предвещал Бог, се е случило точно така, както го е казал. Следователно не можем да си позволим да пренебрегнем никое от пророчествата, които все още предстоят да се сбъднат, тъй като те служат за предупреждение, че ако се подчиним, ще се защитим от кризи.

Следователно библейските пророчества изпълняват двойна функция – да запечатат в умовете ни съществуването на Бог, който контролира всички събития, и да ни предупредят за опасни ситуации.

Най-страшното и сериозно предупреждение

5. Има ли в Библията друго пророческо предупреждение, което още не се е сбъднало?

Всъщност най-сериозното пророческо предупреждение все още не се е сбъднало. Днес няма нищо по-важно за нас, освен да разберем това пророчество, защото събитията се развиват в бърза последователност, което показва, че сбъдването му е непосредствено.

6. Споделете с мен най-сериозното пророческо предупреждение, което предстои да се осъществи.

И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца. Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му. Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса”. Откр. 14:9-12.

Това ужасяващо предупреждение описва две групи хора. Първата група е предупредена да не почита звяра и неговия лик, заради което ще бъде дамгосана с белега на звяра; на втората група се гледа положително, защото се придържа към Божиите заповеди. Нещо повече, описанието на Второто пришествие на Христос директно следва това предупреждение. Следователно знаем, че това е последното ни предупреждение преди Второто пришествие.

7. Как мога да избегна почитането на звяра и неговия лик и получаването на неговия белег?

Добър въпрос. За да отговорим, трябва да определим звяра, образа на звяра и неговия белег. Логично е да приемем, че Бог няма да ни предупреди за подобни опасности, без да ни помогне да ги познаем по категоричен начин. Любящият Бог няма да ни остави да гадаем, когато е заложен вечният ни живот. Ето защо не е изненадващо, че откриваме описание на звяра и неговия образ в предходната глава, в която са дадени много ключове за разгадаване на същността им.

Разпознаване на Звяра

8. Как е описан звярът в Библията?

След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му богохулни имена. 2 Звярът, който видях, приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт. 3 И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; 4 и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него? 5 Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства; даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца. 6 Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето. 7 И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ. 8 И му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца, заклан от създание-мира... 16 И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им: 17 та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му 18 Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.” Откр. 13:1-8, 16-18.

9. Горният пасаж е пълен със символи. Как да го разбера?

Трябва да позволим на Библията сама да интерпретира собствените си символи. Можем да очакваме, че в наша полза Бог е разкрил значението на тези символи. Следователно това, от което се нуждаем, е усърдие, за да открием тяхната интерпретация в Библията. По този начин се избягват всички човешки предположения и догадки.

Всъщност в Библията човешките предположения и догадки се осъждат, защото никое пророчество... не е собствено” 2 Петр. 1:20. Библията определя собствените си символи. Например, „Откровение на Св. Иоана Богослова” съдържа 404 стиха. От тези 404 стиха 278 се срещат почти дословно в други книги на Библията, където тяхното значение е обяснено подробно.

Следователно ви насърчаваме да постъпите като жителите на Берия (вж. Деян. 17:10, 11) и да подложите всяко учение на изпитанието на Светото писание. Тъй като този, който набожно изучава Библията в стремежа си да открие истината, за да може да й се подчини, ще разбере Светото писание. „Който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.” Иоан. 7:17.

10. Кои символи трябва да разгадаем, за да разкрием звяра и неговия белег?

Символите на звяра са много, ние ще се задоволим с онези, които са необходими за неговото разпознаване. Това са: „звяр”, „дракон”, „море”, „42 месеца” и „богохулство”.

Звяр: В библейските пророчества звярът е символ на цар или царство. Тия големи зверове, които са четири, означават, че четирма царе ... четвъртият звяр значи: четвърто царство...” Дан. 7:17, 23. В този случай става дума за единствено по рода си царство, тъй като то е не само политическа сила, но и религиозна, защото хората „почитали звяра”. Откр. 13:4.

Дракон: Според Библията драконът е друго име за Сатаната, бащата на лъжите и измамите, „великият дракон... наречен Дявол, и Сатана, който измами целия свят.” Това ще рече, че щом Сатаната е дал „своята сила, трон, и велика власт” на звяра, можем да очакваме, че звярът ще се държи по същия измамен и нечестив начин като Сатаната. От което следва, че измамата ще има голямо присъствие в делата на звяра. Откр. 12:9; 13:2.

Море: В библейските пророчества морето е символ на множество от голям брой различни хора. ...Водите ...са народи и тълпи, племена и езици.” Откр. 17:15. Съответно това единствено по рода си царство или сила е изникнало от морето, което показва, че идва от местоположение в света, което е гъсто населено с хора от различни националности.

Четиридесет и два месеца: Този период се равнява на три и половина години (42 разделено на 12). Библията е написана на основата на еврейския календар, в който всяка еврейска година има 360 дни (30 дни във всеки месец). Три и половина години и четиридесет и два месеца се равняват на 1260 дни. Причината за обръщането на месеците към техния еквивалент в дни е, че когато Бог прави пророчества, Той често приравнява ден към година ...ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден...”, ден за година ти определих”. Числа 14:34; Иез. 4:6.

Следователно 42 пророчески месеца предполагат период от 1260 години, през който на звяра е дадено уста, които говореха големи думи и богохулства” и да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ”. Откр. 13:5, 7. Което означава, че през този период звярът ще богохулства, ще преследва християните и ще разполага с голяма власт.

Богохулство: В Библията богохулството е определено по два начина. Първо, човек претендира, че е Бог или Негов наместник. ... не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се БогИоан. 10:33. Така, звярът, тази религиозно-политическа сила и царство, хулел Бога, като претендирал, че е наместник на Бог на земята. Вторият начин за извършване на богохулство е чрез даване на опрощение (като човек твърди, че има власт да опрощава греховете на другите). „Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?”. Марк. 2:7.

Звярът, тази религиозно-политическа сила и царство, хули Бог не само като заема Неговото място на земята, но и като претендира за правото на опрощение. Нищо чудно, че звярът има богохулни имена” и говори хула против Бога, за да похули името Му”; това е така, защото звярът претендира за сили, които са прерогатив единствено на Бог. Откр. 13:1, 6.

Девет основни белега

След като позволихме Библията да отключи значението на собствените си символи, сега можем да изтъкнем деветте най-важни уличаващи белега на звяра, за да определим коя историческа сила притежава тези характеристики. Това не са единствените белези: в Библията има много други. Надяваме се тези уличаващи основни белези да ви накарат да потърсите още в Библията.

1. Звярът обединява едновременно религиозна и политическа власт, поклониха се и на звяра”. Откр. 13:4.

2. Звярът се възкачил на власт в гъсто населена част от света „и видях да излиза от морето звяр”. Откр. 13:1.

3. Звярът получил своята сила и власт от Сатаната, следователно можем да очакваме неговата история да съдържа голяма доза измама, „и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт”. Откр. 13:2.

4. Звярът управлявал безмилостно при пълна хегемония (доминиране) в продължение на 1260 години. Този период трябва да има ясна начална точка и край със „смъртоносната рана”. „Даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца.” „И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена.” „Даде му се власт над всяко коляно, език и народ”. Откр. 13:5, 3, 7.

5. Звярът преследвал християните в продължение на 1260 години. „И даде му се да воюва против светиите и да ги победи”. Откр. 13:7.

6. Звярът ще се възстанови напълно от своята „смъртоносна рана” и светът ще немее от това, „но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя”. Откр. 13:3.

7. Звярът има мистериозно число 666, което показва неговото положение и име, „пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.” Откр. 13:18.

8. Звярът хули Бог, като претендира, че е Бог, и като дава опрощение (властта да прощава греховете на другите).

9. Звярът изявил и други богохулни претенции, предприемайки действия, които са прерогатив единствено на Бог. „Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства”. Откр. 13:5.

Уважаеми читатели, коя историческа сила отговаря на всички уличаващи белези? За честните има един единствен отговор: Римокатолическа църква. Римокатолическа църква е звярът, за който Бог ни предупреждава от любов към нас. Целта на тази статия не е да напада католиците, а да разкрие истината за католическата система. Не се обиждайте, а по-скоро се чувствайте окуражени да търсите факти и потвърждение.

11. Моля, подкрепете това заключение с исторически доказателства и факти.

Нека да разгледаме всеки белег, за да видим как историята сочи единствено към Римокатолическата църква.

1. Римокатолическата църква притежава едновременно религиозна и политическа власт:

Свети Йоан видял този съюз в пророческо видение относно четвъртото и последно царство на света и го описва като и видях една жена да седи на червен звяр. Откр. 17:3.

В Библията жената е символ на църква, „Но, наистина, както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме Израилев, казва Господ”. „Сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица.” Иер. 3:20; 2 Кор. 11:2.

Освен това единодушно се приема, че при пророчества звярът представлява нация. Дори в съвременния свят нациите се символизират от животни. САЩ са представени като орел, Русия се сравнява с мечка, а Китай носи образа на дракон.

Преди много години Бог разкрил на Даниила всички световни империи до края на времето. В свое видение Даниила съзрял, че последният звяр се отличаваше от всички”. Дан. 7:19. Но по-какво ще се различава? Според Откр. 17:3, както видяхме по-горе, това животно (нация) ще бъде управлявано от жена (църква).

В наши дни съществуват ли църква и държава, които да работят заедно като една световно призната сила? Единствената организация, постигнала всичко това, е Римокатолическата църква.

Римокатолическият папа е върховният религиозен водач на повече от един милиард последователи по цял свят.

„Римският папа, като наследник на Петър е вечният и видим извор и основа на единството както на епископите, така и на цялата общност на вярващите.” 2-ри Ватикански съвет (1962–65)

„Всяко духовно лице трябва да се подчинява на Папата дори ако заповядва нещо, което е зло; тъй като никой не може да съди Папата”. Папа Инокентий III (1198–1216).

Едновременно с това папата е цар на независима нация – Ватикана. Ватиканът е обособена суверенна миниатюрна нация, независимо че е в рамките на Италия. По този начин папството е единствена по рода си сила, обединяваща религиозна и светска власт.

2. Римокатолическата църква се възкачва на власт в гъсто населена част от света:

Това е идеално разкрива Римокатолическата църква, тъй като тя е възникнала сред различните сили и нации в Европа.

3. Историята на Римокатолическата църква е изпълнена с измами:

Посветените католици с готовност се съгласяват, че фалшификациите са начин на живот за папите. Ханс Кунг, католически свещеник и теолог, съветник на Втория Ватикански съвет (1962–65), заявява, че папите още от 5 век „решително разширяват властта си с явни фалшификации”. „Католическата църква: кратка история” (превод Джон Боуден), стр. 61

Един от най-добрите примери е документът „Дарение от Константин”, датиран от 30 март 315 г. сл.Хр., който Римокатолическата църква подправя с цел увеличаване на силата и властта си. През 8 век посредством този фалшифициран документ папа Стефан III убеждава Пипин, крал на франките, че териториите на ломбардите са дарени от Константин на Римокатолическата църква. В резултат на това Пипин напада ломбардите и узурпира градовете им в името на папата. През 1440 г. папски помощник на име Лоренцо Вала доказва, че този документ е подправен, но въпреки това никой папа никога не признава тази фабрикация. До ден днешен в баптистерията на Св. Йоан Латеран в Рим има надпис, който увековечава този подправен документ.

Папата призовава към нов световен ред:

„ВАТИКАНА (АП) – Папа Йоан Павел II възвести с камбанен звън настъпването на Новата година с нов призив за... създаване на нов световен ред, основан на зачитане на достойнството на човека и равенството между народите.” четвъртък, 1 януари 2004, публикувано: 9:21 EST (1421 GMT)

„Най-важната характеристика на цялата система на антихриста – Новият световен ред – е безочлива измама. Всъщност писателите на Новия световен ред се хвалят със своите планирани измами, защото арогантно вярват, че повечето хора на света са твърде глупави и мързеливи и не знаят какво е най-добро за тях. Единствено творците на Новия световен ред знаят какво е най-добро за света и са установили, че могат да постигнат целите си единствено като умишлено мамят масите.” Бил Купър, „И ето бял кон”, стр. 49

4. Римокатолическата църква управлява безмилостно в продължение на 1260 години, притежавайки абсолютно надмощие над другите нации. Този период има точно начало и „смъртоносна рана” в своя край:

Римокатолическата църква получава смъртоносната си рана през 1798 г., когато [Папа Пий VI] е взет в плен във Франция по заповед на Наполеон.

„През 1798 г. ген. Бертие навлиза в Рим, сваля папското правителство и издига светско.” Енциклопедия Британика, 1941

След като установихме, че краят на пророчеството е 1798 г., се връщаме 1260 години назад и стигаме до 538 г. сл.Хр. За да отговаря папството на този критерий, през 538 г. сл.Хр. трябва да се е случило важно събитие, което да поставя началото на периода от 1260 години.

Историческите данни показват, че през 533 г. сл.Хр. римският император Юстиниан признава върховната духовна власт на папата като „глава” на всички църкви, както в източната, така и в западната части на Римската империя. Всъщност папата изгрява като водеща фигура на Запад едва след 538 г. сл.Хр., когато папството напълно се освобождава от последния си арийски опонент остготите (които по това време управляват Италия). Така през 538 г. сл.Хр. сцената е готова за постепенния, но сигурен възход на папството.

„Вигилий... се възкачва на папския престол (538 г. сл.Хр.) с военното покровителство на Белисарий.” „История на християнската църква”, т. 3, стр. 327

В процеса на увеличаване на мощта си папството подчинява не само своите последователи, но и владетелите и царете в Европа. За целта папите издават няколко були за укрепване на авторитета си над кралете в Европа:

„Папският съвет е този, който държи в подчинение кралете и императорите.” Дж. Х. Игнац Долинджър, „Папата и Съвета”, (Лондон), стp. 35

„Треперете тогава пред нашия гняв и гърма на нашето отмъщение; Иисус Христос със собствената си уста назначи нас [папите] за върховни съдии на всички човеци; а самите крале са подчинени на нашата власт.” Папа Николай I (858–867 г. сл. Хр.)

В папската була на папа Григорий XI от 1372 г., озаглавена In Coena Domini папата провъзгласява папска власт – светска и религиозна – над целия християнски свят и отлъчва всички, които не се подчиняват на папите и не им плащат данъци. Следващите папи потвърждават тази була и през 1568 г. папа Пий V се заклева тя да остане вечен закон.

Конкретен пример за по-горното налагане е поведението на папа Григорий VII през 1077 г. към крал Хенри IV, император на Германия. Когато кралят явно проявява незачитане на папската власт, папата го отлъчва от църквата и го сваля от трона. Хенри решава да се помири с папата и прекосява Алпите в средата на зимата, за да покаже своето смирение. При пристигането си в замъка на папата Хенри е принуден да чака разрешение за аудиенция с папата във външния двор на замъка бос, с непокрита глава и облечен в окаяни одежди. Прекарва три дни в постене и изповеди, преди папата да му даде опрощение.

В наше време тази претенция за върховенство над световните лидери продължава да се поддържа от папството:

„Папският престол не може да бъде съден от никого. Римският папа единствено има право да съди... тези, които държат най-високия светски пост в една държава... Решенията или декретите на римския папа не могат нито да бъдат обжалвани, нито осъждани.” Сборник Църковни Закони (Полист прес, 1985), стр. 951, 271

5. Римокатолическата църква преследва християните през периода от 1260 години:

През този период от историята (известен още като Средните векове) Римокатолическата църква разполага със силна власт над Европа и от всеки гражданин се изисква да бъде католик. Всяко поведение, различно от пълно подчинение на папата, се наказва с мъчения или смърт. Това води до превръщането на Римокатолическата система в една от най-насилствените религии, познати някога на човечеството, според „Папите: Тъмната страна на папството” от Питър де Роса, стр. 180

„Историята свидетелства за мъченическата смърт на повече от сто милиона души, наказани за изповядването на вяра, различна от римокатолическата.” Кратки библейски четения, стр. 16

„Трябва да причислим Инквизицията... към един от най-мрачните периоди от историята на човечеството.” Уил Дюрант, „История на цивилизацията”, т. 4, стр. 78

„Твърдението, че Римокатолическата църква е проляла повече невинна кръв, от която и да е друга институция, съществувала някога, няма да бъде поставено под съмнение от никой протестант, който притежава пълно познание на историята. Съзнанието не може да обхване броя на нейните жертви и е съвсем сигурно, че въображението няма как да ни даде представа за техните страдания.” У. Е. Х. Лийки, „История на възхода и влиянието на духа на Рационализма в Европа”, т. 2:32, 1910

В Католическа енциклопедия, т. 12, стр. 266 читателите ще открият обширна статия, посветена на властта на Римокатолическата църква в наказването на „еретиците”, чието единствено престъпление е, че са предани и вярващи в Библията християни.

6. Римокатолическата църква ще се възстанови напълно от „смъртоносната рана” и целият свят ще се удивява от това:

Когато през 1799 г. папа Пий VI умира в плен във Франция, светът очаква края на Римокатолическата църква. Но преди 2000 години Бог ни е казал, че звярът ще се възстанови от своята смъртоносна рана. Ето как „Ню Йорк Таймс” съобщава за изцеряването на звяра, т.е. папството:

СМЪРТОНОСНА РАНА ИЗЦЕРЕНА: Рим, 7 юни – От 11 ч тази сутрин съществува нова независима държава. В този час премиерът Мусолини... размени с кардинал Гаспари, папски държавен секретар, представляващ папа Пий XI, ратификации на споразуменията, подписани в двореца Латеран на 11 февруари. Чрез този обикновен акт бе създадена суверенната независима държава Ватикан.” „Ню Йорк Таймс”, 7 юли 1929

В-к „Сан Франциско Кроникъл” пише следното за „възстановяването” на папството:

„Мусолини и Гаспари (кардинал) подписват исторически пакт... Изцеряват дългогодишна рана.” „Сан Франциско Кроникъл”, 7 юли 1929

„Учудва” ли се днес цялата земя на папството, както предрича Библията?

„Най-добрият начин да се почете папа Йоан Павел II, несъмнено един велик човек, е да се приемат сериозно неговите учения, да се вслушаме в неговите думи и да приведем тези думи и учения в действие тук в Америка. Това е предизвикателство, което трябва да приемем.” Президентът Джордж У. Буш, 21 март 2001

Папа Йоан Павел II е един от най-великите морални и духовни водачи на този век.” Били Греъм, „Сатърдей Ивнинг Поуст”, януари-февруари 1980

„Възхищавам се изключително на Папа Йоан XXIII. Мисля, че той постави началото на нова ера.” Били Греъм, „Чикаго Трибюн”, 8 юни 1963

„Папа Йоан Павел II ръководи меса на открито на испански език за повече от милион души в Мексико сити.” „Ню Йорк Таймс”, 25 януари 1999

„В сряда през нощта, когато Светият Отец вървеше с вицепрезидента Гор по тармака... за да се качи на борда на «Шепърд I» и да се върне в Рим, хората плачеха, развяваха кърпички и скандираха «Йоан Павел II – обичаме те!»... Това беше едно кратко, но трогателно и въздействащо посещение на папата в Сейнт Луйс.” 28 януари 1999 (ЕУТ Нюз)

„Няма никакво съмнение, че Павел VI, заедно с Йоан XXIII и Йоан Павел II, ще бъдат запомнени като тримата велики папи на мира, пионери на историческия преход на Римокатолическата църква в Новата ера.” Рабърт Мюлър, бивш генерален секретар на ООН

7. Римокатолическата църква притежава мистериозния номер 666:

Официалната титла на папата е „Vicarius Filii Dei”, което преведено означава „Наместник на Божия син”. В потвърждение католическият вестник „Ауър Съндей Визитър” от 18 април 1915 г. пише: „На папската митра е гравирано: «Vicarius Filii Dei»”. Тъй като на латински определени букви имат цифрови стойности, трябва просто да ги съберем, за да стигнем до 666.

8. Римокатолическата църква богохулства, като претендира, че е Бог, и като дава опрощение:

„На този свят ние стоим на мястото на Всемогъщия Бог. Папа Лъв XIII, папско писмо от 20 юни 1894

Папата не е само представител на Иисус Христос, но той е и Иисус Христос, скрит зад було от плът.” „Дъ Католик Нешънъл”, юли 1895

„Но върховният учител в Църквата е римският папа... [който] изисква... пълно покорство и подчинение на волята... както към самия Бог.” Папа Лъв XIII, „Великите папски писма”, стр. 193

„Изглежда, че сега папа Йоан Павел II стои начело на всеобщата църква от своето място на кръста на Христос.” Откъс от статия, озаглавена „Оукландски епископ твърди, че папата управлява от кръста”, Оуклан, Нова Зенландия, 20 септември 2004, Zenit.org

„Всъщност не бихме преувеличили, ако кажем, че предвид величието на техните постове, свещениците са като богове.” Папа Инокентий III

Римокатолическата църква създава в света широк „пазар” на уникален вид стока, за която църквата няма конкуренция и е налице неутолимо търсене. Църквата твърди, че притежава правото да продава на грешниците Божията милост, Неговия свободен акт на опрощение. И до днешен тази богохулна власт поддържа правото си да опрощава грехове.

„Тази съдебна инстанция ще включва дори властта да опрощава грехове.” Католическа Енциклопедия, т. 12, статия „Папа”, стр. 265

„И сам Бог е задължен да съблюдава решенията на своите свещеници и или да не опрости, или да опрости, в зависимост от това дали те отказват да дадат опрощение, при условие че разкаялият се грешник е в състояние да се разкае.” „Достойнство и задължения на свещеника”, стр. 27, Ню Йорк: Бензингър Брадърз, Издатели на папския престол, 1888

9. Римокатолическата църква отправя и други богохулни претенции, като предприема действия, присъщи единствено на Бог:

Ето примери за богохулните претенции и учения на Римокатолическата църква:

„Свещеникът разполага с властта да държи ключовете, т.е. властта да освобождава грешниците от ада, да ги направи достойни за рая и да ги превърне от роби на Сатаната в деца на Бога. И сам Бог е задължен да съблюдава решенията на своите свещеници... Всемогъщият господар на вселената само следва слугите си, като потвърждава в рая това, което последните са решили на земята.” Лигуори, „Достойнство и задължения на свещеника”, стр. 27, 28

„Така, в известен смисъл, свещеникът може да се нарече създател на своя Създател, тъй като с изричането на думите на освещаването той създава Христос в причастието, като му дава тайнствено съществуване и го предоставя като жертва, която да се даде на вечния Отец... Властта на свещеника е властта на божеството, тъй като превръщането на хляба изисква също толкова сила, колкото създаването на света.” Св. Бернадин от Сиена

„Свещениците са спасителите на света.” Св. Джером

Що се отнася до богохулните действия, Римокатолическата църква извършва най-богохулното от всички престъпления. Тя променя самия Божи закон – Десетте Божи заповеди. Тя се осмелява да отмени изцяло втората заповед, тъй като тя заклеймява нейните практики и ритуали. Нещо още по-лошо – църквата променя деня за богослужение, посочен в четвъртата заповед, от събота в неделя. Това става, независимо че при сътворението Бог дава на Адам вечната заповед и потвърждава, че „Няма да наруша завета Си, нито ще променя това, що е излязло от устните Ми.” Псалми 89:34.

Десетте Божи заповеди са единствената част от Библията, която е произнесена с гласа на Бог в присъствието на паството. И за да се увери, че Моисей няма да пропусне и буква, Бог ги написва със собствения си пръст и ги дава на Моисей. „Тия думи [Десетте Божи заповеди] изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание... и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали...” Второзаконие 5:22.

Христос още веднъж подчертава вечността на Десетте Божи заповеди, като казва: „Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне”. Лук. 16:17. Слънцето, което грее на небето, и твърдата земя, на която живеете, са Божиите свидетели, че Неговите закони са непроменими и вечни. Независимо че свидетелите могат да си отидат, божествените предписания ще останат. Христос потвърждава още: Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне”. Мат. 5:17, 18.

Католическата църква не се срамува, че е променила деня за богослужение. Всъщност тя се гордее с това свое действие, и го счита за своя „белег” на власт и превъзходство над другите църкви и религии.

„Неделята, най-известният ден в закона, бе променен в ден на Господа. Тези и други не са прекратени заради нареждания, получени от Христос, (защото самият той казва, не съм дошъл да унищожа закона, а да го изпълня), а заради властта на църквата са променени.” Архиепископ от Реджио, Проповед на 1-18-1562, Манси XXIII, стр. 526

„Неделята е католическа институция и нейните претенции за святост могат да бъдат защитени единствено от католическа гледна точка... В Светото писание от самото начало до края не можем да намерим нито един пасаж, който да оправдава преместването на седмичния обществен ден за богослужение от последния на първия ден от седмицата.” Католическа преса, Сидни, 8-25-1900

„Никъде в Библията не е казано, че богослужението трябва да се премести от събота в неделя. Факт е, че църквата е съществувала няколко века, преди Библията да бъде дадена на човечеството. Църквата е създала Библията, а не Библията – църквата.” „Въпросите, задавани на католиците”, Мартин Дж. Скот, 1927, стр. 136

„Ние честваме неделята вместо съботата, защото католическата църква е прехвърлила святостта от съботата на неделята по време на Съвета в Лаодикия през 364 г. сл.Хр.” „Катехизис на прекръстилите се по католическа доктрина”, от П. Гайерман, дейността на папа Пий X, от 1-25-1910

Според Римокатолическата църква „неделята” е нейният отличителен и изключителен белег на власт.

„Неделята е нашият белег на власт. Църквата е над Библията и това преместване на съботата е доказателство за този факт.” Католическия архив, Лондон, Онтарио, 1 септември 1923

Почитането на неделята от Протестантите е почит, която те независимо от вярванията си, отдават на властта на (католическата) църква.” „Обсъждане на прост език на съвременното протестантство”, от Монсиньор Сегур, стр. 213

„Но протестантският ум изглежда не осъзнава, че с... почитането на неделята... те признават властта на говорителя на църквата – папата.” „Ауър Съндей Визитър”, „Католик уийкли”, 5 февруари 1950

„Естествено католическата църква твърди, че промяната е нейно действие... белег за нейната духовна сила и власт по религиозните въпроси.” Кабинетът на кардинал Гибънс, чрез канцлер К. Ф. Томас, 11 ноември, 1895

Категорично можем да заключим от изумителния брои доказателства, че звярът от Откр. 13 и 14 е Римокатолическата църква и нейният белег (белегът на звяра) е почитането на неделята.

Защо този белег е толкова важен? Подписвали ли сте някога документ, за да потвърдите автентичността му? Давали ли сте някога „печат за одобрение” на нещо? Това е задължително във всяко правителство. Всеки документ е валиден единствено след подписването му. Правителствените декларации винаги трябва да носят официален щемпел или печат. Какви са характеристиките на тези правителствени щемпели или печати? Един официален печат или подпис трябва да притежава три характеристики:

1. Името на длъжностното лице

2. Званието на длъжностното лице

3. Територията или сферата на власт

Например, когато президентът на САЩ одобрява даден проектозакон, той го подписва – Джордж Вашингтон (име), Президент (звание) на САЩ (територия). Всеки документ трябва да бъде подписан по този начин, за да е официален и законен.

Ако насочим вниманието си към Всемогъщия Създател, разбираме, че той има Небесно царство. И документът, който съдържа закона на Неговото царство, е Божият закон или Десетте Божи заповеди. Точно по-средата на тези заповеди ще открием печата на живия Бог!
„Защото в шест дена създаде ГОСПОД небето и земята, морето...” Изход 20:11

Обърнете внимание на трите отличителни характеристики:

  1. Име: ГОСПОД („Аз съм Господ, това е Моето име.” Книга на пророк Исаия 42:8)
  2. Звание: СЪЗДАТЕЛ („Господ създаде)
  3. Територия: НЕБЕТО И ЗЕМЯТА (Небето и земята)

Ясно е, че печатът на Създателя се намира в заповедта за почитането на съботата от Неговия закон. Тя е признание за Неговата власт като наш Създател. Като почитаме Неговата събота, ние показваме, че Го приемаме като наш Създател.

Възможността да почитаме Бог като наш Създател. Почитайки като свещен деня, избран от Господ, ние заявяваме пред целия свят, че Създателят на вселената е нашият Бог! Дяволът, Луцифер, напада съботата, защото иска да бъде почитан „ще бъда подобен на Всевишния”. Исаия 14:14. Създателят иска вие да почитате Неговия свещен съботен ден, а Сатаната – в стремежа си да бъде като Създателя – иска вие да почитате неделята. Кого ще изберете?

„И светете Моите съботи, за да бъдат личба между Мене и вас, та да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.” Иез. 20:20.

Разпознаване на Звяра

12. Какъв е тогава образът на звяра, който Бог ни предупреждава да не почитаме?

За да можем да определим образа на звяра, първо трябва да разпознаем двурогия звяр, което помага за формирането на образа на звяра:

„И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей. 12 И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла; 14 И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив. 15 И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ. 16 И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, 17 та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.” Откр. 13:11-12, 14-17.

Този двурог звяр притежава следните отличителни белези:

1. Този звяр се появява на бял свят по същото време, по което папството получава своята смъртоносна рана през 1798 г., „друг звяр да излиза”. Откр. 13:11.

2. Този звяр се появява от земята, противно на първия, който изниква от морето. Ако „морето” представлява много хора и народи, тогава „земята” представлява рядко населен регион. Следователно, тази нация ще се издигне в регион с малобройно население.

3. Този звяр има два рога, подобни на рогата на агне. Според Библията рогът е символ на сила. „Той имаше рога… и тука е скривалището на силата му”, Книга на пророк Авакума 3:4. Следователно този народ притежава две отделни сили, различни една от друга. Освен това агнето е символ на Христос, от което можем да заключим, че тази нация е основана на чисти и благородни християнски принципи.

4. Обаче този звяр говори като дракон; една нация „говори” чрез законодателни и съдебни власти. „Рогата, подобни на агнешките” и „драконовият глас” разкриват поразителен контраст между мирните изповедания и действията на тази нация.

Уважаеми читатели, отново ви питаме, коя нация отговаря на тези уличаващи белези? Отговорът е един единствен – Съединените Американски щати.

1. САЩ се създават около 1798 г.: само една нация е в процес на създаване по времето, по което папството загубва властта си през 1798 г. Пророчеството сочи директно към САЩ. Съгласно Конституцията САЩ са организирани като федерална република през 1787 г.

2. САЩ се създават в рядко населена земя: САЩ израстват не в Стария свят, който гъмжи от хора, а в Новия свят, с неговите сравнително малобройни обитатели.

3. САЩ разполагат с две отделни сили, основани на християнски принципи: В САЩ се среща уникална форма на правителство, при която църквата и държавата се радват на свободи, гарантирани от Конституцията. Поради тази система на управление САЩ всъщност са република (кралство без крал) и протестантска страна (църква без папа) като двете власти са напълно разделени. Също така характерът им на „кротка като агънце” страна ги прави убежище за преследваните и подтиснатите от много страни.

„Създателят иска вие да почитате Неговия свещен съботен ден, а Сатаната, в стремежа си да бъде почитан като Създателя, иска вие да почитате неделята. Кого ще изберете?”

4. САЩ говорят като дракон: Фундаменталният закон на САЩ, вписан в Конституцията, гарантира индивидуална свобода на съзнанието. Нищо не е по-скъпо или по-фундаментално. САЩ обаче вече са започнали и скоро напълно ще отхвърлят всеки принцип на своята Конституция. Това, което придава още по-голямо значение на това движение, е фактът че основната цел е налагането на почитането на неделята.

Подобно действие ще е в пълно противоречие с принципите на това правителство, с гениалността на неговите свободни институции, с Декларацията за независимост и с Конституцията. Според Конституцията „Конгресът не може да приема закони, установяващи официалното налагане на религия, или забраняващи свободното изповядване на такава” и „никакъв религиозен тест няма да се изисква като квалификация за обществен пост в САЩ”.

Несъответствието на подобно действие е не по-голямо от това, представено в символа. Това е звярът с подобни на агнешки рога – чист и безобиден на думи, който говори като дракон. Ако само проследим по новините настоящите събития и събитията от близкото минало, ще видим потвърждение на библейското описание.

„И аз твърдо поддържам основаната на вярата инициатива, която предлагаме, защото не смятам, че тя нарушава границата между църквата и държавата, и вярвам, че тя ще превърне Америка в по-добро място.” Джордж У. Буш, прави объркана препратка към Първата поправка, цитиран от Конрад Горинджър, ААНюз № 889 (28 февруари 2001) от „Американ Атеистс”. Това изявление напада Декларацията на правата (Първите 10 поправки към Конституцията), която забранява на нашето правителство „да установява официалното налагане на религия”.

„Нашият приоритет е нашата вяра.”
Джордж У. Буш, Грийнсбъро, Северна Каролина, 10 октомври 2000, цитиран от Джейкъб Уайнбърг, „Цитати от Буш”

„Простото послание на новата администрация е, че Америка на Джордж У. Буш е християнска страна и нехристияните са добре дошли в палатката, стига да приемат статута си на толерирано малцинство, а не на напълно равноправни граждани.” Алан М. Дершоуиц, „Буш започва, като се противопоставя на Конституцията”, „Лос Анджелис Таймс”, 24 януари 2001

Пророчество, което скоро предстой да се изпълни

13. Ясно е, че двурогият звяр е САЩ. Но каква е връзката между САЩ и образа на звяра?

Въпреки че САЩ са основани на принципи, противопоставени на папството, днес наблюдаваме как САЩ и Ватиканът работят по-интензивно заедно, за да направят влиянието си по-значително. Библията ни казва, че един ден, в не толкова далечното бъдеще, САЩ ще прокарат закон, задължаващ техните граждани, а след това и човечеството, да почитат първия звяр – папството. „И с всичката власт на първия звяр [папството] той [САЩ] действуваше пред него и караше цялата земя [първо САЩ, след това и цял свят] и жителите й да се поклонят на първия звяр [почитайки папската неделя], чиято смъртна рана [1798] бе заздравяла [1929]; ... като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра [повтаряйки папството, когато то използва светска власт за налагане на религиозна догма], който има рана от меч и остана жив.” Откр. 13:12, 14.

В скоро време САЩ ще се откажат от религиозната си свобода, за да наложат почитането на неделята (белега на звяра). Това означава, че протестантските църкви ще контролират правителството, с цел да изпълнят дневния си ред. След като това се случи, САЩ ще са копие на Римокатолическата църква, обединяващи църква и държава. Тогава САЩ ще говорят „като дракон” и ще упражняват „цялата власт на първия звяр”, Откр. 13:11, 12; те ще притежават същия дух на нетърпимост и преследване, който е проявен от първия звяр – папството.

Следователно, с изгубването на религиозната свобода, преследването на отклонилите се малцинства ще е неизбежно и ще последва повторение на религиозната нетърпимост от Средните векове: „И даде му се да вложи дух в зверовия образ [влизането в сила на законите за неделята], та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ [като почитат съботата, а не неделята]. И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег [на тези, които почитат истинската събота, ще им бъде забранено да купуват и продават], или името на звяра, или числото на името му.” Откр. 13:15-17.

Някои ще получат белега „на челата им”, защото са избрали да „повярват на лъжата”. 2 Сол. 2:11. Други, независимо от убеждението си, че неделята не е истинската събота, ще се подчинят, за да запазят прехраната си, получавайки белега „на дясната им ръка”, което е символ на работа.

14. За да е вярно това, трябва да има доказателства, че понастоящем папството желае в САЩ да се почита неделята и че протестантите в САЩ (исторически врагове на Рим) са променили отношението си и изразяват готовност да сътрудничат в изпълнението на неделните закони. Налице ли са подобни доказателства?

Днес повечето протестанти са благосклонни към папството и това окуражава папството да се стреми агресивно почитането на неделята да бъде узаконено:

„Всички американски граждани ще сторят добре да отправят петиция към Президента и Конгреса да въведат федерален закон – поправка към Конституцията, ако е необходимо – за възстановяването (грешно) на съботата като национален ден за почивка.” „Католик Туин Съркъл”, 25 август 1985, статия „Неспазване на неделята”

„По този въпрос моят предшественик папа Лъв XIII... говори за неделната почивка като право на работниците, което държавата трябва да гарантира.” Папа Йоан Павел II, DIES DOMINI, 31 май 1998

„Следователно... християните естествено ще се стремят да осигурят гражданско законодателство, което да зачита тяхното задължение да почитат святостта на неделята. Във всеки случай, съвестта ги задължава да организират неделната си почивка по начин, който им позволява да участват в причастието, да се въздържат от работа и дейности, които са несъвместими със святостта на Божия ден...” Папа Йоан Павел II, DIES DOMINI, 31 май 1998

„Християните [по цял свят] трябва да се стремят към признаване на неделята и църковните свещени дни като законни празници. Катехизис на Католическата църква, популярно и изчерпателно издание, 2000, пар. 2188

Повечето от протестантските лидери в САЩ са готови да сложат край на враждата с католиците:

„Главите на Американската протестантска и Източната православна църква, които в петък имаха среща с папа Йоан Павел II, акламираха първата си дискусия с широко участие като повратна точка по пътя към по-голямо обединение... Преподобният Доналд Джоунс, представител на Обединената методистка църква и председател на Катедрата по религиозни учения към Университета в Южна Каролина, нарече срещата «най-важната общоцърковна среща на века». Преподобният Пол А. Кроу Мл. от Индианополис, църковен секретар на Християнската църква (Последователи на Христа), я определи като «нов ден за църковността», отварящ вратите за бъдеще, в което Бог «ни сближава»”. „Дъ Монтгомъри Адвъртайзър”, 12 септември 1987

alt

Били Греъм: „Установил съм, че моите вярвания са по същество същите като на ортодоксалните римокатолици.” Макколс, януари 1978. Той също така нарича папа Йоан Павел II: „Най-великият религиозен водач в съвременния свят”. „Дъ Сатърдей Ивнинг Поуст”, януари-февруари 1980

Пол Крауч: „Ще изхвърля думата протестант дори от речника си... Не протестирам нищо... време е католиците и некатолиците да се обединят като едно цяло в Духа и в Бога.” Програма „Възхвалете Господ”, Тринити Броудкастинг Нетуърк, 17 октомври 1989

Робърт Шулер: „Време е протестантите да отидат при овчаря [папата] и да кажат «Какво трябва да сторим, за да се приберем вкъщи?»” „Лос Анджелис Хералд Игзаминър”, 19 септември 1987, стр. Религия

Дейвид Уелс: „Ако католицизмът е на път да стане по-католически, нещо което очаквам при управлението на настоящия папа, то тогава теологическите различия ще станат по-ярки, но нашето сътрудничество с католиците срещу светската култура ще се задълбочи. Лично аз съм готов да приема компромиса”. Списание „Итърнити”, септември 1987

Дж. Л. Пакър: „По същество протестантските и католическите харизматични учения за християнския живот са идентични. Това не е ли важно за бъдещето на християнството?” Дж. И. Пакър, „Християнството днес”, 22 юни 1992

Нийл К. Уилсън: „Вярно е, че в съществуването на Църквата на адвентистите от седмия ден имаше период, когато вероизповеданието прие изключително антиримокатолическа позиция... това отношение... сега е захвърлено на бунището на историята, що се отнася до Църквата на адвентистите от седмия ден.” Нийл К. Уилсън, бивш президент на Общата конференция на Адвентистите от седмия ден, 1974

Как да избегнем белега на звяра

15. Как тогава мога да избегна получаването на белега на звяра?

Това е най-важният въпрос. Бог, в безкрайната Си любов, ни предупреждава да не почитаме звяра, за да не получим белега. Този, който получи белега на звяра, „той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено [без милост], наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел... ония, които се покланят на звяра [почитат папството чрез спазването на неделята] и на образа му [налагането на почитането на неделята от САЩ], и които получават белега на името му.” Откр. 14:10, 11.

Това са много сериозни думи, изречени от Бог. Неговият гняв е пропорционален на нарушението. Като почитате неделята, въведена от Сатаната чрез папството, вие се подготвяте да получите белега на звяра. Сатаната иска да измами колкото може повече хора да почитат лъжливия ден. За да усъвършенства измамата, той избира неделята – деня на Възкресението на Христос, знаейки, че повечето хора ще повярват, че почитането на неделята е по-подходящо от почитането на съботата, тъй като се почита Възкресението на Христос. Но единственият начин да избегнете получаването на белега на звяра е да откажете да почитате ден, който не е избран от Бог. Единственият ден, който Бог е отредил като свещен, е съботата и като я почитате, ще получите „печата на Живия Бог”. Откр. 7:2.

Ако искате да почетете смъртта и Възкресението на Христос, в Библията изрично се казва, че можете да го сторите чрез кръщение (пълно потапяне). Вж. Римляни 6:3-5. Чрез влизането във водата (погребването) вие признавате Неговата смърт. С излизането от водата (възкресението) вие признавате Неговото възкресение.

16. Ами милиардите християни, които в миналото са почитали неделята вместо съботата – те получили ли са неволно белега на звяра? А съвременните християните, които искрено вярват, че неделята е библейската събота?

Повечето християни в миналото са почитали неделята, мислейки, че спазват библейската събота; а в наши дни във всяка църква, включително и в Римокатолическата, има истински християни, които вярват, че неделята е денят на Господа. Никой от тях не е отговорен за грешките си, тъй като светлината не е била донесена до тях. Господ не „държи бележка за времената на невежеството”. Вж. Деян. 17:30. Ние сме преценявани единствено по светлината, която сме имали възможност да получим. Но, когато всеобщият закон за почитането на неделята бъде наложен, въпросът ще е ясен на всички, и тогава който наруши заповедта на Бога и се подчини на нареждане, което идва от Рим, ще получи белега на звяра.

Не след дълго всеки човек ще бъде изправен пред изпитание с вечни последици – да спазва заповедите на Бог или на папството. Вие кое ще изберете?

Няма място за неутралитет

17. Защо трябва да се интересувам, защо да не мога да оставя религиозните хора да разрешат въпроса?

Сериозното предупреждение от Бог в „Откровение от ап. Св. Йоана Богослова” 14 не оставя място за безразличие. Иисус казва „Който не е с Мене, той е против Мене”. Лук. 11:23. Бог категорично разделя хората на такива, които поддържат истината, и такива, които са против нея. Това предупреждение не признава личност, класа, състояние или религия. То е адресирано към цялото човечество.

Не е задължително съзнателно да изберем царството на мрака, за да се озовем под неговото влияние. Трябва единствено да пропуснем да се присъединим към царството на светлината. Нищо, което се отнася до вечното добруване на душите, не трябва да се приема с безразличие. Бог ненавижда безразличието по отношение на религиозните въпроси.

Какво трябва да направя?

Като се има предвид, че неутралитетът е неприемлив в Божиите очи, и като знаем, че за да избегнем получаването на белега на звяра, трябва да почитаме съботата дори когато неделята е наложена със закон и противното се наказва със смърт:

18. Каква на практика трябва да е моята първа стъпка, след като съм приел горепосоченото?

Бог лелее да влезе в общение с вас. Всъщност Той иска вие да станете Негов син или дъщеря. Помислете каква чест ще е да сте син или дъщеря на Царя на царете, на Господаря на господарите. Предоставена ви е реална възможност, Той гори от нетърпение да ви дари с тази най-висока чест. Обаче Неговите думи към вас са: „Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? 15 Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? 16 Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: «ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. 17 Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, 18 и Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери», казва Господ Вседържител. 7:1 И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий”. 2 Кор. 6:14-18; 7:1.

Този важен пасаж от Библията съдържа следните принципи:

1. Господ не допуска никакво смесване на истина с лъжа (дори и ако тя съдържа 99% истина). Единствено Сатаната смесва истината с лъжата, за да подсили измамата си. Следователно, всяка религиозна система, която съдържа грешни идеи (като твърдението, че неделята е Божият ден) заедно с истината, не е от Бога. Защото „Какво общо има между светлина и тъмнина?” „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина”. 2 Кор. 6:14; 1 Иоан 1:5. Истината е стопроцентна или не е истина. Няма място за човешки учения или традиции.

„Отделянето представлява първата стъпка, която можете да предприемете, за да станете дете на Бог”

2. Задължение на всеки човек, който се стреми към хармония с Бог, е да не бъде член на църква или религиозна система, която е изградена на сатанински основи – смес от истина с лъжи. Това откъсване представлява първата практическа стъпка, която можете да предприемете, за да бъдете Божие дете и да се възрадвате на своя любящ Отец.

Като се освободим, ние можем да станем синове или дъщери на Бог. Защото сме показали, че разбираме, че в света съществуват само две религиозни системи: тази на Бог и тази на Сатаната, и по този начин с готовност сме избрали да скъсаме всяка връзка, която ни свързва с религиозна система, основана от Сатаната.

3. Знаейки, че като напускате религиозната система на Сатаната, вие губите приятели, семейство, влияние, работа и т.н.... Бог ви успокоява: Аз СЪМ Всемогъщият. Това означава, че той ще ви възнагради повече от щедро за това, което сте изгубили. Христос ви обещава: „няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен”. Марк. 10:29, 30.

4. След като излезем от сатанинската религиозна система, Господ може да ни води чрез Светия дух, да ни пречисти и да ни предпази от грях, като това общуване между Бога и човека може да е открито. Но Бог иска да му се подчиняваме и да му служим не по задължение, а по своя воля. Истинската основа на религията е любовта към Бога от благодарност за това, което е сторил, за да направи това помирение възможно. Ако започнем да му служим единствено с надежда за награда или от страх от наказание, ще е безполезно.

Помирение с Бог

19. Какво означава „помирение с Бог” и защо има нужда от него?

Когато Бог създава Адам и Ева, те са съвършени и живеят съгласно Божия закон. Бог запечатва в сърцата им Десетте Божи заповеди, за да бъде за тях естествено да Му се подчиняват. Той им разкрива, че потъпкването на Неговия закон се наказва със смърт. „Защото платката, що дава грехът, е смърт.” Рим. 6:23. Всички правителства изискват ясни закони и добре формулирани наказания за нарушаването на тези закони. Представете си какво ще стане със света, ако наказанията бъдат отменени. Безопасно ли ще е да живеем на място, в което нарушителите на закона не подлежат на наказание?

Господ разкрива Своя закон пред Адам и Ева и прави така, че за тях да е естествено да Му се подчиняват, като го запечатва в сърцата им. Той не им отнема свободата на избор. Бог е можел да създаде човека безсилен да нарушава Неговия закон, но тогава хората не биха били свободни, а просто роботи. Без свободния избор това подчинение няма да е доброволно, а насилствено.

За съжаление Адам и Ева съзнателно избират да не се подчинят на Бог и така грехът става преграда между човека и Бога. Те стават обект на смъртно наказание за нарушение на Божия закон. Те трябва да умрат. Нещо повече, тяхното чисто предразположение към подчинение на Бог се покварява, след като избират да не се подчинят на Божия закон. Сега сърцата им придобиват противоположна и по-силна склонност към неподчинение.

Изправен пред нарушението на Адам и Ева, какво трябва да стори нашият любящ Бог? Да ги остави да умрат заради нарушението на Неговия закон? Любящите родители на земята изоставят ли децата си, след като те изберат да не им се подчинят? Или още по-лошо, ще отмени ли Той наказанието за нарушението, за да се съобрази с тях? Може ли едно управление – земно или небесно – да оцелее и да процъфтява без добре формулирани наказания? Разбира се, че не.

Накратко, ако е трябвало Адам и Ева сами да платят за прегрешението си, това би сложило края на човешката раса. Или, ако Бог създаде нови Адам и Ева, нямало гаранция, че и те, подобно на своите предшественици, няма да изберат да не се подчинят и целият процес да се повтори. Явно е, че трябва да се намери външно решение (извън царството на грешниците). Този божествен план е подготвен от Бог дълго преди да стане нужда от него.

В Библията се казва: „тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му”. Кол. 1:26. Божият план включва решението как да се възстанови хармонията между Него и човешката раса, без да се нарушава Неговият закон, или управление, защото колкото Бог мрази греха, толкова Той обича грешниците.

Решението е някой друг, невинен, да плати смъртното наказание; неговата смърт ще е в името на грешниците. Чрез неговата смърт грешниците, които вярват, ще се помирят с Бог, сякаш никога не са съгрешавали, и по този начин няма да има противоречие между справедливостта и любовта на Бог към човешката раса. Без да се плати наказанието, никога няма да има помирение между Бога и човека. А помирението е необходимо на хората, за да са в хармония с Бог и да живеят вечно с Него в рая.

Освен това този външен човек, който трябва да умре в името на грешниците, трябва да покаже на хората как да живеят на земята, без да съгрешават, така че да има вечно помирение с Бог. Какъв е смисълът да се помириш с някого само за да се отдадеш отново на греха и да се нуждаеш от ново помирение? Очевидно Божият план включва начин да се даде възможност на хората да живеят победоносно над греха! И така, независимо че чрез нарушаването на Божия закон Адам изгубил правото да живее в рая, това право може да бъде възстановено чрез следване на Бащиния закон и чрез вяра в изкупителната кръв на този външен човек.

20. Аз искам да се помиря с Бог и да преодолея греха в живота си. Какво трябва да направя първо?

Трябва да запомните две важни неща. Първо, гордото сърце се стреми да спечели спасение, но както вашето право да живеете в рая, така и годността ви за помирение се крият в праведността на този външен човек. Второ, Бог не може да направи нищо за вашето помирение, докато самите вие, съзнавайки своите собствени слабости и изоставили цялата си самонадеяност, се предадете в ръцете на Бога.

Вашият въпрос обаче означава, че вече сте осъдени за личния си грях. Не сте доволни от себе си. Първата стъпка, която трябва да предприемат всички, които се връщат при Бог, е разкаянието. „И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви.” Деян. 3:19. Ние често съжаляваме, защото нашите лоши постъпки носят неприятни последици, но това не е разкаяние. Истинското разкаяние е нещо повече от съжаление за сторен грях. То е решително отвръщане от злото. Покаянието не е истинско, ако не води да промяна. Въпреки това, може ли човек сам да се покае? Не повече, отколкото може сам да се опрости или да изкупи греха си. Покаянието е не по-малък дар Божи от опрощението и то не може да се изпита, освен ако не е дадено на душата.

Когато сърцето напълно се покае, като се предаде на влиянието на Божия дух, тогава грешникът ще започне да оценява святостта на Божия закон. Ще се появи изгарящо желание за чист и благочестив живот и за постоянен мир с Бога. И както ежедневно се стремите да вървите близо да Бога, „и Той ще се приближи към вас”, и същността ни ще отразява Неговата все повече, докато „Всеки ден умираме” от нашия предишен греховен начин на живот. Иак. 4:8; 1 Кор. 15:31.

Победа над греха чрез Христос

21. Моля, кажете повече за самоличността на този външен човек; възможно ли е чрез него да се постигне победа над греха, докато живеем на тази земя?

Един-единствен човек е можел успешно да изпълни тази мисия. Този човек е именно Божият син. Защо Божият син е единственият човек, достоен за тази мисия? Защото Синът е Създателят на всичко: „Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар”. И Синът притежава всички Божи качества и способности, защото Той е „отпечатък на Неговото същество”. Христос носи живота в Себе Си, което е повече от достатъчно за всички хора, които някога ще бъдат родени и ще имат нужда от Неговата изкупителна смърт. Така Неговата саможертва ще въздаде Божията справедливост за всички грешници, които ще приемат Неговата изкупителна смърт, при която Той показва Своята милост и любов. В Сина „Милост и вярност се срещнеха, правда и мир се целунаха”. И бидейки равен с Бог, Синът е наистина единственият човек, който може да разкрие на хората Божията същност и да помири човека с Бога. Кол. 1:15, 16; Евр. 1:3; Псалми 85:10.

За да се случи това и за да се изпълни Божието правосъдие, Синът трябва да поеме върху Себе Си нашата паднала човешка природа с нейната склонност към злото. „Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема.” Единствено с извършването на подобна постъпка, ще е честно Синът да е наш съвършен пример. „Като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: Той не стори грях”. От една страна, чрез Своята божественост Той докосва Бог, а от друга, посредством Своята човешка природа Той докосва човека. Ето защо никой друг освен Сина Божи не е в състояние да ни дари с този скъп дар на помирението. „А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите” „...защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа.” „Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му”. Христос поема върху Себе Си нашата човешка природа със всичките й слабости и въпреки това Той води безгрешен живот. Христос истински желае да ни даде сили да водим именно този живот, извисен над греха. Евр. 2:16, 1 Петр. 2:21, 22; Евр. 2:14; 2; 2 Кор. 5:19; Рим 5:10.

Идеалът на Бог за Неговите деца е много по-съвършен, отколкото най-възвишената човешка мисъл може да си представи. „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” „но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки” „за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род...” „Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа”. Всички Негови заповеди са дарове. Бог не поставя изисквания, без да подсигури изпълнението им. Мат. 5:48, 1 Петр. 1:15; Филип. 2:15; Евр. 12:14.

„И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.Мат. 5:48

Всеки може да постигне съвършенство на християнската личност. Чрез саможертвата на Христос всеки вярващ получава в изобилие всичко необходимо за постигане на тази желана цел. Бог ни приканва да достигнем нивото на съвършенство и поставя пред нас за пример личността на Христос. Христос, със Своята човешка природа, усъвършенствана от постоянното противопоставяне на греха, ни показва, че с Божията помощ човешките същества са в състояние да постигнат съвършенство в този живот. Това е уверението, което ни дава Бог, че и ние можем да победим.

Благодарим на Бог, „Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа”. 1 Кор. 15:57.

22. Как е възможно Христос да води живот без грехове в този покварен свят?

Ничий друг живот не е бил изпълнен с толкова работа и задължения като този на Христос и въпреки това колко често Го откриват да се моли! Колко постоянно е общуването Му с Бог! Примери като следващите се откриват отново и отново в историята на Неговия земен живот: „А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше” „А Той отиваше в самотни места и се молеше” „През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога”. Марк 1:35; Лук. 5:16; 6:12.

Непрекъснатото общуване с Неговия Отец е незаменимо за Христос. Така трябва да е и днес за нас. Като един от нас, който споделя нашите нужди и слабости, Той изцяло е зависим от Бог и в тайното място на молитвата Той търси божествена сила, за да може да продължи напред, подготвен за задълженията и изпитанията. В свят, изпълнен с грях, Христос понася душевни битки и страдания. В общуването с Бога Той се освобождава от теглото Си. Там Той открива спокойствие и радост. Като човек Той се моли пред Божия трон, докато Неговата човешка природа получи заряда на божествената искра, която свързва Неговата човешка природа с божествената. Благодарение на това постоянно общуване Той получава сили да води живот без грехове. И вие можете да постигнете това.

Пред всички нас е прекрасната възможност да бъдем като Христос – да почитаме всички принципи на Божия закон. Но сами не можем да се справим. Тази святост се постига единствено като се научим винаги да се оставяме на възпиращото влияние на Светия Дух. Силата на Христос ще ни помогне да упорстваме в преодоляването на всички грешки. Трябва постоянно да се молим на Христос, както Той постоянно общувал със Своя Отец, да ни помогне да преодолеем вродените ни слабости. Този процес на пречистване от нашите слабости е непрекъснат. Ден след ден трябва да работим заедно с Бог, влагайки нашите неуморни усилия за изграждането на правилните навици. Христос с радост ще ни дари с нужните сили и благословии да продължим битката срещу злините, които ни спъват.

Вяра в Христос, подкрепена с лични усилия

23. Нима твърдите, че вярата в Христос няма да замени моите лични усилия да водя постоянна война срещу греха? За спасението ми не е ли достатъчно просто да вярвам в Христос и в това, което е направил за мен?

Всеки, който приеме Христос като личен Спасител, разполага с привилегията да притежава Неговите качества. Но онези, които чакат характерът им да се промени с магическа пръчица, без решителни усилия от тяхна страна за победа над греха, ще останат разочаровани. Трябва да сме нащрек или нашата стара природа отново ще вземе надмощие, врагът ще постави клопка и ние отново ще станем негови пленници. Сами „със страх и трепет вършете вашето спасение, защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля”. Филип. 2:12, 13.

Христос не ни е давал уверение, че изграждането на съвършенство на характера е лесно. Благородният, завършен характер не се предава по наследство. Той не се проявява по случайност. Благородният характер се изгражда с лични усилия чрез заслугите и силата на Христос. Бог ни дава таланта, силата на ума; ние изграждаме характера. Той се формира в твърда и упорита борба със самите нас. Срещу наследствените наклонности трябва да се обявява война след война.

Трябва строго да се самокритикуваме и да не позволяваме нито една неблагоприятна черта да остане непоправена. Понякога това е много болезнено и обезкуражаващо, тъй като щом видим недостатъците в своите характери, ние продължаваме да ги гледаме, когато трябва да гледаме Христос. Но всеки, който прекрачи перлените порти на Божия град, ще влезе там като победител и най-великата му победа ще е победата над самия него.

Нека никой да не казва: „Аз не мога да поправя недостатъците на характера си”. Ако човек стигне до подобно решение, той със сигурност няма да постигне вечен живот. Невъзможността се крие в собствената ни воля. Истинската трудност произлиза от незадоволеното сърце и нежеланието да се отдадем на Божията воля.

Подчинението на Бога е от изключително значение, когато вървим с Него. Двете най-важни характеристики на вярващия са подчинение на Неговия закон и вяра в Христос. Вж. Откр. 14:12. Така че единствено „вяра” в Христос не е достатъчна. Ако беше, тогава самият Сатана щеше да се озове в рая, защото е писано: „и бесовете вярват и треперят”. Яков 2:19.

Например, какво стана причина Адам и Ева да бъдат прогонени от рая? На тях не им е било трудно да вярват в Иисус, защото Той вървял редом с тях в прохладата на деня. Вж. Битие 3:8. Неподчинението било това, което им струвало скъпо. Така че спасени ли сме чрез дела? „Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост.” Тит. 3:5. Ние не спазваме закона, за да се спасим. Христос казва, че спазването на Божите заповеди са плодовете, които Неговите последователи ще представят.

Законът доказва, че се нуждаем от Спасител. Ако гледаме на закона като на „огледало” за християнина, ние ще видим недостатъците си по-ясно. Вж. Яков 1:23-25. Това ни кара да осъзнаем, че не можем да се сдобием със съвършенство без Христос. Законът не може да спасява. Той може единствено да посочи нуждата от Спасител. Например, ако паднете в кална локва, като застанете пред огледало, ще можете да видите колко сте мръсни. Може ли огледалото да ви изчисти? Не, не може. Може единствено да ви покаже, че трябва да се изчистите.

24. Наистина ли е възможно да усъвършенствам характера си с вяра в силата на Христос, придружена от неуморна лична война срещу всички мои недостатъци?

Небесни ангели ще работят с всеки, който се стреми да усъвършенства характера си. Христос казва на всички: „Аз съм до дясната ви ръка да ви помагам”, „защото без Мене не можете да вършите нищо”. Иоан. 15:5. Не забравяйте това. Нека бъдем верни, за да не ни поквари изкушението. Нека не разочароваме Него, който толкова ни обича, че отдаде Собствения Си живот за опрощението на нашите грехове.

Ако сте сторили грешки, със сигурност ще постигнете победа над тях, ако ги видите и ги приемете като предупредителни знаци. По този начин се превръщате от победен в победител, разочаровате врага и почитате своя Спасител. Тогава, когато волята ви е в едно с Божията воля, тя става всемогъща.

Поправяне на нарушението

25. Сега разбирам защо е важно да знаем кой е звярът, неговият белег и неговият образ – защото съвършенството е невъзможно, ако бъда подмамен да наруша Божия закон. Какво мога да направя сега?

Сега вече знаем, че неделята е белегът на папството (звяра) и че скоро Сатаната ще направи почти невъзможно за хората да почитат Божия свещен седми ден за почивка, като използва САЩ да наложат универсални неделни закони. Трябва да започнем да почитаме съботата (като се подготвяме, докато обстоятелствата ни позволяват), да споделим тази истина с други и да се опитаме да спечелим колкото може повече души.

Заповедта е дадена: „Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му...” Не покварения свят, а тези, които Господ нарича „моя народ”, трябва да бъдат наказани за нарушенията си. Той още казва: „Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога”. Исаия 58:1, 2.

Това са група хора, които се смятат за праведни и показват голям интерес към служенето на Бога, но строгият укор на Бог ги порицава за потъпкването на божествените закони.

Пророк Исаия посочва кой закон е бил нарушен: „...и ще те наричат възстановител на развалини... Ако заради съботата въздържиш ногата си да изпълнява прищевките ти в светия Мой ден, и ако наричаш съботата радост, свет ден Господен, чествуван, и ако я почетеш с това, да се не занимаваш с обикновените си работи, да угаждаш на прищевките си и да празнословиш, – то ще имаш радост в Господа.” Исаия 58:12-14.

Скоро Сатаната ще направи подчинението на Бог престъпление чрез световни закони за почитане на неделята

Това се отнася и за вас. Нарушението на Божия закон е извършено, когато почитането на съботата е променено от Римокатолическата църква. Дошло е времето тази институция да бъде възстановена. Нарушението трябва да се поправи. Ние сме избрали да сме сред тези, които ще го поправят. Искате ли да помогнете в поправянето на нарушението?

Искате ли да започнете да почитате съботата като свещен ден, да се въздържате от работа, да не търсите собствено удоволствие, и да не изричате собствените думи по време на свещените часове на Божия съботен ден?

Къде да почитаме

26. Да, за мен ще бъде чест да съм помощник в поправянето на нарушението на Божия закон. Но не знам за никоя църква, която истински да почита съботата, да следва единствено Библията и да изобличава папството. В коя църква трябва да почитам Бог?

Бъдете спокойни – не сте единствените, изправени пред тази дилема. Ангажираните с този проект вярващи са били изправени пред същата трудност. Трябваше да напуснем църквите, към които принадлежахме, щом открихме колко малко обичат истината. Дори църкви, които твърдят, че почитат съботата, го правят само на думи. За тях съботата е свещена, когато е възможно или удобно. При неблагоприятни условия тези църкви ще освободят членовете си от задължението им да почитат съботата. Но Божийте думи са: „трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци”. Деян. 5:29.

Скоро Сатаната ще направи подчинението на Бог престъпление чрез световни закони за почитане на неделята. Трябва да се подготвим по-скоро да бъдем смятани за престъпници заради спазването на Неговия свещен съботен ден, отколкото да се съобразяваме с човешките закони и да не се подчиняваме на Бог. Не след дълго всички ще бъдем изправени пред дилемата: на кого служа – на хората или на Бога? Ние сме избрали да се подчиняваме на Бог, независимо от натиска и наказанията, на които ще бъдем подложени, защото ние търсим небесното царство.

Междувременно, след като изоставихме църквите и религиите, които противоречат на Божията истина, ние започнахме да почитаме Бог в домовете си, като се опитвахме да спечелим семействата си, приятели, съседи, докато не се оформиха малки групи от вярващи. По този начин можем да предявим претенции към обещанието на Христос „защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” Мат. 18:20.

Свидетелстваме, че след като се отделихме от църкви и фалшиви религии, съобразно Божите заповеди (вж. Въпрос 18), ние се радваме на свобода и неограниченост. „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” Иоан. 8:32. Нека нашата радост да стане ваша, когато решите да се отделите, за да станете син или дъщеря на Бог. „Който побеждава, ще наследи всичко” Откр. 21:7.

-----------------------

Ние се молим вие да изберете да се включите в поправянето на нарушението на Божия закон и да участвате в спасяването на всички желаещи от измамата, която обгръща света, които е изправен пред последния си шанс преди Второто пришествие на нашия Бог и Спасител Иисус Христос. АМИН.

Цитатите от Библията са взети от „Книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет”, издание на Св. Синод на българската църква, София 1992 г.


СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Коментари   

 
0 #5 Evo Todorov 14-01-2015 13:40
Скоро не бях чел такава съботянска фабрикация.
Колосяни 2:16-19 И така, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово. Никой да не ви отнеме наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и поклонение на ангели, като наднича в неща, които не е видял, и напразно се надува с плътския си ум, а не държи главата Христос, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога.
Бих посъветвал вместо съботянска фарисейщина, хората да се насърчават в общение с Господ Исус и Отец, а не в религиозно спазване на дни и обрети.
А да не говорим за това колко нелепо е да се твърди, че белега на звяра е спазването на неделята.. И как всички хора по лицето на земята ще се задължат да пазят неделята (над един милиард мисюмани пазят петъка), и как тези които пазят неделята няма да могат да купуват и продават?? Толкова много библейски стихове използвани за да се оправдае такава безмислица..
Чуй ме, приятелю, спазвай си съботата щом желаеш, но не ставай спънка за брата си..
Римляни 14:4-5 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада.Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
Цитиране
 
 
+2 #4 Administrator 26-11-2011 16:41
Цитит от miroslav ionev:
BRATIA I SESTRI NITO AMERIKA NITO PAPATA SA NOVIAT RED V DANAIL PISHE 4E ANTIHRISTA SHTE DOIDE S MALKO SILA I SHTE USPEE A TEZI IMAT GOLIAMA SILA PAZETE SE ZA VSIAKA PRAZNA DUMA 4OVEK SHTE BUDE SUDEN


Отново коментираш без да прочетеш статията. Напълни целия сайт с празни, безпочвени обвинения, че и във форума отиде :) Ако думите са семенца, то ни напълни с плевели.
Цитиране
 
 
-2 #3 Miroslav IONEV 25-11-2011 12:30
BRATIA I SESTRI NITO AMERIKA NITO PAPATA SA NOVIAT RED V DANAIL PISHE 4E ANTIHRISTA SHTE DOIDE S MALKO SILA I SHTE USPEE A TEZI IMAT GOLIAMA SILA PAZETE SE ZA VSIAKA PRAZNA DUMA 4OVEK SHTE BUDE SUDEN
Цитиране
 
 
+1 #2 Georgi Todorov 22-08-2011 00:07
аз уповавам и чакам само на Бога и никои друг да ме води кам истината,имам Духат ГОСПОДЕН и Тои ме води...и Светиат ДУХ...ми показва как да познаиа..кое е от Бога и кое не е....така ,че спокоен сам в Христовите раце сам ...не се страхувам квито и бествиа доидат...Бог каза,че ниама да стигнат Неговите избрани....амин ..
Цитиране
 
 
+3 #1 Margarita Yordanova 20-07-2011 01:36
Страшно е,нали? Само като си помисля,колко много информация Бог ни е осигурил само и само да не сме в тъмнина,а да сме ГОТОВИ за всичко онова,което Бог е предопределил да стане.Апостол Павел казва:" Но вие, братя, НЕ СТЕ В ТЪМНИНА, та да ви постигне ОНЯ ДЕН като крадец!" 1 Солунци 5:4 БЛАГОДАРЯ ТИ,ГОСПОДИ! Славно и великолепно е Неговото дело и правдата Му остава до века!" Псалм 111:3
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови