Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Всичко, което вършим сега на земята, един ден ще ни бъде пуснато горе на небето..

6 ЮНИ, 2016

army
Тази сутрин потеглихме с вуйчо и Баба бей ефенди за Благоевград, където щяхме да получим повече информация за датите на изпитите в университета. Докато пътувахме, в колата се водеше странен разговор, който в началото недочувах заради слушалките, които бях пъхнала в ушите си с цел- наслада по време на пътешествието.

Разговорът засегна вътрешните ми сетива и почти блокира входа на възприемане на възпроизвеждащото се и сякаш нещо се опитваше да съкрати пряката връзка към умствените ми способности. Всичко преди това беше нормално, докато не подочух част от водещия се разговор и гласа на Баба бей ефенди, който ехтеше в автомобила. "Всичко, което вършим сега на земята, един ден ще ни бъде пуснато горе на небето като презентация с живота, който сме водили". Когато чух това, отдръпнах слушалките от ушите си и се заслушах в това, което говореше. Не знам защо, но нещо в този разговор привлече интереса ми да го чуя докрай. За да не привличам вниманието им, аз се облегнах на седалката и се загледах в облаците, докато се опитвах да смилам информацията, която поглъщах наведнъж.

Почувствах се като неопитно хлапе, тръгнало на разходка с възрастните си чичовци и недоумяващо нищичко от това. Темата се развиваше и се заплиташе все повече и повече, а причината тази тема да се появи беше починалият вчера брат на вуйчото. -Животът е един спектакъл брат ми- продължи Баба бей ефенди- всички сме артисти и всеки един от нас играе своята роля, докато настъпи часът на неговата смърт и после край, изчезва като пара от дим и се разтваря като прах в нищото. При това всеки плаща за своите грехове, извършил на този свят.."

Думите му ме вцепениха. Залепнах за топлата седалка, а нещо отвътре сякаш ме подухваше като вентилатор и предизвикваше студ в мен. Докато стоях като онемяла от думите им и ги премислях, случайно забелязах репортерка и режисьор, който я снима насред магистралата на пътя за Благоевград. За стотна от секундата подскокнах и се загледах навън, сякаш бях видяла някои познати, които ценях като любимите си писатели например. Загледах се ненаситно навън, копнеех за този фон- журналистически стил, който ми подхождаше ужасно, но не успях да погледна от коя телевизия бяха.

Сърцето ми заподскача повече, отколкото забива и когато тичам- това беше първият признак на живот, който усетих чак сега и едновременно реагирах така, сякаш виждах нещо свръхестествено. Когато вече пристигнахме, намерихме място за паркиране точно пред входа на университета. Изкачихме се по стълбите и навлязохме в огромната сграда, където ни посрещна една дама на средна възраст, със сини очи, светлокестенява коса- сякаш виждах пред себе си самата писателка на мечтите ми- Елиф Шафак. Тя веднага ме пое и ми даде информация, като ми донесе заявление, което попълних и ме насрочи за изпит в петък. Докато й обеснявах за помагало, което ми е нужно за кандидат- студенти, тя ми заговори: "Ела с мен, момичето ми. Сега ще ти дам едно помагало на един важен човек, то ще ти помогне!" -Да не би да е Антоний Стоилов?- поинтересувах се. -Точно така!- зарадва се жената, сякаш е чакала моят отговор. Заведе ме в библиотеката на университета, където всички книги бледнееха пред съзнанието ми. Платих сумата, стиснахме си ръцете и напуснахме. В колата разговорът им започна отново. -Виж ти какво чудо!- подхвана вуйчото. -Миналия път, когато дойдох да запиша внука, нямаше кой да ни обърне внимание дори, а сега всичко се случи така, всеедно е било уредено предварително, Божия работа.. Изведнъж тази тема стигна до края си и неочаквано последва друга, подобна на нея, но от другото съседство. Баба бей ефенди разказа как се е разхождал покрай обекта, на който е бил назначен да пази и му доскучало. Докато случайно обикалял и се чудел с какво да се захване, за да убие скуката, попаднал на едно старо хранилище, в което намерил книги и свидетелства за дявола асириец, чародейци, владеещи "бяла и черна магия" (сякаш има магия за добро и зло, а всъщност е магия.) Магията си е магия, без значение каква.

Бог е Бог във всички случаи и няма слаби страни така, както и всяко нещо е себе си, зависи от човека на коя стълбичка поставя дадения въпрос и как го възприема. Някъде в историите пишело и за сирийците и войните. Оттам дойде и наименованието "дяволът асириец", създаващ вечни тревоги и неприятности в големи дози, навреждащи на хората по целия свят. Зениците на очите ми изпъкнаха и се разшириха, а съзнанието ми беше замъглено от всичко, което чух и продължавах да чувам. -О, Боже Господи, какви неща е имало на този свят- помислих си с почти разглобен на части разум. Никога през целия си живот не бях чувала подобни неща и то не от кой и да е, а от него- Баба бей ефенди и вуйчо ми- двама мъдри и възрастни мъже, видели толкова неща и патили толкова много.. Кой би предположил, че в един такъв ден, тръгнала да удължавам срока на мъдростта си, вместо това, ще изгубя нормалната си психика.. След около два часа, магията на теория сякаш я видях и на практика в една от братовчедките си, която твърдеше, че е жертва на черна магия. След това разкритие пред мен и Баба бей ефенди, аз вече не бях на себе си, имах чувството, че полудявам и имам нужда от спешно лечение, заради мозъчна травма, но това обаче, което си мислех бе грешно. Аз си бях наред, а това, което говореха хората около мен беше истина, която не възприемах нормално.

Тогава Баба бей ефенди добави още едно поредно разкритие: "Разбойническите държави, тези, които са от арабските страни, изобравящи на знамената си звезди и луни, това са отделни значения и народи. По- голямата част в изобразената луна са редица заблудени, управлявани от дяволския цар, бунтуващи се и жадуващи за смърт и отмъщение, а останалите стоят като изкупление на греховете, за да чакат сами смъртта си, тъй като не са в състояние да сложат край на живота си, тъй като са наясно, че Бог им е дал живот и не е правилно да го отнемат, животът е свято нещо." В очите ми заигра пламък от страхове, който нямаше да изчезне по- рано от месец. Сякаш се бяха уговорили да ме доведат до лудост в един и същи ден, именно когато разсъдъкът ми трябваше повече от всякога, а за първи път се опита да ми изневери.

Автор: Armi Veselinoğlu

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Коментари   

 
0 #1 Лея 07-06-2017 12:27
Браво момиче. Страхотен разказ
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови