Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Ислямизацията на Великобритания

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Мюсюлманите са най-бързо увеличаващата се и най-млада част от населението на Великобритания.

Това се потвърждава от преброяването, което се извършва веднъж на 10 години. Като се сравнят данните от предпоследното (2001 г.) и последното (2011 г.), може да се види, че броят на мюсюлманите за 10 години е нараснал от 3% на 4,4% от цялото население. Във възрастовата група до 25 години тази част е вече 10%.

Допълнителните изчисления показват, че от 2001 до 2009 гг. броят на мюсюлманите във Великобритания е нараствал 10 пъти по-бързо от този на представителите на другите религии. В абсолютни цифри броят на мюсюлманите за този период се е увеличил с повече от 1 милион и 200 хиляди души – от тях почти 600 хиляди са деца, родени на територията на Великобритания. В хода на преброяването около 100 хиляди души са заявили, че са конвертити (бивши представители на други религии), които са приели исляма. Като цяло през 2011 г. в страната се наброяват около 2,78 милиона мюсюлмани.

Този процес протича на фона на намаляването на християните.

През 2001 г. за християни са се смятали 72% от населението, а през 2011 г. – само 59%. В момента на преброяването през 2011 г. повече от половината християни са били над 50-годишна възраст, а една четвърт – над 65-годишна.

От възрастовата група под 25 години като християни са се определили по-малко от 50%. Според преброителите коренните християни са дори още по-малко, понеже около 2% са компенсирани чрез имигранти от Полша и Нигерия.

Около половината мюсюлмани във Великобритания са безработни. Това струва на държавата колосална сума – 8,6 милиарда фунта годишно. Повечето мюсюлмани (над 1 милион) живеят в Лондон. Сред сомалийците са безработни 78% от жените и 56% от мъжете, пакистанците – 70% от жените и 32% от мъжете, турците – 68% от жените и 35% от мъжете, бангладешците – 74% от жените и 31% от мъжете.

Голяма е частта на мюсюлманите в затворите: от населението на страната те са приблизително 5%, но като цяло в британските затвори представляват 13%, а в лондонските – 27%.

Властите смятат, че изходът от това положение е да вкарат мюсюлманите във властта, да променят периферното им социално-икономическо положение и да повишат статуса на исляма. Също така да приспособят финансовата, социалната, юридическата, образователната, трудовата, търговската и обслужващата система към специфичните изисквания на исляма.

Затова от 2008 г. прибягват до т. нар. „позитивна дискриминация“ срещу представителите на християните в полза на мюсюлманите. Парламентът въведе задължителни квоти за места в държавните служби, запазени само за мюсюлмани – особено в армията, министерствата на вътрешните и външните работи и полицията. Също така е приет план да се увеличи броят на представители на етнически и религиозни малцинства (британските мюсюлмани спадат и към едните, и към другите) на държавна служба от 6% на 11%.

Най-успешно се провежда рекрутиране на мюсюлмани в полицията. Съществува професионална асоциация на полицаите-мюсюлмани. Във Великобритания има над 2 хиляди полицаи-мюсюлмани, което надхвърля 11% от общия брой полицаи в страната.

По-трудно върви процесът на привличане на мюсюлмани във въоръжените сили на Великобритания. Роднините на такъв военен-мюсюлманин, загинал в Афганистан, съобщиха, че младежът, тръгнал заедно с не-мюсюлмани в ислямска държава, е бил под силния и агерсивен натиск на мюсюлманската общност, проповедници, много познати и непознати хора, които го обвинявали в предателство на исляма – и експертите-мюсюлмани смятат именно този натиск като най-важната причина за провала на кампанията за привличане на мюсюлмани във въоръжените сили. Засега те са само 600 души (0,5% от общия брой военнослужащи). Допълнителна причина за отказ от тази, иначе финансово изгодна служба, е фактът, че мюсюлманите осъждат всяка военно-политическа активност на Запада на териториите на ислямския свят. Това показва конфликт между гражданската идентичност и чувството за принадлежност към „умата“ – световната общност на мюсюлманите, която отхвърля секуларизма – отделянето на религията от държавата, американския глобализъм и културното влияние на Запада.

Така например, през 2013 г. 5 от 8 мюсюлмани в Палатата на общините гласуваха за узаконяване на гей-браковете. Но оттогава семейството на най-влиятелния от тях – министъра на правосъдието от „кабинета в сянка“ на лейбъристите Садък Хак, се намира под охраната на специалните служби поради заплахите от страна на радикали и фундаменталисти. Имамите в много джамии го проклинат като предател и приканват младежите да нападат такива отстъпници.Конфесионалният ракурс

Във Великобритания има над 1000 имами, 1650 джамии и молитвени ислямски домове. Ако те се регистрират и получат официален статус, получават пари от държавата и имат право да вземат данък от вярващите за поддръжка на джамията. Погребенията по мюсюлманските правила отдавна са разрешени, има специални участъци в общите гробища, както и отделни мюсюлмански гробища. Разрешено е и ритуалното клане на животни. Носенето на забрадки и фереджета, които плътно покриват лицето, не среща препятствия и е широко разпространено.

На местно ниво общинските съвети се стараят да дадат на имигрантите-мюсюлмани възможно най-добрите условия – на семействата с деца се предоставят социални жилища категория „лукс“ със скъпи мебели и битова техника (много такива жилища се наемат при частни наемодатели и високите им наеми се плащат от данъкоплатците).

Заслужава да се отбележи, че в такива луксозни условия живеят и семействата на проповедниците на нетърпимостта, част от които бяха вкарани в затворите, а друга част – изгонени от страната. Но семействата им продължават да се възползват от социалната подкрепа на британската държава, която тези проповедници призовават да бъде разрушена и реорганизирана в средновековно теократично общество. Радикалите просто смятат социалните помощи за мюсюлмани като форма на данък от „неверниците“ така, както е било в миналото в ислямските държави. Тези проповедници смятат живеенето от социални помощи като форма на битие, подходяща да се освобождава време за борба с „враговете на вярата“.

Има и други негативни последици от „позитивната дискриминация“ на не-мюсюлманите в полза на мюсюлманите.

Първо: за бащите на многодетните семейства е по-изгодно да не работят.

Второ: тази политика поражда ксенофобия – хиляди африканци и азиатци се промъкват в страната по всякакви начини именно, за да получат прилични условия за живот, които условия са възможни дори за бежанци и нелегални имигранти. При това на мнозина представители на малцинствата се предлагат най-добрите в момента жилища, които за повечето британци със средни и под средните доходи просто са недостъпни.

Освен това, обикновените работещи британци плащат привилегированите условия за мюсюлманите.

За безработните или нископлатени мюсюлмани има още и система от данъчни привилегии и помощи, както и комплект услуги за членове не техните семейства (безплатна храна за децата в училище, безплатни лекарства и медицинско обслужване), за получаването на които те често се ползват с предимство пред британците.

Тази система, освен това, деформира психологията на мъжа в мюсюлманското семейство. Предоставянето на безплатно социално жилище, на нормален (в сравнение с неговата родна африканска или азиатска страна) стандарт на живот благодарение на социалните помощи премахва необходимостта този мъж да се грижи за издръжката на семейството си. Жената и децата се превръщат в източник на доход за такъв икономически не-активен мъж, който се възползва от статуса си на глава на семейството, и им отнема получените пари, като ги разпределя по свое усмотрение. Децата пък виждат примера на неработещите си родители и възприемат такъв начин на живот като нормален.

За останалите групи от населението политиката на т. нар. „позитивна дискриминация“ (отделен е въпросът как една дискриминация, която по закон е престъпление, може да бъде „позитивна“) носи твърде сериозни негативни последици.

Така например, властите се опитваха да тълкуват социално недопустимото поведение на пришълците като „културни особености“. Едва през 2013-2014 гг. станаха известни фактите за дългогодишната (от 2001 до 2013 гг.) безнаказана престъпна дейност във Великобритания на расистки банди от педофили, насилници и сутеньори – представители на мюсюлманското малцинство, чиито жертви са хиляди бели деца (доказаните жертви само на една от бандите са 2,5 хиляди).

Това са годините на лейбъристкото управление, когато бяха приети множество актове и инициативи в защита на малцинствата.Семейната политика

Вече десетилетие се дискутират и прилагат различни форми за социална подкрепа на полигамното семейство – за тази цел бяха променени и самите принципи на британското семейно законодателство. Независимо, че двуженството във Великобритания се смята за престъпление, полигамните бракове се признават за законни, ако са сключени в страни, където са разрешени. По този начин мъжът с няколко съпруги получава допълнителни социални помощи. В инструкциите за социални плащания, публикувани от Министерството на труда и пенсионното осигуряване, е записано: „В случай на законен полигамен брак заявителят и един от съпрузите получава помощи като семейна двойка. За всеки допълнителен съпруг/а се изплащат 32 фунта и 65 пенса. Освен това, всяка допълнителна съпруга се смята за самотна майка и като такава получава своята отделна социална помощ – която, естествено, тя предава на мъжа си според мюсюлманската традиция. Още мъжът, който има няколко съпруги (допреди преразглеждането на закона през 2012 г.) получаваше допълнителни пари за жилище и издръжка от общинските данъци, понеже на такова семейство е необходима по-голяма жилищна площ.

През 2012 г. правителството на консерваторите прекрати изплащането на пари за мъжа в такива семейства – но от 2013 г. пък вторите и следващите жени в такива семейства получават пари като самотни майки. Критиците на това положение обаче отбелязват, че това създава привилегия за омъжените мюсюлманки в сравнение с другите жени, които са в нормален моногамен брак, и също не е справедливо решение на този проблем.

В исляма мъжът има право да разполага с втора и следващи жени, ако е в състояние да осигури тяхната и на децата им издръжка. По този начин една не-мюсюлманска държава като Великобритания с развита социална система подтиква дори безотговорния, беден и безработен мъж-мюсюлманин да взема повече жени и да има повече деца, за да получава повече пари от обществото и държавата.

В трудовите отношения

Друга грижа на държавата е да осигури на мюсюлманите работа, без да се отказват от своите религиозни символи и дрехи, и която да не противоречи на техните религиозни потребности. От 2003 г. всички държавни служители може да носят забрадка при изпълнение на задълженията си. През 2009 г. пожарникарите и полицаите също включиха забрадката като елемент от униформата си. Освен това, полицаите са длъжни, независимо от каква религия са, да имат специални дрехи за посещения на джамиите при служебна необходимост (жените-полицаи са длъжни да слагат забрадки). В сайта на правителството се появи указания какви признаци или действия на работодателя може да се трактуват като дискриминация на мюсюлманите и как да се постъпва такива случаи.

В сферата на услугите

Разследване на британски медии, публикувано през май 2014 г., показва, че в сферата на услугите протича широка преориентация към интересите на мюсюлманите, което засяга правата на другите категории от населението. Например, много трапезарии в болници, затвори и училища преди няколко години изцяло преминаха на консумация на месо „халял“ (пълен отказ от свинско, ръчно клане на животните и птиците с молитва и без предварително упойване) – и всичко това без да бъдат уведомени пациентите, затворниците и родителите на учениците.

Обаче, освен нарушаването на правата на потребителите за свобода на информацията, тази практика дискриминира представителите на всички други религии, освен исляма.

Дискриминацията на жените

В много джамии, според имама от Ислямската конгрегация на Оксфорд Тадж Харжи, проповядват, че жената е същество от второ качество, която е длъжна да е подчинява на мъжа при всякакви условия и да му доставя удоволствие. В този контекст пък е още по-принизена не-мюсюлманската жена – тя е същество от трето качество. Оттук произтичат и множество изнасилвания на бели момичета и жени не-мюсюлманки, при които престъпления движещи мотиви са расистки и религиозни.

Образованието

В някои градове на Великобритания има училища, където мюсюлманите са 70-90% от учениците. Местните мюсюлмански общности успяха там да узаконят спазването от децата на религиозните обичаи (петъчната молитва, храна „халял“ в трапезариите, допълнителни почивки за мюсюлманските празници. През 2004 г. министърът на образованието на Великобритания обяви, че за издадени нови методически указания за изучаване на не-християнските религии: ислям, юдаизъм, будизъм, индуизъм и сикхизъм. По време на управлението на лейбъристите политиката на т. нар. „мултикулкурализъм“ позволи на мюсюлманските общности активно да влияят върху образованието на местно ниво, като дори „коригират“ светския характер на безплатните държавни училища (чисто мюсюлманските училища към някои джамии са над 110, но там обикновено се плаща).

През 2014 г. Управлението по стандартите в образованието публикува доклад, достъпен в сайта на Европейския институт за противодействие на екстремизма. Според мнението на анкетираните училищни директори действително съществува заговор, обединяващ активисти в училищните съвети, като негова цял е пълен контрол върху кадровата политика на училищата и съдържанието на учебния процес, за да се попречи на интеграцията и подготовката на децата за живот в светска Великобритания. Възможно е заговора да са участвали някои членове на градския съвет в Бърмингам, които, според показанията на педагозите, дълго време пренебрегвали техните оплаквания от дейността на училищните съвети.

Това доведе до редица негативни явления: разделно обучение на деца мюсюлмани и не-мюсюлмани, разделно обучение на момчета и момичета, отмяна на уроците по музика, танци и рисуване като „безнравствени“, съкращаване или направо отказ от часовете по английска история и литература, финансирана от страна на училищните съвети на поклоннически пътувания на децата-мюсюлмани до Саудитска Арабия (на деца от други религии пътувания не се предлагаха), вместо звънец за край на учебния час от високоговорители звучеше призив за молитва, в едно училище под ръководството на учител се пееха анти-християнски слогани, на места принуждаваха децата от всички вероизповедания да посещават уроци по арабски език, другаде в часовете по религия учеха корана наизуст, без да се учи арабски.

В 75% от инспектираните училища бяха отбелязани неспособност да се подготвят учениците за интеграция в мултикултурното британско общество, религиозен фундаментализъм, отказ от участие в правителствените програми за пропаганда на британските ценности. По отношение на останалите 25% има подозрения за пропаганда на екстремизъм.

Обаче всяка критика на индоктринирането и сегрегацията на децата в училище сега вече може да бъде интерпретирана като „ислямофобия – макар, че е трудно отказът да се изучават историята и литературата на страната в едно държавно училище да се обяснят с нещо друго, освен с политическа идеология, замаскирана като религия.

Така политиката на интеграция, провеждана от Великобритания, допуска отстъпление от либерално-демократичните основи на обществено-политическото устройство. Това означава нарастващ потенциал от недоволство в не-мюсюлманските групи население, които нямат право на привилегиите, предвидени за мюсюлманите. Задълбочават се последиците от законовия „плурализъм“: дискриминацията на жените и на не-мюсюлманите, шариатските съдилища, които вече са 85 и провеждат делата си при „закрити врати“, в светското законодателство се възприемат религиозни правови норми за наследяване на имущество.

Радикалните проповедници разглеждат всички тези новости като начален етап на реализация на своите тоталитарни възгледи за бъдещето на всички не-мюсюлмански страни.

Eлена Пинюгина

Източник: http://www.ruskline.ru

Превод: Любомир Чолаков

Източник: http://lyubomircholakov.blog.bg

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови