Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

ead2a2338438821bf0153b1c8c551c87

Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
1 Йоаново 3:15
Тази вечер ще разсъждаваме, относно най-отвращаващите и ужасяващи всеки един човек греховни деяния – убийството. Във всяка една държава, култура и религия на това злодеяние се гледа с особена строгост и бива наказвано по възможно най-суровият начин. Ето как хората от света тълкуват и разбират убийството: Убийството в общочовешките норми е актът на отнемане на живота на живо същество - човек, животно или растение. В резултат на този акт настъпва смърт.
Причина за убийството може да бъде:
1. Планиран замисъл (с намерение и подготовка), с цел отнстраняване на някого от власт, присвояване на вещ, пари имот и др., дори и убийство с цел рекет /изнудване/. Отвличаш някой близък човек и искаш от роднините му откуп, а накрая го ликвидираш.
2. По време на война.
3. Немарливост, невнимание, непредпазливост, трудова злополука.
4. При катастрофа, авария или природно бедствие.
5. Клане на животни (за консумация и пр.)
При убийството е налице посягане към най-ценното благо - човешкия живот, което определя и неговото най-сериозно място в системата на престъпленията.
В Библията Бог сериозно разкрива, че мрази убийството във всичките му съзнатени форми. Още при завета на Бог с Ной ние четем кратко и ясно в Битие 9:6:
„Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.”
Следователно, всеки, който убие човек посяга на Божият образ и за това подлежи на най-строго осъждение.
Първият грях на убийство, записан в Библията е в 4-та гл. На Битие, когато Каин уби брат си Авел от завист, че неговата жертва от заклано животно беше угодна на Бога, а Каиновата, от плодове, не беше. Така, че това е и първото убийство по религиозни причини. Но това е само крайният резултат от грехът убийство. Малко по-после ние ще се върнем на тази история и ще разберете, какво имам на предвид.
Интересно е, че от еврейсият език, който е оригинален на Старият завет, да убееш някого, буквално се превежда, „да му /й/ помогнеш активно да умре”. Казвам това, защото тази информация хвърля още по-голяма светлина върху проблемът с убийството, който разглеждаме. Предумишленото убийство е именно активен акт, който започва от намерението, планирането и обмислянето му и накрая завършва с физическото ликвидиране на личността. Ето защо ние различаваме две неразривно свързани страни на убийството – морална и физическа. Първата е, както казах планирането, а втората е самото му извършване.
Както, казах има случаи и на непредумишлено убийство, но Библията дава разрешение на този проблем по следният начин, за което четем в Числа 35:6-12
„Господ говори още на Моисей казвайки: Говори на израиляните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя, тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка. Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.”
Във всеки друг случай убийството е грях, защото е извършено съзнателно. Който убие съзнателно човек, нарушава шестата Божия заповед, която гласи: „Не убивай.” Тази заповед е първата от втората плоча, на Закона, която касае любовта и отношението ни към ближния. Не можеш да имаш любов към ближният, а да убиваш ближният си и по този начин да причиниш скръб на всички негови близки и роднини. Най вече и скръб на бога, защото, както видяхме, човек е сътворен по образ и подобие на Бога.
Най-разпространените съвременни форми на убийство, са показните убийства, които мафиотите правят, в разпределянето на териториите за продажба на дрога, която е другата форма на убиийство – т. нар. „сладка смърт”. Така, че продавачите на дрога са убийци, защото продават смърт. Но забележете, че дори и да дадеш пари на просещ наркоман, също си убиец, защото с тези пари ще си купи дрога и може да умре от предозиране, както често свършват наркоманите.
Абортът /съзнателното прекъсване на бременноста./ Изключаем, случаите, когато трябва да се жертва живота на нероденото дете, ако бременността застрашава живота на майката. Във всеки друг случай Абортът е убийство на съвсем невинни, невръстни и беззащитни деца! Това е убийство извършвано по особено мъчителен за жертвата начин! Да! Абортът е убийство, при което жертвата е невръстно детенце. Поръчител на убийството и съучастник е неговата майка. А гинекологът е платеният убиец, който го извършва! Абортът е убийство, което трябва да бъде спряно!
Евтаназията е ускоряване смъртта, на безнадеждно болен човек. Тя е убийство и от егоистичен мотив с цел да се прекрати дългата борба за живот докрай. Това е лишаване на смъртно болният от чудо, защото знаем, че има много случаи на хора с напреднал стадий на рак и СПИН, които се подобряват и живеят още дълги години. Така, че никой няма право да казва колко и кога ще живее.
Какво да кажем за самоубийството?
Примерите на самоубийство, описани в Библията, са по-скоро в негативен план: Авимелех (Съдии 9:50-54), Саул (ІЦаре 31:3-4), Ахитофел (ІІЦаре 17:23), Зимрий (ІІІЦаре 16:18-19) и Юда Искариотски (Матей 27:5). Всички те са зли в сърцето си хора, които се самоубиват от срам, гордост или страх от наказание. Естествено, оттук не бива да заключаваме, че самоубийството е нещо благородно или романтичен акт на духовно освобождение. В Писанието то е представено като лош край на лош живот. Да вземем за пример Саул. Той вече е ранен смъртоносно, но решава да сложи край на живота си по-скоро, за да избегне дългата и мъчителна смърт в ръцете на враговете си. Правилно ли е това? Вижте реакцията на Давид към човека, който твърди, че е убил Саул, за да не страда (ІІЦаре 1:9-16). Цар Давид заповядва да го убият, защото го обвинява в убийство. Библията ни казва, че продължителността на нашия живот е справедливо определена от Бога (Яков 4:15; Евреи 9:27; Деяния 17:26). Който се самоубие директо отива в ада без шанс за покаяние, защото покаяние по смърт няма. Ние нямаме право да си присвояваме нещо, което принадлежи на Бога.
Но Господ Исус още повече стеснява обръча на проблемът с убийството. В Матей 5: 21,22 четем:
„Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд". А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.”
Вижте, че Исус тук тълкува Закона в длбочина. След като видяхме от Еврейският език, че убийството е активно и продължително действие, започващо от намерението и свършващо до физическото ликвидиране, то /убийството/ започва още от обидната дума, която е израз на омразата. Именно в омразата се корени убийството, както ни и казва прочетеният стих от 1 Йоаново 3:15:
„Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.”
Следователно, ако в сърцето си таиш неспирна омраза към някого, то рано или късно тя ще поддаде като скъсана язовирна вълна и вълната на омразата ще помете другият и теб самият с огромна разрушителна сила. Омразата е, еднакво разрушителна, както за другият, така и за теб, ако я таиш в сърцето си. Забележете сериозността на проблемът, който Библията засяга: Еднакво достоен за ада си като убиец дори и ако таиш омраза, наравно с тези, които търгуват с оръжие, убиват за разпределяне на територии и сфери на влияние, търговците на дрога, извършващите аборт и евтаназия. Откровение 21:8 ясно казва, кои са в ада:
„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.”
Запомнете, че убийството започва с таената омраза и завършва с физическото ликвидиране на мразеният! Така беше с първото убийство, когато Каин уби Авел така е и с всяко друго. Ето какво ни казва по този въпрос отново в 1 Йоаново 3:12 четем:
„И да не бъдем както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.”
Още и Евреи 11:4:
„С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.”
Следователно, убийството е една от страните на омразата, нечистият живот, егоизмът и неверието.
В заключение:
Ако таиш омраза, то ти вече си убиец. Не го казвам аз, казва го Библията. Така, че нека всеки направи равносметка на живота си, дали задържа гняв и омраза и дали обижда другият с различни епитети. Тези неща вече са началните стъпки към убийството. Може никога да не стигнеш до крайната, която е унищожаването. И малцина в обществото стигат до нея, но мнозина са тези, които вече са извървяли първите две спирки от този гибелен маршрут – задържаната омраза, затаеният гняв и обидните слова. Помни, че Бог прощава, но и, че Бог ненавижда омразата, защото Бог във своята същност е любов. Ето защо завършвам с 1 Йоаново 4:8:
„Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.”
Атанас Тихчев

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови