Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ЖИВЯЛ НЯКОГА ЧОВЕК... (притча)

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

aman

Има една легенда, според която при всеки от нас веднъж в живота идва Бог. При това Той може да ни се яви във всякакъв облик - като премръзнало мокро котенце, безпомощен старец, бедна жена – и съдбата ни занапред ще зивиси от това как ще постъпим в момента на тази среща.
Живял някога един човек. Той имал три мечти - да има хубава работа с висока заплата, да се ожени за красива добра девойка и... да стане известен на целия свят.
През живота му се случвали много истории, но ще разкажем за три от тях:
В едно студено зимно утро младият човек бързал за събеседване в известна фирма. До срещата оставали 5 минути, а той трябвало да прекоси още един квартал. Изведнъж пред него се подхлъзнал и паднал възрастен човек. Нашият герой погледнал мъжа, решил, че той е пиян и без да му подаде ръка, продължил да тича по-нататък. За щастие, той успял да стигне навреме за интервюто. За съжаление не го взели на неговата работа мечта.
В една топла лятна вечер човекът се разхождал из града. Забелязвайки трупа улични артисти, той спрял, за да се наслади на зрелището. Имало малко зрители, но пиесата била весела и увлекателна. След като представлението свършило, се чули ръкопляскания и хората започнали да се разотиват. Нашият човек също се обърнал и се канел да си тръгва, когато някой плахо го докоснал по рамото му. Това била главната героиня в пиесата, старицата-клоунеса. Тя започнала да го разпитва дали спектакълът му е харесал, доволен ли от актьорите. Но човекът не поискал да води никакви разговори, гнусливо обърнал глава и тръгнал към дома си.
В една дъждовна есенна вечер човекът бързал да се прибере у дома след рождения ден на негов приятел. Денят се оказал дълъг и тежък и той мечтаел по-бързо да се прибере, да си вземе една топла вана и да заспи в топлата си мека постеля. Изведнъг чул нечие приглушено ридание. Това била една жена, която плачела горчиво. Тя седяла на стълбите пред дома на нашия герой. Била сама, без чадър и само качулката на лекото й яке я спасявала от студения дъжд. Забелязвайки нашия герой, тя се обърнала към него за помощ. Нещо се било случило в семейството й и тя имала нужда да си поговори с някого от душа. Човекът се замислил, но като си представил банята и леглото, промърморил, че е ужасно зает и бързо си влязал във входа.
Човекът изживял своя нещастен живот. И умрял.
Като попаднал на небето, срещнал своя ангел-пазител.
– Знаеш ли, изживях един съвсем нещастен и безсмислен живот. Имах три мечти, но нито една от тях не се сбъдна. Колко жалко...
– Хмм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се реализират твоите мечти, но за това беше нужно само веднъж ти да подадеш ръка, да отвориш очи и да стоплиш едно сърце.
– За какво говориш?
– Помниш ли човека, който падна пред теб, подхлъзнал се на заледената зимна улица? Сега ще ти покажа тази картина... Този човек беше генералният директор на фирмата, в която ти толкова искаше да те вземат на работа. Очакваше те главозамайваща кариера. От теб се искаше само да подадеш ръка.
Помниш ли старата клоунеса, която след уличното представление се приближи до теб и те попита нещо? Това беше млада актриса, красавица, която се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. От теб се искаше само да отвориш очи.
Помниш ли жената, която плачеше около входа на твоето жилище? Беше дъждовна вечер, тя беше мокра от дъжда и от сълзите... Това беше известна писателка. Тя преживяваше семейна криза и се нуждаеше много от душевна подкрепа. Ако ти й беше помогнал да се стопли в твоята квартира, ако я беше изслушал и утешил, тя щеше да напише книга, в която би разказала за този случай. Книгата щеше да се прослави в целия свят и ти заедно с нея, тъй като на първата страница авторът би посочил името на този, който я бе вдъхновил за това произведение. Всичко, което се изискваше от теб тогава, беше само малка искра от твоето сърце. Ти беше невнимателен, приятелю мой...
Човекът въздъхнал и тръгнал бавно по лунната пътечка в звездната далечина...
ПОУКАТА: Вслушвайте се в света, той ви предлага възможности. А за помощ трябва не само да умееш да помолиш, но и с достойнство да я приемеш.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови