Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Участвайте и вие в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

„БОЖИ ОБРАЗ“ И „ПОДОБИЕ“ – ИНТРОСПЕКЦИЯ В ХРИСТИЯНСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

„Нито един обект от нашия свят не може да съществува, ако това не е по волята на Твореца. Въпросът не е само до човека, но и до животните, растенията, камъните и т.н. И на всеки обект, без изключение, Творецът дава духовна енергия за съществуването му. Без тази енергия обектът просто няма битие. Именно тази енергия в Свещеното Писание се назовава с думата — „нефеш“/ שׁפֶנֶ֣/ - душа. Тази дума носи отговорност за поддържане живота на всичко , което е в света/важно е да се отбележи, че „нефеш“ у хората, животните и неодушевените предмети има разни свойства/. Но да обезпечи духовния ръст, духовното развитие „нефеш“ не е в състояние, не може. Затова човекът - само човекът, обладава допълнителни духовни етажи, които са предназначени да обезпечат неговото духовно развитие.

Нарушавайки последователността преди всичко ще кажем за третия, считан за последен етаж. В Библията той е назован „нишама“, „нишма“ - תמשנ. На български език се превежда жизнено дихание, но както ще видим по-натам се употребява още и в смисъл на душа. На този етаж на личността произхождат интелектуалното и духовното осъзнаване на света, което съдейства на човека в процесите на обобщение на опит и обучение, усвояване на абстрактни идеи и понятия. В този смисъл може да се каже, че „нишама“ формира и храни ума на човека. За да може обаче „нишама“ да изпълнява своите задачи, на нея и е необходимо постоянно да получава реакцията на първия етаж на събитията и на явленията. Формирането на такива реакции се занимава втория етаж, наречен „руах“/ ־חרֽוּ/.... И този термин в широк смисъл може да се преведе от иврит като душа, дух… „Нефеш“ обезпечава битието и жизнедеятелността. „Руах“ окрасява жизнедеятелността с цветовете на емоциите. Всичко това дава възможност на „нишама“ да обезпечи нашият духовен, душевен и интелектуален ръст. Така че „нишама“ действително е присъща единствено на хората.“1

Друг равин - Хилел Цейтлин, пише за душата: „«Пет имена е наречена тя: „нефеш“, „руах“, „нишама“, „хая“, „йехида“. „Нефеш“ – защото е в кръвта, според както е казано: “защото кръвта – това е душата (нефеш)” (Дварим, 12:23); руах – защото духът се поднася и се спуска според казаното: “Дух (руах) на синовете човечески – е това, което се спуска свише” (Коелет, 3:21); нишама – това е диханието (нишма); хая – понеже всички части на тялото умират, но тя остава жива – жива (хая); йехида – защото всички части на тялото са по две/включително и сърцето – лява и дясна камера/, а тя е единственна (йехида)“ (Берешит раба, 14:11).2

Ето и мнението на православният професор д-р Д. Щедровицки: "Думата „живот“, в оригинал םייחתמשנ ‹нишма́т хайи́м›, има форма на двойно число, и като цяло в оригинал трябва да се преведе като «дихания [два] живота», което указва не само на земен, но и на вечен живот – висшата душа на човека, разумния му дух. На „нишама“ предстои не само земен живот, но и духовно бъдеще. Докато при думата „нефеш“ разбирането за „живот“ е поставено в единствено число, както животинската душа на човека, влизаща в състава „нефеш“ и оживяваща плътта, която след смъртта на тялото не преминава в духовния свят.“3

А сега по-долу в композитен план в руслото на ортодоксалното верую и светоотеческата тълкувателна традиция ще експонирам накратко гледището си по тази материя.

Преди всичко ще подчертая, че посредством трите вертикални богословско-антропологични позиции:

- Иисус Христос е съвършен образ на Бога (imago Dei)

- човекът е образ на Иисус Христос (homo imago Christ)

- човекът е образ на Бога (homo imago Dei), се разкрива битийното родство между Бога и човека; човешкият дух е искра от Божият дух.4

В Битие 1:26, 27 се казва: „26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ/ נוּתֵ֑וּמדְכִּ - китдемутен/ по Наше подобие/נוּמֵ֖לְצַבְּ – бецалмен/; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Думите на Свещеното Писание „демут“ и „цалем“ са се превърнали в богословски термини, обозначаващи подобието на човека с Бога. Те са заложени като нещо много важно още в I-вата глава на Библията, с което Бог сякаш е акцентувал върху тях, за да не си позволяват тълкувателите на Библията да ги игнорират по-натам при изясняване на библейската антропология. И затова аз, след други пояснения, отново ще се върна на тези важни за библейската антропология стихове от първа глава на книга Битие.

Когато във II глава, 7-ми стих Библията се спира подробно на създаването на човека тя ни казва, че човекът се състои от тяло/“сома“/, на което след като Бог му е вдъхнал „нишама“ – жизненото дихание/“нишмат хаим“/,той се е превърнал в жива душа/“нефеш“/. За самото човешкото тяло от този момент натам вече преимуществено се говори не като за „сома“/тяло/, но за „басар“/ивр./, „саркс“/гр./- плът. Или след приемането на жизненото дихание – „нишама“, глинената статуя на Адам от глинесто тяло – „сома“, се претворило в човешка плът – „басар“, „саркс“. Коренната качествена промяна на тялото е едната страна на човешкото сътворение. Неорганична глина - органична плът. Това вече не е естествено явление. Скокът от неорганичната материя към органичната е вече чудо. И кога става то? След като глинената неорганична статуя на човека получава „нишама“ – жизнено дихание. Но какво още става с земния човек с приемането на „нишама“? От мъртва материя той вече се превръща в жива душа. Точно такава, каквато е и душата на всяко животно – „нефеш“. В случая на Битие 2:7 точният превод на думата „нефеш“ е живина. Всъщност в директен превод думата „нефеш“ означава животинска паст, гърло, така както е употребено в Пс. 107:9, както и апетит – в Ис. 5:14. И точно тази семантика на думата свързана с поддържането на живота, с метаболизма, с дишането, с жизнеността я е пригодило към значението й на душа. Това е енергията, чрез която Бог е обезпечил жизнеността, поддържането на органичния живот. „Нефеш“ има и в растенията и в животните. „Нефеш“ не е нещо цялостно, холистично, каквото е човекът или животното. „Нефеш“ е вътре в живото същество. То е част от неговото битие. Бит. 1: 30 „а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.“ В което има душа. „…לְכָל־חַיַּ֣תהָ֠אָרֶץוּלְכָל־עֹ֨וףהַשָּׁמַ֜יִםוּלְכֹ֣ל׀רֹומֵ֣שׂעַל־הָאָ֗רֶץאֲשֶׁר־בֹּו֙נֶ֣פֶשׁחַיָּ֔האֶת־כָּל־יֶ֥רֶק“5* Тоест душата му е вътре у него, част от него. Това автоматически отрича холизма в понятието „Нефеш“. Всяко живо същество, включително и човекът е съвкупност от елементи – плътски и духовни. Да, и животните също имат душа. Животинската душа Библията също нарича нефеш. За това отново ни свидетелства Библията: Екл.3:21 „Кой знае: духът רֽוּחַ־ (руах) на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът רֽוּחַ־ (руах) на животните слиза ли надолу, в земята? ” В този стих се има предвид какво става с духа на човека и с духа на животното при смъртта, което показва ясно, че и животните имат свой животински дух, който се отделя от тялото им при смъртта, но този дух не е "нишама"(дихание/дъха), а е "руах"--думата и за Животворящия Божи Дух - Светия дух („Руах“). Че записаното в Бит. 1:30 не е случайно, а в Тората Бог не е допуснал случайна грешка се потвърждава от Битие 1:20: . „И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)“Оригинален текст: וַיֹּ֣אמֶראֱלֹהִ֔יםיִשְׁרְצ֣וּהַמַּ֔יִםשֶׁ֖רֶץנֶ֣פֶשׁחַיָּ֑הוְעֹוף֙יְעֹופֵ֣ףעַל־הָאָ֔רֶץעַל־פְּנֵ֖ירְקִ֥יעַהַשָּׁמָֽיִם Пределно ясно става за всички, че жива душа „нефеш“ не означава човек или животно, но с това се означава нещо, което е вътре, което е съставна част на живото същество. Така че тъждеството на адвентистите: жива душа = човек не е библейски вярно. Душата не е целия човек, но част от човека. В ивритдумата живот и думата душа имат един и същи корен, защото душата е живот. Изписва се וֹשׁ֥פְנַבְּ/бенефешв/. Така е употребена и в Битие 9:4 Месо обаче с живота му, то ест, с кръвта му/бенефешв/, да не ядете. А в книга Левит това е казано с категорична яснота: Левит 17:11. защото душата на тялото е в кръвта, и Аз съм ви я отредил за жертвеника, за да се извършва чрез нея очистване на душите ви, понеже тая кръв очистя душата;“ Същото се отнася за всяка жива твар: Левит 17:14 „защото душа на всяко тяло е кръвта му, тя е неговата душа; поради това казах на синовете Израилеви: не яжте кръв от никакво тяло, защото душа на всяко тяло е кръвта му: всеки, който я яде, ще бъде изтребен.“ В посочените библейски цитати за обозначение на живот е употребена думата „нефеш“/ שׁפֶנֶ֣/. В разговорната реч, в екзистенциален смисъл, е допустимо да се каже, че човекът или животното е душа. Строго погледнато обаче при сътворението глинената статуя е получила „нишама“, която от своя страна я е превърнала в „нефеш“ – жива душа. Тук няма и зачатък от еволюция – стъпаловиден преход от неорганично в органично, от нежива материя в жива. Тук имаме наличие на неестествен скок – на чудо. Глината се трансформирала в плът, оживяла. Сега предстои да разгледаме още едно библейско понятие – дух, ־ חרֽוּ /“руах“/. Най-ярката му употреба е в Захария 12:1 „Пророческо слово на Господа за Израиля. - Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува духа на човека вътре в него, казва:“ מַשָּׂ֥אדְבַר־יְהוָ֖העַל־יִשְׂרָאֵ֑לנְאֻם־יְהוָ֗הנֹטֶ֤השָׁמַ֙יִם֙וְיֹסֵ֣דאָ֔רֶץוְיֹצֵ֥ררֽוּחַ־אָדָ֖םבְּקִרְבֹּֽו׃פ ”...Господ, Който простря небето, и основа земята, и образува (на еврейски וְיֹצֵ֥ר ”йацар, йозар, ваййозер”- различно го произнасят, което не значи ”сътворявам от нищо”, а означава ”оформям”) в човека неговия дух („руах“). Но какво трябва да означава това, по какъв начин може да се оформи вдъхнатия от Бога в човека дух, освен с отпечатъка на образа Божи! Значи у съществото човек намираме още една съставка, която сякаш е пропусната в емблематичния за библейската антропология стих - Бит. 2:7. Но това библейско противоречие ли е, библейски пропуск ли е, или има нещо друго? Всъщност думата „руах“ намираме също в един друг релевантен библейски стих - Еклисиаст 3:21:” Кой знае: духът ־ חרֽוּ („руах“) на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът ־ חרֽוּ („руах“) на животните слиза ли надолу, в земята?“ С този стих се определя съдбата на духа на човека, както и на духа на животното при смъртта. Това недвусмислено сочи, че и животните имат свой животински дух, който се отделя от тялото им при смъртта, но този дух не е "нишама"(дихание/дъха), а е "руах"—думата, употребена и за Светия дух - Пс. 51:11; Ис. 63:10, 11.Значи и в човека и в животните има вложен дух, само че в човека се говори за някакъв дъх, „нишама“, „нишма“. Излиза че в понятието „нишама“ по някакъв начин се съдържа и понятието „руах“. Затова изрично в Бит. 2:7 за „руах“ нищо не е написано: . И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. וַיִּיצֶריְהוָהאֱלֹהִיםאֶת־הָאָדָםעָפָרמִן־הָאֲדָמָהוַיִּפַּחבְּאַפָּיונִשְׁמַ חַיִּיםוַיְהִיהָאָדָםלְנֶפֶשׁחַיָּה׃Всичко това навежда на логичното заключение, че духът/“руах“/ се съдържа в жизненото дихание/“нешама“/. Но в крайна сметка какво представлява това загадъчно библейско понятие „нишама“ – жизнено дихание. Какво съдържа то, че прави човека различен от останалия животински свят. На първо място в понятието „нишама“ се съдържа духа „руах“. „Руах“/човешкият или животински дух/ оживява и човека и животното и те се превръщат, оформят се в „нефеш“ – живи души. Тоест, по правилно е да се каже, че те приемат в себе си живота. „Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.“ 1 Коринтяни 2:11; „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?“ 1 Коринтяни 3:16. По същия начин, по който с благодатта Си Божият дух е участвал в началата на света – „… И Дух Божий се носеше над водата“/Бит. 1:2/. Но „нишама“ е сборно понятие. Тук ще се върна към временно изоставените понятия образ и подобие Божи – „демут“ и „целем“/ נוּתֵ֑וּמדְכִּ; נוּמֵ֖לְצַבְּ /.Образът Божи - נוּתֵ֑וּמדְכִּ, както показва и самия израз, е така да се каже личностната характеристика на Самия Бог. Това иде да ни каже, че Бог е личност с присъщите на личността качества – ум/Пс. 33:11/, чувства/Пс. 18:25/ и воля/Мат. 6:10/. На база на тези Си личностни качества Бог е свободен Творец. По всичко това човекът прилича на своя Създател. Човекът е свободна личност. Не е пресилено да се каже, че Образът Божи у човека е неговата свободна воля, защото свободна може да бъде само творческата личност, което пък от своя страна придава на човека особена ексклузивност. В контекста на свободата светът на животните, който безусловно протича под законите на природния кръговрат, бихме могли да дефинираме като доличностен. Светът на условната свобода е личностния свят на човека, а може би и света на ангелите, създадени малко по-горе от човека/Пс. 8:5/. А светът на Абсолютния Суверен бихме могли да наречем – свръхличностния свят на Бога. В този контекст ще са наложи да се дадат отговори на няколко въпроса: в какъв смисъл трябва да разбираме личността или човешката ипостас, и човека като индивидиум, и какво е значението на личността по отношение на човешкия индивидиум? Не е ли личността най-сюблимното качество на индивидиума, качество, което го определя като същество, сътворено по Божи образ? Не се ли явява това качество като начало на неговата индивидуалност? Такъв извод може да се окаже правдоподобен, ако ние отчетем фактът, че всички опити сочат, че за Божият образ в човека е характерно винаги да се отнася към неговите висши духовни способности. „Висшите способности на човека, които служат за проявление на свойствените му „съобразности“в трихотомната антропология е получило наименованиетоνους“.6 Този термин е трудно да бъде преведен и смисълът му трябва да го предадем с думите - „човешкия разум“. В този случаи човек е личностен както някакъв „νους“, някакъв въплътен ум, свързан с природата на животното,… или казано с други думи, ум който господства на животинското и му се противопоставя. „Действително ние можем да намерим в отците от 4-ти век и в частност у Св. Григорий Нисийски разработено учението за νους, като за местопребиваване на свободата(„αυτεξουσια“), способността на човека да определи себе си из себе си. Тоест, бидейки образ Божи човекът е даруван от Бога с лично достойнство.“ 7А Св. Ириней Лионски дори простира образа Божи и над телесната природа на човека…8 Подобието Божие – נוּמֵ֖לְצַבְּ, е заложената в човешката същност, сила и желание да се стреми към Бога, към съвършенството - творческото начало в човека. „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен и небесният ваш Отец!“ Мат. 5:48. Но както виждаме и двете понятия – образ и подобие, са духовно нравствени. „Формулата“ на философа Филон Александрийски: „Човекът е един великолепен отпечатък на великолепният образ , изваян по образа на идеалния Първообраз“, се е превърнала в крилата фраза на православната антропология. Ето какво пише за образа и подобието руският професор прот. Ливерий Воронов: „Първото/образа б.м./ ние имаме в резултат на творението, другото/подобието б.м./ придобиваме по собствена воля. При сътворяването на нас ни е дарувано поначало да бъдем образ Божи. Когато към това прибавим и положителната своя воля ние въздигаме битието си по подобие на Бога. Ако при сътворението Бог не ни беше предопределил с думите „Да сътворим…. и по наше подобие“, ако не ни беше дарувана възможност да станем подобни Богу, то със свой собствени сили ние нямаше как да се уподобяваме на Създателя. И точно в това се състои въпросът – че Бог ни е сътворил със способност, талант, да се уподобяваме на Бога. Така той ни е представил възможност да бъдем труженици в богоуподоблението, както и да получим за този си труд възнаграждение.“9 „По образ“ ние сме разумни същества, а „по подобие“ ние имаме възможност да бъдем християни. Образът и подобието Божие са безапелационна перистрофа, която превръща твърдението, че човекът е едно еволюирало от неразумния животински свят същество в хипотеза. Но ако в Библията е казано, че душата на живото същество е в кръвта, то къде тогава трябва да търсим образа и подобието? По логиката материалното при материалното, а духовното при духовното - би следвало духовно-нравствените предикати да търсим при единствената духовна съставка на човека – неговия дух, „руах“. Духът е като една фотографска плака, на която Бог е отпечатал Своя Образ и вложил своето Подобие. Точно това различава човешкия дух от животинския. На животните Бог, посредством земята и водата, е дал само дух – „руах“, за да бъдат те живи души, а единствено на човека, и то лично Бог, е дал дихание за живот, „нешама“. Значи се оказва, че „нешама“ е комплексно понятие. То представлява руах с духовно-нравствения отпечатък на свободната личност. В притчи 20:27 се казва: „27. Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.“ На мястото на дух – руах, в оригиналът на този стих стои еврейската дума нешама -дихание. Забележително е, че ”дихание“, „нешама” се споменава само при създаването на човека, но никъде не е упоменато относно създаването на животните. В цялата библия „нешама“ се отнася само до хора или до Бог, докато думите ”нефеш”(душа) и ”руах”(дух) се споменават във връзка не само с човека и с Бога, но и с животните. Точно това потвърждава идеята, заложена в Бит. 1: 26 и 2:7 да смятаме, че „нешама“ при хората и Бога всъщност е „облагородения“ с Божия Образ „руах“. Характеризирайки личността, /“нешама“/ е най-константната част у човека. Библията дава качествено различно място на човека в сравнение с всички други твари. За разлика от всички други земни твари само човекът е директно Божие творение. По Божията воля безличните водни стихии са произвели влечугите и птиците, земната твърд - добитъка и земните зверове. Тези твари са безлични, както е безлична материята, от която те са произлезли. Безличното ражда безлично. Но личният Бог е създал човека по ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИ!!! Бит. 1:26

Интерес представлява и едно друго обстоятелство. В много случаи превода в Библията на думите „нешама“, „руах“ и „нефеш“ е все душа. Това се обяснява с факта, че в семитските езици, какъвто е иврита, в разговорната реч се употребяват думи, с които се обобщава определено понятие. В случая посредством употребата на едно от тези три понятия в зависимост от контекста на разговора се обобщава за цялото. Както в българския разговорен език се казва за един шофьор да му се предостави волана, вместо автомобила. Така например в Изход 1:5 се казва: „Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души;“ - от контекста се подразбира човеци. Това заблуждава някои хора, възприемайки в холистически смисъл думата „нефеш“, като я отъждествяват с цялостния човек. А всъщност думата „души“ е съставка от цялостното – „човеци“. Ето как по този въпрос се изразява при тълкуванието си на Зохар (глава Трума) рави Барух Шалов Алеви Ашлах: „... с цялата си душа „нефеш“ - това означава, че се имат предвид и „руах“, и „нешама“, т.е. всички части на духовността. В същата книга се казва, че думата „цялата“ душа (нефеш) ни указва на това, че нивото „нефеш“ включва и „руах“, и „нешама“, но казваме „нефеш“, защото веднага след нивото „тяло“ идва нивото „нефеш“. Ето какво пише равинът на друго място: „тялото и душата („нефеш“) — са едно цяло“10

Следва мнението на еврейският професор Гаон из Вильно, който определя „нефеш“, „руах“ и „нешама“— като минало, настояще и бъдеще. „Нефеш“ е психо-физио-биологическата даденост, с която човек се ражда , и която е невъзможно да се отнесе към миналото. „Нешама“ сякаш стои далече и някак непостижима за естествения човек, който се стреми към нейната реализация в „нефеш“, затова тя е в категорията на бъдещето, понеже се развива във времето.11 Така че когато говори за „нефеш“ юдейнът всъщност разбира „нишама“. И обратното - когато говорим за духовност въобще, той я наричам „нишама“, както е написано в Тора (кн. Битие): „...И вдъхнал в ноздрите му душата („нишама“) на живота“. Отделен е въпросът при смъртта когато духът, „нишама“/руах+образ Божи/ се върне при Бога, а плътта, „басар“, се върне в пръстта според Екл. 12:7, дали със съзнателната духовно-нравствена част – „нишама“ не се връща и „нефеш“ – жизнената енергия. Защото в 21-ви век вече знаем, че по закона за запазване на енергията всъщност тя не изчезва, а преминава от един вид в друг. Последните изследвания на молекулярните химици и астрофизиците са категорични, че както материята представлява сгъстена енергия по известната формула на Айнщайн, така от своя страна енергията с голяма вероятност представлява сгъстена информация. Правени са измервания, при които в мига на смъртта на човека уредите отчетливо долавят спадане на теглото. А жизнеността е все пак енергия - материална съставка. Дали преминавайки в информация тази съставка също не се връща при Бога..! „Невробиолози и физици от Харвардския университет/Масачузетския технологичен институт/ - в публикация в реномираното научно списание „Modern Physics“ съобщават за съществуването на човешката душа, доказано чрез ултразвуков лазерен сноп и свръхмодерна електронна апаратура. Те определят „душата като особена форма на електромагнитна енергия“ и проследяват пътя и поведението на душата при умиращи пациенти. Установяват, че душата напуска умиращия човек за 0, 6 сек. След издъхването му.“12 Със сигурност обаче съдбата на тази част от естеството на човека засега ние с категоричност не знаем. Така или иначе обаче тази част, която се връща при Бога Библията обобщава като човешка душа – Откр. 20:4, където се говори за душите на обезглавените. Ето и цитат от всезнаещата уикипедия: „Думите „душа“, „дух“, „дъх“, „дихание“, „дишане“ , „въздух“ са тясно преплетени и подобно на други езици показва обвързаността на думата за обозначение на душата с принципа на движение на въздух. Така например, произхода на латинските animus - дух и anima - душа, се корени в гръцкото anemos - вятър, докато другата гръцка дума за вятър e pneuma. Тази връзка е запазена в съвременния български език в думи като "духа", "духовито" (за вятър), а пък пневматичен (въздушен; който е изпълнен със въздух) е деривативно на pneuma. Сходна връзка има и в арабския, където rih е вятър, a ruh е душа, дух. Гръцката дума за душа psyche, откъдето произлиза българското "психика", означава на древногръцки освен това и "дишам" и е извлечено от думи като "хладно" - psychros, "дишам" - psycho, "духало" - phusa. Съвременните германска и английска думи за душа са Seele и Soul, които са свързани с готическото saiwala и старогерманското saiwalo. От една страна техния произход може да се проследи от гръцкото aiolos - подвижно, цветно, излъчващо (гръцката psyche обозначава още и пеперуда). От дуга страна обаче, saiwalo и saiwala имат и връзка със старославянското сила , чието значение се е запазило непокътнато в българския език.“13

В Новия Завет семантичното значение на гръцка дума за душа – „ψυχή“, употребена например в Деян. 2:27, не се покрива напълно със значението, което има еврейската дума „нефеш“/ נֶ֣פֶשׁ/, употребена в 2:7. В използваният в българските духовни училища Старогръцко-български речник под редакцията на Ал. Милев, Ал. Войнов и съавтори, С., 1939 г. за думата „ψυχή“ ние можем да прочетем: 1. Дъх, дихание, душа, жизнена сила, живот. Тук ние виждаме, че гръцката дума обобщава еврейските „нишам“, „нефеш“ и „руах“. 2. Душа, отделена от тялото, дух, сянка в подземното царство. – тук имаме влияние от платонизма – „светът на бягащите сенки“. 3. Живо същество, личност, човек. 4. Душа като сборно понятие на всички вътрешни/душевни/ прояви и качества – ум, чувство и воля. Така че употребата на думата „ψυχή“ в Новия Завет не е непременно в значение нито на „нишама“, нито на „нефеш“.14

След като изясних Старозаветната антропология следва да се спра върху това дали и в Новия Завет е потвърдена Старозаветната концепция.

Общото между смъртта на животното и човека е в излизането на "Руах" - жизненото дихание и тлението на плътта. Неунищожимия образ Божи у човека, неговата импозантна личност обаче, не подлежи на тление. Докато в Стария Завет това е само загатнато, в Новия идеята е развита в пълнота. В посланието към Евреите се говори за дух, душа и тяло Евр.4:12. "Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни". Но тогава човекът... дихотомен ли е или е трихотомен? Ами въпрос на избор /богословско мнение/. Душата и духът в посочения стих се дават като аналог на познатите ни стави и мозък. Както ставите са „шарнирна“ свръзка на костите, в които се намира мозъка – тоест материалната част, такъв е явно аналогът между душа – „ψυχῆς“ и дух – „πνεύματος“ /духовната част/. В човешкият дух руах/ „πνεύματος“ / се намира Образът Божи. Общо погледнато, човекът е двусъставен - духовна и материална субстанция. С по-силно въображение можем да го определим и като три съставен... Игра на думи. Така че и да умре човекът, и да загинат неговите намерения, и той като човек нищо повече да не може да чувства, човешката душа - "руах" със запечатания "образ Божи" е неунищожим. Тъкмо за него говори Иисус Христос в „притчата“ , ако се приеме за такава/!/, за бедния Лазар и богаташа /Лука глава 16/. Там Господ ясно ни казва, че душата на бедняка била в рая, а на богаташа душата му била в място на мъка. Че на всичкото отгоре и двамата "отвъд" влезнали в контакт с душата на праотец Авраам... Оставям настрана спорния момент за преместената запетая във фразата „Днес ще влезеш с Мен в рая“ след думичката "днес" /Лука 23:43/. Пък и оригиналът на това евангелие е написан с консонантен текст, който до наше време дори в първи или втори препис не е достигнал... Как тогава се разбира къде трябвал да се постави запетаята оставям на специалистите. В Лука гл. 20:38 е казано: " Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи." И този стих е принципен. Тук ще припомня, че Енох и Илия бяха директно взети на небето. Къде? " В дома на Отца Моего много жилища има; ако да не бе така аз бих ви казал. Отхождам да ви приготвя место"/Иоан 14:2/. На планината на Преображението Господ Иисус, в присъствието на тримата си най-близки апостоли направи среща с отдавна починалия Моисей и пророк Илия. За да говори с тях Иисус се преобрази, "видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава". Предполагам, че тази промяна е била наложителна, тъй като за естествения човек Иисус не е било възможно да комуникира с човешки души, отдавна преминали от "другата страна", без това изменение на собствената му плът. Защото изрично е казано, че те се явили в слава, каквото и да означава това... Тримата апостоли обаче, пребиваващи в естествените си тела, не са разговаряли с тях. Само преобразения Иисус е говорил с тях. Но това си е само мое предположение. Бог знае. Някой може да каже, че извънредно Бог е възкресил тези старозаветни пророци и след това те пак са "заспали", за да дочакат края на времената. Затова тук отново ще спомена най-отдавна починалия библейски патриарх – Авраам, който Христос споменава в „притчата“ в Лука глава 16. Йоан 8:51. "... а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.53. Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти? 54. Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог, 55. но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.56. А В Р А А М, вашият баща, б и с е з а р а д в а л д а в и д и М о я д е н, И В И ДЯ, И С Е В Ъ З Р А Д В А.". Но как е възможно отдавна разложилия се праотец Авраам да види Христовия ден и да се възрадва? Повече от 1500 г. делят Авраам от Христос... Като не Го е видял с плътските си очи, как Го е видял? Във видение? Какво е видял? Но защо тогава това важно видение не е описано в Библията?... Пък и структурата на изречението не е в минало свършено време "зарадва се", но е в условно наклонение "би се зарадвал" "56. αβρααμ ο πατηρ υμων ηγαλλιασατο ινα ιδη την ημεραν την εμην και ειδεν και εχαρη.". Твърде експресивно във 2-рото си послание към Коринтяни 12:1-4 Свети Апостол Павел описва посещението си на третото небе... И той за себе си не може да си обясни дали там е бил със земното си тяло или без него. Но под каква форма тогава е бил там? Нещо повече! Казва, че бил в рая! Какъв рай? Какъв ад? Нали последният Божи съд все още не е настанал... Какви, кои са обитателите на рая, че чул от тях неизказани думи? Като става въпрос за разговор, става въпрос и за личност. Словото е единствено приоритет на личността. На какъв език са говорили? Явно става въпрос за телепатичен разговор... /2Кор. 12:2-4/. Къде е бил Христос в трите дни след физическата Му смърт? На Мария каза да не Го докосва, че още не е бил при Отца Си и Му предстои да възлезе там /Йоан 20:17/. Къде е бил тогава през въпросните три дни? Защо Св. Ап. Петър казва, че /1Петр. 4: 6/ "Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом.". Следва, че ако са мъртви като човеци, тези личности по някакъв начин духом са живи и са в състояние да слушат благовестието. Значи стихът от 1 Петр. 3:19. "... с който/дух/ Той/Христос/, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" се отнася не само за падналите небесни духове, както някои учат, но и за душите на мъртвите човеци, които някога не се покорили на Божието дълготърпение...

Най-накрая как да си представим, че самият ад бил хвърлен в огненото езеро /Откр. 20:14/, и това било втората смърт? Ако се приеме, че адът е събирателно понятие на всички мъчещи се грешници, отново въпросът е - защо те са в ада, та вкупом ги постигнала втората смърт/ако за първа се приема земната/? Кога и кой и за какво ги е осъдил да бъдат там? Под каква форма, след като те след смъртта си са престанали собствено да се наричат човеци, са пребивавали в ада? Явно става въпрос за неунищожимата човешка същност - образа Божи, заложен в нишама, техните души. Наистина "Исус сравнява смъртта със сън. Той не казва, че след смъртта настъпва сън за душата или духа, а че смъртта прилича на сън, защото както от съня си човек може да се събуди, така и от смъртта си човек може да се възвърне към живот ( при възкресението). Идеята е, че завръщане има, че смъртта не е краят на всичко, че всемогъщия Бог може да те събуди отново към живот. Ето едни размисли в тази насока на още един еврейски равин: "А сега ще ти разясня понятията душа /нефеш/, дух /руах/ и понятието за тънката и висока част на душата /нишама/. Душата е разположена в кръвта. Тя желае да яде, да пие, обладава стремеж към наслаждения и удоволствия. Духът се намира в сърцето и желае власт, величие и царуване, като подбужда човешкото сърце към почести. Затова горделивостта се нарича високомерие, грубост на духа. „Нишама“ обладава мъдростта и се намира в мозъка , подобно на цар, който в поход се разполага посред армията си. Тя прилича на своя Създател. На нея са и отвратителни хорските наслаждения, не са и потребните техните наслади, тя размишлява и разбира, и всичките и мисли са отправени към трепетно служение на Всевишния. Тя мисли за това, какво ще стане когато тялото умре и изчезна, а тя в чистота се върне към Онзи, Който я е създал и вложил в тялото.“ / Из книгата "Орхот цадиким“/15

Отричането на субстанционалността на човешката душа нито е библейско, нито отговаря на Свещеното Предание, творенията на Светите Отци, нито на практиката в Христовата църква от древността та до днес, нито дори е в унисон със съвременните научни открития. Това е безпочвена теза, прокарана в християнството в средата на 20-ти век след отпечатването на някои от трудовете на считаната от адвентистите за пророчица Елън Гулд Уайт (1827 - 1915). Освен Адвентистите и техните издънки - Свидетелите на Йехова, никой друг в християнския свят не приема тази доктрина. Крайната точка, до която води е анихилация на душата, отричане на нейната субстанциалност и загубването и в безбрежността на битието. А това вече клони към атеизъм и богоборчество.

Последният въпрос, който ще разгледаме е въпросът за безсмъртието на душата. Още в самото начало ще кажа, че по своята природа човешката душа не е безсмъртна. Тя има начало, както се вижда от Бит. 2:7. А всяко нещо, което има начало, тоест съществува във времето има и край. Единственият Който е безначален и безкраен е Бог. Само Той е вечно Съществуващ. Изх. 3:14. „Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.“

Както разясних и по-горе човешката част, която общо наричаме душа и която се връща при Бога е всъщност жизненото дихание – „нишама“. Ще повторим, че то е комплексно понятие състоящо се от животворящия дух – „руах“ и образът на Бога, запечатан върху „плаката“ - „руах“. Тъй като по-горе разгледахме „руах“ сега предстои да разгледаме втората съставна част на „нишама“ – неунищожимият образ Божи – „Демут“; „Imago Dei“. В този пункт признавам, че нещата се разглеждат през много смътно огледало... Във всеки случаи „образът Божи“ е онтологичната граница между останалите живи твари и човека. Посредством него създадената жива твар/живина/ се превръща в живата душа – човек. Тоест Божественият отпечатък в човешката душа, с която той се уподобява или отдалечава/подобието/ от Създателя е именно "образа Божи". Той е един от Божите предикати както е Божията любов, Божията милост, неизменност и т.н. Божият образ е както в първия Адам, така и в новия Адам - богочовека Иисус Христос. Кол. 1: 15. "в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание" 2 Кор. 4:4. .... за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог." Но доколкото в първия Адам, вследствие на греха, този Божи образ е потъмнял, в духовно-нравственото битие на Христа ние виждаме образът Божи да блести с цялата си Божествена светлина. Да се твърди, че Божият образ е унищожен е все едно да са каже, че Бог е умрял!!! Както не е възможно математическо обяснение на понятието „Света Троица“ и въпреки че, такова понятие в Библията никъде не е дадено, както и „ipostas-лице“ „usya – същност“, но въпреки това по предание е прието да се казва, че „Бог е един по същество и троичен по лица“ и това в Христовата Църква не подлежи на коментар. Приема се, че тази формула, макар и не точно така формулирана в Библията, е в библейски дух. Точно на базата на „тия“ небиблейски понятия е приета основната християнска вероизповед - Символа на вярата, вероизповедни решения на съборите и т.н. По същия начин стои въпросът и с понятието „неунищожим образ Божи“. Наистина богословският термин "неунищожим образ Божи", въпреки че не е цитиран в Библията точно по този начин, е възприет по аналог в цялата Църква и подсказва за неунищожимостта и вечността на Бога. Аналог на образа Божи светите отци правят със слънцето и планетите. Както планетите отразяват слънчевата светлина и това е валидно до като слънцето излъчва светлината си, тоест докато има слънце, така е и с „образа на Бога“, отразен в човека. Докато Бог съществува, ще съществува и Неговия образ и той ще намира отражение в душите на хората. Следва, че както за Бога - Първообраза, така и за човека – образа, „imago Dei“, е онтологическа духовно-нравствена реалия. „Ако човекът, както говори Ориген, е λογικος, ако той е съобразен с Логоса, то всичко, което се отнася към съдбата на човека: благодат, грях, изкупление, съвършено въчеловечаване на Словото, сме длъжни да отнесем към „богословието на образа“.16 Унищожаването на душата не означава унищожаването на образа на Бога. Ако счупим огледалото съвсем не означава, че сме счупили източника на светлина, която то е отразявало. Макар и за такива неизразими духовни понятия човешките думи да са съвсем слаби… Със сигурност обаче, ако Бог изтегли образа си, човешката душа ще престане да е това, за каквото претендира, че е. Съставните елементи на „нишама“ – „руах“ и „демут“ го дефинират като комплексно понятие, но не и холистическо, защото всяко от тях има отделно съществувание в Абсолютното Битие. По-горе показахме, че „руах“ има собствено битие в душата на животните. Така, че оттеглянето на образа Божи от човешката душа твърдо означава и нейния разпад. Както „жизненото дихание – „руах“, дава жизнеността на човека, така „образа Божи“ обосновава духовно-нравственото битие на неговата душа. Точно Божият образ е ценното у човека в очите на Бога, поради което Христос , Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи/εκενωσεν - в семантиката на думата има дума на смирение, жертва/ Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,/ Фил.2: 6. 7/.17 Тук е мястото да изтъкна, че не всички учени от протестантския научен свят в своите антропологични трактовки приемат „на сериозно“ „образът Божи“: Брунер, Барт, Леман, Негрен и др.18 В Ортодоксът „образът Божи“ е поставен в основата на православната антропология. За Св. Йоан Дамаскин Синът Божи е ενκων φυσική, „съвършен във всяко подобие с Отца образ, освен нерождеността и отчеството…. Същото може да се каже и за Светия Дух, Който е „Образ на Сина, защото никой не може да каже „Господи Иисусе“, без Духа Святаго… И така в Светия Дух ние познаваме Христа като Син Божи и Бог, а чрез Сина ние виждаме Отец“19

Свети Григорий Нисийски учи: „...Човешкото естество е нещо средно между Божественото естество и между естеството на безсловесните твари, затова в човешкия състав може да се видят части от едното и от другото.“20

За Св. Григорий Богослов името Логос е приложимо към Сина, „понеже Той е неразделен с Отца и ни Го открива… защото по отношение към Отца, е както определението към определяемото, така Логосът също означава и определение, и този, който познава Сина също познава и Отца. Защото Синът кратко и ясно изразява природата на Отца, така както всяко родено същество е определение на родилият го.“21

Надявам се, че мнението на посочените отци на Църквата/а повечето от тях са взели отношение по тази тема: Св. Йоан Златоуст – „Беседа върху книгата Битие“, Св. Василий Велики – „Шестоднев“, Св. Ефрем Сирин – „Тълкование на Свещеното Писание“, Св. Теодорит Кирски – „Тълкувание на книга Битие“, Блаж. Августин – „За книга Битие“ и други/ е достатъчно, за да даде представа за акцента, който християнската антропология поставя върху „Образът Божи“, неподправен израз на който преди всичко ние можем да видим в личността на Богочовекът Иисус Христос. Тук е мястото да отбележа, че Тази Личност е безпогрешно разпознавана от християните в християнската иконография, независимо от собствено изрисувания от зографите лик. Долавянето на свещения ипостас на Божия Син от православните християнски зографи и разпознаването й чрез благодатта на Светия Дух в Църквата Христова, е част от Свещеното Предание. Дори в най-схематично изрисуваните православни икони, каквито са някои стенни рисунки от времената на „катакомбената Църква, „Първообразът“ на „Божия образ“, запечатан в човека – Иисус Христос, не е възможно да се обърка.

Митрополит Антоний Сурожки се изказва така: „Ако вие искате да узнаете, що е това човек… погледнете към Божия престол и ще видите там, седящия отдясно на Бога - Син Човешки, Иисуса Христа… само така вие можете да познаете колко е велик човекът…“. / Антоний (Блум), митрополит Сурожский. Человек пред Богом. М., 1995. С.314./22**

В заключение ще цитирам един рефрен от дисертационния реферат на доц. Костадин Нушев – БФ при СУ „Св. Климент Охридски“, посветен на антропологическите възгледи на св. Максим Изповедник : „Антропологията на св. Максим Изповедник завещава на християнската богословска и философска традиция на Православието едно систематично учение за човека като богоподобно духовно-лично и психо-телесно същество, което е устремено към пълнотата на личното общение с Бога в любовта. Това антропологично учение интегрира в себе си, и разкрива в неразривно и динамично единство, основните категории в учението за човека като ипостасно битие. То е учение едновременно за двусъставната „синтетична” природа на човека като тварно същество и метафизично учение за духовното битие на човека като личен богоподобен дух, който е способен да се уподобява на Бога и да възприема Неговите Божествени свойства по благодат. В учението за човешката природа и за Божия образ у човека се съчетават антропологичното измерение на християнската визия за човешката личност и духовно-нравственото учение за подвижническия път на човека към Бога, възхождането в благодатното общение с Него, напредването в добродетелите и постигането на крайната цел на човешкото съществуване като мистично единение с Бога в любовта.Това систематично единство на антропология и етика, което е разгърнато по блестящ и универсален начин в богословско-философската система на св. Максим Изповедник остава като ненадминат образец за християнската мисъл и православната теология на Византийската традиция и православната исихастка аскетика.“23 Размишленията по темата може да се продължат от различни гледни точки. Например най-новите открития в областта на клиничната смърт /д-р Р. Муди, д-р Е. Роуз, Кенет Ринг, Роберт Кастенбаум, о. Серафим Роуз, руската анестезиология и т.н.24/, опитите за излизане извън тялото правени в института "Монро"в САЩ и т.н. Но тези неща не са предмет на настоящия пост...

Православният клирик от американски произход – о. Серафим Роуз, пред когото са се изповядвали много хора, преминали през феномена на клиничната смърт казва: „Никога преди човечеството не е получавало такива поразителни доказателства, или поне „намеци“, че има друг свят, че животът не приключва със смъртта на тялото, че има душа, която оцелява след смъртта и която е всъщност по-будна и жива след смъртта. За човек, който е наясно с християнското учение днешните преживявания „след смъртта“ са само поразителни потвърждения на християнското учение за състоянието на душата след смъртта.“ 25


Б Е Л Е Ж К И


1. https://evrey.com/sitep/askrabbi1/q.php?q=otvet/q2708.htm. „въпроси към равина“.

2. срв. http://www.lechaim.ru/ARHIV/189/ceytlin.htm (Берешит раба, 14:11) в: Гилел Цейтлин. УЧЕНИЕ «ЗОАРА» О ДУШЕ ЧЕЛОВЕЧЕСКОЙ .

3. http://shchedrovitskiy.ru/PentateuchOfMoses.php?page=7 /3. Д. В. Щедровицкий, Введение в Ветхий Завет….

4. http://www.pcbuy.hit.bg/pr/pismeni_raboti/bozhijat_obraz_u_choveka_snipt-miro.htm Бачев, М. Божият образ у човека-старозаветно, новозаветно и патристично разбиране.

5. Всички библейски цитати в статията на иврит са от: Biblia Hebraica Stuttgartensia, Textus Receptus - Stephanos (+dict., morph.): http://edinni.com/p/texts/index.php

6. Лосский, В. Богословское понятие человеческой личности в: http://azbyka.ru/dictionary/25/losskij_po_obrazu_i_podobiju_06-all.shtml

7. Лосский, В. Богословское понятие человеческой личности в: http://azbyka.ru/dictionary/25/losskij_po_obrazu_i_podobiju_06-all.shtml

8. http://azbyka.ru/dictionary/25/losskij_po_obrazu_i_podobiju_refer-all.shtml#g6-s7

9. Срв.http://azbyka.ru/hristianstvo/dogmaty/voronov_dogmaticheskoe_bogoslovie_06-all.shtml

10. Срв. http://podelise.ru/docs/56976/index-804-1.html?page=3.

11. http://www.ejwiki.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8_%D0%B2_%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5:_%D0%9D%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%88,_%D0%A0%D1%83%D0%B0%D1%85,_%D0%9D%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%B0,_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D1%8F_%D0%B8_%D0%99%D0%B5%D1%85%D0%B8%D0%B4%D0%B0.

12. Свиленов, Д. Живот след смъртта. С., 2012, с. 14.

13. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D1%88%D0%B0

14. Войновски, Мих., Милев, Ал. и съавт. Старогръцко –Български речник. С., 1939.

15. http://www.chassidus.ru/library/musar/orchos/28.htm

16. Лосский, В. Богословие образа в: http://azbyka.ru/dictionary/25/losskij_po_obrazu_i_podobiju_07-all.shtml

17. Цитатите са по Библия, Синодално издателство на БПЦ: http://synpress-classic.dveri.bg/books/bible.htm /онлайн/.

18. .Bardh, K. Die Kirchliche Dogmatik. Цюрих, 1945,T. 1, с. 216.; Bruner, E. Der Mensch in Widerspruch. Berlin, 1937, с. 519.

19. Св. Йоан Дамаскин. Об образах III, 18 P.G., t. 94, col. 1940/AB.

20. Св. Григорий Нисский, епископ. Об устроении человека. 2:16.

21. Св.Григорий Богослов. Слово 30 (о богословии 4), §20, P.G., t. 36, col. 129 A.

22. Антоний (Блум), митрополит Сурожский. Человек пред Богом. М., 1995. С.314.

23. https://www.uni sofia.bg/index.php/bul/content/download/106653/821130/version/1/file/AvtoreferatKN.pdf

24. Свиленов, Д. Живот след смъртта. С., 2012, с. 14-21.

25. цит. по Свиленов, Д. пос. съч., с. 20

*Всички библейски цитати на иврит в тази статия са копирани от онлайн Biblia Hebraica Stuttgartensia, Textus Receptus - Stephanos (+dict., morph.): http://edinni.com/p/texts/index.php и при поставянето им в тази статия софтуерно са обърнати от ляво на дясно, както е при индоевропейските езици.

** Всички преводи на цитати от руски език са направени от автора на статията.


Д-р Стоян Николов е завършил висшата богословска школа към БПЦ - Духовна Академия „Св. Климент Охридски“, по настоящем Богословски Факултет към Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. През 2002 година пред СНС и ВАК е защитил публично дисертационен труд за присъждане на научна и образователна степен „доктор по богословие“ на тема „Свободата на волята – фундаментална категория в християнската етика“. По специалността си е работил като учител в Софийската Духовна Семинария и е преподавал СИП „Религия“ в началния курс на училищата. Има публикации в сп. „Духовна Култура“, сп. „Богословска мисъл“ и „Църковен вестник“. През последните две години развива просветителска дейност по православно вероучение като модератор на форум „Православна Църква“ в „Християнски форуми“ - http://www.hristiqni.com/forum/ , където по-значителните му публикации, под формата на дискусионни постинги, са повече от 70.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови