Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Всичко ли трябва да копираме от западното общество?

Какво трябва да прави църквата в България днес в светлината на решението на Върховния съд на САЩ за признаване на еднополовите бракове във всичките щати и на фона на поредния гей парад в столицата? Как да погледнем като християни на човек, който пренебрегва естеството си и желае да бъде различен и на неговото неистово желание да бъде забелязан?

Meдиите услужливо и целенасочено разпространяват позицията на организаторите на „София Прайд 2015”, че 18 посланици са сложили подписите си в подкрепа на шествието в защита на хомосексуалната общност в България, като не споменават нито дума, че останалите 130 дипломатически представителства в България не са подкрепили събитието. За всички обаче е ясно, че исканията на въпросното общество на Лесбийки, гей, бисексуални, трансполови и интерсексуални (ЛГБТИ) не са искания за равни права, които никой не отрича, а в същността си са искания, целящи не просто приемане на „различните”, а влияние върху все още неоформената детска психика и натрапването на хомосексуалните идеи. Организаторите, които стоят зад планирането и провеждането на гей парада, имат идеята да вменят вина у мнозинството български граждани, че обществото ни не е толерантно към хомосексуализма. Но то не е длъжно да бъде толерантно към практики и явления, които са в разрез с християнския морал и вяра. Лансира се и крайно манипулативното внушение, че подкрепата за гей парада е нещо модерно, демократично и европейско. В действителност обаче провеждането на гей парад не е протест срещу дискриминацията, а опит за насаждане на т.нар. гей лайфстайл. По много телевизии, както и в социалната мрежа фейсбук, се развихриха горещи дебати за това.

Изненадващ е фактът, че вече у нас се срещат и евангелски християни, които защитават ЛГБТИ обществото, като твърдят, че трябва да бъдем толерантни и да зачитаме техните права, продиктувано от новата толерантност и търпимост – човек е това, което прави, трябва да се приема такъв, какъвто е, и всеки е свободен да бъде такъв, какъвто си поиска. Да, ние не трябва да ги унижаваме и да хвърляме камъни по тях, но сме длъжни да заявим ясна позиция срещу парадирането с тази сексуалност и агресивното й публично манифестиране, както и да бъдем категорични за делата им – те не са в хармония с Божиите стандарти! Ако някой реши да живее по определен начин, това променя ли естеството му и ще го превърне ли в друг? В този случай същността на човек може да бъде отделена мислено от това, което прави. Едно е да приемаш отклоненията на определени хора, а съвсем друго – да искаш да легализираш това и да го налагаш като модел на поведение, нова култура и стил на живот.

Независимо какво обяснение се търси за причините на хомосексуализма – дали е вроден (под влияние на генетични фактори), придобит (повлиян от възпитание и култура, от социални и психологични фактори) или комбинация от всичко това (епигенетични фактори) и независимо колко събития се организират в подкрепа на съществуването му, един въпрос като че ли остава незасегнат – въпросът за ПРАВАТА НА ДЕТЕТО, което хомосексуалистите искат да осиновяват! То няма ли право на майка, ако го осиновят двама мъже, или на баща, ако го осиновят две жени? Много хора се питат какво пречи хомосексуални да отглеждат деца? Но по-важният въпрос е КАКВО Е НАЙ-ДОБРЕ за самите деца? А Бог чрез творението по недвусмислен начин го е показал – да имат и майка, и баща, тъй като плодът е възможен само при наличието на двама хетеросексуални родители. Статистиките също сочат, че децата на двама еднополови родители са по-предразположени към депресивни състояния и има по-голяма вероятност да последват примера на родителите си в "половото си самоопределяне".

Създаването на семейство и поколение остава най-естественото нещо, вложено във всеки от нас. Привържениците на хомосексуализма биха казали, че за тях е нормално обратното и те спокойно могат да се държат по избрания начин. Да, човек би могъл да ходи и на ръце, но това не е естествено. Много по-удобно и нормално е да се използват краката. Един от аргументите на християни, защитници на хомосексуалистите, е че щом Бог е създал глухи и слепи хора, значи може да е създал и хомосексуални и това е напълно естествено. Но глухите и слепите не ходят по улиците да парадират с недъзите си, не претендират за нарушени права, за промяна на Конституцията и на учебниците по биология, че човек има две уши или очи, но невинаги.

На фона на повдигнатите въпроси на организаторите на парада за промяна на учебните програми с включване на сексуално образование и непременното споменаване на трети пол, може да се открои нежеланието за задължително въвеждане на вероучение и християнска етика и морал. Но кой има интерес от това състояние на образованието?

И накрая, нека да се върнем на съществения момент, че всъщност борбата на ЛГБТИ обществото, не е борба за права, а за привилегии. В Република България не съществува закон, който да наказва или рестриктира хора с нестандартна полова ориентация. Напротив, в Конституцията е записано, че всички хора са равни, независимо от техният етнос, пол и религия (вж. Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние).

Това обаче, което е смущаващо днес за нас, като евангелски християни, е че малцина водачи на евангелски общности в България изказват ясна и категорична позиция по този проблем за обществото ни. С липсата на публична позиция останалите задават погрешен модел на поведение за вярващите да се примиряват с греха и разврата, вместо да изпълняват указанията на Божието слово „да бъдем сол и светлина” за този изгубен свят. Остава отговорността на всеки искрен християнин да изясни позицията си и да застане зад разумните доводи на Словото срещу налагането на хомосексуалния стереотип на мислене.

ЕВАНГЕЛСКИ ВЕСТНИК

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови