Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.

Българска християнска телевизия е дългоочаквана медия от милиони християни в България и по света. На фона на разграждащата се ценностна система сред обществото ни нуждата от платформа за излагане и споделяне на християнските ценности и принципи е болезнено необходима.

За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Всичко, което вършим сега на земята, един ден ще ни бъде пуснато горе на небето..

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

6 ЮНИ, 2016

army
Тази сутрин потеглихме с вуйчо и Баба бей ефенди за Благоевград, където щяхме да получим повече информация за датите на изпитите в университета. Докато пътувахме, в колата се водеше странен разговор, който в началото недочувах заради слушалките, които бях пъхнала в ушите си с цел- наслада по време на пътешествието.

Разговорът засегна вътрешните ми сетива и почти блокира входа на възприемане на възпроизвеждащото се и сякаш нещо се опитваше да съкрати пряката връзка към умствените ми способности. Всичко преди това беше нормално, докато не подочух част от водещия се разговор и гласа на Баба бей ефенди, който ехтеше в автомобила. "Всичко, което вършим сега на земята, един ден ще ни бъде пуснато горе на небето като презентация с живота, който сме водили". Когато чух това, отдръпнах слушалките от ушите си и се заслушах в това, което говореше. Не знам защо, но нещо в този разговор привлече интереса ми да го чуя докрай. За да не привличам вниманието им, аз се облегнах на седалката и се загледах в облаците, докато се опитвах да смилам информацията, която поглъщах наведнъж.

Почувствах се като неопитно хлапе, тръгнало на разходка с възрастните си чичовци и недоумяващо нищичко от това. Темата се развиваше и се заплиташе все повече и повече, а причината тази тема да се появи беше починалият вчера брат на вуйчото. -Животът е един спектакъл брат ми- продължи Баба бей ефенди- всички сме артисти и всеки един от нас играе своята роля, докато настъпи часът на неговата смърт и после край, изчезва като пара от дим и се разтваря като прах в нищото. При това всеки плаща за своите грехове, извършил на този свят.."

Думите му ме вцепениха. Залепнах за топлата седалка, а нещо отвътре сякаш ме подухваше като вентилатор и предизвикваше студ в мен. Докато стоях като онемяла от думите им и ги премислях, случайно забелязах репортерка и режисьор, който я снима насред магистралата на пътя за Благоевград. За стотна от секундата подскокнах и се загледах навън, сякаш бях видяла някои познати, които ценях като любимите си писатели например. Загледах се ненаситно навън, копнеех за този фон- журналистически стил, който ми подхождаше ужасно, но не успях да погледна от коя телевизия бяха.

Сърцето ми заподскача повече, отколкото забива и когато тичам- това беше първият признак на живот, който усетих чак сега и едновременно реагирах така, сякаш виждах нещо свръхестествено. Когато вече пристигнахме, намерихме място за паркиране точно пред входа на университета. Изкачихме се по стълбите и навлязохме в огромната сграда, където ни посрещна една дама на средна възраст, със сини очи, светлокестенява коса- сякаш виждах пред себе си самата писателка на мечтите ми- Елиф Шафак. Тя веднага ме пое и ми даде информация, като ми донесе заявление, което попълних и ме насрочи за изпит в петък. Докато й обеснявах за помагало, което ми е нужно за кандидат- студенти, тя ми заговори: "Ела с мен, момичето ми. Сега ще ти дам едно помагало на един важен човек, то ще ти помогне!" -Да не би да е Антоний Стоилов?- поинтересувах се. -Точно така!- зарадва се жената, сякаш е чакала моят отговор. Заведе ме в библиотеката на университета, където всички книги бледнееха пред съзнанието ми. Платих сумата, стиснахме си ръцете и напуснахме. В колата разговорът им започна отново. -Виж ти какво чудо!- подхвана вуйчото. -Миналия път, когато дойдох да запиша внука, нямаше кой да ни обърне внимание дори, а сега всичко се случи така, всеедно е било уредено предварително, Божия работа.. Изведнъж тази тема стигна до края си и неочаквано последва друга, подобна на нея, но от другото съседство. Баба бей ефенди разказа как се е разхождал покрай обекта, на който е бил назначен да пази и му доскучало. Докато случайно обикалял и се чудел с какво да се захване, за да убие скуката, попаднал на едно старо хранилище, в което намерил книги и свидетелства за дявола асириец, чародейци, владеещи "бяла и черна магия" (сякаш има магия за добро и зло, а всъщност е магия.) Магията си е магия, без значение каква.

Бог е Бог във всички случаи и няма слаби страни така, както и всяко нещо е себе си, зависи от човека на коя стълбичка поставя дадения въпрос и как го възприема. Някъде в историите пишело и за сирийците и войните. Оттам дойде и наименованието "дяволът асириец", създаващ вечни тревоги и неприятности в големи дози, навреждащи на хората по целия свят. Зениците на очите ми изпъкнаха и се разшириха, а съзнанието ми беше замъглено от всичко, което чух и продължавах да чувам. -О, Боже Господи, какви неща е имало на този свят- помислих си с почти разглобен на части разум. Никога през целия си живот не бях чувала подобни неща и то не от кой и да е, а от него- Баба бей ефенди и вуйчо ми- двама мъдри и възрастни мъже, видели толкова неща и патили толкова много.. Кой би предположил, че в един такъв ден, тръгнала да удължавам срока на мъдростта си, вместо това, ще изгубя нормалната си психика.. След около два часа, магията на теория сякаш я видях и на практика в една от братовчедките си, която твърдеше, че е жертва на черна магия. След това разкритие пред мен и Баба бей ефенди, аз вече не бях на себе си, имах чувството, че полудявам и имам нужда от спешно лечение, заради мозъчна травма, но това обаче, което си мислех бе грешно. Аз си бях наред, а това, което говореха хората около мен беше истина, която не възприемах нормално.

Тогава Баба бей ефенди добави още едно поредно разкритие: "Разбойническите държави, тези, които са от арабските страни, изобравящи на знамената си звезди и луни, това са отделни значения и народи. По- голямата част в изобразената луна са редица заблудени, управлявани от дяволския цар, бунтуващи се и жадуващи за смърт и отмъщение, а останалите стоят като изкупление на греховете, за да чакат сами смъртта си, тъй като не са в състояние да сложат край на живота си, тъй като са наясно, че Бог им е дал живот и не е правилно да го отнемат, животът е свято нещо." В очите ми заигра пламък от страхове, който нямаше да изчезне по- рано от месец. Сякаш се бяха уговорили да ме доведат до лудост в един и същи ден, именно когато разсъдъкът ми трябваше повече от всякога, а за първи път се опита да ми изневери.

Автор: Armi Veselinoğlu

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Коментари   

 
0 #1 Лея 07-06-2017 12:27
Браво момиче. Страхотен разказ
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови