Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ИЗПИТАНИЯТА И НАШИТЕ РЕАКЦИИ

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

ИЗПИТАНИЯТА И НАШИТЕ РЕАКЦИИ

Ан Василева, Юни 2014г.

християни.com

Скоро празнувахме 1150 години от християнизиране на българите . Поради различни исторически и политически причини отношението на българите към вярата е било променливо. Тя е била ту почитана, ту пренебрегвана. Това е допринасяло народа ни да се лута в крайностите на познанието за същността на вярата. И винаги е имало нещо неизяснено.

В съвременното ни битие, след официално премахване на религиозните забрани настъпи така наречената свобода на вероизповеданията. Всеки е свободен да си вярва в каквото ще, включително и в това, че хората са произлезли от влечуги!? Всякакви проповедници говорят свободно. Но за християнска вяра се говори малко и някак плахо. Затова и знанията на съвременния българин са оскъдни, неточни , неясни или объркани.

Въпреки това, Бог не е престанал да търси Своите си. Независимо, че няма голямо съживление в духовната област и сега има хора, които отдават живота си на Христос. Начините на отклик са различни. Най-често човек се среща с Бога при екстремно обстоятелство – стресиращ инцидент, болест, катастрофа, загуба на близък, на имущество и подобни. Осъзнавайки реалната Божия намеса той е впечатлен , развълнуван и благодарен. Надеждата , че тук е благословено място е голяма и той очаква едва ли не непрекъснати чудеса. Друг вариант обикновено е след чуване на Благата вест от друг човек. Благовестителят е говорил с голямо вдъхновение колко е добре да вярваш в живия Бог и колко много Той ни обича, защото е Самата Любов. Може и да е споменал нещо за изпитания, но бегло и между другото.

Новоповярвалият християнин пристъпва във вярата с оптимизъм. Очарован е от перспективите за Божията любов, от възможността за вечен живот. Когато обаче научи, или от собствен опит разбере, че християнският живот е съпътстван от различни по характер и интензивност изпитания, той е изненадан. Това е фактор, който може да предизвика разочарование и усещане за неоправдани очаквания. При някои хора това е достатъчен повод да се оттеглят. Други, вдъхновени от новото, което чуват, не обръщат особено внимание на тази тема.

Оптимизмът и очакването на благословения не са нещо нередно. Разбира се, Бог иска да бъдем благословени. Но не без условия. Да си въобразяваме, че автоматично, щом сме повярвали Господ ще постави всеки в райски кът, че няма да има никакви проблеми, че от тук нататък всичко ще върви по мед и масло, е неоснователно. Такова нещо Бог не ни е обещавал. Вярно, казал е „каквото и да поискате в Мое име”, но също се казва и „ако е Неговата воля”. Бог не е духът от лампата на Аладин за да изпълнява безпрекословно всички наши желания. Къде и каква е надеждата тогава? Нека поясним.

Изпитанията обикновено са трудни, продължителни или неприятни обстоятелства в ежедневието. Могат да са от финансов или здравословен характер, междуличностни взаимоотношения, душевни и духовни катаклизми и т.н. Всички що-годе обръгнали вече християни знаят, че изпитанията на никого няма да се разминат. Защо? Защото са един от начините, които Бог използва за изграждането на християнския характер, приближаване към христоподобния образ, израстването в святост, път към зрялост.

Изпитът е проверка на степента на знанията. В духовен смисъл - на силата и степента на вярата. Как иначе ще разберем доколко имаме любов към близките си, ако не покажем загрижеността си на дело; че се доверяваме на Божията грижа, ако не изпаднем в нужда; че можем да прощаваме, ако не преживеем огорчение? Оказва се, че изпитанията са естествени и необходими. И за да не бъдем изненадани Бог ни предупреждава: ”Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно” 1Пет 4:12-13.

Той ги допуска „С цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън - да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос” 1Петр.1: 5-7. И за да ни усъвършенства, защото „изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък” Яков 1: 3-4.

Поради Своята любов Бог преценява силата и продължителността на изпитанията, през които преминаваме. Затова „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите” 1Кор 10:13. Пак поради милостта Си Бог дава и изходен път: „Господ знае как да избави благочестивите от напаст” 2 Петр 2:7-9. Показателен е случаят с Лот „в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички” Лука 17:29, а Бог „избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите„ 2 Петр. 2:7.

Изпитанията, които преживяваме за кратко време са незначителни в сравнение с радостта от спасението, което ни очаква. Поради това си заслужава да ги изтърпяваме, защото „с Божията сила сте пазени, чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време. В което се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания” 1 Петр 1:5-6. А и нашите временни страдания никак не могат да се сравнят с Христовите страдания, които Той понесе заради спасението ни. Преминавайки през тях ние поне малко се доближаваме до Него, затова „радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава” 1Пет 4:12-13.

На известните библейски личности, на които се възхищаваме за вярата и устояването - Мойсей,Йов, Йосиф, Давид, Мария (майката на Христос) изпитанията също не бяха спестени „Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йова , и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив” Як. 5:11. Даже напротив, вижте какво споделя ап.Павел: „бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; и, освен другите неща, които не споменавам , има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви” 2 Кор. 11:23-28.

Израстването е процес. Изисква преминаване през етапи, които можем да подредим така: Бог ни изважда от зоната на комфорта. Нашата реакция е – ропот, недоволство, тревожност, страх, объркване. После, когато изпитанието премине, осъзнаваме Божията помощ. При следващото - търсим повече Неговата подкрепа и като знаем смисъла им, очакваме „излизането” по-спокойно. Понякога се проваляме, но така се учим на покорство, молитва, доверие, издръжливост, укрепваме и израстваме.

Какво може да ни попречи в устояването? Особено пагубно се отразяват колебливостта, съмненията, недоверието, недоволство, критикарството. Те дори застрашават с отпадане от вярата.

Как да реагираме като ни е трудно и тъжно? Противно на човешкото разбиране Бог ни съветва - радвайте се. Не случайно почти навсякъде, където в Словото се споменава за изпитанията, намираме тази дума. Защото, след всяко изпитание заякваме и сме спокойни дори в най-голямата „буря”. Безчувствени ли ставаме? Не, това е „онзи мир, който никой ум не може да разбере” Фил. 4:7. Така Бог държи вниманието ни върху Себе си. Никога не трябва да забравяме условието за издръжливост. Христос ни го казва в Йн. 15: 5 ”Аз Съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо”. И по-нататък обяснява именно това изчистване, което се получава, чрез изпитанията: „Аз Съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод” Йн. 15:1-2. Затова и ап. Павел в „Посланието от затвора” споделя: „За всичко имам сила, чрез Онзи, Който ме подкрепява” Фил. 4:13. Освен това имаме стабилното Божие обещание "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя" Евр. 13:5.


Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Ан. ВасилеваАн. Василева е педагог по професия. Обръща се към Бога през 1990 година. Посещава евангелска църква в София. Участва в служение на деца - сираци. Занимава се с литературно творчество от 2000 г. Нейни публикации могат да се срещнат в женското християнско списание Лия, в църковен бюлетин и други. Публикува статии на християнска тематика в настоящия сайт от 2012 година.


Още статии

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови