Християнски Портал


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
 

 

 

Покорност и страдания на Мария - майката на Исус Христос

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Покорност и страдания на Мария - майката на Исус Христос

Ан Василева, Март 2014г.

Мария

Мария

Бог е верен на обещанията Си. Затова, когато преди 2014 години прецени, че е дошло време да изпълни обещанието Си, дадено още по времето на Грехопадението на Адам и Ева (Битие 3:15), Той потърси подходящ човек. Словото ни казва, че Божиите очи обхождат цялата земя и виждат всичко. Беше обещал, че Спасителят ще бъде от Давидовото потомство. Бог избра Мария. Тя беше жената, от чиято утроба трябваше да се роди Спасителя на всички човеци.

Мария беше обикновена жена. Особеното, което Бог видя в нея , беше нейното покорство. Защо Му беше необходима именно покорна жена, та Той може и с непокорните да се справя? Защото мисията, която искаше да й възложи, макар и благословена, щеше да бъде трудна.

Мария беше жена, като всички жени - разумна, емоционална, чувствителна. И беше шокирана, когато ангелът й съобщи, че е избрана да роди Божия Син. Но бързо се съгласи, защото имаше доверие в Бога и беше свикнала да Му се подчинява. Не значи, обаче, че след това всичко тръгна по мед и масло. Тя се тревожеше се за реакцията на Йосиф, за мнението и приказките на околните, но всичко таеше в себе си. Изпита блаженство, когато се срещна с Елисавета и възвеличи Бога.

Всяка жена, която е износвала 9 месеца дете в утробата си, знае, че не е лесно. На всичко отгоре, тази заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя, съвпадна с последния месец на бременността й. Пътували ли сте върху магаре? Не е като в лека кола.

Обстоятелствата около раждането също не бяха никак благоприятни. И защо, Боже, тъкмо за тях нямало място в гостилниците, а трябвало да се настанят в обор, при добитъка? Това ли е място за раждане на Божий син, бъдещия цар? Може и да са й минавали такива мисли.

Раждането също не е било миг, както на нас ни се струва …. Мария „роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли” Лука 2:7. Било си е както всяко раждане – с болките, притеснението и неизвестността.

Дошлите овчари разказали как ангел от Господа застанал пред тях и им казал: „Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ” (Лука 2:11). И как внезапно се явило множество небесно войнство, което хвалело Бога с думите: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение” Лука 2:14. Тогава огорчението от обстановката било изместено от радостно вълнение. „Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си”. (Лука 2:19). Даровете от чуждестранните мъдреци затвърдили Божиите думи и я успокоили. Би могло да се каже, ами заръката е изпълнена. Но вълненията не свършили.

На 8-ия ден, според еврейския обичай, отнесли детето в храма. Там Мария чула думи, които пронизали сърцето й. Святият Дух бил открил на праведния Симеон, че няма да умре, докато не види Господния Помазаник. Когато родителите внесли Младенеца Исус, той Го взел на ръцете и благословил Бога, защото видял Спасителя. Старецът ги благословил и казал на Мария: „това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израел и за белег, против който ще се говори. Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца” (Лука 2:35).

След това трябвало да бягат в Египет, защото Ирод издал указ за погубване на младенците. След няколко години се върнали, но трябвало да живеят в друг град.

„…детето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост и Божията благодат беше с Него” (Лука 2:40). Мария го наблюдавала внимателно. Докато един ден, когато бил 12 годишен, ги разтревожил сериозно. Отишли на поклонение в Ерусалим. И послушното дете, без знанието и разрешението на родителите си, останало в храма да разговаря със законоучителите. 3 дни го търсили. Когато го намерили, смутени го смъмрили: „Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме”, а Той ги обвинил, че не са се сетили къде да Го търсят.

Годините минавали. Исус пораснал. Един ден отишли на сватба. Виното свършило. Мария знаела, че умният й Син ще измисли нещо да предпази домакините от неудобство. И Му казала: Вино нямат! Не очаквала Исус да й каже: „Какво имаш ти с Мене, жено? Часът Ми още не е дошъл!”

(Йоан 2:4). Ах, какви са тези думи, Исусе? Мислите ли, че са казани случайно, от раздразнение? Може ли Бог-Слово да каже нещо необмислено? Не прозира ли тънък намек за отношение към Богородица векове напред?

През годините Мария следяла Неговите действия: проповядвал с власт, правел чудеса, изцерявал болни, слепи проглеждали, куци прохождали, изгонвал демони … Веднъж в храма прочел от книгата думите: „Духът на Господа е на Мен…защото Ме е помазал да проглася благоприятната Господна година” Лук 4:19. Заради това, недоволни Го изкарали извън града , и искали да Го хвърлят от хълма….И колкото пъти чувала, че Го търсят за да Го убият, толкова пъти сърцето й примирало от мъка.

Не Го била виждала от месеци и решила да отиде сред тълпите, които вървели след Него. „и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат. А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са вън и Те търсят. А Той им отговори: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми? И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!” (Марк 3: 31-35 )

Казаха й - хванали Го, отвели Го при Пилат, били Го, осъдили Го на кръстна смърт. …Господи, колкото повече Ти се моля, по-лошо става. Смили се над мене…. На края се погрижил за нея така: „А при кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му…А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо каза на майка Си: Жено, ето твоя син! После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом”(Йоан 19:25-27). В ушите й пак звучали думите : „И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца”(Лука 2:35).

После Възкръснал, явил се на учениците, после се Възнесъл…

Мария имаше основание да каже: Защо Боже, трябваше да понеса всички тези страдания? Това ли заслужавам? Обаче никъде не намираме ропот или негодувание. А четем, че учениците „единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му” (ДА 1:14).

Тази история фактически е записана в Словото, знаем я. Трябваше само да си ги припомним. По-важното е да я осмислим. Да я съотнесем към нашето време, отношения, поведение. И да се запитаме, готови ли сме да се подчиним на Бога независимо дали това, което Той иска е по вкуса ни? Независимо, че би ни създало дискомфорт, независимо дали разбираме, защо точно по този начин иска да ни употреби. Не сме ли се поразглезили и поувлекли по нови теории за нашият „Аз”? Не предпочитаме ли да вършим своята воля, вместо да се подчиним и да изтърпим, ако е Неговата воля , дори и страдания?


Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Ан. ВасилеваАн. Василева е педагог по професия. Обръща се към Бога през 1990 година. Посещава евангелска църква в София. Участва в служение на деца - сираци. Занимава се с литературно творчество от 2000 г. Нейни публикации могат да се срещнат в женското християнско списание Лия, в църковен бюлетин и други. Публикува статии на християнска тематика в настоящия сайт от 2012 година.


Още статии

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48