Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Необходима сума за заплащане на ВПС сървъра ни: 282лв. Краен срок 18.06.2017
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

 

МАЛКО КВАС ЗАКВАСВА ЦЯЛОТО ТЕСТО

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

DSC2719

Бог ни е дал Библията и всички възможни източници и средства, дал ни е и Святия Си Дух, за да ни научи да разбираме всяка Негова истина. Затова нямаме извинение, ако все още толерираме и се придържаме към мъртви дела – човешките усилия да заслужим вечен живот чрез обреди и традиции. 

Причината за тази толерантност е може би в това, че тези неща бяха част от живота ни, когато възприемахме всичко това като „християнство” и считахме себе си за „християни”. Когато по-късно познахме Бога и Словото Му, разбрахме, че не сме били християни, a само сме си мислили, че сме такива. Тогава защо още да толерираме онези неща, които не ни бяха от полза и които не ни доведоха до Бога? 

Православната църква има голямо влияние върху народа ни, но заедно с това идва и голямата й отговорност – на какво евангелие ще научи хората.

В статията си „Галатяните и другото благовестие”, богословът Виктор Костов пише: „Православието настоява, че е „правата вяра” и възприема себе си като национална религия. Тази институция прокарва в обществото неправилното схващане, че всеки, който е роден в България поради етноса си и гражданството си е „православен”. Хората бяха подведени да  мислят, че всеки, който вярва по-различно е „сектант” и е нелоялен към „вярата на народа си”. Вярващите са хора от всяка раса и националност, които са родени от Духа на Бога, чрез покаяние и вяра в Исус Христос. Църква, която обвързва спасението и откровението само с определена етническа или национална принадлежност и заявява, че нейната институция е „единствено правата” е сектантска. Принадлежността към Христос се определя не от външните белези и ритуали, а от наличието на покаяно сърце, вяра и живот в покорство на Писанията и новозаветното учение.”

Истината е, че източно-православната вяра се гради на канони и традиции, а не изцяло на благовестието на Новия Завет. Тази религия, която заимства от оригиналното християнство, всъщност е пълна с човешки правила, суеверия и изкривени вярвания. Тя е смесица от християнство, езичество и старозаветни обрeди. Ние знаем какво става, когато се сложи малко квас в тестото – цялото тесто се заквасва. Истина, подквасена с малко лъжа, малко топли и малко студени... 

В Откровение 3:15,16 Господ казва: Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещТака, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си. 

Как може на някой да му дойде на ум, че Господ ще търпи половинчата истина, че може да толерира малко лъжа, защото има и известна доза истина. В цялото Му Слово се говори, че Той е ревнив Бог и не споделя славата Си с друг. Изход 34:14 декларира:Йехова, Чието име е Ревнив, е ревнив Бог. Той е ревнив за истината, защото Той е Истинатаи Той няма да търпи Неговата истина да бъде изопачена.Ако Господ не е толерирал лъжа в Църквата Си преди 2000 години, защо би го направил днес? Не е ли Господ същият вчера, днес и утре? 

В Откровение 2-ра и 3-та глави виждаме, че Господ отбеляза добрите дела и устояването на църквите. На тези, които победят и пазят онова, което са приели отначало, Исус обеща, че ще седнат с Него на престола Му и ще владеят над народите; обеща да им даде венеца на живота и зорницата, да ги направи стълб в храма на Бога и никога да не изтрие имената им от книгата на живота. Но Той строго изобличи онези църкви, които не бяха опазили благовестието така, както им беше предадено:

  • На пергамската църква каза, че има нещо против нея, защото има някои, които държат лъжливи учения и поставят съблазън пред народа Му.
  • Тиатирската църкваизобличи, че търпи духа на Йезавел, който подмамва с

лъжливо учение слугите Му.

Духът на Йезавел е дух на контрол и гордост. Религиозният дух е основан на гордост, която иска да замести силата на Святия Дух с придържане към някаква форма на праведност и така подхранва човешката гордост.

  • На сардиската църква каза, че е жива само на име, но всъщност е мъртва, защото не намери делата й съвършени пред Бога и й заповяда: ...помни каквото си приел и сичул и го пази, и се покай,т.е. църквата не беше опазила благовестието така, както го беше приела.

„Мъртвата църква” е традиционна църква, която е построена от човешка институция и поддържана от човешки правила, ред и служение. Делата й са мъртви, защото не е подвластна на Святия Дух, Който единствено може да даде живот.

„Живата църква” е родена от духовен живот, тя е опитност, която е общение лице с лице, всеки член е функциониращ и в центъра й е превъзхождащият Исус Христос като функционираща глава.

  • На филаделфийската църква каза: ...дръж здраво това, което имаш, за да не тиотнеме никой венеца.

Последното е причината за това писмо – призивът ми към всеки, който копнее за истината: „Дръж здраво истината на благовестието, за да не ти отнеме никой наградата и вечния живот!” 

Преди да продължа, нека поясним значението на думата благовестие. Тя произлиза от думата евангелие(от гръцки език), коятоозначава „блага вест”. Евангелията и книгите на Новия Завет съдържатблаговестието. Те описват раждането, живота, служението и разпятието на Исус; дават откровение за Него, учат човека на пътя на спасение, наставляват го в истините и му откриват обещанията на Бога. Благовестието прокламира най-благата вест за спасение по благодат чрез вяра, с което Бог дари света, като даде Сина Си в жертва за греховете му. 

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да непогине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). 

Който ни е спасил и призвал със Своето призвание, не според нашите дела, а споредСвоето намерение и според благодатта дадена ни в Христос Исус преди вечните времена...(2 Тимотей 1:9).

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от     Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой (Ефесяни 2:8,9). 

Спасени по благодат означава „спасени по суверенното Божие благоволение независимо от дела”. Благодатта не може да се заслужи, нито да се спечели с човешка доброта. Когато още бяхме грешници, Христос умря за нас(Римляни 5:8). 

Как може благовестието да бъде изопачено? Всяко благовестие, което препоръчва себе си пред Бога чрез вършене на дела (спазване на човешки наредби, традиции и правила) и не е основано на Писанията и Божията благодат, която ни е дадена в Христос, е изопачено, т.е. не е истинско. 

Във Второзаконие 4:2 Бог заповядва:  Да не прибавите нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам. 

Исус ясно каза, че тези които изопачават Словото на Бога и притурят към него човешки учения няма да наследят Божието царство: Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга (Откровение 22:18,19).

Господ безкомпромисно изобличи църквите, които допускат всред тях лъжливи учители. Исус ги предупреди, че ако не се покаят, ще дойде и ще отнеме светилника им, ще воюва против тях и всички ще познаят, че Той е, Който изпитва вътрешностите и сърцата и въздава на всеки според делата му. Като ги изобличи, Той показа, че не прави компромиси с истината и така предупреди църквите Си да не изпаднат в същия грях. Това, което разбираме от тези стихове е, че Господ няма да търпи погрешно учение в Църквата Си и няма да благоволи в църкви, които не пазят истинското слово на благовестието. 

В 1 Коринтяни 15:1,2 апостол Павел писа: Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви гоблаговестил, освен ако напразно сте повярвали. 

Бог одобри апостолите и на тях повери делото на благовестието – словото на Божието послание (Солунци 2:4). Значи човек може да е повярвал напразно и да не се спаси, ако не държи благовестието както е проповядвано от апостолите отначало. Юда увещаваше вярващите да опазят Христовото благовестие така, както беше предадено на Църквата „веднъж завинаги”: ...сметнах за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите. 

Църквата е призвана да предаде на хората вярно Словото на Бога. Даде ли Източно-православната църква на хората здравите думи на вяра така, както отначало бяха дадени на апостолите или остави хората в духовно невежество? И днес благодатта, която ни се даде в Христос, се заменя с дела – изпълняване на езически и старозаветни обреди, от което се роди езическото християнство. Всяко учение, което е в противоречие с боговдъхновените писания, е изопачено благовестие! 

Книгите, които съставляват  боговдъхновените писания, са наречени канонични. Те са този списък от достоверни книги, които образуват канона. Старият Завет се състои от 39 книги и е съставен в периода около 1500 г. пр. Хр. до около 400 г. пр. Хр. Новият Завет се състои от 27 книги и е написан между 40 и 100 г. сл. Хр. Новозаветните книги били признати, само ако са били свързани с ранните апостоли. Общо Святото Писание представлява сбор от 66 книги.

Канон означава „мярка” или „правило”. По тази мярка или правило ние разбираме кои книги имат Божествено начало, поради което са част от Библията. Важно е да се знае, че   Църквата не е създала канона. Тя не е определила кои книги ще се нарекат Писания – вдъхновеното Слово на Бога. Тя не е която призна и откри кои книги са били вдъхновени от началото им. Или да го изразя по друг начин: „Една книга не става Словото на Бога, защото е приета от Божиите хора. По-скоро тя е приета от Божиите хора, защото е Словото на Бога. Господ е, Който дава на книгата божествен авторитет, а не хората на Бога.” 

Неканонични книги или така наречените апокрифни книги са тези, които не влизат в канона. Старозаветните апокрифиса едни от тях. Те се намират в Септуагинта (превода на Стария Завет от еврейски на гръцки) и във Вулгата (превода на латински), но в самия еврейски оригинал те липсват. Тяхното съдържание свидетелства против техния мним божествен произход и те не могат да бъдат вярвани. Тяхната достоверност е съмнителна и съдържанието им е в противоречие с останалите книги на Библията. След църковния събор в Триест през 1546 г. било решено тези книги да бъдат включени в канона на Католическата църква. Така католическият старозаветен канон наброява 45 книги, еврейският и протестантският – само 39. За съжаление Славянската Библия и Синодалният превод съдържат неканоничните книги Товит, Юдит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Варух, 2 Ездра, 1, 2 и 3 Макавейски, послание на пророка Йеремия, 3 Ездра, псалом 151 плюс добавки (13 и 14 глави на книгата на пророк Данаил и един апокрифен пасаж към книгата Естир 10 гл.). Повече от хиляда години след образуването на цялостния списък на канона, към Божието Слово било прибавено човешко слово. 

Апокрифи означава „скрити или „тайни. Те са се появили между 300 и 100 г. пр. Хр., времето, когато Божият Дух не призовава никого за пророк. Думата апокрифенима и значението на „съмнителен” и „неистинен”. Апокрифите съдържат учения, нехармониращи с основните истини на каноничните книги. Тези фалшиви писания са били отхвърлени от апостолите и християнските писатели до средата на 2 век, а и от самите евреи. Всички реформатори са ги отхвърлили решително в 19 в. Апокрифните книги не са вдъхновени от Божия Дух и не са Божие Слово, те са човешки творби. Те съдържат някои исторически ценности от 400-те години между Стария и Новия Завет. 

Причините, тези така наречени неканонични книги да бъдат отхвърлени от другите църкви, са следните:

1. Евреите, които първоначално са ги получили, не ги приемали като божествен източник.

2. Ранната църква никога не е приемала апокрифните книги като божествено вдъхновени.

3. Новият Завет никога не цитира от тях, освен с две малки изключения.

4. Исус никога не ги е цитирал.

5. Доктриналното учение в тези книги се отклонява

  • те учат доктрини, които са лъжливи и поощряват практики, които са в конфликт с боговдъхновените писания
  • в писанията няма потвърждение за техните учения
  • на греха се гледа с лекота
  • спасението често се третира като дела
  • ангелите са издигнати и почти са приравнени с Бога
  • чудесата са фантастични
  • съдържат исторически и географски неточности

6. Трудно е да се установи датата на написване и авторство. В малкото случаи, в които авторите са били потвърдени, те са били на различно становище от каноничните автори.

Тези книги не трябва да се четат като боговдъхновени писания и който игнорира това, може да изпадне в заблуда! 

Йоан със загриженост увещаваше вярващите: А колкото до вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдвате в Сина и в ОтцаИ обещанието, което Той ни даде, е това – вечен живот. Пиша ви това поради тези, които желаят да ви заблудят... (1 Йоан 2:24-26). 

Чувам думите на апостол Павел към Тимотей, които днес говорят и на нас: Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мен, във вяра и любов, която е в Христос Исус. Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Святия Дух, Който живее в нас... И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат (2 Тимотей 1:13,14; 2:2).

Библията е Божието Слово до човечеството. То е отпечатък на ума на Бога и е Неговото откровение за Себе Си. Затова ще прибегнем до него като най-достоверния справочник, от който можем да черпим истина. Пригответе се с търпение, за да проследите заедно с мен библейските стихове по страниците на тази книга, съпоставяйки Божието Слово с човешкото.

Знам, че за много от вас това писмо ще бъде голямо предизвикателство, но любовта ми към душите и ревността ми за истинското благовестие са по-силни от мисълта за компромис с тях по тактически съображения. 

Апостол Павел наставляваше Тимотей: Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, като няма от какво да се срамуваш, като излагаш право словото на истината(2 Тимотей 2:15). 

„Но ние трябва да обичаме православните” – някои ще кажат. Разбира се, че съм съгласна, но нека да разбираме правилнолюбовта. Ако наистина обичаме,ние няма да премълчаваме и толерираме грешки в християнското учение, които могат да костват душата и живота на човека. Както не бихме искали да лекуваме болния с погрешно лекарство да не би да го убием с него, както не толерираме пиянството, защото обичаме пияницата, така не трябва да толерираме погрешните учения на православната църква, защото обичаме православните. Не казвам, че всички православно-вярващи (миряни и свещенослужители) са заблудени, защото има такива, които въпреки грешните учения  имат спасителна вяра в Господ Исус Христос. За съжаление те са като капки в морето.   Хората са били подведени и заблудени масово от едно изопачено християнство. Малко са тези, които познават и практикуват истинската ортодоксална вяра. 

Наскоро прочетох в един вестник интервю с един свещеник. На въпроса на журналиста: „Струва ми се, че когато стане дума за българската православна църква, излизат скандалите, свързани с нея, а не проповедите... Истинската грижа за спасението на душите май я няма никъде?” свещеникът отговаря: „Свещенослужителите сме българи, ние сме продукт на нашето общество... трябва да се осъзнае, че тази църква е продукт на нашия народ.” Какъв нелеп отговор на духовен служител! Не трябва ли един свещеник да знае, че църквата е „продукт” на Бога, а не на обществото? Ако позволим на Бог да ни промени и новороди, има ли значение какво е обществото, в което живеем? Обществото никога не е било по-добро. Не стана ли точно обратното – народът ни стана „продукт” на църквата. Църквата е призвана да промени обществото и ако обществото е променило църквата, тогава можем ли да се доверим на такава църква? В същата статия интервюиращият със загриженост засяга въпроса за това, че в обществото има повече агресия, отколкото радост, вяра и разум, за което свещеникът признава: „Това означава, че няма растеж на ценности. Това означава, че никой не ги е посял, никой не ги е отгледал, никой не ги е напоявал до степен да станат венец, да станат цветя, няма ги добродетелите.” Слава на Бога, същият свещеник продължава, осъзнавайки, че църквата не върши работата си: „Да се запитаме тогава къде са проповедниците на добродетелите? Къде е църквата? Къде е духовенството? Защо ние не проповядваме тези добродетели, не ги отглеждаме, не ги поливаме, така че да дадат добър плод... каквато и да е причината, аз твърдя, че ние не сме си на мястото... Ако ние сме достатъчно достойни да преподадем Христос и учението Му на хората, те ще имат възможност на избор. Ако ние не сме достатъчни, то някой друг ще го направи... Кой друг, ако не църквата трябва да е носител на проповедта, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово Божие” (поместено в „Балканско Ехо”, бр. #72).

Точно за това говоря – Църквата е отговорна да даде на хората словото на Божието послание, за да не останат без „възможността на избор”. Църквата не е отговорна за решениетои начина на живот на тези, на които им е бил даден такъв избор. 

Надявам се този искрено звучащ свещеник и други, които виждат пропуските, да направят нещо за това. Аз имам любов към тях, но истинската любов не толерира грешките, защото милее за погиващите. Знам, че тези, които искрено търсят Бога, ще бъдат намерени от Него, както бях и аз. Но горко на „слепите водачи.”

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови